Р Е Ш Е Н И Е
№ 758/13.4.2021г.
гр. Пловдив, 13, 04 , 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 11, 03, 2021 г. в
състав:
Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. К., като разгледа докладваното от съдията
административно дело №2854 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Жалбоподателят
– И. Х. З., ЕГН **********, с адрес: *** оспорва
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-002292 по
чл.171 т.1 б.А от ЗДвП от 25.08.2020 г., издадена от Началник група към Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с която се налага на жалбоподателя
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство ,
до отпадане на основанието за това.
В жалбата се твърди, че процесната
заповед е незаконосъобразна, немотивирана и издадена в нарушение на материалния
и процесуалния закон и при неспазване на установената форма, като оспорва
наличието на каквото и да е основание за издаването й.
Ответникът Началник група към Сектор „Пътна полиция“
Пловдив към ОДМВР Пловдив , в становище на л.2 оспорва жалбата, като
неоснователна, счита заповедта за издадена от компетентен орган, съдържаща ясни
мотиви и в законоустановената форма. Твърди се , че жалбоподателят видимо не
отговарял на медицинските и психологични изследвания, като се иска и разпит на
свидетелите В.Б. и П.Т., с цел установяване на релевантни факти и обстоятелства
свързани с предмета на доказване. Иска се да бъде назначена
съдебно-психиатрична експертиза в настоящото производство, която да бъде
използвана като безспорно доказателство касаещо медицинското и психологическото
състояние на жалбоподателя.
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по делото
доказателства , че връчването на ЗППАМ е
било осъществено на 12,10,2020г., а жалбата
срещу процесната ПАМ , видно от щемпела на МВР е подадена на 27,10,2020г.
, от лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи следното:
Съдът установи, че административният
орган е изпратил цялата административна преписка приложена по делото.
Установено е и това не се спори от
страните , че на 11,08,2020г. в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОДМВР
Пловдив жалбоподателя на гише е подал документи за преиздаване на СУМПС, като е
представил и медицинско удостоверение по
образец издадено от общопрактикуващ
лекар. На служителката на гише й
направило впечатление, че поведението му е неадекватно, тъй като правел
някакви странни тикове, жестове, при задаване на въпроси относно уточняване на
местоживеене, той не й отговорил. Тя се обърнала към прекия си н-к инспектор Б. и той дошъл
също да го погледне, като изготвил и докладна до Началник Сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОДМВР
Пловдив.
Въз основа на докладната е издадена и процесната ЗППАМ, в която е посочено че лицето не отговаря на
медицинските и психологични изследвания за водач на МПС.
В съдебната фаза съдът е
разпитал / л. 29/ като свидетели Т. и Б.
и е приел админ. преписка / л. 32-40/ с неговото заявление от
11,08,20г. , медицинско , справка за нарушител и квитанция за платена ДТ. От управителя на „Център за психично здраве“
Пловдив е изпратено писмо от което се установява , че З. не е посещавал
амбулаторията и не е лекуван стационарно там.
Спор по фактите между страните няма.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Принудителните административни мерки
(ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по
отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с
които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата.
Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван
предметния им обхват и приложно поле.
Принудителните административни мерки
/ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.2а от с.з. се
прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според посочената като правно
основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171 , За осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се временно
отнема свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не
отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на
основанието за това;
В хода на делото не беше
доказано наличието на законовите
изисквания при налагане на ПАМ.
В съдебното производство З. не ангажира каквито и да са доказателства.
От представените такива от ответника
в АП се установи , че З. отговаря на медицинските и психологически изследвания.
Медицинското удостоверение по образец, издадено от общопрактикуващ лекар, както и
писмото от управителя на „Център за психично здраве“ Пловдив са приети по
делото , не са оспорени и следва да се кредитират напълно от настоящия
докладчик.
Ответника не доказа различна фактическа обстановка от изложената
по-горе , както и не ангажира доказателства които да подкрепят изложеното в оспорената заповед.
Съдът намира, че жалбоподателят към
11,08,2020г. е отговарял на медицинските и психологически изследвания, поради
което следва да се приеме че неправилно е приложен материалния закон и е
издадена процесната заповед.
Отделно от горното съдът намира
оспорената заповед за немотивирана.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че оспорената ПАМ е незаконосъобразна и следва да се отмени, поради което и на
основание чл. 172 , ал. 5 от ЗДП Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на И. Х. З., ЕГН **********, с адрес: ***
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-002292 по
чл.171 т.1 б.А от ЗДвП от 25.08.2020 г., издадена от Началник група към Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с която се налага на жалбоподателя
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, до отпадане на основанието за това.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :