Решение по дело №5559/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260295 / 10.3.2021г.

гр. П., 10.03.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 5559 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация П.“, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Ц.В.С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 477.57 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 43, находящ се в гр. П., ул. **, от които главница в размер на 441.02 лева за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл., и 36.55 лева – обезщетение за забава за периода от 08.02.2018 г. до 19.02.2019 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти, копие от удостоверение за наследници на В.С.И..   

Препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен представител – адв. М. К.. В срока по чл. 131 от ГПК последната е депозирала четири отговора на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като недопустими евентуално по основание и размер. По отношение на допустимостта се твърди, че е налице преюдициално правоотношение между ищеца и фирмата за дялото разпределение /ФДР/ досежно валидността на сключените помежду им договори, които според процесуалния представител на ответника били нищожни. В тази връзка и се твърди, че до решаване на този спор настоящото производство било недопустимо.

По отношение на основателността на претенциите адв. К. счита, че страните по делото не се намират в облигационни отношения, доколкото нямало доказателства ответникът да е собственик, нито ползвател на имота на вещно правно или облигационно правно основание. Обръща се внимание, че дори ответникът да е син и наследник на В.И., това не го прави собственик на процесния имот, след като в полза на това твърдение не са ангажирани други доказателства. 

Поддържа се, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Оспорва се реалното доставяне на топлинна енергия и количеството доставяна топлинна енергия. Твърди се, че исковата молба била неясна. Оспорва се и представеното извлечение от сметка. Поддържа се и че ищецът е нарушил приложимите общи условия. Поддържа се, че няма доказателства имотът да се намира в сграда етажна собственост. Поддържа се и че претендираното от ответника като потребено количество топлоенергия било начислено в нарушение на т. 6.5 от методиката към чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването. Твърди се, че ако няма сключен договор между дружеството и ФДР, а дори да има такъв, то същият не обвързвал ответника. Оспорват се като неотносими към предмета на спора, представените с исковата молба доказателства. Посочва се и че не бил посочен делът от енергията за сградата, претендиран от ответника. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството е извършена и комплексна съдебна технико икономическа експертиза /КСТИЕ/.  

В съдебно заседание, проведено на 22.02.2021 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника адв. К. счита исковете за неоснователни и недоказани, поради което иска същите да бъдат отхвърлени изцяло. Депозира писмена защита.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1337/08.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1731/2019 г. по описа на РС П.. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 1990 г. се установява, че имот с адрес гр. П., ул. **, ап. 43 е продаден на В.С.И., с ЕГН: ********** през 1990 г.

От представено по делото копие от удостоверение за наследници В.С.И. се установява, че същият е починал на 16.03.2015 г.  като е оставил за свои наследници двамата си сина: ответникът Ц.В.С. и лицето Л. В.С.. Към момента на смъртта си В.С.И. е бил разведен. Няма данни, нито твърдения или доказателствени искания относно обстоятелствата в какъв период и за кое лице В.С.И. е бил в брак.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – с подписването на договор № 271/19.11.2001 г.  Налице е и договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение под № 97, считано от 30.11.2011 г. Сключен е и договор с дружеството „Директ” ЕООД - № 76/01.09.2017 г. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на 441.02 лева, което съвпада с исковата претенция. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

От експертизата в икономическата й част се установява, че през процесния период от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г. стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 441.02 лева. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 08.02.2018 г. до 19.02.2019 г. е в размер на 36.55 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. От експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника. На последно място се установява, че на 14.09.2020 г. е поспъпило плащане по партидата на процесния имот – в размер на 300 лева. С тази сума са посагени изцяло три вноски за обезщетение за забава – за периода от 08.02.2018 г. до 19.02.2019 г. върху съответните главници, две вноски за главница изцяло – за периода от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г.  и една частично – за м. 02.2018 г. /до сумата от 115.35 лева/. В тази връзка погасени за 275.85 лева за главница и 24.15 лева за обезщетение за забава. Липсват данни за лицето, извършило плащането. След направените плащания остават да се дължат сумите от 165.17 лева – главница за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2018 г. /като за м. 02.2018 г. частично/ и от 12.40 лева – обезщетение за забава за периода от 10.04.2018 г. до 19.02.2019 г.    

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 1337/08.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1731/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от преди ДВ, бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство. В тази връзка възражението за недопустимост на исковете поради преюдициалност на въпроса за валидността на договорите между ищеца и ФДР е неоснователно. Липсват конкретни доводи за нищожност на договор № 310/25.06.2002 г., договор № 76/01.09.2017 г. между „Топлофикация П.” АД и „Директ” ЕООД и на договор № 97/30.11.2011 г. между „Топлофикация П.” АД /възложител/ и „Техем сървисис” ЕООД /изпълнител/ и „Директ” ЕООД /подизпълнител/. Възражението за нищожност е и въпрос неотносим към спора, доколкото на първо място ответникът не е страна по нито един от посочените договори. Същите и валидността им биха имали значение спрямо него стига да засягат по неблагоприятен начин правната му сфера. Подобно обстоятелство в случая не се установява, доколкото видно от КСТИЕ до процесния имот действително е доставяна топлинна енергия като същата е отчитана с изправни уреди и съобразно нормативно установена методика. Доставените количества топлинна енегрия също са остойностени правилно. В тази връзка и валидността на посочените договори не влияе въхру потребените количества топлинна енергия нито върху тяхната стойност

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти, копие от удостоверение за наследници на В.С.И. / следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е един от собствениците на процесния имот.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез покупко-продажба от страна на наследодателя на ответника през 1990 г. Липсват данни за периода, в който В.И. е бил в брак. Последният обаче е починал, когато вече е бил разведен и е оставил за свои наследници двама сина – ответника и още едно лице. В тази връзка и на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството ответникът притежава ½ идеална част от собствеността върху процесния имот. Освен това в настоящия случай и процесният период е след смъртта на В.И., настъпила на 16.03.2015 г., поради което и ответникът Ц.С. следва да отговаря в лично качество. 

В тази връзка между ответника и „Топлофикация-П.“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е един от собствениците на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота след придобиването му.

На следващо място, доколкото притежава ½ идеална част от собствеността върху имота, то съдът намира, че ответникът следва да отговаря за ½ от размера на задълженията за имота. Това е така, доколкото видно от извлечението от сметка и от исковата молба от ответника се претендира пълният размер на сумите /т.е. претенцията не е заявена като частична съобразно участието на ответника в съсобствеността/.

Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период. В допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Съобразно така разпределената доказателствена тежест по делото се изслуша заключение на вещо лице, въз основа на което съдът прие за установено, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл. е 441.02 лева. Последната видно от експертите изследвания е правилно изчислена.

Съдът обаче следва да съобрази извършеното в хода на процеса плащане като обстоятелство по чл. 235, ал. 3 от ГПК при условията на чл. 76 от ЗЗД и съобразно задължителните разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка и постъпилата сума от 300 лева е достатъчна да покрие изцяло вземанията за главница за м. 12.2017 г. и м. 01.2018 г., както и вземането за м.02.2018 г. – частично до сумата от 115.35 лева или общо 275.85 лева[1]. Остава дължима сумата от 165.17 лева. От тази сума ответникът дължи ½ част съобразно участието си в съсобствеността върху процесния имот или сумата от 82.59 лева, относно която липсва плащане от страна на ответника.

 Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази заключението на комплексната експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 36.55, считано от 08.02.2018 г. до 19.02.2019 г. вкл. При условията на чл. 76 от ГПК направеното плащане покрива изцяло обезщетенията за забава върху главниците за м. 12.2017 г., м. 01.2018 г. и м.02.2018 г. или общо 24.15 лева[2]. В тази връзка и остава дължима сумата от 12.40 лева. От тази сума ответникът следва да отговаря за ½ част или за сумата от 6.20 лева. 

За разликите над 82.59 лева до пълния претендиран размер на главницата или за сумата от 358.43 лева и над 6.20 лева до пълния претендиран размер на обезщетението за забава или за сумата от 30.35 лева претенциите следва да бъдат отхвърлени поради неоснователност в една част и плащане в хода на процеса в друга част.

Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.03.2019 г. такава давност не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски е направила ищцовата страна:

По разноските в производството по ч.гр.д. № 1731/2019 г. по описа на РС П. /заповедно производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 37.50 лева с оглед изхода на делото.  

По разноските в производството по гр.д. № 5559/2019 г. по описа на РС П. /исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 25 лева държавна такса, 100 лева – възнаграждение за особен представител, 330[3] лева – възнаграждение за вещи лица, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 277.50 лева с оглед изхода на делото.

При изчисляване на размера на разноските съдът съобразява, че ответникът е станал повод /предвид липсата на доказателства и твърдения за противното/ за завеждане на делото като извършеното плащане от 300 лева е осъществено едва в хода на делото. В тази връзка и доколкото ½ част от процесните суми се дължат от ответника, то същият следва да бъде осъден и за ½ част от разноските по делото, съобразно размера до който исковите претенции биха били основателни ако нямаше извършено плащане. 

Ответната страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

 

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.В.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо 88.79 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 43, находящ се в гр. П., ул. **, от които главница в размер на 82.59 лева за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2018 г. вкл. /за м. 02.2018 г. частично – до 0.93 лева/, и 6.20 лева – обезщетение за забава за периода от 10.04.2018 г. до 19.02.2019 г. вкл. върху съответните главници, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1731/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от общо 388.78 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от 477.57, от които 358.43 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 441.02 лева, относим към периода от 01.12.2017 г. до 28.02.2018 г. /за м. февруари 2018 г. – частично/, и 30.35 лева– обезщетение за периода от 08.02.2018 г. до 19.02.2018 г. вкл. върху съответните главници, поради неоснователност на претенциите в една част и поради извършено плащане след образуване на настоящото производство в друга част.  

ОСЪЖДА Ц.В.С., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 37.50 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 1731/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 277.50 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 1731 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.