Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 29.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №549 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ”Теленор”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г.-САК против В.Я.Б., с адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че по ч.гр.д.№ 1123/2018 г. против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за вземане в размер на 697.72 лв. Посочва, че искът е предявен в изпълнение разпореждане на заповедния съд и поради връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, до размера на сумата от 96.36 лв., представляваща цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.Заявява, че наред с установителния иск и при условията на обективно кумулативно съединяване предявява и осъдителни искове срещу ответника за плащане на договорна неустойка в размер на 98.97 лв., както и неплатени лизингови вноски в размер на 97.80 лв.
Ищецът твърди, че по повод Договор за мобилни услуги от дата 20.04.2016г., сключен за мобилен номер ********** по програма Нонстоп 29.99лв., ответницата е абонат на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с абонатен номер №********* за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма до 20.04.2018г. Твърди се, че във връзка с горепосочения мобилен номер е сключен и лизингов договор, като абонатът е взел мобилно устройство марка LENOVO модел А2010 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.89лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер ********** е фактурирано под абонатен номер №*********. Ищецът твърди, че за употребените от ответника услуги за периода от 01.06.2016г. до 31.08.2016г. Теленор е издал следните фактури с абонатен номер №*********:
-фактура №**********/01.07.2016г. за отчетения период на потребление 01/06/2016-30/06/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 35.43лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29,99лв., лизингова вноска 4,89лв.; Други услуги 4.86лв., Други услуги с добавена стойност 4.00лв., Кратки текстови съобщения 1.60лв. Дължимата сума е платима в срок 16.07.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
-фактура №**********/01.08.2016г. за отчетения период на потребление 01/07/2016-31/07/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 60,93лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29,99лв. временно възстановяване на изходящия трафик 1.24лв. лизингова вноска 4,89лв.; Други услуги с добавена стойност 29.16лв. Кратки текстови съобщения 0.48лв., Разговори към „Грижа за клиента" 0.08лв. Дължимата сума е платима в срок 16.08.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът е употребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 96,36лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 07/2016г. и за месец 08/2016г. Поради неизпълнението на абоната - ответник да заплати стойността на употребените и фактурирани услуги на стойност 96,36лв., на основание чл.75, във връзка с чл.196, от ОУ на мобилният оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на В.Б. за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер №********* на дата 01.09.2016г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 697,72 лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната - ответник остатък в размер на 96,36лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на мобилен номер ********** в размер на 515,63лв., както и незаплатени лизингови вноски в размер на 97,80лв.
Твърди се още, че абонатът не е спазил уговорения съгласно Договора за мобилни услуги от 20.04.2016г. срок за ползване на мобилния номер. Излага, че условията за ползване на абонамента Нонстоп 29.99лв., съгласно подписания Договор за мобилни услуги , са договорени за срок до 20.04.2018г., като предоставянето на услугата е деактивирано на дата 09.08.2016г., поради инициатива на абоната да пренесе ползваният номер ********** от мрежата на „Теленор" към мрежата на друг мобилен оператор, съгласно т.98 от ОУ на Оператора. Предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, преди изтичането на договорения краен срок 20.04.2016г. за ползване на предпочетения абонамент, е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния Договор за мобилни услуги от 20.04.2016г. /т.3.3/. Сочи, че изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/ номер до края на този срок. Отбелязва, че предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси. С оглед изложеното ищецът претендира неустойка в размер на три стандартни за ползваната програма Нонстоп 29.99лв. (3 х 29.99лв. = 89.97лв.), за мобилен номер 0896/915666 месечни абонаментни такси, възлизащи на стойност 89.97лв.
Наред с горното, ищецът твърди, че поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство марка LENOVO модел А2010 Black са обявени за предсрочно изискуеми. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 03/2017г, когато е издадена крайната фактура №**********/01.09.2016г.
Ищецът твърди се, че в конкретният случай ответникът В.Я.Б. е подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ********** и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Счита, че е изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 96.36 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от 01.06.2016 г. до 31.08.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
МОЛИ ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 89.97 лв. за начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни месечни абонаментни такси по Договор за мобилен номер 0896/915666 с аб.номер *********.
МОЛИ съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 97.80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.09/2017 г. до м.03/2018 г. по Договор за лизинг от 20.04.2016 г. за моб.номер 0896/915666 с аб.номер *********.
Претендирани са и направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначения особен представител на ответницата не е депозирал писмен отговор.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД не изпраща представител в съдебно заседание. В молба - становище, подадена от упълномощения адвокат В.Г. заявява, че поддържа исковата молба, като излага подробни съображения.
Ответникът В.Я.Б. не взема лично участие в хода на процеса. Представлява се от особен представител – адв.П., който моли предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Подробни доводи и съображения развива в хода на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
приложеното ч.гр. д №2233/2018 г. по описа Ловешки РС се установява, че по
повод заявление, подадено от „Теленор България”ЕАД е издадена Заповед №1312 от 08.11.2018
г., с която съдът е разпоредил длъжникът В.Я.Б., с адрес *** да заплати на
кредитора „ТЕЛОНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* с адрес гр. София, ж. к.
„Младост“ 4, Бизнес парк София, сгр. 6,
представлявано от Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик сумата
от 697,72 лв. /шестстотин деветдесети
седем лева и седемдесет и две стотинки/ - главница, 149,62 лв. /сто
четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за
периода 17.09.2016 г. до 28.10.2018 г., ведно със законната лихва от 07.11.2018
г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 205,00 лв. /двеста и пет
лева/, от които 25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
С Разпореждане №542 от 11.02.2019 г. заповедният съд е констатирал, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.
Установява се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 22.02.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
По делото не е спорно, че на 20.04.2016 г.между ищеца „”Теленор България”ЕАД, в качеството му на оператор, и ответницата В.Я.Б., в качеството и на потребител /абонат/ е сключен Договор за мобилни услуги № ********* за мобилен номер 0896/915666 по избран от ответницата абонаментен план - НонСтоп 29.99 с неограничени национални минути. Уговореният срок на действие на предпочетената абонаментна програма е 24 месеца. – или до 20.04.2018 г. С подписването на договора на абоната е предоставено мобилно устройство марка LENOVO, модел – А2010 с IMEI 867204020614806 и СИМ карта № 89359050000520917967. В договора е включена клауза, според която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карат до края на този срок. Във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на договора по отношение на коя да е СИМ карта, посочени в него и изплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
По делото е приложен Договор за лизинг от 20.04.2016 г., по силата на който „Теленор България”ЕАД, в качеството му на лизингодател, се е задължил при условията на договора и Общите условия, неразделна част от него, да предостави за временно и възмездно ползване на В.Я.Б., в качеството й на лизингополучател, лизингова вещ –мобилно устройство LENOVO, модел – А2010 с телефонен номер +359********* срещу задължението на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 142.47 лв. с вкл. ДДС по начин, посочен в договора. Съгласно условията на договора, същият е сключен за срок от 23 месеца, като лизингополучателят се задължил да заплати лизинговата цена на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 4.89лв. с включен ДДС. Между страните е постигнато съгласие месечните лизингови вноски да се фактурират от Лизингодателя и заплащат от Лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на Лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България”ЕАД. При подписване на договора за лизинг ответницата /лизингополучател е декларирала, че е запозната с Общите условия на договора за лизинг, които съставляват неразделна част от договора, приема ги безусловно и се задължава да спазва същите. В чл.12 от Общите условия на договорите за лизинг е регламентирано правото на лизингодателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг като дължими и платими, в случай на неизпълнение на задължението за плащане от страна на Лизингополучателя . По силата на ал.2 от ОУ, обявяването на предсрочната изискуемост е обусловено от прекратяването на договора за мобилни услуги между същите страни.
Ответницата не оспорва твърдението на ищеца, че ищецът е прекратил едностранно Договора за мобилни услуги на 01.09.2016 г., като считано от тази дата е спрян достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез предоставения номер.
Установява се, че относно дължимите вземания по двата договора, описани по-горе, ищцовото дружество е издало на абоната следните фактури:
-фактура №**********/01.07.2016г. за отчетения период на потребление 01/06/2016-30/06/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 35.43лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29,99лв., лизингова вноска 4,89лв.; Други услуги 4.86лв., Други услуги с добавена стойност 4.00лв., Кратки текстови съобщения 1.60лв. Дължимата сума е платима в срок 16.07.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
-фактура №**********/01.08.2016г. за отчетения период на потребление 01/07/2016-31/07/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 60,93лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29,99лв. временно възстановяване на изходящия трафик 1.24лв. лизингова вноска 4,89лв.; Други услуги с добавена стойност 29.16лв. Кратки текстови съобщения 0.48лв., Разговори към „Грижа за клиента" 0.08лв. Дължимата сума е платима в срок 16.08.2016г. Общата сума за плащане, посочена във фактурата е 96.36 лв., като са включени задълженията от предходен период в размер на 25.43 лв. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер за отчетния период.
Поради едностранно прекратяване
на договора за мобилни услуги за мобилен номер359896915666 на основание
чл.75, вр.чл.19б,
в от ОУ операторът е издал крайна фактура №********** от 01.09.2016 г. с
начислена обща сума за плащане в размер на 697.72 лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения
от абоната - ответник остатък в размер на 96.36 лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди; начислена
неустойка за предсрочно прекратяване
в размер на 515.63 лв., както
и незаплатени лизингови
вноски в размер на 97.80 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на „Теленор България”ЕАД съществува вземане срещу ответницата В.Я.Б. в претендирания размер от 96.36 лв.за незаплатени далекосъобщителни услуги за аб. № *********. Обективно съединени са осъдителен иск с основание по чл.92 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 89.97 лв. за начислена договорна неустойка и иск по чл.79 от ЗЗД – за сумата от 97.80лв представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.04.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е възможно.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложените по делото Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 20.04.2016 г. са валидно сключени между страните. Представените договори като частни диспозитивни документи не са оспорени от ответницата и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договори за мобилни услуги и договор за лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основните си задължения по договорите - да предоставя на ответницата далекосъобщителни услуги чрез телефонен номер +359*********, както и че е предоставил лизингованата вещ – мобилно устройство марка LENOVO, модел – А2010 за срок от 23 месеца. От своя страна ответницата не ангажира доказателства, е заплатила дължимите суми по издадените фактури в уговорения с клаузата на чл.27 от ОУ 18 – дневен срок, който изрично е упоменат във всяка от фактурите. Ето защо, съдът приема, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е предложила на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора. В този смисъл предявеният установителен иск за сумата от 96.36лв., произтичаща от незаплатени далекосъобщителни услуги, като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Ищецът е претендирал и заплащане на сумата от 97.80 лв. - предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство марка
LENOVO, модел – А2010. Страните не спорят, че поради допуснато от ответницата неизпълнение на
договорните задължение/неплащане на две последователни фактури/, считано от м.септември
В условията на обективно
кумулативно съединяване шщецът е предявил осъдителен
иск за вземане в размер на 89.97лв, начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, която се претендира в размер на три
стандартни за ползваната програма
месечни абонаментни такси по Договора за мобилни услуги. Според клаузата на
чл.11 от Договора за мобилни услуги от
20.04.2016 г., в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяване на договора до края на
първоначално предвидения му срок. В случая, страните са уговорили първоначален срок на договора от 24
месеца от датата на влизането му в сила,
като този срок изтича на 20.04.2018 г.
Съобразявайки данните
по делото, съдът счита, че неустоечната клауза на
чл.11 от Договора за мобилни услуги следва да бъде квалифицирана като
неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.143,
т.5 от ЗЗП. Ответницата В.Я.Б. се явява потребител по смисъла на § 13,
т.1 от ДП на ЗЗП – физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
В случая като потребител на далекосъобщителна услуга ответницата се ползва от
защитата, предвидена в ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи
в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Безспорно
установено е в настоящия случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения между страните Договор
за мобилни услуги № *********. Това обаче, не е
достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, тъй
като нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП
изрично прокламира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с
оглед начина на попълване на договора от
представител на ищеца съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност
да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението
на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за
неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по 11 от договора не е индивидуално
уговорена. Съдът намира, че по начина, по който е уговорена, клаузата на чл.11
от договора за мобилни услуги създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В случая мобилният оператор получава
имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето
и ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са
предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка
при прекратяване на договорните отношения. Това от своя страна противоречи на
добросъвестността и създава основание за облагодетелстване на търговеца за
сметка на физическото лице – потребител, който е икономически по-слабата
страна. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
клаузата на чл.11 от договора за мобилни услуги се явява неравноправна и тъй
като не е договорена индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП се явява
нищожна и не поражда права и задължения за страните по договора.
В рамките на настоящия процес ищецът е претендирал заплащането на
неустойка в редуциран размер от три
стандартни месечни абонаментни вноски. Позовава се на Спогодба между него и Комисията за защита на потребителите, постановена
по гр.Д. № 15539/2014г. по описа на СГС и по гр.Д. № 16476/2014г. по описа на
СГС, съгласно която са се споразумели, че за съществуващи клиенти – физически
лица, размерът на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
ползвания абонаментен пакет, да бъде в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Видно от съдържанието на спогодбата/чл.1.2/,
промяната влиза в сила считано от 12.01.2018 г. и се прилага за съществуващи
договори за мобилни услуги, за които договори
не е изтекъл задължителният срок на договора към датата на промяната. В
случая ищецът твърди, че считано от м.09.2016 г. договорът с ответницата е
прекратен, поради което спогодбата не би могла да се приложи спрямо нея. Освен това, съдът съобразява, че
установения със ЗЗП императивен режим за закрила на потребителите изключва изменение на неравноправните клаузи
по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на страните, като е
предвидил единствено прогласяване на клаузата за нищожна.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът
намира, че предявеният осъдителен иск за сумата от 89.97лв,
начислена договорна неустойка за неизпълнение, се явява неоснователен и
недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иск. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: разноски по исковото производство за заплатена държавна такса в размер на 125.00 лв., адвокатски хонорар в размер на 180.00 лв.и 200.00лв. – депозит за особен представител на ответницата, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 205.00 лв, от които – 25.00 лв. платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатски хонорар.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 345.09 лв, , както и сторени разноски в заповедното производство: 25.00 лв – платена д.т. и 123.09лв. – адвокатско възнаграждение по съразмерност.
На адвокат Г.П. от ЛАК следва да се изплати сумата от 200.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на В.Я.Б., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***, че същата дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г.– САК, съдебен адрес:*** сумата от 96.36лв /деветдесет и шест лева и 36ст/, произлизаща от незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.06.2016 г. до 31.08.2016 г. за абонатен номер № ********* съгласно Договор за мобилни услуги от 20.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /07.11.2018 г./ до окончателното плащане на сумата - предмет на Заповед № 1312 от 08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2233 /2018 г. по описа на Ловешки РС
ОСЪЖДА, на основание чл.79 от ЗЗД, В.Я.Б., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г.– САК, съдебен адрес:*** сумата от 97.80 лв/ деветдесет и седем лева и 80ст/ – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.04.2016 г. за мобилен номер 0896/915666 с абонатен номер №*********.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г.– САК, съдебен адрес:*** против В.Я.Б., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сума в размер на 89.97 лв, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по Договор за мобилен номер 0896/915666 с абонатен номер №*********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Я.Б., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г.– САК, съдебен адрес:*** сумата от 345.09 лв / триста четиридесет и пет лева и 09ст/-разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и разноски в заповедното производство: 25.00 /двадесет и пет/лева – платена д.т. и 123.09лв. / сто двадесет и три лева и 09ст/– адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Банкова сметка, ***дените суми:
IBAN: ***ЗПЛАТИ на адв.Г.П. сумата от 200.00лв. /двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2233/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: