№ 12176
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110144695 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от *******************
против Ц. Р. Ж. обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 2 869,11
лева - главница по Договор за кредит № 00000000000/12.10.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 25.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 144,32 лева - лихва
за забава за период от 03.12.2021 г. до 24.02.2022 г., сумата 453,80 лева - мораторна
лихва за период от 02.11.2020 г. до 03.12.2021 г., сумата от 1 023,01 лева - договорно
възнаграждение за период от 01.12.2020 г. до 03.12.2021 г, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.03.2022 г. по гр. д. № 10193/2022 г. по описа на
СРС, 66 състав.
Предявени са и осъдителни искове относно сумите, за които заявлението е
отхвърлено, като определеният с разпореждане № 26531/24.03.2022 г. срок по чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК не е спазен. Поради това осъдителните искове относно следните суми:
718,75 лв. – възнаграждение за услуга ************* и сумата от 1 725 лв. -
възнаграждение за услуга ,*********, са предявени на 18.08.2022 г. Претендира се
лихва върху тези суми считано от 18.08.2022 г. до погасяване на вземането.
Ищецът твърди, че на 12.10.2020 е сключил с ответника процесния договор за
кредит номер 00000000000 и в изпълнение на договорните си задължения е
предоставил кредитен лимит от 3000 лв, като срокът на договора е до 01.07.2022 г. –
падеж на последната вноска. В договора е уговорена възнаградителна лихва и лихва за
забава в случай на просрочие. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора,
като вземанията са обявени за предсрочно изискуеми на 03.12.2021 г. с покана до
1
длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор. Подаването на отговора
чрез адв. Рачева е потвърдено от адв. В. Т., с пълномощно по делото на л. 36, в първо
с.з. Ответникът не оспорва да е сключил договора и да е усвоил сумите по него. Сочи,
че е заплатил сумата от общо 289,08 лв., която следвало да бъде отнесена единствено
към главницата, понеже другите вземания са недължими. Сочи, че разпоредбите на
раздел четвърти, Параметри от договора относно възнаградителната лихва са
нищожни, понеже нейният размер надвишава трикратния размер на законната лихва;
противоречи на добрите нрави. Сочи, че не дължи суми по клаузи ************* и
,*********, които са неравноправни. Оспорва да е обявена надлежно предсрочна
изискуемост.
С молба от 13.04.2023 г. ответникът сочи, че е заплащал суми по кредита, като
плащанията са сторени след входиране на заявлението. Представя разписки за
заплатени по по изипей общо 550 лв. С молба от 19.04.2023 г. ищецът не спори да е
получил плащанията от 550 лв, като твърди, че с тях са погасени, както следва: сумата
от 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземанията, за която не е предявен иск и
не е издадена заповед поради отхвърляне на заявлението в тази част; сумата от 453,80
лева - мораторна лихва за период от 02.11.2020 г. до 03.12.2021 г. – изцяло; част от
сумата от 144,32 лева - лихва за забава за период от 03.12.2021 г. до 24.02.2022 г., а
именно 66,20 лв.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С доклада по делото, приет при липса на възражения от страните и допълнен в
първото заседание, е отделено като безспорно, че ответникът е сключил договор за
кредит № 00000000000/12.10.2020 г. Страните не спорят и че в хода на процеса
ответникът е заплатил общо 550 лв.
В тежест на ищеца е възложено да докаже възникване на правоотношение по
договора за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание, в т.ч. относно
обезщетението за забава с уговорения размер и възнаградителната лихва, както и
клаузи ************* и ,*********; настъпване на падежа на задълженията, вкл. като
предсрочно изискуеми с покана, получена от длъжника. При установяване на това в
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно задълженията си по договора. В
тежест на ищеца е да докаже и че е отнесъл внесените от ответника суми само по
вземанията, които се основават на валидни клаузи.
Не е спорно, а и се установява от двустранно подписания договор за кредит №
00000000000/12.10.2020 г. и ОУ към него, че на ответника е отпусната сумата от 3 000
лева от ищеца. Според договора се дължи възнаградителна лихва в размер на 41
процента на годишна база. Стойността на ГПР според договора е 49,08 процента. В чл.
12,1 ОУ е уговорено, че се дължи лихва за забава в размер на ОЛП на БНБ плюс 10
процента на осн. ПМС № 100/29.05.2012 г. Според договора кредитополучателят
издължава кредита на 24 равни анюитетни вноски, последната от които с падеж
01.10.2022 г.
2
Видно от договора размерът на възнаградителната лихва е фиксиран,
непроменлив и непроменян през време на изпълнение на договора - 41 процента
годишно. В този смисъл е и заключението на ССчЕ, която съдът напълно кредитира –
договорната лихва е останала непроменена през целия период на изпълнение на
договора и е в предварително установен, непроменлив размер.
Съгласно чл. 12,2 ОУ кредиторът може да обяви вземанията по договора за
кредит за изцяло предсрочно изискуеми с писмено уведомление, ако длъжникът
допусне просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.
На следващо място, според договора се дължат суми и за предоставени
допълнителни услуги – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
възможност за отлагане и разсрочване на вноски – чл. 15 ОУ.
Ищецът твърди вземанията по договора да са станали изцяло предсрочно
изискуеми на осн. чл. 12,2 ОУ от договора на датата 03.12.2021 г. поради неплащане
на падежа на повече от две последователни вноски. Твърди, че е допусната забава на
02.11.2020 г., а предсрочната изискуемост е обявена на 03.12.2021 г. Според договора
падежът на последната вноска е 01.10.2022 г. Заявлението е входирано на 25.02.2022 г.
Следователно падежът на последната вноска съгласно договора е настъпил в хода на
процеса. Поради това твърденията на ищеца относно настъпила предсрочна
изискуемост имат решаващо значение единствено относно последната дата, до която се
претендира възнаградителна лихва, а тя е именно 03.12.2021 г.
Установи се да са настъпили условията по чл. 12,2 ОУ за обявяване на
вземанията за изцяло предсрочно изискуеми на 03.12.2021 г. Според ССчЕ
последното плащане на длъжника по кредита преди входиране заявлението е на
04.11.2020 г., т.е. вноски с падеж 01.12.2020 г. – 01.12.2021 г. /много повече от две
последователни вноски/ са напълно незаплатени. Изпратено е писмо за обявяване на
предсрочната изискуемост. Същото не е получено, върнато е като невръчено на
09.12.2021 г. След това е изготвено второ писмо от 11.01.2022 г., за което няма данни
да е връчено. Падежът на последната вноска обаче е настъпил в хода на процеса.
Вземанията са изискуеми.
Следователно настъпил е падежът на всички вноски - поради изтичане на срока
на договора в хода на процеса. С протоколно определение е даден ход на устните
състезания на 24.04.2023 г.
Договорът е сключен през 2020 г., т.е. при действието на ЗПК. Ответникът има
качеството на потребител съгл. чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата писмена форма, на
хартиен при шрифт не по-малък от 12. В него са посочени общия размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му, годишния процент на разходите по кредита – 49,08 процента, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, лихвения
процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит.
Относно иска за възнаградителна лихва. Ответникът е направил възражение за
нищожност на клаузата от договора на осн. чл. 26 ЗЗД поради накърняване на добрите
нрави. Твърди, че размерът на лихвата е твърде обременителен за потребителя. Според
чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г./, който е бил в сила
3
към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който
включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита,
определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита.
Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да
заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на
задълженията от негова страна. В случая в ГПР се включва уговорената
възнаградителна лихва.
В случая ГПР не надвишава предвидения в закона максимален размер.
Уговореният размер на възнаградителната лихва обаче противоречи на добрите
нрави. Според Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г.
о. и Решение № 1270 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., ГК
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. Поради
това уговорената възнаградителна лихва е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави в частта над размера от три пъти размера на
законната лихва.
Относно иска за лихва за забава. Според чл. 33, ал. 2 ЗПК когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Така уговорената в договора клауза относно лихвата за
забава напълно съответства на тази законово разпоредба.
Според заключението на ССчЕ, което съдът напълно кредитира, ответникът е
усвоил отпусната сума – преведена е по негова сметка.
Общо по кредита ответникът е издължил сумата от 839,08 лв., от които 289,08
лв. на 04.11.2020 г., а в хода на процеса – 550 лв. общо съгласно представените
преводни нареждания от изипей. Като основание в бележките е посочен единствено
номерът на процесния договор, т.е. длъжникът не е заявил кои точно вземания
заплаща.
Със сумата от 839,08 лв. ищецът е погасил законна лихва, такса за
извънсъдебно събиране на вземането, както и частично суми по пакет допълнителни
услуги.
Заявителят претендира с осъдителни искове и сумата от 718,75 лв. –
възнаграждение за услуга ************* и сумата от 1 725 лв. - възнаграждение за
услуга ,*********. Претендира се лихва върху тези суми считано от 18.08.2022 г. до
погасяване на вземането.
Съдът намира, че този пакет допълнителни услуги е бил предмет на договаряне,
но е и индивидуално такова / ищецът не доказа пълно и главно да налице
индивидуално договаряне при подписване на договор за кредит с предварително
предоставено съдържание/.
Също така, клаузите на нарочно споразумение за пакет допълнителни услуги и
чл. 15 ОУ съдът намира, че са неравноправни. Претендира се възнаграждение за
услуги, свързани с разглеждането на искането за кредит, възможността за отлагане
плащането на вноски, промяна на размера и падежа им. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК
4
предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не може да събира
повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на
допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит или за управлението му,
какъвто характер има претендираното вземане.
Следователно, неправилно ищецът – кредитор е погасявал с постъпилите от
длъжника суми вземания по пакет допълнителни услуги, вземания за възнаградителна
лихва в размер над размера от три пъти размера на законната лихва, както и такса от 30
лв. за извънсъдебно събиране на вземането, за която заявлението е отхвърлена.
Длъжникът изрично е направил възражение в тази връзка.
При отчитане на възнаградителна лихва в размер на 30 процента със заплатената
сума от общо 839,08 лв. лв. са погасени /според заключението на ССчЕ във втория му
вариант/ дължимата лихва за забава за период от 03.12.2021 г. до 24.02.2022 г. изцяло,
дължимата мораторна лихва за период от 02.11.2020 г. до 03.12.2021 г. изцяло, както и
част от възнаградителната лихва. Такса за извънсъдебно събиране на вземанията от 30
лв. не се дължи, т.к. се основава на неравноправна клауза / според чл. 33, ал. 1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата/, а и за нея не е предявен иск, заявлението е отхвърлено.
Поради това от дължимата договорна лихва за периода 01.12.2020 г. до 03.12.2021 г. в
размер на 672,40 лв. са погасени с плащане 30 лв.+389,51 лв. и са останали дължими
252,89 лв.
Така дължими и незаплатени са останали, както следва:
сумата от 2 858,68 лева - главница по Договор за кредит №
00000000000/12.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 25.02.2022 г. до
изплащане на вземането;
сумата от 252,89 лева - договорно възнаграждение за период от 01.12.2020 г. до
03.12.2021 г.
За тези суми исковете са основателни.
Сумите не са погасени по давност. С ТР № 5/2019 г. от 21.01.2022 г. се отрече
тезата, че давностният срок тече считано от падежа на всяка вноска поотделно. Това е
така, понеже „при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено
на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението
продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на
последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост“.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Представя списък. В исковото
производство претендира разноски за дт в размер на 138,68 лв. за установителните
искове и в размер на 48,87 лв. за осъдителните искове, 400 лв. – депозит за експертиза,
дължи се и 150 лв. юрк възнаграждение. В хода на заповедното производство ищецът
е сторил разноски в размер на 89,80 лв. дт. и 32,23 лв. юрк възнаграждение. Според
уважената част от исковете на ищеца се дължат исковото пр-во 330,96 лв. разноски, а
в заповедното – 84,56 лв. разноски.
Ответникът претендира в исковото пр-во разноски за адв. възнаграждение в
размер на 1 700 лв., от които заплатени по банкова сметка 200 лв., а дължими
5
едновременно с това на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА – още 1 500 лв. Видно от преводно
нареждане са заплатени 200 лв. Съдът намира, че е недопустимо да се уговори адв.
хонорар в определен размер / в случая 200 лв./, а за горницата клиентът да се позовава
на чл. 38, ал. 2 ЗА. В случая е бил уговорен хонорар от 200 лв., който е бил и заплатен.
Според отхвърлената част от исковете в исковото пр-во се дължат на ответника
110,25 лв. разноски. В заповедното пр-во е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение от 100 лв., като са дължими разноски от 30,70 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ******************* ЕИК
*****************, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „....................
№ 49, бл. 53 Е, вх.В, против Ц. Р. Ж. ЕГН **********, гр. София, УЛ. .........................
94, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
430 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от
2 858,68 лева - главница по Договор за кредит № 00000000000/12.10.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 25.02.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 252,89
лева - договорно възнаграждение за период от 01.12.2020 г. до 03.12.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни иска за главница за горницата над 2 858,68 лв. до
пълния предявен размер от 2 869,11 лв., иска за договорно възнаграждение за
горницата над 252,89 лева до пълния предявен размер от 1023,01 лева, а исковете за
сумата 144,32 лева - лихва за забава за период от 03.12.2021 г. до 24.02.2022 г. и за
сумата 453,80 лева - мораторна лихва за период от 02.11.2020 г. до 03.12.2021 г. –
изцяло.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ******************* ЕИК
*****************, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „....................
№ 49, бл. 53 Е, вх.В, против Ц. Р. Ж. ЕГН **********, гр. София, УЛ. .........................
94, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 718,75 лв. – възнаграждение за услуга *************, и
сумата от 1 725 лв. - възнаграждение за услуга ,*********, по Договор за кредит №
00000000000/12.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 18.08.2022 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ц. Р. Ж. ЕГН **********, гр. София, УЛ. ......................... 94, да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ******************* ЕИК *****************,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.................... № 49, бл. 53 Е, вх.В,
сумата от 330,96 лв. – разноски в настоящото производство, както и сумата от 84,56
лв. – разноски по гр. д. № 10193/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА ******************* ЕИК *****************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „.................... № 49, бл. 53 Е, вх.В, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Ц. Р. Ж. ЕГН **********, гр. София, УЛ.
......................... 94, сумата от 110,25 лв.– разноски по настоящото дело, както и
сумата от 30,70 лв. – разноски по гр. д. № 10193/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7