Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Гюлсевер Сали
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №13784
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №158555
от 23.07.2020г., постановено по гр.дело №55426/2019г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в, поправено с решение
№20227340 от 07.10.2020г. ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР
е осъдена да заплати на Б.М.К., ЕГН:**********, на основание чл. 178, ал. 1, т.
3 ЗМВР сумата 2620,88 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., заедно със законната лихва от
30.09.2019 г. до погасяване на задължението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 437,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху това
възнаграждение за периода от падежа на всяко отделно вземане до 29.09.2019 г.,
както и сумата от 400лева - разноски по делото. Ответникът е осъден да заплати
по сметка на Софийски районен съд 372,33 лв. държавна такса и разноски за
производството.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Главна дирекция „Гранична полиция“. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че има непълнота в специалната нормативна уредба
– ЗМВР по въпросите за продължителността на седмичното работно време през нощта
и преизчисляване на часовете положен нощен труд от държавните служители в МВР,
което формирало и неправилния извод, че в процесния случай следва да се
приложат по аналогия ЗДСл и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Различната уредба на
продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ била съобразена със
спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Твърди също така, че
времето за инструктаж е включено в 12-часовите смени. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата и ищец в производството пред първата инстанция Б.М.К., в подадения в
срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага
подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Твърди, че е налице
празнота в законовата уредба през процесния период и следва субсидиарно да се
приложи НСОРЗ. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски
за въззивната инстанция.
С молба (становище)
от 12.05.2023г. въззиваемият ищец е заявил, че се отказва от претенциите си в частта за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1357,58 лева- възнаграждение за извънреден труд, получен след преобразуване на часовете нощен труд в
дневен за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и от
претенцията за мораторна лихва за сумата от 227,66 лева за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до до
датата преди подаване на исковата молба 29.09.2019г.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187,
ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С горепосочената
молба от 12.05.2023г. ищецът направил частичен отказ от предявените искове, поради което в тази част решението следва да се обезсили, а производството по делото да
се прекрати.
В останалата част
решението е правилно и следва да се потвърди, като на основание чл.272 от ГПК
съдът препраща към мотивите на обжалваното решение.
От показанията на
разпитания пред първата инстанция свидетел, които настоящият състав също намира
че няма основание да не кредитира, се установява че както ищецът, така и
свидетелят и всички останали служители на ответника фактически се явяват на
работното си място 30 минути преди началото на смяната за провеждане на
инструктаж. Както правилно е отбелязал СРС, работно време е всеки период, през
който работникът е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност
или задължения. Следователно за такова следва да се отчита не само времето на
активно изпълнение на служебните задължения, но и времето през което
служителите са на разположение на място, определено от работодателя и в
готовност при нужда да престират труд, макар и да не го изпълняват фактически. В
този смисъл е и посоченото в обжалваното решение ТР №8/2013 г. от 14.11.2014 г.
на ОСГК на ВКС, съгласно което при непрекъсваем производствен процес, както е в
случая (смени, дежурства) нормативно определеното време за хранене се включва в
работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически
на място, определено от работодателя.
Ето защо в тази
част жалбата е неоснователна, а решението- правилно.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78 ГПК съдът намира, че на жалбоподателя
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, а
на въззиваемия- разноски за давокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №158555 от 23.07.2020г., постановено по гр.дело
№55426/2019г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в, поправено с решение №20227340 от
07.10.2020г. в частта с която ответникът
Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР е осъдена да заплати на Б.М.К., ЕГН:**********,
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сума НАД 1263,30 лева- възнаграждение за извънреден труд, получен след
преобразуване на часовете нощен труд в дневен за периода от 01.07.2016г. до
30.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, както и в частта с която ответникът е осъден да заплати мораторна лихва над 209,65 лева за периода от падежа на всяко
изискуемо вземане до датата преди подаване на исковата молба 29.09.2019г., като
прекратява производството по делото в тези части поради отказ от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение №158555 от 23.07.2020г., постановено по гр.дело
№55426/2019г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в, поправено с решение №20227340 от
07.10.2020г. В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА
Б.М.К., ЕГН:********** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК сумата от 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на Б.М.К., ЕГН:********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150 лв.- разноски за въззивното
производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/