РЕШЕНИЕ
№ 738
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110208520 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. АЛ. Ш. срещу наказателно
постановление/НП/ № 42-0001261/14.05.2021г., издадено от директора на РД
„АА”, гр. София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвПр/ за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвПр.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобрано и
неправилно. Оспорва се, че физическо лице – водач може да бъде субект на
отговорност за нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. 1 ЗАвПр. Сочи се, че
административнонаказателно отговорен субект може да е юридическото лице
– превозвач, който следва да притежава лиценз за извършването на превоз на
товари и пътници. С оглед на това се счита, че е налице противоречие между
посочената за нарушена и санкционната норма. Отделно от това се твърди, че
обвинението е недоказано, тъй като не са събрани доказателства, че
действително е извършен международен обществен превоз на пътници. Моли
се за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, постъпила е
писмена защита от адв. Г..
1
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 18.04.2021 г. около 23.30 часа на ГКПП „Калотина“ с посока вход
към Република България в хода на специализирана полицейска операция
съвместно с ГПУ Калотина във основа на заповед № 4379з-316/14.04.21г. е
установен Ф. АЛ. Ш. като водач на лек автомобил „Ф “ с рег. № , собственост
на водача. Проверяващите приели, че водачът Ф. АЛ. Ш. извършва обществен
международен превоз на пътници – 6 бр., по маршрут от Франция до
България без да има валидно издаден лиценз на Европейката общност за
международен превоз на пътници, с оглед на което свидетелят Р.А. съставил
АУАН № 288415/18.04.21г. на Ф.Ш. за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвПр.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка и при същата правна квалификация на деянието е
издадено обжалваното НП, с което на Ф. АЛ. Ш. е наложена глоба в размер на
2000 лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр за нарушение на чл. 6, ал. 1
ЗАвПр.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на актосъставителя Р.А. и писмените доказателства, приобщени
на основание чл. 283 НПК.
Видно от заповед № РД-08-30/24.02.20г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” е оправомощен да издава
наказателни постановления при установени нарушения на регламенти на ЕС,
ЗАвПр, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
тях. Видно от заповед № 589/31.01.20г. Чавдар Караджов е назначен на
длъжността директор на РД „АА”.
По отношение на така описаната фактическа обстановка не са налице
никакви противоречия в доказателствената съвкупност и същите позволяват
по един категоричен и несъмнен начин да се приеме същата за установена,
поради което съдебният състав счита, че не се налага подробен анализ на
доказателствата по делото.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи видно от чл. 92, ал. 1 ЗАвПр и приобщените по делото
заповед № РД-08-30/24.02.20 г. и заповед № 589/31.01.20г., удостоверяващи
компетентността на административнонаказващия орган. НП е издадено при
спазване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира обаче, че НП е издадено при допуснато съществено
процесуално нарушение, като възражението в жалбата е основателно.
Нормата на чл. 6, ал. 1, изр. 1 ЗАвПр предвижда, че обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване
на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този
закон.
На жалбоподателя Ф. АЛ. Ш. е вменено и в АУАН, и в НП извършване
на нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАвПр, а субект на административнонаказателна
отговорност съобразно посочената по-горе норма може да бъде само
превозвачът. Именно той съобразно чл. 6, ал. 1 ЗАвПр следва да притежава
лиценз за извършването на обществен превоз на пътници.
В процесния случай за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвПр е ангажирана
отговорност на физическо лице – водачът на МПС Ф.Ш..
Съобразно посочената санкционна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
3
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лева при първо нарушение.
Налице е противоречие между приетата за нарушена норма на чл. 6, ал. 1
ЗАвПр и санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр. Нормата на чл. 6, ал.
1 ЗАвПр изисква задължение за притежаване на лиценз, а наказанието по чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр се налага на водач, който извършва превоз без издадено
заверено копие на лиценз. Несъответствието между нарушена и санкционна
норма следва да се приеме за допуснато съществено процесуално нарушение,
като въз основа на посочената правна квалификация на деянието по чл. 6, ал.
1 ЗАвПр неправилно е определен и субектът на административнонаказателна
отговорност.
Поради допуснатото съществено процесуално нарушение НП като
незаконосъобразно следва да бъде отменено, като е безпредметно обсъждане
на спора по същество.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че жалбата е
основателна и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК
предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. С оглед на това настоящият съд следва да осъди
ИА”АА” да заплати на жалбоподателя Ф. АЛ. Ш. 407 лева /съобразно
приобщения по делото договор за правна защита и съдействие/,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Възражението на ИА”АА”, изразено в придружителното писмо към
жалбата, за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира за
неоснователно. На първо място същото не е изразено в процеса, тъй като в
съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, ИА”АА” не е
изпратила процесуален представител. На следващо място с оглед
4
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение от 407 лева не е прекомерно и на жалбоподателя следва да се
присъдят направените разноски за адвокат в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001261/14.05.2021г.,
издадено от директора на РД „АА”, гр. София, с което на Ф. АЛ. Ш. е
наложена глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр за
нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да
заплати на жалбоподателя Ф. АЛ. Ш. 407 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5