РЕШЕНИЕ
№ 2189
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330116634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 ал. 2 т . 1 от Административно- процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 73 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано е по жалба на И. А. Ч., ЕГН **********, съдебен адрес в
*********************************, срещу Заповед за задържане на лице №
**************** г. на полицейски орган при отдел „Икономическа полиция“ при ОД
на МВР- ****************. С оспорената заповед, Ч. е задържан за срок от 24 часа в
****** районно полицейско управление към ОД на МВР **********, на основание чл.
72 ал. 4 от ЗМВР , при което задържащия го орган е приел, че по отношение на
задържания има достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 212 ал. 4 във
връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс .
Жалбоподателят моли за отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна –
издадена в нарушение на материалния закон и административно- производствените
правила, немотивирана и издадена при липса на практически и правни основания. В
съдебно заседание поддържа изложеното в жалбата и направеното в нея искане, лично
и чрез процесуален представител. Претендира разноски.
Ответникът по оспорването - полицейски орган при отдел „Икономическа полиция“
при ОД на МВР- ********* моли процесната заповед да бъде потвърдена като
законосъобразна. Същата била издадена съобразно предоставените му правомощия по
1
ЗМВР.
Районна прокуратура гр. Пловдив, редовно призована, не взема участие в
производството по делото.
Районен съд- Пловдив, след като обсъди релевираните с жалбата основания,
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 21.10.2021 г. ответникът издал оспорената заповед за задържане, с която на
основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР при наличие на данни за извършено престъпление във
връзка с образувано досъдебно производство № 347/2020 г., наредил да бъде задържан
жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на ** РУ на
ОДМВР- *********.
Съставен е протокол за обиск на лице, намерените вещи, при който са подробно
описани и впоследствие при освобождаването – върнати на жалбоподателя, за което
той се е подписал собственоръчно.
По делото е инкорпорирано копие от постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение, издадено на дата ***************** от разследващ
орган към ОД на МВР, от което личи, че жалбоподателя е привлечен като обвиняем за
престъпление от от общ характер по смисъла на чл. 212 ал. 1 от НК.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни
изводи:
Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд
административен акт, от лице – адресат на акта, за което е налице правен интерес от
оспорването предвид неблагоприятното засягане на правната му сфера, в преклузивния
четиринадесетдневен срок за оспорване.
По същество:
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал.1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, и
на всички основания по чл. 146 АПК, съдът приема следното:
Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК . При проверката съдът следва да
прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма,
спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли
е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт,
издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
2
законосъобразност на административния акт.
Заповедта е издадена от компетентен орган , лице в състава на МВР, доколкото
според заповедта на л. 30 от делото, посоченият като издател на заповедта С. Д. К. е
служител на МВР с ранг на **********, като заема длъжността
„***************************************************** при ОД на МВР
*******************. По силата на закона, органът разполага с преценка дали да
издаде заповедта, тоест, той действа при условията на оперативна самостоятелност.
Спазени са изискванията на чл. 72 и 74 от ЗМВР, като заповедта е съставена в писмена
форма, предоставен е препис на задържаното лице и са му разяснени със заповедта
правата му съобразно чл. 72 ал. 2- 6 и чл. 73 от ЗМВР. Ч. е подписал декларация /л.18
по делото/, че е запознат с правата си при задържането му, че не желае адвокатска
защита по негов избор и за негова сметка, не желае адвокатска защита от служебен
адвокат по реда на Закона за правната помощ, няма здравословни проблеми, не желае
медицински преглед от лекар и не желае член от семейството му да бъде уведомен за
задържането му, както и друго заинтересовано лице, уведомен е за правото му на
свиждания и да получава колети.
Процесната заповед е издадена на посоченото в нея основание по чл. 72, ал.1, т.1
ЗМВР, която норма дава възможност на полицейския орган да задържи лице, за което
има данни за извършено престъпление. Освен посочване на правното основание, в
заповедта са посочени и фактическите основания за задържането- данни за извършено
престъпление по чл. 212 от Наказателния кодекс, за което е образувано точно посочено
досъдебно производство по разследването му. Хипотезата на чл. 72 ал. 1 т.1 е
осъществена. Тъй като фактическото основание за задържането е не наличието на
доказателства, а на данни, които водят само до основателно предположение, но не и
до несъмнена вина на дееца, обективното наличие на такива данни е самодостатъчно
да обоснове приложението на чл. 72 ал. 1 т .1 от ЗМВР. Не е необходимо да е доказано
повдигнатото обвинение, това доказване е предмет на различен – углавен – процес.
Същевременно в оспорената заповед е посочено точно в какво престъпление е
заподозрян Ч. и има посочване на образуваното досъдебно производство , от което са
почерпени данните , и по което той е посочен като извършител. Затова съдът не
споделя виждането му , че в заповедта отсъстват фактически основания за издаването
й.
Няма как да се сподели и друго от вижданията на жалбоподателя – че не е спазена
целта на закона. По своя характер, задържането по чл. 72 от ЗМВР е принудителна
административна мярка по смисъла на чл.22 от Закона за аминистративните нарушения
и наказания, чиято цел в хипотеза на чл. 72 ал. 1 т.1 от ЗМВР е да се превенира (
изключи ) последващото извършване на престъпление, но и да осигури присъствие на
заподозряния за извършване на действия по разследването, включително до етапа, в
който му се повдига обвинение. При образувано за същото деяние досъдебно
3
производство, по което Ч. е бил уличен на датата на издаването на оспорената заповед,
и при повдигнато в рамките на срока на задържането обвинение за това престъпление ,
не може да се възприеме тезата за несъразмерност на мярката по смисъла на чл. 6 ал. 2
от АПК.
Предвид изложеното, съдът в настоящия му състав намира, че оспореният акт е
законосъобразен – издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при отсъствие
на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта му, с оглед което
подадената срещу него жалба е неснователна. Тя следва да бъде отхвърлена.
Разноските по делото остават за сметка на жалбоподателя.
Воден от изложеното и на основание чл. 172 от АПК , съдът
РЕШИ:
Отхвърля обективираното в жалба вх. № ************* и направено от И. А. Ч., ЕГН
**********, съдебен адрес в ******************, оспорване на заповед за задържане на
лице № ********************* г. на полицейски орган при отдел „Икономическа полиция“
при ОД на МВР- ************, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Административен съд гр.
Пловдив, в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4