№ 29
01.07.2019г. гр.Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски Окръжен съд,
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
2. АНА
АВРАМОВА
при секретаря
Галя Иванова,
с участието на прокурора Теодор Желев,
като изслуша докладваното от съдия Аврамова
ВНОХ дело № 115 по описа на СОС за 2019г.
и вземайки предвид данните по делото,
прие за установено следното:
Предмет на въззивното
производство е Присъда №41/31.01.2019г. постановена от РС-Силистра по НОХД
№921/2018г., с която М.К.Б. е признат за виновен, в това, че на 09.10.2018г. в
град Силистра, към 11.54ч., е управлявал моторно превозно средство – л.а. „Ауди
А 6” с рег. № СС1306АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 1,32 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“
с фабр.№ARDN-0004, след като е осъден с
влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 НК по НОХД № 1101/2007г. на
РС-Силистра, поради което и на основание чл.343б, ал.2 и чл.58а, ал.1 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер 500 лева. Подсъдимият е
лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок две години
и шест месеца, а на основание чл.92,
ал.3 вр. ал.1 НК, е постановено принудително му лекуване по време изпълнение на
наказанието лишаване от свобода. На
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК е наложено едно общо най-тежко
наказание измежду наказанията по настоящото осъждане и по НОХД № 417/2018г., а именно –лишаване от
свобода за срок от две години, което да се търпи при първоначален строг режим в
затвор, приспаднато е изтърпяното; присъединено е наказанието лишаването от
право да управлява моторно превозно средство за срок две години и шест месеца и
наказанието глоба в размер 500 лева; постановено е провеждане на принудителното
лекуване, на основание чл.92, ал.3 вр. ал.1 НК, по време изпълнение на
определеното общо най-тежко наказание, чийто срок се приспада от срока на
лишаването от свобода. В тежест на
подсъдимия са възложени разноските по
делото.
Против така постановената присъда
е подадена въззивна жалба от защитника на подс.Б., с оплакване за явна
несправедливост на наложеното наказание и с искане за изследване на връзката
между заболяването, неговото лечение и въздействието на наказанието, поради
което се моли наложеното наказание да бъде намалено.
В пледоарията си
процесуалният представител на подсъдимия излага доводи, че наказанието е
определено с оглед целта на генералната, а не на личната превенция. Подсъдимият
е с влошен социален статус, неправилно е третиран като лице в неравноправно
положение, и по никакъв начин изолацията му за срок от две години не би му
въздействала поправително. Иска се намаление на срока на наказанието.
В правото си на лична
защита, подсъдимия заяви, че е потресен от присъдата.
Прокурорът намира жалбата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на присъдата.
В последната си дума,
подсъдимият предоставя решението на съда.
Силистренски окръжен съд, наказателен
състав, след като извърши цялостна проверка относно правилността на
постановената първоинстанционна присъда, съобразно правомощията си по чл.314
ал.1 НПК, като взе предвид изложените в жалбата аргументи и изразените в
съдебно заседание становища на страните, констатира следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството е протекло по реда на глава ХХVII НПК.
Подсъдимият е признал изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и се е съгласил да не се събират доказателства
за тези факти. В съответствие с изискванията на чл.372 ал.4 НПК съдът с
надлежно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за признатите факти.
Цялостното признаване от
подсъдимия на фактите изложени обвинителния акт обуславя ограниченията в
пределите на инстанционният контрол и фактическите рамки на въззивното решение,
така, че инстанционните съдилища не могат да променят, детайлизират и изследват
нито един от признатите факти.
Ето защо и детайлното преповтаряне на фактите по делото е
излишно, най –общо те се свеждат до следното:
На 09.10.2018г., денят в
който била обявена Присъда № 436/09.10.2018г. по НОХД № 417/2018г. на РС –
Силистра, с която на подс.Б. за
извършено от него престъпление по чл.343б, ал.2 НК е наложено ефективно
наказание една година и два месеца лишаване от свобода, подсъдимият се качил да
управлява МПС - л.а. „Ауди А 6” с рег. №
СС1306АР, след употреба на алкохол. Около 11.54ч. същият, без други спътници,
се придвижвал с посочения лек автомобил по ул.“Москва“ в гр.Силистра, когато
бил спрян за проверка от св.Мирослав Иванов - полицай в група „ООР“ при РУ
МВР-Силистра. От представените от подсъдимия документи служителят установил, че
водачът се казва М.К.Б. от гр.Алфатар, като по време на проверката възприел
силна миризма на алкохол, която се носела от водача, поради това, св.Иванов
поискал съдействие от полицейските служители, осъществяващи контрол на
автомобилния транспорт. На мястото се отзовали св.Теодор Тодоров и св.Георги
Вълчанов, двамата на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОДМВР-Силистра.
Запознати били от св.Иванов със ситуацията, като при извършената от тези
служители документална проверка се установило, че подсъдимият не носи СУМПС. Бил
е проверен за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“
с фабр.№ARDN-0004. Отчетен бил резултат 1,32 на хиляда концентрация на алкохол
в кръвта, с който резултат подсъдимият бил запознат на място. Съставен бил АУАН
с бланков № Д 0368193/09.10.2018г. и издаден Талон за изследване с №
0024017/09.10.2018г. Подсъдимият подписал посочените документи, като в талона
за изследването вписал, че приема отразеният от техническото средство резултат.
Заключението на
психиатричната експертиза е, че подсъдимият страда от „Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употребата на алкохол. Синдром на зависимост“, но
към момента на деянието на 09.10.2018г. не е бил в променено състояние на
съзнанието по смисъла на чл.33 НК, което да е възпрепятствало възможността му
да разбира свойството и значението на извършеното. Становището на експерта е
категорично, че М.Б. не страда от физически недъг и е могъл да ръководи
постъпките си по разумни подбуди, въпреки че е постъпвал със снижен от алкохола
волеви самоконтрол.
Тези признати от подсъдимия
факти, са изведени въз основа на процесуално годни доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство. Въз основа на тях, деянието
е правилно квалифицирано като такова по чл.343б ал.2 НК.
При определяне вида и
размера на наказанието съдът е съобразил
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК, прилагайки нормата на чл.58а НК. Липсата на едновременното наличие на условията по чл.58а ал.1 и на чл.55 НК
е предопределило индивидуализация на наказанието по общите правила и
редуцирането му съобразно чл.58а ал.1 НК. Установените от първоинстанционният
съд отегчаващи вината обстоятелства напълно се споделят от настоящата
инстанция. Към тях следва да се прибави и стойността на алкохолната
концентрация надвишаваща 2.6 пъти
минимално допустимата от закона. Като смекчаващо вината обстоятелство е
следвало да се отчете здравословното състояние на подсъдимия. От допълнително
събраните в хода на въззивното производство писмени доказателства е видно, че
принудителното лечение в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора-Ловеч по
НОХД 0417/2018г. по описа на РС-Силистра, е второ по ред. Лечението е във
връзка със зависимост към алкохола. В началото му, подсъдимият е бил
неадекватен и слабо комуникативен, но в следствие на терапията той е станал
спокоен, контактен, апсихотичен и с подредено и коректно поведение. Видно е че
лечението оказва своето благоприятно въздействие върху заболяването на
подсъдимия. От друга страна, зависимостта му към алкохола би следвало да го
възпира от управление на МПС, защото последиците от
шофиране след употреба на алкохол биха могли да бъдат много тежки. Осъжданията
му, общо пет на брой, са все за престъпления по чл.343б ал.2 НК. Рецидивността
им не е позволила деянието по чл.343б ал.1 по НОХД №1101/2007г., явяващо се
елемент от обективния им състав, да бъде реабилитирано, нито наложените до
момента по-леки наказания да изиграят своята възпираща роля. Фрапиращо е
обстоятелството, че деянието по настоящото производство е извършено в деня на
постановяване на присъдата по НОХД №41782018г., за същото по вид престъпление.
Ето защо, съдът намира
оплакването на несправедливост на присъдата за неоснователно. Справедливостта
изисква при избор на наказанието да се намери баланса между индивидуалната и
генералната превенция, така, че да не бъде то възприето като безнаказаност. При
очевиден превес на отегчаващите вината обстоятелства, справедливо наказание се
явява онова, определено около средния размер, преди редукцията, предвидено в
санкцията на съответната специална норма, каквото всъщност е наложено от
първата инстанция. Напълно в интерес на подсъдимия е и постановеното
принудително лечение по време на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Горното аргументира
становище, че наложеното наказание е справедливо и е в състояние да изпълни
целите на чл.36 НК, както по отношение на генералната, така и по отношение, и
най-вече, и на индивидуалната превенция.
Приложенията на разпоредбите
на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК и на чл.23 ал.2 и 3 НК, както и на чл.92 ал.3 НК по отношение на общото наказание, са правилни. Първоначалният режим на
изтърпяване на наказанието е правилно определен.
Ето защо
и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК, настоящият състав на Силистренски
Окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №41/31.01.2019г.
по НОХД № 921/2018г. постановена от Силистренски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.