№ 1988
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110200775 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „******“ ЕООД, ЕИК ****** срещу наказателно
постановление № 61 от 09.12.2022 г., издадено от Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните – София град (ОДБХ - София град), с което за нарушение на §
1, б. „а“, Глава V, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, вр. чл.9, ал.1 от
Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.134, ал.1 от
Закона за храните (ЗХ).
С жалбата се иска да бъде отменено наказателното постановление, тъй като в
хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се и маловажност на
деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на
издаденото НП. Счита, че била неправилно определена санкционната норма, която
трябвало да бъде чл.134, ал.2 от ЗХ. Поддържа и твърденията за маловажност на
деянието. Претендира разноски.
Процесуалният представител на ОДБХ - София град оспорва жалбата. Моли
съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
1
Заявява, че не били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
производството, АУАН и НП били издадени от компетентни органи, нарушението
било доказано по категоричен начин, санкцията била в установения от закона
минимален размер за това нарушение и случаят не бил маловажен. Също претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от другата
страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 20.10.2022 г. служители на ОДБХ - София град, сред които свидетелите П. Й.
и Е. С., извършили проверка на търговски обект – ведомствен стол – разливна за храна,
находящ се в гр. София, район „******“, бул. „*** *“ № *****, стопанисван от
дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД. При проверката било установено, че едно
от хладилните съоръжения в обекта за съхранение на млечни и месни продукти било
силно замърсено и наслоено с мазнини и хранителни отпадъци. Съоръжението се
намирало в близост до мястото, където се правели пици и в него имало поставени
хранителни продукти, необходими за направата на пиците, като някой от тях били
директно поставени на замърсените рафтове в хладилното съоръжение. Бил извикан
управителят на обекта, който също изразил възмущението си от непочистеното
хладилно съоръжение и заявил, че лицето, което отговаря за направата на пици и за
почистването му ще бъде санкционирано. Констатациите от проверката били отразени
в Констативен протокол № 0037451 от 20.10.2022 г.
На 11.11.2022 г. бил съставен АУАН № 0001147 срещу дружеството-
жалбоподател „******“ ЕООД, а нарушението, описано в него, било квалифицирано
по § 1, б. „а“, Глава V, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, вр. чл.9, ал.1 от
Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните. Актът бил подписан от
актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен на представляващ
дружеството-нарушител, който го подписал с възражение, че замърсяването било
вследствие на извършваната ежедневна оперативна дейност.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление № 61 от
09.12.2022 г., с което за нарушение на § 1, б. „а“, Глава V, Приложение II от Регламент
(ЕО) № 852/2004, вр. чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на
храните, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева на основание чл.134, ал.1 от Закона за храните (ЗХ).
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
2
показанията на свидетелите П. Й. – О., Е. С. и А. С., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Показанията на свидетелките П. Й. и Е. С. изцяло
кореспондират с писмения доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира
напълно. Свидетелките Й. и С. дават показания за факти и обстоятелства, които лично
и непосредствено са възприели, като подробно разказват как на процесната дата
извършили проверка в горепосочения търговски обект, при която установили, че едно
от хладилните съоръжения за съхранение на млечни и месни продукти било силно
замърсено и наслоено с мазнини и хранителни отпадъци. Съоръжението се намирало в
близост до мястото, където се правели пици и в него имало поставени хранителни
продукти, необходими за направата на пиците, като от думите на свидетелката С. става
ясно, че някой от продуктите били директно поставени на замърсените рафтове в
хладилното съоръжение. Свидетелката Й. споделя, че бил извикан управителят на
обекта, който също изразил възмущението си от непочистеното хладилно съоръжение
и заявил, че лицето, което отговаря за направата на пици и за почистването му ще бъде
санкционирано. Освен това свидетелката добавя, че видимо замърсяването не било от
текущата работа през деня, защото имало засъхнали участъци. Дори доведеният от
жалбоподателя свидетел А. С. потвърждава, че имало зацапване в хладилното
съоръжение, което било от процеса на работата. Същият обаче и тъй като е било
именно негово задължението да почисти хладилното съоръжение, излага като защитна
версия тезата, че всеки ден почиствал хладилника, това било замърсяване от деня и в
хладилното съоръжение нямало продукти, понеже всички те били извадени на плота
отвън. Съдът намира последните твърдения на свидетеля единствено за защитна
версия, която не отговаря на обективната истина, тъй като той е заинтересовано лице, а
и показанията му в тази част не намират подкрепа в останалия доказателствен
материал. От друга страна показанията на свидетелките Й. и С. са логични,
последователни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра, а и те изцяло
кореспондират със събрания по делото писмен доказателствен материал, както и с
отразеното в протокола за проверка.
От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична доказаност
на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата
и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и
3
нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват
правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП
само на това основание, без да разгледа спора по същество. Съгласно чл.138, ал.1, т.1
от ЗХ, нарушенията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по
прилагането му се установяват с актове на инспектори в областните дирекции по
безопасност на храните, осъществяващи официален контрол, а от приложената по
делото Заповед от 02.11.2020 г. е видно, че свидетелката П. Й. – О. е била назначена на
длъжност „инспектор“ в отдел „Контрол на Храните и Граничен Контрол“ /КХГК/ при
ОДБХ-София град. Наказателното постановление е издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ - София град), който се явява
компетентен орган съгласно чл.139, т.1 от ЗХ.
Съгласно разпоредбата на § 1, б. „а“, Глава V, Приложение II от Регламент (ЕО)
№ 852/2004: „всички предмети, инсталации и оборудване, с които храните влизат в
контакт, трябва да са ефективно почистени, а когато е необходимо, дезинфекцирани.
Почистването и дезинфекцията да се извършват с честота, достатъчна за избягване на
всякакъв риск от замърсяване“. Според чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за
хигиената на храните: „бизнес операторите, собственици или ползватели на обект за
производство, преработка и дистрибуция на храни, извършват дейността си в
съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и
изискванията, предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на
Европейския съюз за определени храни“. По делото категорично се доказа от
обективна страна, че е налице нарушение на цитираните разпоредби, тъй като при
проверката на ведомствен стол – разливна за храна, стопанисван от дружеството-
жалбоподател „******“ ЕООД, било установено, че едно от хладилните съоръжения в
обекта за съхранение на млечни и месни продукти е силно замърсено и наслоено с
мазнини и хранителни отпадъци.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за субективната страна на деянието,
към която освен вината, също така спадат причините и мотивите за извършване на
нарушението. Достатъчно е да има съставомерно деяние от обективна страна, каквото е
налице.
В случая обаче неправилно дружеството е било санкционирано на основание
чл.134, ал.1 от Закона за храните. Посочената разпоредба гласи, че се налага
имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. на лицата по чл. 4, параграф 1 от Регламент
4
(ЕО) № 852/2004, които не изпълняват задълженията си, произтичащи от разпоредбите
на Регламент (ЕО) № 852/2004. Лицата по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
852/2004 са операторите на предприятия за храни, извършващи първично производство
и тези операции, свързани с него, изброени в приложение I, като те имат задължение да
спазват общите хигиенни разпоредби, определени в част A на приложение I, и всички
специфични изисквания, предвидени в Регламент (ЕО) № 853/2004. В случая обаче
дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД е лице по чл. 4, параграф 2 от Регламент
(ЕО) № 852/2004, в който попадат операторите на предприятия за храни, които
осъществяват етап от производството, преработката или разпространението на храни
след етапите, за които се прилага параграф 1 и те трябва да спазват общите хигиенни
изисквания, определени в приложение II и всички специфични изисквания, предвидени
в Регламент (ЕО) № 853/2004. Именно за нарушение на хигиенните изисквания,
определени в приложение II (нарушение на § 1, б. „а“, Глава V, Приложение II от
Регламент (ЕО) № 852/2004) е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическото лице „******“ ЕООД. В тази връзка няма как да му бъде
наложено наказание по чл.134, ал.1 от ЗХ, тъй като по този ред се наказват само лицата
по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004 (операторите на предприятия за
храни, извършващи първично производство и тези операции, свързани с него), но не и
лицата по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004 (операторите на
предприятия за храни, които осъществяват етап от производството, преработката или
разпространението на храни след етапите, за които се прилага параграф 1), какъвто е
настоящият случай. Жалбоподателят „******“ ЕООД не е оператор на предприятие за
храни, извършващо първично производство или операции, свързани с него, а е
оператор на предприятие за храни, който осъществява етап от производството,
преработката или разпространението на храни след етапите, за които се прилага
параграф 1. Предвид на това наказанието е следвало да бъде наложено по реда на
чл.134, ал.2 от ЗХ, който гласи, че за други нарушения на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба или имуществена
санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. В
случая е нарушен подзаконов акт по прилагането на Закона за храните, а именно
нарушен е чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, според
който бизнес операторите, собственици или ползватели на обект за производство,
преработка и дистрибуция на храни, извършват дейността си в съответствие с
изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и изискванията, предвидени в
разпоредбите на пряко приложимото право на Европейския съюз за определени храни.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и дадена правна квалификация на нарушението е била приложена
неправилна санкционна разпоредба. Преди измененията на ЗАНН от 23.12.2021 г. това
би било основание за отмяна на атакуваното НП, но към момента е в сила разпоредбата
5
на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, която гласи, че съдът изменя акта по чл.58д, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая не е налице
никакво изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест фактите във връзка с
неговото извършване си остават същите, като единствено се налага съдът да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, прилагайки санкционната разпоредба на
чл.134, ал.2 от ЗХ. Това е в интерес на наказаното лице, тъй като му се налага по-леко
наказание, като не се утежнява положението му, понеже не се прилага закон за по-
тежко наказуемо нарушение, тоест по никакъв начин не се нарушават правата му и по-
конкретно правото на защита.
Предвид на изложеното, то наказателното постановление следва да бъде
изменено, като на дружеството-жалбоподател бъде наложена имуществена санкция по
реда на чл.134, ал.2 от ЗХ. Посочената разпоредба предвижда, че за други нарушения
на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба или
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание. Съдът намира, че наказанието следва да е в минимален размер от 1000 лева,
тъй като деянието не се отличава с някаква по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид, тоест то се явява типично, обичайно и
няма данни дружеството да е било наказвано друг път за подобни нарушения.
Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не се констатираха
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането
на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест
разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. В
случая не се изисква настъпването на вредоносни последици, но се касае за
неизпълнение на задължение, което може да рефлектира пряко върху здравето на
потребителите. Въведените изисквания за редовно почистване на съоръженията целят
да се гарантира качеството на предлаганите храни, както и създаване на гаранции за
безопасността им за здравето на клиентите. С нарушението се засягат обществени
отношения, охраняващи безопасността на храните, с оглед защита на здравето и
интересите на потребителите. Всичко това говори за немалка степен на обществена
опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде прието за маловажно от
настоящия състав. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си
позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и
6
да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото.
По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено, като на дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД бъде наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.134, ал.2 от ЗХ.
Въпреки изменението на обжалваното НП и намаляването размера на
имуществената санкция, то няма как да бъде уважено искането на адв. К. за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, тоест ЗАНН препраща към АПК по въпроса за
определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая съдът не намира, че е налице някаква непълнота,
която да налага субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК.
Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се дължат
само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН,
районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или
отмени акта по чл.58д. Това са трите възможности за районния съд и когато
обжалваното НП се потвърждава или изменя, то разноските са в полза на наказващия
орган, тъй като се приема, че законосъобразно е ангажирана отговорността на
нарушителя. Само когато НП се отменя, единствено в този случай разноските са за
жалбоподателя, понеже е бил наказан незаконосъобразно. От друга страна
производството пред районния съд се развива по реда на НПК, а чл.189, ал.3 от НПК
гласи, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му наказание е
било изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е единствено дали е признат за
виновен да е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка, дори горната
инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на разноските не
се променя, тъй като той не е обвързан с размера на санкцията. По тези дела става
въпрос за извършени административни нарушения, които с оглед по-ниската степен на
обществена опасност се наказват по административен ред, а не са престъпления по
смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не гражданска такава
и тези производства се доближават повече до наказателните производства по реда на
НПК, отколкото до гражданските такива по реда на ГПК. Предвид на това, частичното
уважаване на гражданския иск и отхвърлянето за останалата част не може да се
приравнява на намаляването на наказанието в административнонаказателните и
7
наказателните производства, тъй като в единия случай се касае за гражданска
претенция за определени суми, а в другия за наказание за извършено нарушение или
престъпление, което се налага по справедливост от съда. Отново трябва да се
подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК, която да налага приложение на
ГПК, тъй като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на обжалвания акт се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото дело атакуваното НП
не се отменя. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно
Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено по дело № 2503/2021 г. по описа на
АССГ, XV касационен състав.
След като административнонаказателната отговорност на „******“ ЕООД е
ангажирана за извършено административно нарушение, то е основателно искането на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според
ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател не направи възражение за прекомерност на разноските на другата
страна. Според цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр.
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да
е по-малко от 400 лева. Въз основа на представените доказателства и списък на
разноските става ясно, че Областна дирекция по безопасност на храните – София град
(ОДБХ - София град) е заплатила в брой на адвокат В. Б. уговорената сума в договора
за правна защита и съдействие в размер на 500 лева, като това е станало на 17.02.2023
г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното
адвокатското възнаграждение, тъй като първо няма възражение за прекомерност на
същото, направено от другата страна, а и с оглед представените доказателства досежно
реалното му заплащане, то надхвърля незначително (само със 100 лева) размера на
минималното възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения. В случая, при преценката относно прекомерност следва
да се има предвид видът и характерът на производството, като е видно, че адв. Б. е
участвала в проведеното открито заседание. Поради това и съдът счита, че заплатеното
от страна на ОДБХ - София град възнаграждение не може да бъде счетено за
прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, в полза на ОДБХ -
София град следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
8
размер на 500 лева, съобразно представения договор за правна защита и
доказателствата за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.1 от ЗАНН и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 61 от 09.12.2022 г., издадено от
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ -
София град), с което за нарушение на § 1, б. „а“, Глава V, Приложение II от Регламент
(ЕО) № 852/2004, вр. чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на
храните, на „******“ ЕООД, ЕИК ****** е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева на основание чл.134, ал.1 от Закона за храните (ЗХ), като
НАЛАГА на „******“ ЕООД, ЕИК ****** административно наказание имуществена
санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.134, ал.2 от Закона за храните
(ЗХ).
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати
на Областна дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ - София град)
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П. К. от САК за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на дружеството-жалбоподател
„******“ ЕООД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9