Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е 

 

Номер                                         Година 27.11.2018                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 27.11.                                                                    Година две хиляди и петнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                       

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4575 по описа за 2018 година.

 

            Производството по делото е образувано по искова молба на А.М.М.. По делото е постъпил отговор от ответника М.Т.М..

            Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване, поради което делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен писмен доклад, да бъдат приканени страните към спогодба и да им бъдат разяснени преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора.     

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат представените с исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства, както и да се даде възможност на страните да водят по двама свидетели в съдебно заседание. Не е необходимо назначаването на исканите съдебни експертизи, тъй като заболяването на ищеца не се оспорва от ответника, а доказването на получавани от ищеца пенсия и помощ не изисква специални знания и може да се извърши с писмени доказателства.

Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.312, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

            ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 18.12.2018 г. от 11,30 ч., за която дата да се призоват страните.

            ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:

            Ищецът А.М.М. твърди в исковата си молба, че родителите му Р.И.Д /М./ и М.Т.М. сключили граждански брак на 19.05.1994г., като с решение №4/30.03.2006г. постановено по гр. д. 1190/2005г. по описа на PC Стара Загора и влязло в законна сила на 02.05.2006г., гражданският брак бил прекратен, като родителските права били предоставени на майката. Със същото решение ответникът бил осъден да му заплаща ежемесечна издръжка и бил  определен конкретен режим за осъществяване на лични отношения помежду им. Твърди, че от раждането си бил със заболяване - детска церебрална парализа, което налагало полагане на специални и почти непрекъснати грижи за него. След прекратяването на брака бащата постепенно се дезинтересирал от него, а майката поела изцяло неговото отглеждане, възпитание, издръжка и лечение. В течение на годините категорично било установено, че ищецът страда от детска церебрална парализа, като майка му предприела необходимите действия, за да може на сина й да се оказва своевременно и качествено лечение. През периода 2015 - 2017г. ищецът бил изследван, диагностициран и лекуван в специализирано здравно заведение - Здравен Центьр Анадолу, находящ се в Република Турция, като за това лечение разходите били поети изцяло от майката Р.Д.. Към настоящия момент ищецът, който бил неработоспособен, продължавал образованието си и бил записан редовно обучение, като ученик в XI клас в СУ „Иван Вазов" гр. Стара Загора и бил изцяло на издръжка на майка си. Ищецът не работел, както и не разполагал с имущество, което да му позволява да се издържа самостоятелно. Ответникът от своя страна бил на постоянен трудов договор, имал доходи и имущество, съответно имал възможност да отделя част от средствата си, за да му осигурява минимален стандарт за нормален живот. Горните обстоятелства обуславяли равния интерес на ищеца ответникът да бъде осъден да му заплаща издръжка за времето, докато продължава своето средно образование и до завършване на обучението му, но не повече от навършване на 20-годишна възраст. При определяне на размера на дължимата издръжка следвало да се имат предвид нуждите и потребностите му. Същият бил тийнейджър и като такъв имал нужда не само от дрехи, но и ежемесечна необходимост от учебни пособия, помагала и въобще средства, необходими за образованието му, още повече, че предвид заболяването му, било необходимо да взема уроци по математика и български език. Ноторно известно било, че такива учебни занимания се заплащали, като цената на ежемесечните такива варирала между 20 и 30 лв. на учебен час. Ищецът имал необходимост от периодично закупуване на лекарства, свързани с контрол на заболяването му, както и с оглед подобряване на състоянието му било нужно предприетото наблюдение и лечение в посещения на Здравен Център Анадолу, находящ се в Република Турция да продължат. Същевременно последните няколко години, а и последните няколко месеца икономическата обстановка в страната сериозно се променили. Цените на стоките, услугите, електроенергията, газта и т.н. нараснали значително. Средствата, с които разполагала майката, били крайно недостатъчни да му се осигури нормален живот, както и да се продължи предприетото лечение. С оглед горните факти, предвид нуждите му към настоящия момент, здравословното му състояние и конкретната икономическа обстановка за осигуряване на сравнително нормален начин на живот му били необходими поне 1000 лв. месечно. Половината от тази сума се осигурявала в някаква степен от майката на ищеца, а останалата била необходимо да се осигури от неговия баща и ответник по делото. Моли съда да постанови решение, с което да осъди М.Т.М. да му заплаща издръжка в размер на 500 лв. месечно, платима до 30-то число на съответния месец, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда докато продължава своето средно образование и до завършване на средното му образование, но не повече от навършване на 20 - годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане. От така изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.144 от СК, тъй като посочената разпоредба урежда издръжката на пълнолетни учащи се деца. Фактическият състав, от който възниква правото на издръжка на пълнолетни учащи се деца е установен в чл.144 от СК и обхваща три елемента: обучение, възраст и материално състояние. В случая в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че учи редовно в средно учебно заведение, че не е навършил 20-годишна възраст, че не може да се издържа от доходите си или от използване и на имуществото си, както  и че родителите могат да дават издръжка без особени затруднение, т.е. че имат свободни средства след задоволяване на собствената им необходима издръжка. Ответникът М.Т.М. счита, че предявеният иск е допустим, но по същество неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Заявената от ищеца претенция в предявения иск била за осъждането да заплаща на сина си ежемесечна издръжка в размер на 500 лв., считано от датата на предявяване на иска до завършване на средното му образование, но не повече от навършване на 20-годишна възраст. Така предявения иск намирал правното си основание в чл.144 от СК и бил допустим предвид факта, че ищецът е пълнолетен и е редовен ученик в 11-ти клас на СОУ „Иван Вазов" гр. Стара Загора. Заявява, че не оспорва това обстоятелство, както и факта, че ищецът е диагностициран с „умерена умствена изостаналост" за което му е издадено Експертно решение № 2853 от 150 / 19.11.2015г., приложено към исковата молба. В исковата молба се твърдяло, че след прекратяване на брака между родителите на ищеца, се дезинтересирал от него и грижите за отглеждането и възпитанието му били поети изцяло от неговата майка и бивша съпруга на ответника. Така изложените твърдения обаче не отговаряли на истината. Твърди, че след прекратяване на брака не е спирал да се интересува от сина си. Контактите помежду им обаче били ограничавани именно от майката на ищеца, която освен че настройвала сина си срещу неговия баща, не му позволявала да го вижда и по време на законно определения им режим на свиждане. Отношенията между баща и син и отдалечаването на детето от бащата се дължали единствено на негативното влияние на Р.Д. върху нейния син. Доказателство в тази насока бил и фактът, че след навършване на пълнолетие на ищеца ответникът многократно правил опити да се свърже със сина си и майка му, за да му бъде предоставена банкова сметка, ***ата от съда с Решение № 1342/21.11.2013 г. по гр.д. № 4117/2013 г. на СтРС издръжка в размер на 185 лв. месечно.След като от ищеца и неговата майка не била предоставена банкова сметка, *** си, поискал такава да му бъде предоставена от „Общинска банка” АД и след получаване на сметката продължил да плаща издръжка в определения от съда размер, но вече по сметка на сина си. Доказателство за това били приложените към настоящия отговор платежни нареждания за платена издръжка за месец септември, октомври, ноември и декември 2018 г. по сметка именно на ищеца - А. М.М.. Горепосоченото доказвало, че не е спирал нито да се интересува от сина си, нито да го подпомага финансово в нито един момент. По отношение на изложените твърдения в исковата молба, че през периода 2015 г. - 2017 г. ищецът е изследван, диагностициран и лекуван в специализирано здравно заведение в Република Турция, счита, че същото не е относимо към настоящия иск и не се потвърждавало от приложените писмени документи със заверен препис на български език. Изобщо не бил уведомяван по никакъв начин нито от ищеца, нито от неговата майка, че имат намерение да посещават клиника в Турция за извършване на изследвания и лечение на А.М.. Разбрал едва от настоящата искова молба, че такова посещение е правено. От приложените към исковата молба документи било видно, че действително такава клиника е посетена от А.М., но не и че е бил лекуван там. Всички представени със заверен препис документи били с дата 16.08.2017 г. и в тях се съдържали данни единствено за правени клинични изследвания. Нямало други доказателства, че такива изследвания са били наложителни, че се налагали извършването им именно в турска клиника и не могат да бъдат извършени в България, както и че ищецът е бил лекуван в Република Турция, а още по-малко, че се налагало лечение за бъдещ период, касаещ търсената от него издръжка. По отношение на твърдението, че на ищеца са необходими лекарства, свързани с контрол на заболяването му, от приложените медицински документи от клиниката в Република Турция било видно, че такива не са му назначени. Във формуляра от медицински преглед било посочено, че ищецът ползвал препарата Депакин хроно. Цената на цитирания лекарствен препарат бил около 7 лв. и съдържал 30 таблетки. Т.е. при прием на 2 таблетки дневно, както е посочено в медицинския формуляр,  били необходими 2 опаковки месечно, които стрували не повече от 14 лв. В исковата молба се твърдяло също, че ищецът взема уроци по български език и математика, обстоятелство което му било неизвестно, без да е уточнено нито колко често ходел на такива, нито колко била месечната такса за тях, нито изобщо да са представени доказателства в тази връзка извън голословни твърдения. Счита също за неоснователно и твърдението, че за осигуряване на сравнително нормален живот на ищеца са му необходими средства в размер на 1000 лв. месечно. Подобен размер бил средната работна за страната. Ищецът не живеел самостоятелно, а при неговата майка и не му се налагало да се издържа сам. Сочи, че получаваната от него нетна заплата била в по-нисък размер от претендирания за издръжка от ищеца. От приложеното към отговора Удостоверение изх. № 2870/22.11.2018 г., издадено от „Тролейбусни и автобусни превози" ЕООД гр. Стара Загора, било видно, че нетният му доход е около 900 лв. месечно. В исковата молба ищецът бил пропуснал да спомене, че ответникът му заплащал издръжка ежемесечно в размер на 185 лв., а също, че получава пенсия за инвалидност в размер на 138 лв. месечно, както и че получава месечна помощ по чл.8д от ЗСПД в размер на 450 лв. месечно. Посочените по-горе суми в размер на 763 лв. месечно били достатъчни, за да задоволяват нормалните потребности и извънредните нужди на ищеца и това било без да е взета предвид сумата, която неговата майка следвало да му осигурява наравно с баща му. Ако се приемело, че двамата родители следва да осигуряват аналогични един на друг средства общия размер на сумата бил почти търсената от ищеца месечна сума в размер на 1000 лв. Трайната съдебна практика на ВКС приемала, че задължението за заплащане на издръжка от родителя към пълнолетното му дете не е безусловно, за разлика от това към непълнолетното такова. Работоспособността на родителя и хипотетичната възможност да реализира допълнителен доход не били достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение, когато обективно родителят няма остатъчни доходи над собствената му издръжка. Издръжката на пълнолетното дете било особено затруднение за него по см. на чл. 144 от СК, което изключвало дължимостта й. Заявява, че има възможност и желание да продължи да заплаща ежемесечна издръжка на ищеца в размер на 185 лв., което и правел към настоящия момент. Това той правел доброволно, изпълнявайки моралния си дълг на баща, но нямал никаква възможност да заплаща издръжка в размер на 500 лв. месечно. Предвид факта, че заплащал доброволно сумата от 185 лв. за издръжка на сина си, счита, че искът е неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да му присъди сторените разноски по делото. Алтернативно моли съда, в случай, че признае иска за основателен и го осъди да заплаща ежемесечна издръжка на ищеца, да бъдат приспаднати вече платените от него суми за такава от датата на завеждане на исковата молба до момента на последното извършено плащане по сметка на ищеца.  

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.        

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице-медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

ПРИЕМА като доказателства по делото заверени ксерокопия от  Удостоверение за раждане  № 431427/16.08.2000г.;Решение №4/30.03.2006г. постановено по гр. д. 1190/2005г. по описа на PC Стара Загора;Експертно решение 2853/19.11.15г.; Епикриза - ИЗ 18422-473/2015г.; Мозъчен МРГ на турски език, ведно с превод от турски на Български език извършен от лицензиран преводач; История и формуляр от медицински преглед от 16.08.2017г. № V - 3096112 на турски език, ведно с превод от турски на Български език извършен от лицензиран преводач; История и формуляр от медицински преглед от 16.08.2017г. № V - 3096110 на турски език, ведно с превод от турски на Български език извършен от лицензиран преводач; Медицински доклад от 19.08.2017г. № V - 3096110 на турски език, ведно с превод от турски на Български език извършен от лицензиран преводач; Документ установяващ стойността на заплатените суми за извършено лечение в Здравен Център Анадолу находящ се в Република Турция на турски език, ведно е превод от турски на Български език извършен от лицензиран преводач; Диск съдържащ резултати и констатации от извършените прегледи и изследвания в Здравен Център Анадолу находящ се в Република Турция; Служебна бележка 1374/02.08.18г. от СУ „Иван Вазов" Стара Загора, Удостоверение изх. № 2870/22.11.2018 г., издадено от „Тролейбусни и автобусни превози" ЕООД гр. Стара Загора; Платежно нареждане с уникален регистрационен номер BORD00563984 издадено от Общинска банка АД за платена издръжка на А. М.М. за месец септември 2018 г.; Платежно нареждане с уникален регистрационен номер BORD00411005 издадено от Общинска банка АД за платена издръжка на А. М.М. за месец октомври 2018 г.; Платежно нареждане с уникален регистрационен номер BORD00392323 издадено от Общинска банка АД за платена издръжка на А. М.М. за месец ноември 2018 г.; Платежно нареждане с уникален регистрационен номер BORD00166598 издадено от Общинска банка АД за платена издръжка на А. М.М. за месец декември 2018 г.; Решение № 86 от 05.03.2014 г. по възз.гр.д. № 1024X2014 г. на ОС Стара Загора.

ДАВА възможност на страните да водят по двама свидетели за разпит  в съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

            Да се връчи на страните препис от разпореждането, а на ищеца – и препис от писмения отговор на ответника с приложенията към него.

            Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: