№ 585
гр. Благоевград, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20231200500678 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 161 от 23.03.2023 г. по гр.д.№2564/22г. по описа на РС-Благоевград.
съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „Уникредит булбанк“ АД, ЕИК
*********, чрез пълномощника адв. В. П., против Д. Д. М., ЕГН **********, Р. Д. М., ЕГН
********** и В. Д. Д., ЕГН **********, осъдителни искове за заплащане на следните суми:
сумата в размер на 400,59 лева (четиристотин лева и 59 ст.) - представляваща главница,
ведно със законната лихва от 30.09.2022 г.; сумата в размер на 132,61 лева (сто тридесет и
два лева и 61 ст.) -представляваща дължима лихва, съгласно сключения договор за кредит,
от 17.03.2020 г. до 29.09.2022 г., от които 37,94 лева - договорна лихва от 17.03.2020 г. до
21.10.2020 г. и 94,67 лева - наказателна лихва от 17.03.2020 г. до 29.09.2022г.
Въззивна жалба с вх.№9551/10.05.2023г. е подадена от „Уникредит Булбанк“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Св.Неделя“ №7, чрез
адв.В. И. П., против Решение №161 от 23.03.2023 г. по гр.д.№2564/22г. по описа на РС-
Благоевград. С въззивната жалба се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение
на първоинстанционния съд като неправилно, незаконосъобразно, постановено при
противоречие с материални закон и при допуснати процесуални нарушения и да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявения от банката иск. В случай, че не бъде уважена
изцяло жалбата иска да бъде намален присъдения в полза на ответниците адвокатски
хонорар. Няма искания за събиране на нови доказателства. Претендират се разноски. Прави
1
се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение и пред въззивната инстанция.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, от която не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при
извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Пред районния съд са представени писмени доказателства от които се установява
следното от фактическа страна:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Уникредит булбанк“ АД,
ЕИК *********, чрез пълномощника адв. В. П., против Д. Д. М., ЕГН **********, Р. Д. М.,
ЕГН ********** и В. Д. Д., ЕГН **********.
Твърди се в молбата, че на 11.01.2019 г. е подписан Договор № CCIR- 504-00007-
2019 за кредитна карта за физически лица, между „УниКредит Булбанк“ АД като
кредитодател и Д.В. М. като кредитополучател, по силата на който договор кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500 лева (петстотин лева) -
чл. 1 от договора. Твърди се, че в чл.2.1 страните са уговорили месечен лихвен процент
върху усвоената сума от кредита в размер на 1 %, като в чл. 3 от договора е посочен
минималният размер на месечната погасителна вноска, който е 15,00 лева.
Сочи се, че съгласно чл. 3, 1.2 от договора, периодът на издължаване на текущите
задължения по договора е между 1-во и 15-то число на месеца, като съгласно чл. 3.4 от
договора, крайният срок на действие на договора е 31.01.2021 г., като съгласно чл.3.5 до
тази дата трябва да бъдат погасени всички дължими по договора суми. Твърди се, че
съгласно чл. 8.12 от договора ако кредитополучателят не е обслужвал дълга 61 дни,
задължението става предсрочно изискуемо, като съгласно чл. 10, във вр. с чл. 10.1, банката
обявява кредита за предсрочно изискуем, ако кредитополучателят е нарушил задълженията
си по договора.
Поддържа се, че поради непогасяване на задълженията си по договора в договорения
в чл.3.4 краен срок (31.01.2021 г.), банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК пред PC-
Благоевград, като на 02.07.2021 г. съдът постановил Разпореждане № 187, с което е
прекратил производството по заповедното производство (ч. гр. д. 1703/ 2021 г.) поради
настъпилата смърт на кредитополучателя преди подаване на заявлението в съда. Предвид
това обстоятелство, поради невъзможността за провеждане на заповедно производство, се
обосновава правния интерес на банката за предявяване на настоящия осъдителен иск срещу
наследниците на починалия кредитополучател.
Иска се от съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца по една трета част,
съгласно правилата на Закона за наследството, на следните суми: сумата в размер на 400,59
лева (четиристотин лева и 59 ст.) - представляваща главница, ведно със законната лихва от
30.09.2022 г.; сумата в размер на 132,61 лева (сто тридесет и два лева и 61 ст.) -
представляваща дължима лихва, съгласно сключения договор за кредит, от 17.03.2020г. до
2
29.09.2022 г., от които 37,94 лева - договорна лихва от 17.03.2020г. до 21.10.2020 г. и 94,67
лева - наказателна лихва от 17.03.2020 г. до 29.09.2022 г., както и претендира ищеца
заплащане на сторените по делото разноски.
Ответниците, в срока за подаване на отговор на исковата молба, са подали такъв, в
който оспорват иска. Навежда се, че процесният Договор № CCIR-504-00007-2019 за
кредитна карта на физически лица, сключен между ищеца, като кредитодател и Д.В. М.,
като кредитополучател е нищожен. Същият е недействителен на основание чл. 22 ЗГЖ, вр.
чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗГЖ. В него не е посочен годишен процент на разходите
и общата сума, дължима от потребителя и т.н. Оспорва се ответника представения протокол
за получаване на банкова карта, тъй като той е подписан от лице, което е различно от
лицето, подписало процесния договор. От него не става ясно дали се касае за една и съща
банкова карта и идентична ли е с картата, предмет на процесния договор.
По делото е представен Договор № CCIR-504-00007- 2019 за кредитна карта за
физически лица, между „УниКредит Булбанк“ АД като кредитодател и Д.В. М. като
кредитополучател, по силата на който договор кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500 лева (петстотин лева) - чл. 1 от
договора. В чл.2.1 страните са уговорили месечен лихвен процент върху усвоената сума от
кредита в размер на 1%, като в чл. 3 от договора е посочен минималният размер на
месечната погасителна вноска, който е 15,00 лева. Съгласно чл. 3, 1.2 от договора, периодът
на издължаване на текущите задължения по договора е между 1-во и 15-то число на месеца,
като съгласно чл. 3.4 от договора, крайният срок на действие на договора е 31.01.2021 г.,
като съгласно чл. 3.5 до тази дата трябва да бъдат погасени всички дължими по договора
суми. Съгласно чл. 8.12 от договора ако кредитополучателят не е обслужвал дълга 61 дни,
задължението става предсрочно изискуемо, като съгласно чл. 10, във вр. с чл. 10.1, банката
обявява кредита за предсрочно изискуем, ако кредитополучателят е нарушил задълженията
си по договора. Поради непогасяване на задълженията си по договора в договорения в
чл.3.4 краен срок (31.01.2021 г.), банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК пред PC-
Благоевград, като на 02.07.2021 г. съдът постановил Разпореждане № 187, с което е
прекратил производството по заповедното производство (ч. гр. д. 1703/ 2021 г.) поради
настъпилата смърт на кредитополучателя преди подаване на заявлението в съда. Предвид
това обстоятелство, поради невъзможността за провеждане на заповедно производство, се
обосновава правния интерес на банката за предявяване на настоящия осъдителен иск срещу
наследниците на починалия кредитополучател.
По делото не се спори, че ответниците се явяват наследници на Д.В. М.. Ответниците
оспорват, че са страна по посоченото правоотношение. Предстaвени са доказателства, че в
изпълнение на договора ищецът е предоставил на наследодателя на ответниците кредитна
карта.
Не е спорно и това, че договорът е прекратен поради изтичане на срока.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно.
3
При гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага
извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието
на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за
безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.
След анализ на приложените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразявайки доводите на страните въззивният съд намира за правилни
изводите на първата инстанция обосновали отхвърляне на предявените искови претенции.
Изследвайки съдържанието на договора сключен между страните по делото, съдът
намира, че потребителският договор е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В процесния договор са посочени като
абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР без да е изрично разписана
методиката на формиране на годишния лихвен процент на разходите по кредита.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на
последните за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно, в посочената величина следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор липсва яснота относно посочените по-горе обстоятелства.
Посочен е лихвен процент /фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но се изяснява
как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. По този начин, съставните елементи, както бе посочено по-горе, стават
неизвестни и на практика се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то същият е недействителен. В този случай потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита- чл.23 от
ЗПК
Правилно съдът е приел, че липсват доказателства за вземането на ищеца относно
главницата, настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща
към същите.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за
неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по
4
делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е
направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Поради
неоснователността на доводите и обосноваността и законосъобразността на мотивите на РС,
към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК, първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемата страна, същата претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева. Въззивникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение. Съдът намира, че не следва да бъде
намалено адвокатското възнаграждение, тъй като въззиваемите претендират минимално
адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева за всеки от тях, което е в минималния
размер предвиден в Наредбата.
Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Решение №161 от
23.03.2023 г. по гр.д.№2564/22г. по описа на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА „Уникредит булбанк“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. В. П.,
да заплати на Д. Д. М., ЕГН **********, Р. Д. М., ЕГН ********** и В. Д. Д., ЕГН
**********,, сторените в исковото производство разноски в размер на 1200.00 лв. (хиляда и
двеста лева), представляваща разноски за адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5