№ 649
гр. Варна, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500120 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „A1 България“ ЕAД,
ЕИК ********* против Разпореждане № 23301/10.11.2021 г. на ВРС по ч.гр.д.
№ 15389/2021 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено подаденото от
жалбоподателя заявление вх. № 39254/25.10.2021 г., за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Л.Н.И..,
ЕГН **********.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно с
твърдения, че всички указания на съда са изпълнени в срок и вземането е
индивидуализирано в достатъчна степен за целите на заповедното и
евентуалното исково производство.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира
следното:
Производството по ч.гр.д. № 15389/2021 г. на Районен съд Варна, е
образувано по заявление на „A1 България“ ЕAД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Л.Н.И.., ЕГН
**********, за сумата от 701.22 лева – неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги, 2348.44 лева – неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане и 1326.40 лева – неустойка
за предсрочно прекратяване на договора по чл.54.12. от ОУ по вина на
абоната, всички дължими за периода 03.12.2018г. – 30.06.2019г. по системен
партиден номер М4857609, като част от рамков Договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане *********, за които суми са
издадени 34 бр. фактури за периода 03.12.2018г. – 16.05.2019г., както и
сумата от 1075.97 лева, представляваща мораторна лихва върху главница в
общ размер на 4376.06 лева за периода от падежа на всяка фактура до датата,
предхождаща тази на депозиране на заявлението, както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението, до окончателното
1
изплащане.
В т.12 от заявлението всички процесни фактури са индивидуализирани
в табличен вид с посочване на дата, номер, падеж, основание и размер
С разпореждане № 21285/26.10.2021г., съдът на основание чл. 410, ал. 2
вр. чл. 127, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 от ГПК е оставил без движение
производството с указания до заявителя в тридневен срок от съобщението да
индивидуализира всяко отделно вземане за месечни абонаментни такси и
мобилни услуги, лизингови вноски, неустойка по размер и период, за който се
дължи; да уточни мораторната лихва чрез посочване на размер и период на
забава на всяко от трите вида вземания, както и да представи доказателства за
довнесена държавна такса в размер на 21.53 лева.
Съобщението за постановения съдебен акт е редовно връчено на
заявителя на 02.11.2021г. чрез юрисконсулт. Срокът за изпълнение на
указанията е изтекъл на 05.11.2021г.
С обжалваното разпореждане №23301/10.11.2021г., заявлението е
отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
С частната жалба е представена уточняваща молба, подписана с
електронен подпис на 05.11.2021г. в 18.07 ч. и доказателства за изпращането
й по електронна поща до ВРС. С молбата е извършена вътрешна разбивка на
вземанията за месечни абонаментни такси и мобилни услуги и лизингови
вноски, с посочване на период, издадена фактура, падеж и размер на всяко
месечно задължение. Вземането за неустойка е индивидуализирано с
изброяване на 20 фактури, издадени на 16.05.2019г. с падеж същата дата.
Вземането за мораторна лихва е конкретизирано по размер и период за всяко
от месечните задължения за абонаментни такси/мобилни услуги, лизингови
вноски и неустойка поотделно. Представени са и доказателства за заплатена
държавна такса в определения от съда размер.
В настоящото производство с разпореждания от 24.01.2022г. и
07.02.2022г. е изискана справка от ВРС за обстоятелствата, при които е
администрирана молбата. На 09.02.2022г. са постъпили писмени обяснения на
деловодител гражданска регистратура и на системен администратор при ВРС,
от които се установява, че уточнителната молба е постъпила в ел. поща на
съда на 05.11.2021г., но поради пропуск на системния администратор не е
била препратена в регистратура, за да бъде входирана, присъединена и
докладвана по делото.
Налага се изводът, че уточнителната молба е изпратена в рамките на
предоставения тридневен срок за изпълнение на указанията и е постъпила в
електронната поща на съда преди изтичането му. На основание чл.62, ал.2 от
ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е
станало в електронна форма. В този смисъл следва да се приеме, че
отстраняването нередовностите на заявлението е извършено в срок и следва
да бъде съобразено от въззивния съд при преценката по основателност на
заявлението.
Заповедното производство е уредено като строго формално, като
редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална
2
предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата
редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да
отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Заявителят следва
да посочи всички обстоятелства, касаещи индивидуализацията на вземането и
в частност неговото възникване, съществуване и изискуемост. Действително
целта на производството не е установяване на самото вземане, а единствено
проверка дали същото е спорно, но изискването за неговата
индивидуализация е от съществено значение за защитата на длъжника, който
въз основа на конкретно изложените в заявлението факти следва да прецени
дали да оспори вземането. В случай на подадено от длъжника възражение,
производството прераства в исково с предмет вземането по заповедта за
изпълнение, като изменение на основанието е недопустимо.
В разглеждания случай главните вземания за мобилни услуги и
лизингови вноски са индивидуализирани в достатъчна степен. Същите се
претендират въз основа на един договор за Договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане и са конкретизирани по
период и размер. В рамките на дължимата служебна проверка за
неравноправни клаузи по отношение на тези вземания не се констатира
отклонение от императивната уредба на ЗЗП. С оглед изложеното заявлението
се явява основателно за сумата от 701.22 лева – неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги и сумата от 2348.44 лева – неплатени суми
за устройство по договор за продажба на изплащане, начислени за отчетен
период 28.10.2018г. – 27.05.2019г. (период на изискуемост 03.12.2018г. –
30.06.2019г.), както и за претендираното обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху посочените две главници за периода от 02.01.2019г. –
15.10.2021г. в размер съответно 437.26 лева и 168.68 лева, както и законната
лихва върху главниците считано от подаване на заявлението – 25.10.2021г., до
окончателното плащане. В тази част обжалваният съдебен акт следва да бъде
отменен и вместо него бъде постановен друг за уважаване на заявлението.
В останалата част заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй като
вземането за неустойка е неуточнено по основание и начин на формиране.
Липсва позоваване на конкретна договорна клауза или клауза от Общите
условия, в която да е уговорена неустоечната клауза. Цитираната клауза на
чл.54.12 от ОУ касае автоматичното прекратяване на договора, но не
предвижда заплащане на неустойки. Не е уточнен и алгоритъмът за
изчисляването й. Същият не е виден от посочените в табличен вид данни за
издадените на една и съща дата 20 броя фактури, всяка от които на различна
стойност, несъвпадаща с размера на абонаментната такса. Посочената
неяснота възпрепятства и дължимата служебна преценка за неравноправни
клаузи. По изложените съображения в нередовната му част заявлението
подлежи на отхвърляне, което обуславя извод за неговата неоснователност и
по отношение на претендираната мораторна лихва върху неустойка. В тази
част обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, макар и по
различни от изложените съображения.
С оглед изхода от въззивното обжалване в полза на заявителя се следват
разноски съразмерно с уважената част от искането в размер на 106.05 лева от
общо 159.05 лева за заповедното производство, представляващи държавна
такса (109.05 лева) и юрисконсултско възнаграждение (50 лева) и 36.56 лева,
от общо 54.52 лева, за настоящата инстанция, представляващи държавна
такса.
3
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 23301/10.11.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. №
15389/2021 г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението
на „A1 България“ ЕAД, ЕИК ********* за издаване заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист против Л.Н.И..,
ЕГН **********, за сумата от 701.22 лева – неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги, начислени за отчетен период 28.10.2018г. –
27.05.2019г. (период на изискуемост 03.12.2018г. – 30.06.2019г.), ведно
законната лихва считано от подаване на заявлението – 25.10.2021г., до
окончателното плащане, сумата от 437.26 лева – лихва за забава върху
месечните главници за неплатени суми за ползвани електронни съобщителни
услуги, считано от падежа на всяка от тях, за периода 02.01.2019г. –
15.10.2021г., сумата от 2348.44 лева – неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане, начислени за отчетен период 28.10.2018г.
– 27.05.2019г. (период на изискуемост 03.12.2018г. – 30.06.2019г.), ведно
законната лихва считано от подаване на заявлението – 25.10.2021г., до
окончателното плащане, сумата от 168.68 лева – лихва за забава върху
месечните главници за неплатени суми за устройство по договор за продажба
на изплащане, считано от падежа на всяка от тях, за периода 02.01.2019г. –
15.10.2021г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на
„A1 България“ ЕAД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, ул. Кукуш № 1 срещу Л.Н.И.., ЕГН ********** **, за
сумата от 701.22 лева – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни
услуги, начислени за отчетен период 28.10.2018г. – 27.05.2019г. (период на
изискуемост 03.12.2018г. – 30.06.2019г.), ведно законната лихва считано от
подаване на заявлението – 25.10.2021г., до окончателното плащане, сумата от
437.26 лева – лихва за забава върху месечните главници за неплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги, считано от падежа на всяка от тях,
за периода 02.01.2019г. – 15.10.2021г., сумата от 2348.44 лева – неплатени
суми за устройство по договор за продажба на изплащане, начислени за
отчетен период 28.10.2018г. – 27.05.2019г. (период на изискуемост
03.12.2018г. – 30.06.2019г.), ведно законната лихва считано от подаване на
заявлението – 25.10.2021г., до окончателното плащане, сумата от 168.68 лева
– лихва за забава върху месечните главници за неплатени суми за устройство
по договор за продажба на изплащане, считано от падежа на всяка от тях, за
периода 02.01.2019г. – 15.10.2021г., които вземания са дължими по рамков
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане
*********, по системен партиден номер М4857609, както и за сумата от
106.05 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски
съразмерно с уважената част от искането.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в полза на „A1
България“ ЕAД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, ул. Кукуш № 1, в размер на 36.56 лева за държавна
4
такса, платими от Л.Н.И.., ЕГН ********** **, които следва да се включат в
издадената заповед за изпълнение към разноските за първоинстанционното
производство, на осн. чл. 81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 23301/10.11.2021 г. на ВРС по
ч.гр.д. № 15389/2021 г. по описа на ВРС, в останалата му част.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5