МОТИВИ към
присъдата по НОХД № 989 по описа на
Варненския Окръжен съд за 2010
година, наказателно отделение
На 18.11.2009г. Варненският Окръжен прокурор е внесъл
в Окръжен съд гр.Варна обвинителен акт срещу подс. В.М.Д. *** за
престъпление по чл. 257 ал. 1 /отм./ вр. чл. 255 ал. 1 пр 2 /отм./ вр. чл. 26
ал. 1 от НК.
В с.з. от 16.09.2010г. съдът остави
без уважение искането на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, като допусна такова по чл. 371 т. 1 от НПК.
В с.з. от 15.11.2010г. прокурорът
поддържа обвинението. Излага становище, че събраните по делото категорични
доказателства обосновават извод, че подсъдимият е извършил деянието. Предлага
на съда да определи наказание лишаване от свобода към минималния размер, както
и глоба, като се извърши групиране с предходните му наказания. Моли предявения
граждански иск да бъде уважен.
По делото до размера на обвинението е
допуснат за разглеждане граждански иск от Министъра на финансите, представляващ
Държавата. Процесуалният представител моли искът да бъде уважен ведно с
дължимата законна лихва.
Подс. Д. признава вината си, дава подробни
обяснения. В последната си дума желае справедлива присъда, заявява че е осъзнал
извършеното и няма да продължава да се занимава с такава дейност.
Защитникът на подсъдимия, развива
своите аргументи по индивидуализиране на наказанието. Посочва отдалечеността на
периода на извършване на деянието от съдебното му разглеждане, като поставя
акцент на въздържането на подсъдимия от други престъпления през това време. Счита,
че изтърпяното от подсъдимия ефективно наказание за сходно престъпление е
постигнало целите по чл. 36 от НК като е оказало поправително и превъзпитателно
въздействие върху него. Защитникът моли съда за наказание в минималния размер.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
ДЗЗД „Инвест” - Варна било регистрирано съгласно Учредителен договор от 19.10.2000 г. Като
съдружници били вписани з.д.х.и подс. В.М.Д.. Дружеството било данъчно регистрирано на
20.10.2000 г. и регистрирано по ЗДДС на 02.11.2000 г. Предметът на дейност бил
строителна дейност, търговия,
производство и услуги.
Със заявление за промяна на данни №5285/29.11.2001 г.
била декларирана промяна в
съдружниците, като Христова и Д. били заличени,
а на тяхно място били вписани М.А.Р.и К.В.Ж..
Адресът на управление бил променен от гр.Варна,
бул."Сливница" №139 на гр.Варна, ул."Алеко Константинов№21, ет.З, ап.5.
С акт за възлагане на данъчна ревизия №701/05.08.2002 г.
била извършена ревизия на
дружеството свързана с установяване на данъчни задължения по ЗДДС за периода 01.12.2000 г. - 31.08.2001
г.
В периода от създаването на гражданското дружество до
промяната на съдружниците подс. Д. бил мотивиран да обвърже дружеството като
данъчен субект с други фирми и отразявайки счетоводно фиктивни операции да
завишава сумата на покупките, за да се намали реално дължимия за месеца ДДС. За
целта подсъдимият в своя офис реално държал счетоводната документация на
множество фирми, като лично и с негово знание били изготвяни фактури по
неизвършени търговски сделки, които били съответно отразявани както в книжата
на ДЗЗД “Инвест”, така и в книжата на ответната фирма. Тези документи били
включвани като данни в подаваните месечните справки декларации пред данъчните
власти. Подсъдимият през този период от време ръководел изключително голям
документооборот и не винаги подписвал лично подаваните от дружеството официални
документи. Използвал неопитността на
съдружничката си Златка Христова, издал пълномощни за това и на други лица –
неустановени в хода на разследването. По този начин справките декларации
съдържали информация, съзнателно отразявана от подсъдимия, като подписи по тях
поставял той, свид. Христова и неустановено
лице.
Подс.Д. в качеството си на управител и представляващ ДЗЗД
„Инвест", включвал в дневника за покупки
фактури с право на пълен данъчен кредит, издадени от следните дружества: „***" - гр. Перник, ЕТ „ВАСИ - Стела
Маринова" - гр.София, ЕТ „Брик - Йорданка Кирч***" - с.Игнатиево,
обл. Варна и „БАДИ-АЛЕК" ООД
гр.София, ЕТ „ГАДИМ-Гаврил Д."***-Валентин
Митев" - Горна Оряховица, ЕТ „ШОГУН 2 - Милена П." - Бургас, ЕТ „РИВА - Вл. Христенко" -
Пловдив, ЕТ „ВИКИ -Зоя Димовска"
Перник, ЕТ „МИЛВАН 97 - Ив. Ряхов - Сашо Пашов" -София, „ВЕКО ТРЕЙД" ООД - София , ЕТ „ИРИНА 21 -
Влад Грънчаров" -Плевен, ЕТ „ЮЛИ 91 -
Анка Й." -София и ЕТ „ВИВИ 99"/несъществуваща/,
ЕТ „АРСИГ - Сашо Грозданов" - Русе, „ИНТЕРФОРУМ
ЕС" ЕООД - Варна.
При извършените в хода на ревизията насрещни проверки, посочените доставчици не представили оригинални първични
счетоводни документи доказващи реалност на сделките. Някои от собствениците и представляващите дружествата - доставчици били роднини
на подс.Д., от които последният
бил упълномощаван да развива търговската им дейност, други от управителите -
били неграмотни.
ДЗЗД „Инвест" реално не извършвало търговска дейност. Дружеството не разполагало с търговски
или промишлени помещения,
нямало собствен транспорт или нает персонал. Адресът на управление на бул."Сливница" №139
бил използван и от няколко други
дружества. Голяма част от процеса на създаване на документите протичала и в
офис на ул. “Д-р Пискюлиев”, официално ползван от други лица.
По този начин подсъдимият като управител и представляващ ДЗЗД "Инвест" гр. Варна организирал и подал в ТДД —
Варна, поделение „Одесос" месечни справки-декларации
по чл. 100 от ЗДДС, в които потвърдил неистина — несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по
неосъществени сделки, както
следва:
Ha 14.01.2001 г. посредством
з.д.х.подал месечна справка декларация по чл. 100 от ЗДДС с вх. №
ДДС 03.01-010488/14.01.2001 г.
за месец декември 2000 г. за сумата от 72145.85 л***, в която потвърдил неистина - несъществуващо право
на данъчен кредит по ЗДДС по
неосъществени сделки с „***" - гр. Перник, ЕТ „ВАСИ - Стела Маринова" - гр.София, ЕТ „Брик -
Йорданка Кирч***" -с.Игнатиево, обл.
Варна и „БАДИ-АЛЕК" ООД гр.София.
На 14.02.2001 г. посредством
з.д.х.подал месечна справка - декларация по чл. 100 от ЗДДС с вх. №
ДДС 03.01-700402/14.01.2001 г.
за месец януари 2001 г. за сумата от 32331.28 л***, в която потвърдил неистина - несъществуващо право
на данъчен кредит по
ЗДДС по неосъществени сделки с ЕТ „Брик -Йорданка
Кирч***"-с. Игнатиево, обл. Варна.
На 14.03.2001 г. посредством
з.д.х.подал месечна справка - декларация по чл. 100 от ЗДДС с вх. №
ДДС 03.01-701040/14.03.2001 г. за месец февруари 2001 г. за сумата от 11 340.00
л***, в която потвърдил
неистина - несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки с ЕТ „Брик— Йорданка Кирч***"
- с. Игнатиево, обл.
Варна.
На 14.04.2001 г. подал месечна справка - декларация по чл.100 от ЗДДС с вх. №
ДДС 03.01-701626/14.04.2001 г.
за месец март 2001 г. за сумата от 1658.07 л***, в която
потвърдил неистина — несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки с ЕТ „ГАДИМ-Гаврил
Д."***.
На 14.05.2001 г. посредством неустановено лице подал месечна справка-декларация по чл.100 от ЗДДС с вх. № ДДС
03.01-003003/14.05.2001 г. за месец
април 2001 г. за сумата от 62 609.93 л***, в която потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС
по неосъществени сделки
с ЕТ „ЧАТ-Валентин Митев" - Горна Оряховица, ЕТ „ШОГУН 2 - Милена П." - Бургас, ЕТ „РИВА - Вл. Христенко" - Пловдив, ЕТ „ВИКИ -Зоя Димовска"
Перник, ЕТ „МИЛВАН 97 - Ив. Ряхов - Сашо Пашов" - София, „ВЕКО ТРЕЙД"
ООД - София , ЕТ „ИРИНА 21 - Влад
Грънчаров" - Плевен, ЕТ „ЮЛИ 91 - Анка Й." -София и ЕТ „ВИВИ
99"/несъществуваща/.
На 14.06.2001 г.
посредством неустановено лице подал месечна
справка-декларация по чл.100
от ЗДДС с вх. № ДДС 03.01-702427/14.06.2001
г. за месец май 2001 г. за сумата от 80 160.00 л***,
в която потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки с ЕТ „АРСИГ
- Сашо Грозданов" - Русе.
На 14.07.2001 г. посредством неустановено лице подал месечна справка-декларация по чл.100 от ЗДДС с вх. № ДДС
03.01-005326/14.07.2001 г. за месец
юни 2001 г. за сумата от 29 726.67 л***, в която потвърдил неистина -
несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки с ЕТ „ГАДИМ - Гаврил Д."*** - Йорданка Кирч***" - с. Игнатиево, обл. Варна.
На 16.08.2001 г. посредством
неустановено лице подал месечна
справка-декларация по чл.100
от ЗДДС с вх. № ДДС 03.01-005961/16.08.2001 г. за месец юли 2001 г. за сумата от 33 823.33 л***, в която
потвърдил неистина-несъществуващо право
на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки с ЕТ „ГАДИМ - Гаврил Д."***.
На 14.09.2001 г. посредством неустановено лице подал месечна справка-декларация по чл. 100 от ЗДДС с вх. № ДДС 03.01-
006891/14.09.2001 г. за периода месец август
2001 г. за сумата от 17 483.33 л***, в която потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен
кредит по ЗДДС по неосъществени
сделки с „ИНТЕРФОРУМ ЕС" ЕООД - Варна.
От изготвените по делото заключения на ССЕ, безспорно се установява размера на неправомерно ползвания данъчен
кредит от ДЗЗД „Инвест" за
инкриминираният период, както следва:
•
м.декември 2000 г. -
72 145.85 лв.
•
м.януари 2001 г. -
32 331.28 лв.
•
м.февруари 2001 г. -
11 340.00 лв.
•
м.март 2001 г. - 1
658.07 лв.
•
м.април 2001 г. - 62
609.93 лв.
•
м.май 2001 г. - 80
160.00 лв.
•
м.юни 2001 г. - 29
726.67 лв.
•
м.юли 2001 г. - 33
823.33 лв.
•
м.август 2001 г. -
17 483.33 лв.
Общият размер на
дължимия ДДС през посочения период възлиза на в размер на 341 278.46 л***
По делото е изготвена и СГЕ, която дава заключение относно авторството на подписите положени
върху СД за инкриминирания
период.
•
СД за м.декември 2000
г., януари и февруари 2001 г. са били
подписани от Златка Христова.
•
СД за м.март 2001 г.
е била пописана от подс.В.Д..***, май, юни, юли и август 2001 г. са били подписани от
неустановено лице.
В хода на разследването обвинение е било повдигнато и на
Златка Христова.
Производството по отношение на последната е било прекратено
поради
недоказаност с постановление на ОП Варна от 17.03.2010 г.
Изложеното съдът счита
за установено въз основа на събраните по реда на НПК в досъдебното производство и приобщените по процедурата
по чл. 371 т. 1 и следв. от НПК доказателства чрез свидетелските показания,
експертните заключения, писмените доказателства и доказателствени средства. Към
съвкупността съдът включва дадените в с.з. обяснения от подсъдимия в частта
относно организацията и конкретните действия по управлението на дружеството и
изготвяните счетоводни документи, съставляващи данни отразявани в
справките-декларации с невярно съдържание, че по това време е имал и други
фирми, като действията му са се изразявали в размяна на фактури с цел източване
на ДДС. Посочените доказателства съдът преценява като взаимнодопълващи се,
безпротиворечиви и изграждащи фактическата страна на обвинението по несъмнен
начин.
От доказателствата по делото – справките – декларации, с
изключение на подадената за данъчен период м. 03.2001г., и графологичните експертизи,
се установява, че не носят подписа на подсъдимия. Налице е обаче категоричност,
че подс. Д. е имал решаващ личен принос и пряко наблюдение върху подготвяните
първични счетоводни книжа, както и върху съдържанието на справките-декларации
за дружеството. Видно от обясненията му – “Регистрирах около десетина фирми. Посочвах ги на мой адрес
- на офиса, който ми даде. Офисът беше на пазара до неговото ченчбюро. …Имах
ангажименти на 14-то число, когато подавах декларации. … Счетоводителката
оформяше всичко, тя ми ги даваше декларациите и аз ги носех. Аз й ги давах на
нея тези фактури. Аз ги регистрирам фирмите и й ги давам. Всичко беше при нея,
цялата документация. Фактурите аз ги набавях. В офиса имаше едно момиче, което
прехвърляше сделките от едната на другата фирма. Тези сделки бяха за ремонтни
дейности, за материали, различни бяха. … Аз взимах готовите декларации и ги
подавах…. Златка много рядко идваше в офиса. Не си спомням тя дали е подавала
декларации. Може и да е подавала. Освен нас и други лица подаваха декларации за
„ДЗЗД Инвест”. Златка беше дала пълномощно и на други лица, които от нейно име
да подават декларации. … За „Инвест” около 2-ма, 3-ма човека имаха
пълномощни.”. Съзнавайки
потвърдените в документите неистини лично и чрез другите лица представял
справките в ТДД. Златка Христова и неустановено лице подписвали и подавали СД по
ЗДДС по силата на дадените от
подсъдимия преки разпореждания и без да разбират неправомерния характер на
извършеното. Не налице съмнение
относно личното му участие при изготвянето и подаването на изискуемите
документи при заявената от него цел “Целта беше да изкарваме пари, като се покрият данъци. По
време на работата разбрах за това нещо. В началото, когато започнах да развивам
фирмите, не знаех за какво става на въпрос, но после разбрах, че се укриват
данъци с наши фирми. Нямаше реални сделки само от фирма на фирма се прехвърляха
фактури.” Единствено подсъдимият, който е
разполагал с цялата необходима информация – е имал възможност да преценява дали
подадените в справките данни са верни или неверни. Не са налице доказателства,
че и другите подали книжа в ТДД лица са били надлежно осведомени за реалното им
значение. Като допълнително косвено доказателство за причастността на
подсъдимия към всички подадени справки съдът прецени факта – че той не е подал
други. В хипотезата на извършени от което и да е лице действия по подаване на
декларациите без знанието на подс. Д. – то с оглед спазване на установените
правила и данъчните задължения – подсъдимият сам е следвало да предприеме
необходимите действия. В действителност, според съда, подс. Д. е установил и
пряко контролирал необходимия за документалното легализиране на дружеството
механизъм. Подсъдимият е многократно осъждан за данъчни и документни престъпления
– особено интензивно извършени през периода 1999-2002година. Реализирал е класическа схема за източване на ДДС,
чрез регистрация на т.нар."фирми-фантоми", които реално не извършвали търговска дейност. Подс.Д. използвал лица с роднинска връзка, или свои познати, като
ги убеждавал да регистрират дружества,
след което да го упълномощават да ръководи дейноста им. Всички счетоводни документи и печати на дружествата се
намирали в подсъдимия.
При анализа на доказателствения материал съдът
констатира незначителни - спрямо основните въпроси от предмета на доказване,
противоречия. За да ги отстрани и да прецени кои от доказателствените източници
следва да кредитира съдът съобрази следното:
Подс. Д. отрече да е принуждавал Златка
Христова да подписва и подава от името на дружеството справки-декларации. За да
прекрати наказателното производство ВОП е приела за достоверни обясненията на Христова -
че с подс.Д. ги бил свързал неин съсед, че се била съгласила с подс.Д.
да учредят процесното дружество, тъй като считала, че реално ще бъде извършвана
дейност, за която щяла да получава определено възнаграждение, че единствено се срещала
с подсъдимия когато трябвало да се депозират СД пред ТДД – Варна, че след като
научила за действителната дейност на подсъдимия Христова запорирала
банковата сметка на дружеството, но в последствие по настояване на подсъдимия,
който я завел да банката вдигнала запора и по нейно настояване била
освободена като съдружник. При влязлото в сила постановление със
съответстващите правни последици за съда водещо значение имат неоспорените
факти - че Христова не се е занимавала с фирмата, че не са се виждали или
уговаряли за съвместно извършване на престъпна дейност.
В обясненията си подс. Д. посочи, че е
започнал “да развива фирми и да подава декларации” по задача поставена от лице
на име – Борислав Манджуков. Впоследствие това лице го е настанило в офис,
намерило и необходимия персонал и по този начин работел и с други хора. Тези
твърдения за първи път депозирани в хода на с.з. съдът може да цени единствено
като проява на личната защита на подсъдимия, като не е компетентен да проверява
дали друго лице – извън рамките на внесеното обвинение, не е извършило
неправомерно действие.
Видно от заключението на
допълнителната ССчЕ при внимателната проверка на книжата по делото се
установява, че размерът на задълженията за м.април 2001 г. възлиза на 62 609.93
лв. – сума по-голяма от посочената в обвинителния акт с 35.93лв. Вещото лице
отдаде тази незначителна разлика на техническа грешка на органите на
досъдебното производство. За да формира окончателните по делото фактически
положения съдът прие, че следва да счита като относима сумата от
62 609.93лв. без затова да е необходимо изменение на обвинението, тъй като
разликата няма значително фактическо или правно отражение. На следващо място –
в хода на съдебното следствие не са били събрани нови доказателства в тази
посока, а се касае за погрешно обобщени налични на досъдебното производство.
По делото са налице различия между
приетото при ревизията на ДЗЗД “Инвест” като констатации на ДРА и тези на ССчЕ
в частта за задълженията по данъчни периоди м.02 и м. 03.2001г. за сделките с
ЕТ “Мария” и ЕТ “Перо”. Вещото лице разясни, че по-големите размери посочени по
ДРА не могат да бъдат подкрепени с конкретни констатации защо не е признато
правото на данъчен кредит – липсват каквито и да е мотиви за това. В този
случай не следва да се приеме, че са възникнали и съответните задължения над
приетите от експерта по заключението.
В обясненията си подс. Д. посочи, че
при реално извършени сделки – по поръчка за определени строителни работи, към
документацията на дружеството е бил прилаган и самия договор. Заяви, че
например с фирмата на брат си “Интерфорум ЕС” ЕООД са имали практика да поемат
обект от името на една от фирмите, а да посочат другата като подизпълнител и
по-късно да се разменят – като така се намалява размера на дължимите данъци, а
обекта - изработват съвместно. По делото не са приобщени копия от такива договори,
които да сочат на реално извършена работа, сред доказателствата не се
установяват други източници, които да подкрепят обясненията на подсъдимия –
поради което и като изолирани съдът не би могъл да ги кредитира.
След преценката на рел***нтните по делото
доказателства съдът призна за виновен подсъдимия в това че в периода от
14.01.2001 година до 15.09.2001 година в гр. Варна, при условията
на продължавано престъпление, като управител и представляващ ДЗЗД
„Инвест" гр. Варна, с цел да избегне плащането на дължими
данъци в особено големи размери - ДДС в
размер на 341 278.46 л*** подал в ТДД — Варна, поделение „Одесос" месечни
справки-декларации по чл.100 от ЗДДС, в които потвърдил неистина — несъществуващо
право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки. Съдът прие, че
действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни
признаци на състава на престъпление по чл. 257, ал. 1 /отм./ вр. чл.
255, ал. 1 пр. 2 /отм./ вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Правната оценка на
деянието на подс. Д. се обосновава от фактическите изводи на съда и на
приложимото ТР № 1/07.05.09г. на ВКС. Подсъдимият, действайки при пряк умисъл,
водейки счетоводна отчетност и ползвайки счетоводни документи с невярно
съдържание и подавайки декларации, съдържащи потвърдени неистини, е осъществил
престъпления против данъчната система. Правната рамка на размера на данъчните
задължения по обвиненията е съобразена с чл. 93 т. 14 от НК.
Подсъдимият
е нарушил законоустановените си задължения и е осъществил през непродължителни
периоди от време отделните епизоди на деянието с цел постигане на съответния -
един и същ за престъпен резултат. Действал е при еднородна форма на вината,
осъществявал е едни и същи активни действия и е имал трайно отношение към
предмета и обекта на засягане. През
инкриминирания период подс. Д. е действал с пряк умисъл, като използвал неосведомени трети лица, да подават СД и
дневници за покупки пред ТДД - Варна, в които
са били описани фактури отразяващи привидно извършени сделки. Субективната и обективната връзка на
деянията на подс. Д. не е била
прекъсната, като същият е действал през непродължителен
период от време при еднородна фактическа обстановка и еднородност на вината, поради което и деянието по чл. 257, ал. 1
/отм./ вр. чл. 255, ал. 1 пр. 2 /отм./ е
извършено при условията на чл.26 от НК.
Съдът извърши
преценка на последвалата нова материално-правна норми на чл. 255 от НК и
отмяната на чл. 257 от НК и счете, че по-благоприятни за подс. Д. са
действалите към момента на извършването и отменени към момента на съдебното
производство текстове, поради което и се съобрази с чл. 2 ал. 2 от НК.
За да определи справедливо наказание на подсъдимия по
обвинението – съдът прецени обстоятелствата по чл. 54 от НК.
Деянието на подс. Д. се характеризира с висока степен
на обществена опасност. Засегнати са сериозно обществените отношения
гарантиращи правилното действие на данъчната система и предоставените на
търговските субекти правни възможности по специалните закони, свързани с интензивността
и верижността на стокооборота. Воденето и ползването на счетоводна отчетност с
невярно съдържание, потвърждаването на неистина в представените от подсъдимия
справки декларации съставляват активни и целенасочени действия за подвеждането
на компетентните органи на изпълнителната власт и материално облагодетелстване,
като последиците от действията му са се отразили в правната сфера и на други
търговски субекти. Сериозно е ощетен бюджета на Държавата – само и изцяло от
ДЗЗД “Инвест”. От друга страна обаче, разследването е закъсняло значително и
постановяването на осъждане към настоящия момент би имало значително по-слаб дължим
към обществото ефект.
Личността на подс. Д. разкрива висока
степен на обществена опасност. Видно от доказателствата за съдимостта му
многократно е осъждан, включително за документни и данъчни престъпления. Произнасянето по НАХД № 213/09г. на ВРС е за
налагане на административно наказание и не следва да се счита за осъждане с
наказателноправно значение, но отново е за престъпно деяние, извършено от него
в качеството на търговец. От друга страна, подсъдимият е променил начина си на
живот и работата си в хода на наказателното производство, искрено съжалява за
извършеното.
Настъпилото осъзнаване и критичност към извършеното и
изтеклият значителен за разследването период съдът отчита като изключително смекчаващи
отговорността му обстоятелства, които обосновават приложението на нормата на
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.
Воден от изложените съображения съдът в рамките на
посочения предел съдът определи размера на наказанието незначително под
минимума на предвиденото в специалната норма, като по правилата на специалния
закон и с оглед данните за търпяните наказания в ОЗ Варна – определи
първоначалния режим на изтърпяването му. Съдът наложи по-лекото допълнително
наказание “Глоба” в минимален размер, с оглед с оглед тежестта на извършеното,
данните за семейното и материалното положение на подсъдимия - ограничени
финансови възможности, задължения по
издръжка на зависещи от него лица и по изпълнение на уважените по предходни
производства граждански искове за обезщетяване на Държавата. Съдът намери, че
чрез тези наказания се постига справедлива оценка на извършеното и се гарантира
в максимална степен поправянето на подсъдимия и въздържането му от други
неправомерни действия.
Съдът прецени съдимостта на
подсъдимия с оглед задължението си по чл. 301 ал. 1 т. 3 от НПК.
Подс. В.М.Д. е осъждан,
както следва:
С влязло в сила на
01.06.2000 г. споразумение по НОХД № 23/97 г. на РС – гр. Каварна, за
престъпления по чл. 346, ал. 2, б.”А”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 63, ал. 1 от НК, с която му е наложено
наказание „обществено порицание”. С влязло в сила на 01.02.2001 г. споразумение
по НОХД № 358/00 г. на РС – Каварна, за престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Присъдите са влезли в сила преди довършването на деянията по настоящото дело и
не са налице основания за групирането им с наложеното наказание.
С влязло в сила на 27.12.04
г. споразумение по НОХД № 2950/04 г. на РС – варна, за престъпление по чл. 316,
вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода
15.01.-м.03.2004г., му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6
месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години;
С влязла в сила на
05.07.2005 г. присъда по НОХД № 456/05 г. по описа на ОС – Варна за
престъпления по чл. 255, ал. 1, 257, вр. чл. 255, ал. 1 от НК, чл. 212, ал. 4
от НК, извършени през периода 14.04.2000г. – 16.10.2000г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от три годни и глоба в размер на
5 000 лв.;
С влязло в сила на 15.11.05
г. споразумение по НОХД № 4745/05 г. на РС – Варна за престъпление по чл. 308,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 07.09.1999г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година;
С присъда по НОХД № 1537/06
г. на РС – Варна, влязла в сила на 19.07.2006г. за престъпление по чл. 212, ал.
1 от НК, извършено през периода 15.01.-15.03.2002г., му е наложено наказание
„глоба” в размер на 1000 лв.
С решение по НАХД № 213/09г.
на РС - Варна, влязло в сила на 02.04.2009г., за престъпление по чл. 227 Б ал.
2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, на подсъдимия е наложено административно наказание по
чл. 78 А ал. 1 от НК глоба в размер на 500лв. Посоченото осъждане ангажира
административно наказателната отговорност на подсъдимия и не подлежи на
групиране по чл. 25 от НК.
С присъда по НОХД № 516/09г.
на ОС – Варна, влязла в сила на 04.06.2009г. за престъпление по чл. 257 ал. 1
вр. чл. 255 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, извършено през периода 01.10.2000г. –
15.10.2001г., на подсъдимия било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и единадесет месеца при общ режим и глоба в размер на
5 000лв.
С присъда по НОХД № 1570/09г.
на ОС – Варна, влязла в сила на 28.01.2010г. за престъпления по чл. 257 ал. 1
вр. чл. 255 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 313 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
26 ал. 1 от НК, извършени през периода 01.09.2000г. – 14.05.2001г., на
подсъдимия било наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от една
година и единадесет месеца при общ режим, към което било присъединено и
наказанието глоба в размер на 5 000лв.
Видно от изложеното, наказанието,
наложено по настоящото дело, подлежи на групиране с наказанията, наложени на
подсъдимия по НОХД № 2950/04 г. на ВРС, НОХД № 456/05 г. на ВОС, НОХД № 4745/05
г. на ВРС, НОХД № 1537/06 г. на ВРС, НОХД № 516/09 г. на ВОС и НОХД № 1570/09г.
на ВОС, тъй като деянията по тях са извършени преди да е била налице влязла в
сила присъда по което и да е от тях. Съдът наложи на подсъдимия най-тежкото от
така упоменатите наказания – а именно това по НОХД №
456/05 г. по описа на ОС – Варна, към което присъедини и наказанието
глоба в размер на 5000лв.
Съдът прецени, че
извършвайки групирането между посочените седем наказания следва да упражни
правомощията си по чл. 24 от НК
и постанови увеличаване на определеното наказание лишаване от свобода за срок
от три години с шест месеца. Подсъдимия следва да изтърпи общо наказание
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, като съдът определи на
основание чл.61, т. 2 от ЗИНЗС първоначален строг режим. Съдът намери, че с
оглед степента на обществена опасност на деянията и установената за личността
на подсъдимия склонност към извършване на документни и данъчни престъпления,
високият интензитет и обсегът на престъпните последици, при кумулирането на
наказанията следва да се постанови увеличение на общото наказание. Според съда
размерът от шест месеца на увеличението е необходимият и достатъчен за да
постигнат целите на наказанието и да се гарантира настъпването на положителни
промени в съзнанието на подс. Д..
Съдът зачете изцяло изтърпяното
наказание по групираните осъждания. Видно от свидетелството за съдимост,
приложените към него актове на съдилищата, прокуратурата и писмото на ОЗ Варна
– наложеното по настоящото дело общо наказание в размер на три години и шест
месеца е изцяло изтърпяно. Постановено е било определение по ЧНД № 1685/06г. на
ВОС за условно предсрочно освобождаване по групираното от ВРС по ЧНД №
6137/05г. наказание /лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца/,
определен е бил изпитателен срок от една година и седем дни с пробационни мерки
по чл. 42 А ал. 2 т.1 и 2 от НК – които са били изпълнявани до 21.09.2007г.,
когато наказанието е изтърпяно.
След като призна за виновен подс. Д. в
извършването на престъпление, от което са произтекли материални щети за
Държавата, съдът счете за основателен предявения от Министъра на финансите
граждански иск. Размерът на претенцията съдът определи с оглед първоначално
предявения иск – равняващ се на посочения по обвинителен акт размер на
задълженията. Доколкото в с.з. се изясни допуснатата грешка, налагаща корекция
на данъчните задължения с увеличаване с 35.93лв. – съдът предостави възможност
на процесуалния представител да измени по размер гражданския иск, но такова
искане не постъпи. Съдът уважи изцяло гражданския иск и постанови осъждането на
подсъдимия по него, ведно с дължимата законна лихва.
Съдът възложи на подсъдимия да заплати направените по
делото разноски за възнаграждения на вещи лица и държавната такса върху
уважения граждански иск.
Воден от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: