О П Р Е Д Е Л Е Н
И
Е № ...
гр. Враца, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.ч.гр. дело № 132 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 2, във вр. с чл.
413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В, подадена от
юрисконсулт Р.И., срещу Разпореждане № 339/07.02.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 91/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, в частта в която е
отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, с което се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И.Н.П., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес:***, за
сумата от 660,55 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги и за сумата от 30,00 лв., представляваща неплатени такси
по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
В жалбата се поддържа,
че разпореждането е
неправилно, тъй като заповедният съд е превишил
своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила, тъй като той не може
на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права относно съответствието ѝ със закона или
добрите нрави. Твърди се, че съдът не е
направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за неравноправна клауза,
заложени в чл. 143 ЗЗП и не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП.
По отношение на
възнаграждението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по-конкретно се посочва, че допълнителните услуги, договорени със споразумение, представляват дейности
съгласно т. 14 от ДР на ЗЗП, които ще се извършат по повод на договора за кредит
в полза на друго лице – кредитополучателя,
не са част от обичайната дейност по кредитиране и предоставят на потребителя
права, които той няма по силата на закона, като те могат да бъдат уговаряни в
пакет. Излагат се съображения, че в пар. 1 от ДР на ЗПК е посочено, че в ГПР не
са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на споразумение за тях не е задължително условие за
получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, какъвто
е настоящият случай и това изрично е предвидено в договора, в споразумението и
в общите условия. Твърди се, че сключването на такова споразумение е по искане
на потребителя, поради което не може да става въпрос за неравноправна клауза.
Сочи се, че споразумението дава възможност на кредитополучателя през целия
период на договора да влияе върху съществените му характеристики срещу което
кредиторът гарантира, че клиентът ще може да се възползва от всички услуги,
което ангажира огромен негов ресурс, като цената на услугите, която той
определя е изключена от преценката на съда съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Изтъква
се и че още при подписването на искането за кредит потребителят е бил
информиран за общо дължимата сума по договора, включително закупения пакет
допълнителни услуги, като е декларирал, че сключва споразумението за
допълнителни услуги по собствена воля, разбира съдържанието му и е съгласен с
разпоредбите му. Посочва се, че следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че кредитополучателят е ползвал закупените услуги, тъй като е получил
приоритетно разглеждане на искането си, поради което не следва да се приема, че
плащането на цената е предварително. Твърди се, че всички суми и основанието за
заплащането им са описани в самия договор, поради което не е налице
противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Изтъква се, че е ясно какви допълнителни
услуги са предоставени на клиента и същите нямат характера на действия по
усвояване и управление на кредита от страна на кредитора, предвид което не е
налице обоснована вероятност по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
потребителят да е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора по
договора.
По отношение на таксата
за извънсъдебно събиране на вземането се поддържа, че тя не представлява такса
по управление на кредита, като при законосъобразно и точно изпълнение на
задълженията на потребителя кредиторът няма право да начислява допълнителни
такси и разноски, но това ограничение не важи при неизпълнение на задълженията
на кредитополучателя. Посочва се, че таксата е за възстановяване на разходите,
направени по повод неизпълнението на длъжника, за допълнителни действия, с
които да се стимулира клиента да изпълни задължението си, като същата не попада
в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и не поставя в неравностойно положение
потребителя.
Иска се от въззивния
съд да отмени обжалваното разпореждане в частта в която е отхвърлено
заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, като вместо него да постанови да
бъде издадена заповед за изпълнение относно всички вземания на дружеството,
претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от активно
легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и
приложеното ч.гр.д. № 91/2020 г. по описа
на Районен съд – Бяла Слатина, намира за
установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд, е образувано по заявление
на „Профи Кредит България” ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И.Н.П.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес:***, за суми на основание договор за потребителски кредит № **********/25.01.2016
г. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
В обстоятелствената част на
заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски
кредит с № **********/15.08.2018 г., по силата на който кредиторът е предоставил
кредит в размер на 600 лв., а длъжникът се е задължил да погаси задължението си
за срок от 11 месеца, с месечни вноски в
размер на 66,40 лв. и падеж всяко 1-во число на месеца, при ГПР 49.88 %, ГЛП 41.17 %, лихвен процент
на ден – 0,11 и крайна дължима сума по
кредита от 730,40 лв. По сключено
към договора допълнително споразумение за пакет от допълнителни услуги е
определено възнаграждение за пакета от 660,55 лв. с размер на
вноската по пакета от 60,05 лв. Така общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 1 390,95 лв., а дължимата вноска до 1-во число на месеца е в размер на 126,45 лв.
Посочено е, че съгласно ОУ
към договора длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит,
което е предварително определено и е разсрочено във времето, като се погасява в
рамките на погасителния план, като неизплатеното договорно възнаграждение
възлиза на 130,40 лв., дължимо за периода от 01.10.2018 г. до 01.08.2019 г. Излага
се,
че страните са сключили споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което става
изискуемо с подписването му и то следва да бъде разсрочено за срока на договора
на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на
кредита, като неизплатеното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги възлиза на 660,55 лв. и е дължимо до 01.08.2019 г. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението по договора, не е заплатил нито една погасителна вноска и е изпаднал в
забава, като падежът на последната погасителна вноска е бил на 01.08.2019 г. Във
връзка със забавеното изпълнение на задълженията на длъжника съгласно договора
за потребителски кредит кредиторът е направил допълнителни разходи за
извънсъдебно събиране на вземането, поради което на 16.10.2018 г. са начислени
суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 30,00 лв. Сочи
се, че за периода на изпадане на длъжника в забава 02.10.2018 г. до 01.08.2019
г. се дължи мораторна лихва, която е в остатъчен размер от 181,40 лв.
Твърди, че след като падежът и
на последната погасителна вноска е настъпил, е налице основание да се
претендира заплащане на сумите: 600,00 лв.,
представляваща главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;
130,40 лв. – договорно
възнаграждение за периода от 01.10.2018 г. до 01.08.2019 г., 660,55
лв. – възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, 181,40 лв. – лихва за забава за периода от 02.10.2018
г. до 01.08.2019 г., 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, 40,05 лв. – държавна такса и 150,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 55/07.02.2020 г. по ч. гр. д. № 91/2020 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина за сумата
от 600,00 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 31.01.2020 г. до изплащане на вземането; 130,40 лв. – договорно възнаграждение за периода от 01.10.2018 г. до 01.08.2019 г., 181,40 лв. – лихва за забава за периода от 02.10.2018
г. до 01.08.2019 г., 40,05 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С
обжалваното разпореждане, заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, относно
претендираната сума от 660,55 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, за сумата от 30,00 лв., представляваща неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и сумата за юрисконсултско
възнаграждение над 50,00 лв. до претендирания със заявлението
размер.
Разпореждането се обжалва в
частта относно претендираната сума от
660,55 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и за сумата от 30,00 лв., представляваща неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
В мотивите си заповедният съд е
приел, че клаузата за заплащане на възнаграждение в
размер на 660,55 лв. за допълнителни услуги е неравноправна и
нищожна като противоречаща на закона – чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като видът, размерът и действието, за което се събират
таксите не са посочени в договора за потребителски кредит, не е формирана цена
за всяка от услугите поотделно и заплащането на възнаграждение от потребителя е
предварително и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на договора. Заповедният съд е намерил и клаузата за заплащане
на неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за нищожна като противоречаща на закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК, като е приел, че начисляването
на таксата е свързано със забавата на длъжника, а при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, че клаузата не би могла да се третира като допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, както и че със заявлението не са представени
доказателства за извършването на разходи във връзка със събиране на вземането.
Обжалваното
разпореждане е правилно, като съображенията на настоящия съдебен състав са
следните:
Съгласно разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ, бр. 100 от 2019 г./ съдът следва да откаже издаване на заповед за
изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това. Следователно доводите на
жалбоподателя за превишаване от първоинстанционния съд на правомощията при
проверката, която следва да се извърши в заповедното производство, са
неоснователни, предвид изрично вмененото
задължение на съда да извърши такава проверка.
Разпоредбата
на чл. 143 ЗЗП дефинира като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В текстовете на чл. 143, т. 1 – т. 19 ЗЗП са
изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент
от т. 20 на чл. 143 ЗЗП изброяването
е примерно, а не изчерпателно.
Съгласно представеното към процесния договор Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се
дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а
именно: 1/ приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; 2/ възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3/ възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4/ възможност за смяна на дата на падеж и 5/ улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Така определен предметът на споразумението
категорично изключва самостоятелния му характер, тъй като услугите не могат да
се ползват от клиента извън основния кредитен договор. Доводите на
жалбоподателя относно обособяването на тази престация като отделна услуга,
отличаваща се от типичната престация на кредитор, предоставящ за ползване
кредит по погаситилен план, са необосновани.
Настоящият съдебен състав намира, че така описаният пакет допълнителни услуги по съществото
си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят
допълнителни ползи за него, за да обосновава изискване, съответно заплащане на
възнаграждение, чиито размер е по-голям от предоставената в заем сума. Наред с
това според клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги,
ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което
потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за допълнителни ползи или преференции
на кредитополучателя. По-конкретно следва да се посочи, че за услугата „приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит” изначално липсва яснота какъв
е срокът за разглеждане и изплащане на кредита, в случай че не бъде избран
допълнителен пакет, т. е. не се установява конкретна полза или преимущество за
кредитополучателя. Доколкото договорът е двустранен, всяка една от услугите
представлява част от процеса на първоначално и последващо договаряне между
страните, през който процес, всяка от тях е длъжна добросъвестно да упражнява и
изпълнява предоставените ѝ със закона права и вменени задължения. Ето
защо паричното компенсиране на едната страна по договора за това и то в размер по-голям
от предоставената в заем сума е неоправдано и създава предпоставки за
неоснователното ѝ обогатяване. Освен изложеното, следва да се има предвид
и че разпоредбите на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 33 ЗПК ограничават
свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит, на
условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава,
на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани
по размер разходи. Уговарянето на бъдещи разходи във фиксиран размер, събирани
по силата на самия договор, дава основание за квалифицирането му като уговорена
отнапред компенсация за неполучена договорена престация, което сочи за
неравноправност на клаузата. Настоящият
състав намира, че възможността за предоставяне на тези допълнителни услуги не е
равностойна на реалното им предоставяне, като с постигната уговорка се създават предпоставки за нарушаване изискването за добросъвестност и за създаване на значително
неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора. По
така изложените съображения, съдът приема, че е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузата за уговорено възнаграждение за предоставяне на
допълнителен пакет услуги, поради което правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в тази част.
Следва да се отбележи и че възражението на
жалбоподателя, че сключването на
споразумението за пакет от допълнителни услуги е по искане на потребителя,
поради което не може да става въпрос за неравноправна клауза, е неоснователно. Проверката за
наличие на неравноправни клаузи цели именно установяване налице ли е равновесие
между права и задълженията на страните и предотвратяване на нарушенията им.
Фактът на изразено съгласие на потребителя с определени клаузи на договора не ги прави съответни на закона, нито ги изключва от
обхвата на служебната проверка.
Същите съображения следва да се отнесат и към таксата за извънсъдебно събиране на вземането, която не е
изрично уговорена като размер и основание в договора, а се прилага в
отношенията на страните чрез препращане към тарифа. Заявителят не е посочил конкретно в какво се
изразяват дейностите спрямо конкретния длъжник, за които се дължат посочените
разходи за извънсъдебно събиране на вземането, а само примерно е изброил
няколко вида дейности. От една страна,
самият кредитор признава, че основание за предвиждане на такава такса е
неизпълнението на длъжника, но
чл.
33 ЗПК изрично ограничава обема на отговорността на потребителя в този случай
само до обезщетение в размер на законната лихва, каквото кредиторът е претендирал отделно. От друга страна, самите
действия по стимулиране на доброволното изпълнение не съпътстват и не обслужват
ползването на изцяло вече получения кредит като допълнително благо за клиента,
за да се таксуват като услуга. Посочени като допълнителни дейности уведомявания
на длъжника по естеството си не могат да се отделят от администриране на лошия
кредит. Завишението на присъщите на тази дейност разходи в сравнение с
разходите, които кредиторът прави по обслужване на изправни клиенти не е
резултат от допълнителна услуга, а вреда от неизпълнение, чието покритие дава
именно законната лихва. Вследствие на начислената такса за извънсъдебно събиране на
вземането се оскъпява предоставения кредит със сума, за която не е
конкретизирано за какви дейности се претендира, което създава обоснована
вероятност по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /ДВ
бр. 100/2019 г./ потребителят да е поставен в неравностойно положение спрямо
кредитора по договора.
Съобразно тези правни доводи, съдът намира, че
разпореждането на районния съд е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 339/07.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№ 91/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, в частта в която е
отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, с което се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И.Н.П., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес:***, за
сумата от 660,55 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги и за сумата от 30,00 лв., представляваща неплатени такси
по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.