Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Любомир
Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№6702 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №62724/10.03.2020г., постановено по гр.дело №40275/2019г. по описа на
СРС, ГО, 85 с-в, са отхвърлени предявените от „А1 България“ЕАД срещу С.В.К. искове,
предявени по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 1159,71лв.- незаплатени
услуги за периода 24.02.2017г. до 25.09.2017г. по договор от 23.09.2011г.,
ведно със законна лихва от 28.12.2018 г. до изплащане на вземането и 119,88лв.-
мораторна лихва за периода от 27.03.2017г. до 21.12.2018г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д.№ 81247/2018г. на СРС,
85 състав.
Срещу решението в частта с която искът за главницата е
отхвърлен за сумата от 796,40 лева и искът за мораторна лихва е отхвърлен
изцяло, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „А1 България“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че е безспорно
установено съществуването на облигационно правоотношение между страните по
договор от 23.09.2011г. и доколкото липсват доказателства телекомуникационната
мрежа да е в неизправно състояние през процесния период, са налице достатъчно
доказателства за предоставяне на договорените услуги. Ето защо моли решението
на СРС да бъде отменено, а предявените искове- уважени изцяло. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът не е подал отговор на въззивната жалба в
законоустановения и указан от първоинстанционния съд срок.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
С
определението си то 31.10.2019г., постановено по реда на чл.140 от ГПК,
първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като
изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи както факта на
сключване на процесния договор, така и изпълнението на задълженията си по него
(доставката на договорените услуги), като изрично е посочено и че ищецът не
сочи и не представя доказателства относно последното обстоятелство. Ищецът не е
предприел каквито и да било действия в тази връзка- не е представил
доказателства и не е направил доказателствени искания. Правилно
първоинстанционният съд е отбелязал, че от представените по делото фактури и
при изрично оспорване от страна на ответника, не може да се направи извод за
изпълнение задълженията на ищеца по процесния договор. Евентуално такъв извод
би могъл да бъде направен, ако фактурите са подписани от ответника и не са
оспорени, но това обстоятелство също е останало недоказано. Не съществува
презумпция за изпълнение задълженията на мобилния оператор, както твърди във
въззивната си жалба ищецът („не би рискувал изграденото си добро търговско име
с неизпълнение на поети договорни задължения към абонати“). Предвид изложеното
исковете са останали недоказани и поради това правилно са отхвърлени изцяло с
обжалваното решение.
По
така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно в
обжалваната му част.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата
не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №62724/10.03.2020г.,
постановено по гр.дело №40275/2019г. по описа на СРС, ГО, 85 с-в в обжалваната
му част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/