№ 799
гр. Бургас, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:А. В. В.
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от А. В. В. Административно наказателно дело №
20242120203279 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Х. Х., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 22-0769-003717/27.01.2023 г., издадено от началник на група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.
15, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 12 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в
размер на 50 лв., както и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и адв. А. А. от БАК, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.10.2022 г., около 08:00 часа, в гр. Бургас, по бул. З.... С....., до казино “Е....”, в
посока към ПВ Юг, жалбоподателят П. Х. управлявал лек автомобил Т....., с рег. № А ...., в
лентата за движение на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на
1
пътници, сигнализирана с пътна маркировка М18 и пътен знак Г13. По същото време на
смяна били полицейските служители - свидетелите Д. П. и Д. В., които възприели
движението на лекия автомобил Т..... в бус лентата и му подали сигнал със стоп палка за
спиране. Жалбоподателят възприел сигнала за спиране със стоп палката, но въпреки това не
спрял, а вместо това продължил движението си. Това поведение на жалбоподателя наложило
полицейските служители да го последват със служебния автомобил, като въпросният
автомобил бил спрян за проверка до ул. И...., стадион Ч......
Свидетелят Д. П. съставил на жалбоподателя АУАН, като квалифицирал извършеното
като нарушения по чл. 15, ал. 6 и по чл. 103 от ЗДвП.
При тази фактическа обстановка на 27.01.2023 г. АНО издал обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото писмени, веществени и гласни доказателства - АУАН, НП, диск (л. 9), показанията
на свидетелите Д. П., Д. В. и частично от тези на Р.Т.. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който, като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетелите Д.
П. и Д. В., които са еднопосочни и без вътрешни противоречия, и които съдът кредитира
изцяло. От показанията на свидетелите Д. П. и Д. В. по един безспорен начин се установява,
че действително на въпросната дата и място жалбоподателят П. Х. е управлявал лекия
автомобил Т..... в бус лентата, както и че същият е възприел полицейските служители и
подадения от тях сигнал за спиране със стоп палка. Нещо повече, св. П. установи по делото,
че жалбоподателят след като ги е възприел е завъртял главата си на другата страна и вместо
да спре, той продължил движението към пътен възел Юг.
Съдът цени и показанията на св. Р.Т., но само в частта, в която заявява, че на
въпросната дата и място е била във въпросния автомобил заедно с жалбоподателя и че
същият го е управлявал в автобусната лента. В останалата част и в частност, че не са видели
подадения от полицейските служители сигнал за спиране, показанията не се кредитират от
съда по две причини. Първата е, че св. Р.Т. се явява заинтересована от изхода на делото, тъй
като е съпруга на жалбоподателя (живеят на съпружески начала), и по мнение на съда това
обстоятелство сочи на субективност и пристрастност за представяне на фактите в
максимално изгодна светлина за него, а и за тяхното семейство като цяло. Втората причина
е, че показанията с които се опитва да оневини съпруга си са в пълно противоречие със
събрания по делото доказателствен материал - и най вече с показанията на полицейските
служители Д. П. и Д. В.. Посочените свидетели последователно и логично излагат
възприятията си по случая, които намират своята подкрепа в приложените писмени и
веществени доказателства, поради което и съдът дава вяра на изложеното от тях.
Последните са категорични, че сигналът който са подали е бил от достатъчно разстояние за
да може водачът да го възприеме и да спре на безопасно място, както и че в автобусната
лента е бил само жалбоподателят и други автомобили е нямало. Жалбоподателят и св. Р.Т. са
възприели сигнала за спиране, но автомобилът е продължил своето движение.
2
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид на така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас
(л. 16 - 17), а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Деянията и техните съставомерни признаци са описани достатъчно
изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази
връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията
са индивидуализирани правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. В тази
връзка настоящият състав не споделя изложените възражения за допуснати процесуални
нарушения при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление.
Относно нарушението по чл. 15, ал. 6 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗДвП, когато пътна лента е сигнализирана за
движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници,
се забранява движението на други пътни превозни средства, с изключение на пътните
превозни средства, извършващи случаен или специализиран превоз на деца и/или ученици.
От показанията и на тримата свидетели - Д. П., Д. В. и Р.Т., по категоричен и
несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е управлявал въпросния автомобил в
пътната лента, сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници. С това си неправомерно поведение той е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 15, ал. 6 от ЗДвП.
За извършеното нарушение чл. 183, ал. 4, т. 12 от ЗДвП, предвижда глоба от 50 лв.
Тази санкционна норма правилно е приложена от АНО като относима и на жалбоподателя е
наложено именно това наказание.
По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, законът разписва задължение за
водачите на МПС, че когато бъде подаден сигнал за спиране от контролните органи трябва
да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
3
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е
възприел подадения му сигнал за спиране, но въпреки това той е продължил да се движи. С
оглед на което правилно АНО е ангажирал административнонаказателната му отговорност и
е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като на жалбоподателя са
наложени административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 месец и глоба от 100 лв. АНО много точно е индивидуализирал
наказанието, като е лишил водача от правоуправление за минимален период от 1 месец и
глоба в размер на 100 лв., доколкото видно от справката за водач - жалбоподателят
многократно е бил санкциониран за различни нарушения на ЗДвП, поради което и личната
му обществена опасност не само, че не е по-ниска, а дори е завишена.
Нарушенията не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретните деяния не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложените на водача наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани, поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора, разноски принципно се следват в полза на АНО, но
доколкото същият не е претендирал такива, то и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-003717/27.01.2023 г.,
издадено от началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което
на жалбоподателя П. Х., за нарушение по чл. 15, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т.
12 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 50 лв., както и за нарушение на чл. 103
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на
100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4