Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 02.08.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-1 състав, в открито заседание на шестнадесети
май две хиляди и шестнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Е.С.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 7875
по описа за 2014 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “Д.И Е.Ц.” АД, ЕИК ****, твърди, че между ответника “И.А.” ЕАД, ЕИК ****, като лизингодател, и “М.е.” ЕООД, като лизингополучател, са сключени договор за финансов лизинг от 30.11.2011 г. за МПС с марка: Jeep, модел: Commander Overland, с рама **********, с рег. № ****, и договор за финансов лизинг от 30.11.2011 г. за МПС с марка: Jeep, модел: Commander Overland, с рама ***********, с рег. № ****. Твърди, че е сключил с “М.е.” ЕООД два договора за финансов сублизинг с предмет процесните два автомобила, по които договори твърди да е изправна страна.
Твърди, че лизингополучателят
по двата договора за финансов лизинг “М.е.” ЕООД (лизингодатЕ.на ищеца по сключените договори за
финансов сублизинг от 30.11.2011 г.) е бил изправна страна, като е заплащал
дължимите лизингови вноски на ответника. Твърди, че въпреки изправността от
страна на “М.е.” ЕООД,
ответникът неоснователно e
отказал да изпълни договорното си задължение за прехвърляне на собствеността
върху двата автомобила, предмет на договорите за финансов лизинг. Твърди, че
поради тази причина лизингодателят на ищеца по договорите за финансов сублизинг
- “М.е.” ЕООД, не може
да изпълни задължението си да прехвърли правото на собственост върху
автомобилите на ищеца. Сочи, че в тази връзка бил сключен на 22.10.2014 г. между него и “М.е.” ЕООД договор за прехвърляне
на непарични вземания (права) и Анекс № 1 от 24.11.2014 г. към договора за цесия, като “М.е.” ЕООД бил прехвърлил на ищеца всички
свои непарични вземания, произтичащи от двата договора за финансов лизинг между
“М.е.” ЕООД и ответника
“И.А.” ЕАД,
представляващи правата за придобиване на собственост на двете МПС – с рег. № **** и с рег. № ****, за цена, равна на
определената стойност на опцията за прехвърляне на правата на собственост
съгласно чл. 67, раздЕ.ІХ от Общите условия на лизинговите договори. Твърди, че
е нищожна клаузата на чл. 2.6., буква “б” от Общите условия на ответното дружество,
даваща възможност на лизингодателя едностранно да прекрати договора за лизинг
поради неизпълнение от страна на лизингополучателя, като противоречаща на чл.
87 от ЗЗД и поради заобикаляне на закона - по-конкретно поради заобикалянето на
предвидената в закона процедура за едностранно разваляне на договорите по чл.
87 и сл. ЗЗД.
С исковата молба и с уточняващата молба от 14.12.2015 г., наречена становище, ищецът претендира да бъде осъден ответникът да изпълни задължението си да му прехвърли правото на собственост върху двата автомобила – с рег. № **** и с рег. № ****, а при условията на евентуалност – да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на пазарната стойност на процесните автомобили.
Ответникът “И.А.” ЕАД оспорва предявените искове. Твърди, че между него и ищеца няма договорно правоотношение, порад икоето претенцията на ищеца за реално изпълнение била недопустима. Оспорва действителността на сключения Договор за цесия от 22.10.2014 г., като сочи, че към момента на сключването му цедентът “М.е.” ЕООД не е притежавал прехвърляните с договора за цесия вземания - правото да се откупят процесните автомобили. Поддържа още, че в патримониума на “М.е.” ЕООД не е възникнало правото да иска откупуване на лизинговите автомобили, предмет на договорите за финансов лизинг от 30.11.2011 г., предвид разпоредбите на Общите условия на договорите за финансов лизинг на автомобили с опция за прехвърляне на собствеността на ответното дружество, тъй като по други договори е установено с влязло в сила решение, че е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на лизингополучателя “М.е.” ЕООД. Твърди, че след като не бил придобил каквито и да е права по силата на нищожния договор за цесия, ищецът не разполагал с възможността да оспорва едностранното прекратяване на процесните договори за финансов лизинг, сключени между ответника и “М.е.” ЕООД. Поддържа, че “М.е.” ЕООД не е изпълнило договорните си задължения по сключените договори за финансов лизинг. Твърди, че на лизингополучателя “М.е.” ЕООД е дадена на два пъти възможност да изпълни задълженията си за заплащане на дължимите лизингови вноски, като със спогодбата от 02.10.2012 г. срокът бил удължен до 01.11.2012 г. Сочи, че договорите за финансов лизинг с това лица са прекратени от ответника, считано от 01.11.2012 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените по делото
доказателства, че между ответника “И.А.” ЕАД, в качеството му на лизингодател, и “М.е.” ЕООД, в качеството му на лизингополучател, са сключени Договор за финансов лизинг на автомобил с опция
за прехвърляне на правото на собственост № 9325/I_auto от 30.11.2011 г. за лизингов
обект съгласно Приложение А към
договора - лек автомобил, марка: Jeep,
модел: Commander Overland 3.0 CRD, употребяван
– 1 брой, с рама **********, двигатЕ.№ Y584210, с рег. № ****, както и Договор за финансов
лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № 9325/J_auto от 30.11.2011 г. за лизингов обект съгласно
Приложение А към договора - лек автомобил, марка: Jeep, модел: Commander
Overland 3.0 CRD, употребяван – 1 брой, с рама ***********, двигатЕ.№ Y584238,
с рег. № ****. По делото са представени
Общите условия на “И.А.”
ЕАД по договор за финансов лизинг на
автомобили с опция за прехвърляне на правото на собственост (в сила от
01.03.2011 г.), които са приложими към сключените договори за финансов лизинг
от 30.11.2011 г.
Съгласно чл. 1.1. от посочените Общи условия, лизингополучателят може да
придобие собствеността върху автомобилите съгласно разпоредбите на раздЕ.2 и
раздЕ.3 от Общите условия и при пълно заплащане на задълженията му всички погасителни
планове по Приложения Б на договора, стойността на опцията за придобиване на
правото на собственост върху автомобилите, предмет на всички приложения на
Договора, както и на всички други плащания по договора и Общите условия.
Съгласно чл. 2.6., б. б) от Общите условия, клаузите, предвидени в този раздЕ.относно
опцията за придобиване на правото на собственост върху автомобилите от страна
на лизингополучателя не се прилагат, в случай, че лизингополучателят е в
неизпълнение на някое от задълженията си по договора, Общите условия или по
друг договор, сключен между лизингодателя и лизингополучателя, независимо в
какво качество участват лизингодателя и лизингополучателя като страна.
От представените по делото доказателства се установява, че между “М.е.” ЕООД, в качеството му на лизингодател, и ищеца “Д.И Е.Ц.”
АД, в качеството му на сублизингополучател,
са сключени Договор за финансов сублизинг № MRFL56 от 29.10.2010 г. за лизингов обект - лек
автомобил, марка: Jeep, модел: Commander Overland 3.0 CRD, с рама **********,
двигатЕ.№ Y584210, с рег. № ****, и Договор за финансов сублизинг № MRFL57 от
29.10.2010 г. за лизингов обект - лек автомобил, марка: Jeep, модел: Commander
Overland 3.0 CRD, с рама ***********, двигатЕ.№ Y584238, с рег. № ****.
Представени са по делото Общите условия към договора за финансов лизинг.
По делото е представено от ответника Предизвестие с изх. № 4474/22.08.2012
г. за прекратяване на Договор за финансов лизинг
на автомобил с опция за прехвърляне правото на собственост № 9325/I_auto/30.11.2011 г. и на Договор за финансов
лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото за собственост №
9325/J_auto/30.11.2011 г., отправено
до “М.е.” ЕООД, във връзка със задълженията на
последното към ответника към 22.08.2012 г. по процесните договори за лизинг от
30.11.2011 г. – в общ размер на 5 435,09 евро с ДДС и 1 817,21 лева,
представляващи дължими лизингови вноски, неустойки за забавено плащане и
задължения за еднократни вноски. Към предизвестието е приложена и справка за
задълженията на “М.е.” ЕООД по процесните договори за лизинг към
22.08.2012 г. С предизвестието ответникът е дал на “М.е.”
ЕООД 7-дневен срок от получаване на предизвестието за изпълнение на
задълженията си към ответника по процесните договори за лизинг. От
представената по делото товарителница се
установява, че “М.е.”
ЕООД е получило предизвестието на 24.08.2012 г. и срокът за изпълнение е
изтекъл на 31.08.2012 г.
След изтичането дадения с педизвестието допълнителен срок, на 02.10.2012 г.,
е сключен между ответника “И.А.” ЕАД, “М.е.”
ЕООД и солидарния длъжник Р.К. Договор за спогодба, с който страните са се
споразумяли да удължат срока на предизвестие за прекратяване на процесните
договори за лизинг до 01.11.2012 г., вместо първоначално определения срок до
03.10.2012 г. В раздл ІІІ, чл. 1 от договора е уговорено, че ако до 01.11.2012
г. “М.е.” ЕООД не заплати дължимите от него суми в пълен
размер в този допълнително даден срок, то договорите за лизинг се прекратяват.
По делото е представено от ответника нотариално уведомление от 16.01.2014
г., изпратено от ответника до “М.е.” ЕООД и получено от последното на 29.01.2014 г.
за връщане на държането на процесните автомобили, предвид прекратяването на
договорите за лизинг.
По делото е представено от ответника Решение от 13.10.2014 г. на Арбитражния
съд при Българската търговско-промишлена палата, постановено по ВАД 453/2013
г., с което “М.е.” ЕООД е осъдено да заплати на “И.А.” ЕАД суми по сключени Договор за финансов лизинг на
транспортни средства № 9325/A_auto/26.11.2007 г. за периода от 03.09.2010 г. до
03.03.2011 г., по Договор за финансов лизинг на автомобил №
9325/E_auto/17.06.2008 г. за периода от 24.06.2011 г. до 24.03.2012 г. и по
Договор за финансов лизинг на автомобил № 9325/F_auto/02.07.2008 г. за периода
от 14.09.2010 г. до 14.03.2011 г.
Представена е покана, изпратена от ищеца до ответника, с която ответникът е
поканен да прехвърли на ищеца правото на собственост върху процесните два
автомобила на 28.07.2014 г. в 11 часа в нотариалната кантора на нотариус И.Н. с
посочен адрес, както и да им предаде талоните и резервните ключове за МПС, или
пък да упълномощи “М.е.” ЕООД да стори това. Представен е Констативен
протокол, съставен на 28.07.2014 г. от нотариус И.Н., че до 12 часа на
посочената дата А.Х.Б. в качеството му на изпълнителен директор на “И.А.” ЕАД или негов
представитЕ.не се яви в нотариалната
кантора.
Представен е отговор на поканата, в който ответникът посочва, че не е имало
търговски отношения с ищеца и не е поемало задължения за прехвърляне на правата
върху автомобилите, както и кани ищеца да му върне държането върху процесните
автомобили.
По делото е представен от ищеца Договор за прехвърляне на непарични
вземания (права) по договори за финансов лизинг, сключен на 22.10.2014 г. между
ищеца и “М.е.” ЕООД, в който е посочено, че цедентът “М.е.”
ЕООД прехвърля на цесионера “Д.И Е.Ц.” АД всички свои непарични вземания (права) към “И.А.” ЕАД, представляващи права за придобиване на собствеността върху процесните
МПС, предмет на Договор за финансов лизинг № 9325L и на Договор за финансов лизинг № 9325J, сключени между ответника и “М.е.”
ЕООД. Не се спори между страните и се установява от представената обратна
разписка, че ответникът е уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД на 30.10.2014 г.
По делото е представен Анекс № 1 от 24.11.2014 г. към договора за
прехвърляне на непарични вземания по договори за финансов лизинг, с който е
договорено, че навсякъде, където в договора от 22.10.2014 г. е посочен Договор
за финансов лизинг № 9325L следва
да се чете Договор за финансов лизинг № 9325/I_auto от 30.11.2011 г., а съгласно чл. 2 от Анекса
навсякъде, където в договора е посочен Договор за финансов лизинг № 9325J следва да
се чете Договор за финансов лизинг № 9325/J_auto от 30.11.2011 г. Не е спорно между страните, че
преди настоящото дело ответникът не е уведомен за Анекс № 1 от 24.11.2014 г.
към договора за прехвърляне на непарични вземания.
По делото е представена нотариална покана, изпратена от ответника до “М.е.”
ЕООД и получена от последното на 10.12.2014 г., с която се оспорва извършеното
прехвърляне на непарични вземания по договорите за лизинг поради липсата на
предмет на извършената договорна цесия, тъй като правото да се придобият
процесните автомобили не е възниквало за “М.е.”
ЕООД по двата договора.
По делото са представени от ищеца Удостоверение с рег. № Г 4136/03.05.2016
г., изходящо от СДВР- ОтдЕ.“Пътна
полиция“, от които се установяват данните относно регистрацията на процесните автомобили,
собственост на ответника.
По делото е представено от ищеца Удостоверение № 32118 от 12.05.2016 г. за
застрахователна стойност на автомобил съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗМДТ, издадено
от “Ю.Б.” ООД, според което действителната стойност на лекия автомобил с рег. № *** е в размер на
33 000 лева.
Представено е по делото и Удостоверение № 32119 от 12.05.2016 г. за
застрахователна стойност на автомобил съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗМДТ, издадено
от “Ю.Б.” ООД, според което действителната стойност на лекия
автомобил с рег. № **** е в размер на 33 000 лева.
От изслушаното и прието заключение на Съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че пазарната стойност на лекия автомобил с рег. № *** е в размер на
30 000 лева с ДДС. Вещото лице е посочило, че стойността на опцията за
прехвърляне правото на собственост върху горепосочения лек автомобил е в размер
на 1 508,31 евро без ДДС. Вещото лице дава отговор, че пазарната стойност на лекия
автомобил с рег. № **** е в размер на 30 000 лева с ДДС, както и че стойността
на опцията за прехвърляне правото на собственост върху посочения автомобил е в
размер на 1 508,31 евро без ДДС.
От изслушаното и прието заключение на Съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за периода от 02.10.2012 г. до 01.11.2012 г. от “М.е.”
ЕООД не са постъпвали суми по банковата сметка на “И.А.” ЕАД. Вещото лице дава отговор, че са постъпили суми по банковата сметка на “И.А.” ЕАД в общ размер на 12 120,76 лева за периода от
02.10.2012 г. до 01.11.2012 г., както следва: от “Д.И ЕЛ Ц.” АД в размер общо от 2787,93 лева и от “Л.*”
ООД в размер общо от 9 332,83 лева. Вещото лице заключава, че посочените в
Договор за спогодба от 02.10.2012 г. суми в размер на 5 435,09 евро и в размер
на 1 817,21 лева - задължения по Договор за финансов лизинг на автомобил с
опция за прехвърляне правото на собственост № 9325/I_auto/30.11.2011 г. и по Договор за финансов
лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото за собственост №
9325/J_auto/30.11.2011 г., описани в предизвестие с изх. № 4474/22.08.2012 г.,
не били заплатени в пълен размер от “М.е.” ЕООД в срок до 01.11.2012 г., както било
уговорено в чл. 1, ал. 1 от спогодбата.
Вещото лице изчислява задълженията на “М.е.”
ЕООД към “И.А.”
ЕАД към 04.12.2015 г. по двата процесни договора за лизингови вноски и за
неустойки, а именно: по Договор 9325/I_auto/30.11.2011
г. - вноски 14 и 15 в размер на 6
796,28 лева и неустойка поради прекратяване на договора - 4 683,31 лева с ДДС, неустойки
за периода от 30.11.2011 г. до 29.11.2012 г. – 2 619,13 лева с ДДС, както и по
Договор 9325/J_auto/30.11.2011 г. - вноски 14 и 15 в размер на 6 815,84 лева и
неустойка поради прекратяване на догвора - 2 907,03 лева с ДДС.
Вещото лице е дало отговор, че не са били изплатени всички задължения на
лизингополучателя “М.е.” ЕООД към ответното дружество и по други
договори за лизинг, сключени между тях.
Вещото лице е отговорило, че след 03.12.2012 г. има неплатени лизингови вноски от “М.е.”
ЕООД и “Д.И ЕЛ Ц.” АД към “И.А.” ЕАД по Договори за Финансов лизинг № 9325/J_auto от 30.11.2011 г. и № 9325/I_auto от 30.11.2011 г. Вещото лице установява, че размерът на
платените суми от “Д.И ЕЛ Ц.” АД в полза на “И.А.” ЕАД по Договор за финансов лизинг № 9325/J_auto от 30.11.2011 г. след
03.12.2012 г. е 2110,36 лева, като сумата е отнесена за погасяването на
неустойки забавени плащания и застрахователна премия за възстановяване, както и
че размерът на платените суми от “Д.И
ЕЛ Ц.” АД в полза на “И.А.” ЕАД по Договор за финансов лизинг № 9325/I_auto от 30.11.2011 г., след 03.12.2012 г., е
481,63 лeвa, като сумата е отнесена за погасяването на
лихви и главници. Вещото лице е отговорило, че има и платени суми от “Л.*”
ООД в полза на ответника по цитирания договор след 03.12.2012 г. - в общ размер
на 3 500 лева, като сумата била отнесена за погасяването на лихви и
главници и неустойка забавено плащане, или че общо внесената сума от двете
дружества е в размер на 3 981,63 лева.
Вещото лице е посочило, че размерът на дължимите лизингови вноски от “Д.И ЕЛ Ц.” АД към “М.е.”
ЕООД по двата договора за финансов сублизинг № MRFL 56/29.10.2010 г. и № MRFL
57/29.10.2010 г. е 0,00 лева към датата на изготвяне на заключението.
Вещото лице установява, че платените от “М.е.”
ЕООД, респ. от “Д.и Ел Ц.” АД, както и от “Л.*”
ООД суми по Договор № MRFL 56/29.10.2010 г. и по Договор № MRFL 57/16.12.2010
г. за финансов сублизинг са отнесени от “И.А.” ЕАД за погасяване задълженията на “М.е.” ЕООД за плащане на лизингови вноски по
договорите за финансов лизинг, т.е. за погасяване на главници и лихви,
неустойки забавени плащания, комисионна обслужване сделка, застрахователна
премия за възстановяване и данък МПС.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да докаже наличието на валиден предварителен договор между него и ответника, съответно настъпване на предпоставките по договорите за финансов лизинг за възникване на правото за изкупуване, а във връзка с твърдяното придобиване на правото да иска сключване на окончателен договор по силата на цесия – надлежното прехвърляне на правото в патримониума на ищеца и съобщаването на договора за цесия на длъжника, както и изпълнение на задълженията по договора за финансов лизинг. Ответникът следва да докаже направените възражения за едностранно прекратяване на договорите за финансов лизинг и надлежното упражняване на това право от негова страна.
В случая не се спори, че между ответника, като лизингодател, и третото за спора лице “М.е.” ЕООД, като лизингополучател, са възникнали търговски отношения по силата на Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № 9325/I_auto от 30.11.2011 г. за лизингов обект - лек автомобил с рег. № ****, и по Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № 9325/J_auto от 30.11.2011 г. за лизингов обект - лек автомобил с рег. № ****. Не се спори, че към договорите са били приложими Общите условия по договор за финансов лизинг на автомобили с опция за прехвърляне на правото на собственост на “И.А.” ЕАД (в сила от 01.03.2011 г.).
Не се спори също, че между ищеца “Д.И ЕЛ Ц.” АД като сублизингополучател, и “М.е.” ЕООД, като сублизингодател, са възникнали търговски отношения по Договор за финансов сублизинг № MRFL56 и Договор за финансов сублизинг № MRFL57 за гореописаните два автомобила.
При финансовия лизинг, каквито са посочените по-горе договори, лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 от ТЗ предвижда възможност страните да уговорят лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му, като в този случай лизинговият договор съчетава елементи на договор за наем и на договор за покупко-продажба. Предвидената в чл. 342, ал. 3 от ТЗ възможност, закрепена и в процесните договорите за финансов лизинг, че лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му, има характер на предварителен договор по смисъла на чл. 19 от ЗЗД. Договорът за лизинг е сключен в писмена форма съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, доколкото разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че прехвърлянето на собствеността на регистрирани автомобили, какъвто е настоящият случай, се извършва с договор с нотариална заверка на подписите.
В случая спорен е въпросът за материално-правната легитимация на ищеца “Д.И ЕЛ Ц.” АД да претендира обявяването на предварителния договор, сключен между ответника и третото за спора лице “М.е.” ЕООД за окончателен, но не в полза на “М.е.” ЕООД, а в своя полза.
За доказване на правата
си, ищецът се легитимира с договор за
прехвърляне
на непарични вземания (права) по договори за финансов лизинг, сключен на
22.10.2014 г. между “М.е.” ЕООД като цедент
и ищеца
като цесионер, с който твърди, че “М.е.”
ЕООД му е прехвърлил всички свои непарични вземания
(права) към ответника “И.А.”
ЕАД, представляващи права за придобиване на собствеността върху процесните МПС по двата договора за финансов лизинг.
В случая настоящият състав приема, че не е налице
надлежна замяна на купувача по предварителния договор за покупко-продажба на
автомобил, инкорпориран в договорите за финансов лизинг, сключени мужду
ответника и третото за делото лице - “М.е.” ЕООД. Видно от
събраните по делото доказателства, включително изслушаните съдебни експертизи,
при придобиването на правото да се прехвърлят процесните автомобили лизингополучателят
е длъжен да заплати освен дължимите лизингови вноски, то и стойността на опцията
за придобиване на правото на собственост върху автомобилите към датата на
последната вноска с настъпил падеж, която е изчислена в автотехническата
експертиза на сумата от 1 508,31 евро без ДДС за всеки от двата процесин
автомобила. С оглед на това ищецът, който твърди придобиването на
потестативното право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за сключването на окончателен
договор за процесните автомобили, следва да е задължен към ответника “И.А.” ЕАД за
посочените по-горе суми, което в случая не е сторено. А съгласно действащото българско
законодателства, не се допуска смяната на длъжника по правоотношението без изричното съгласие
на кредитора (по аргумент от чл. 102 от ЗЗД). След като с оглед на характера на правоотношението по договора за покупко-продажба
на автомобил, цесионерът ищец ще следва да има качеството и на длъжник на
продавача ответник, без да е налице съгласие от страна на ответника, то
договорът за
цесия от 22.10.2014 г. между ищеца
и “М.е.”
ЕООД не може да породи желаните правни последици поради
естеството на непаричното вземане и не поражда действие по отношение на
ответника “И.А.” ЕАД.
При така установеното съдът намира, че
ищецът не е материално правно легитимирано лице да претендира сключването на
окончателни договори с ответника за процесните автомобили,
което е самостоятелно основание за отхвърляне на исковете по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД.
Дори да се приеме, че договорът за прехвърляне на непарично вземане е породил действие и ищецът е материално правно легитимиран да предяви исковете по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, същите са неоснователни поради прекратяването на договорната връзка по лизинга между ответника, като лизингодател, и третото за делото лице - “М.е.” ЕООД, като лизингополучател. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на лизингополучателя “М.е.” ЕООД е дадена неколкократно възможност да изпълни задълженията си по лизинговите договори, включително процесните такива. Предвид неизпълнението на задълженията от страна на “М.е.” ЕООД и изпратеното предизвестие от ответника “И.А.” ЕАД до “М.е.” ЕООД, което е получено от последното дружество на 24.08.2012 г., процесните договори за лизинг № 9325/I_auto/30.11.2011 г. и № 9325/J_auto/30.11.2011 г. са развалени, считано от 01.09.2012 г. с изтичането на допълнително дадения седмодневен срок за изпълнение от страна на “М.е.” ЕООД на паричните му задължения по тях.
Последващият договор за спогодба
от 02.10.2012 г., сключен между ответника и “М.е.”
ЕООД, следва да се разглежда само досежно начина за доброволно уреждане на
отношенията между страните, но не и като допълнително удържаване на срока за
предизвестие, тъй като към датата на сключването му седмодневния срок, считан
от 24.08.2012 г., е бил изтекъл и договорите за лизинг вече са били прекратени
с изтичането на този срок съгласно чл. 87 от ЗЗД.
Предвид развалянето на договорите за лизинг поради неизпълнението на задълженията на лизингополучателя “М.е.” ЕООД, това дружество се явява неизправна страна по договора за финансов лизинг.
С оглед на горното, неотносими в случая се явяват възраженията на ищеца относно нищожност на клаузата на чл. 2.6., б. Б) от Общите условия на ответното дружество, че опцията за придобиване на право на собственост върху лизинговите автомобили не се прилага, ако лизингополучателят не е изпълнил задълженията си по договора, по общите условия или друг договор, сключен между лизингополучателя и лизингодателя, независимо в какво качество участват лизингодателя и лизингополучателя като страна.
По изложените съображения, предявените конститутивни искове по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор за прехвърляне собствеността върху двата леки автомобила – с рег. № **** и с рег. № ****, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл.79,
ал. 1, предл. второ от ЗЗД, предявени при условията на евентуалност:
С исковата молба при условията на евентуалност ищецът претендира да бъде осъден ответникът да заплати на “М.е.” ЕООД обезщетение в размер на пазарната стойност на процесните автомобили в случай, че реалното изпълнение на посочените договори за лизинг се окаже невъзможно.
С Определение от 23.10.2015 г. в частта относно евентуалните искове съдът е указал на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за ответника, следва да уточни правния си интерес да предявява чужди права пред съд, доколкото се иска осъждане на ответника да заплати обезщетение в полза на лице, което не е страна по делото; да обоснове допустимостта на исковете съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК; в същия срок да посочи и цената на двата евентуално съединени иска – в какъв точно размер се претендира обезщетение по всеки от двата иска. Ищецът е предупреден за последиците при неизпълнение в срок на дадените указания.
С уточняващата молба от 14.12.2015 г., наречена
становище, ищецът уточнява, че предявява от свое име исковете и е допусната
техническа грешка в исковата молба. Не сочи цена на всеки от предявените при
условията на евентуалност искове, в нарушение на разпоредбата на чл. 127, т. 3
от ГПК, както и размера на претендираното обезщетение за всеки от двата иска
съгласно чл. 127, т. 5 от ГПК. Това не е сторено и в съдебните заседания по
делото до приключване на съдебното дирене.
В случая не е приложима нормата на чл. 70, ал.
3 от ГПК, че при затрудняване за определяне на оценката в момента на
предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда. С оглед
характера на предявените искове – обезщетение за вреди от неизпълнение на
договорни задължения от страна на ответника, размерът на вредите следва да бъде
посочен от ищеца, който претендира да е претърпял такива от неправомерното
поведение на ответника, а това не е сторено. С оглед на диспозитивното начало в
процеса, ищецът е този, който да формулира искането си до съда по основание и
размер на претендираното обезщетение за вреди.
При тези данни съдът констатира, че в дадения срок и до приключване на
съдебното дирене ищецът не е изпълнил
дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности на искова
молба в частта за претендирано обезщетение от неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника, поради което и на основание чл. 129, ал. 3
от ГПК в тази част исковата молба следва да бъде върната и производството по
делото в тази част да бъде прекратено.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 3 556 лева, от които 3 156 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лева – депозит за вещо лице.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Д.И ЕЛ Ц.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:****, против “И.А.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба на лек автомобил с марка: Jeep, модел: Commander Overland, с рама **********, с рег. № ****, обективиран в Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № 9325/I_auto от 30.11.2011 г., сключен мужду “И.А.” ЕАД като лизингодател и “М.е.” ЕООД като лизингополучател, и за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба на лек автомобил с марка: Jeep, модел: Commander Overland, с рама ***********, с рег. № ****, обективиран в Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № 9325/J_auto от 30.11.2011 г., сключен мужду “И.А.” ЕАД като лизингодател и “М.е.” ЕООД като лизингополучател.
ВРЪЩА искова молба в частта по исковете, предявени при условията на
евентуалност от “Д.И ЕЛ Ц.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***0, против “И.А.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца обезщетение в размер на пазарната стойност на двата автомобила - с рег. №
**** и с рег. № ****, и ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 7875/2014 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, в тази част.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК “Д.И ЕЛ Ц.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:****, да заплати на “И.А.” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** 556 лева (три хиляди
петстотин петдесет и шест лева) – разноски по делото.
Решението
в частта, в която е върната
исковата молба по предявените при условията на евентуалност искове, има характер
на определение и подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението му, а в останалата част решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :