№ 546
гр. Русе, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520200733 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. Г. Д. до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 22-1085-000239 / 18.03.2022г. на Началника група при Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на осн.
чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му били наложени наказания “глоба” в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 18.01.2022г. в гр.Русе около 20,55 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „Лексус“ с
ДК № Р 03 91 КС, като се движел по ул.“Бозвели“. Спрял на червен сигнал на светофара
преди да завие наляво по ул. „Цар Освободител“. След потеглянето си и по време на левия
завой задницата на колата леко се поднесла, което било възприето от изчакващи в този
момент на същото кръстовище полицейски служители. Със служебния автомобил те
настигнали жалбоподателя и го спрели за проверка. За поднасянето на автомобила св.Н.К.
съставил АУАН против него, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление с което му наложил горепосочените наказания.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е основателна.
1
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалния
закон. Неправилността се изразява в това, че по отношение на жалбоподателя е наложено
наказание за нарушение, което не е извършил.
От показанията на актосъставителя се установява, че при извършване на маневрата
ляв завой от ул.“Бозвели“ към ул.“Цар Освободител“ е възприел задната част на автомобила
на жалбоподателя да поднася първо надясно, а впоследствие наляво. Други възприятия той
няма; доколкото преценил, че няма никакви предпоставки за поднасяне на автомобила
стигнал до извода, че това е умишлено и по тази причина съставил АУАН против
жалбоподателя. Към преписката е приобщен и оптичен носител от видеонаблюдението на
община Русе, като файловете са изгледани в съдебно заседание в присъствието на страните.
От изгледаните кадри се установява съвсем леко поднасяне на автомобила. Същественото е,
че още след спирането му за проверка жалбоподателят е обяснил, че колата му е поднесла
поради технически проблем. В хода на съдебното следствие е допуснат до разпит в
качеството на свидетел Борис Корчев, който установява, че при потеглянето на автомобила
той е натиснал с познавателна цел бутон за т.нар. „тракшън контрол“ и именно в резултат на
това е настъпило поднасянето.
При това положение се налага извода, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата
на чл.104б т.2 от ЗДвП, защото същият не е демонстрирал неприсъщо и нетипично
движение на автомобила, с което цели да впечатли или изобщо да предизвика внимание и
интерес от останалите участници в движението. Дори да се приеме, че автомобилът се е
поднесъл, дори и двукратно и то не много интензивно при извършване на ляв завой, това
само по себе си по никакъв начин не обуславя съставомерност по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП.
Това е така, защото всяко поднасяне и то леко, може да се дължи на несъобразена скорост,
техническа неизправност на автомобила, неопитност на водача и пр., като съществената
отлика с нарушението, за което е наказан жалбоподателят е в липсата на желание и стремеж
да се демонстрира умения за управление на МПС, радикално различни от обичайните до
степен покриващи признаците на престъплението по чл.325 ал.3 от НК, т.е. налице е разлика
във волевата страна на умисъла и съответно създаването на потенциална опасност за
неограничен брой участници в движението, каквито около автомобила в момента на
поднасянето няма. По съвсем друг начин би стоял въпросът, ако това се бе повторило
многократно и напр. на равен пътен участък. За умисъла на едно деяние може да се
преценява единствено по признаците от обективна страна, каквито в случая липсват. При
преценка на тези обстоятелства съдът изхожда преди всичко от приобщените видеофайлове
и доколкото същите са веществени доказателства по см. на чл.109 от НПК в тях не се
съдържат следи от нарушението по начина описан от актосъставителя, вкл. и през призмата
на отказ от кредитиране показанията на св.Корчев.
В тази връзка следва изрично да се подчертае, че при търсене на отговор на въпроса
умишлено или случайно деяние е извършено, основният критерий за това са кадрите от
видеофайловете, които опровергават показанията на актосъставителя и липсата на всякакви
други доказателства на умисъл у дееца.
С оглед изложеното съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и неправилно е приложена
санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в
размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца.
Доколкото изрично в съдебно заседание защитата се отказва изрично от искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН ,съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1085-000239 / 18.03.2022г., издадено от
Началника на група при сектор Пътна полиция при ОД на МВР - гр.Русе, с което на АЛ. Г.
Д. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 3
000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3