Р Е Ш Е Н И Е
№260064
гр.Шумен, 25 Март 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски окръжен съд в публично заседание на двадесети
и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
М. Маринов
Членове: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при
секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Маринов в.гр.дело №504
по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260107 от 07.10.2020г. по
гр.д.№2718/2019г., Районен съд - гр.Шумен е уважил предявените обективно и
субективно съединени искови претенции по чл.55, ал.1, пр.І от ЗЗД на С.Х.Ю. и Е.М.И.
срещу "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД - гр.С., като е осъдил ответника да
заплати на ищците - разделно, на всеки
от тях сумата от 2836,22 CHF,
представляваща сбор от разлика между лихви, част от месечни анюитетни вноски,
за периода 10.09.2014г. – 10.09.2019г., в първоначално уговорен размер и
едностранно определен от банката, и 6195
лева, сбор от курсови разлики за
периода 10.09.2014г. – 10.09.2019г., при погасяване на месечни анюитетни вноски
в CHF, вследствие повишаване курса CHF/BGL, риска от което се носел от
кредитополучателя, в едно със законната
лихва върху сумите от предявяване на иска до окончателното плащане. Със същото
решение ответника е осъден да заплати в полза на ищеца деловодни разноски в
размер на 2557,55 лева.
Решението е обжалвано от ответника.
Жалбоподателя намира решението за неправилно и незаконосъобразно по подробно
изложени съображения, като моли същото да бъде отменено, и постановено друго, с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата
страна е подала отговор на жалбата, в който сочат че решението е правилно и
законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок,
редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва
да се разгледа по същество.
Шуменският
окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на
страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за частично
основателна.
Районен
съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5672,43 CHF, представляваща
разлика между първоначалния размер на определената в договор за кредит за
покупка на недвижим имот № НL 26203/20.08.2007г., изменен с допълнителни
споразумения от 19.05.2009г., 19.02.2010г и от 28.10.2011г. възнаградителна
лихва и изменения такъв в резултат на едностранното увеличение от банката на
размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва за периода 10.09.2014г.
– 10.09.2019г., и за заплащане на сумата 12390 лева, представляваща надплатена
сума при превалутирането /курсовата разлика/ от швейцарски франкове в лева по
горния договор за периода 10.09.2014г. – 10.09.2019г. С исковата молба ищцовата
страна се позовава на неравноправност на клаузите на чл.1, ал.2, чл.2, чл.3, ал.1 и
ал.5, чл. 6, ал.2, чл.12, ал.1, чл.20 и чл.22 от Договора по смисъла на чл.143
от ЗЗП, съответно нищожността им съобразно чл.146, ал.1 ЗЗП.
Съдът
намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представения
Договор за потребителски кредит № НL 26203/20.08.2007г., сключен между
„Българска пощенска банка“АД и С.Х.Ю. и Е.М.Ю. като кредитополучател, по силата
на който ответникът предоставил на ищеца кредит в швейцарски франкове с левова
равностойност 70000 лева, за покупка на недвижим имот, находящ се в гр.Ш.,
както и равностойността в швейцарски франкове на 14600 лева за други
разплащания. Кредитът бил обезпечен с вписна законна ипотека върху закупения
недвижим имот в гр.Ш.. Крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви е 408 месеца, считано от датата на усвояване на кредита
съгласно чл. 5 от Договора. Съгласно чл.1, ал.1 от Договора банката предоставя
на кредитополучателя кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 70000 лева, и 14600 лева, по търговски курс „купува“
за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита“.
Съобразно чл.1, ал.3 от Договора, в деня на усвояване на кредита, страните
подписват Приложение №1 към договора, неразделна част от него, в което посочват
приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както
и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски
франкове. Видно от Приложение № 1, като дата на усвояване на кредита е посочена
датата 23.08.2007г. Сумата по Договор за покупка на недвижим имот HL 26784 е
посочена в лева и следва да съставлява равностойност в швейцарски франка по
курс "купува" на"Юробанк България" АД. В т. 1 на Приложение
№1 е посочено, че датата на усвояване на кредита по описания Договор за покупка
на недвижим имот HL 26203 е 03.10.2007г. В т. 2 на Приложение №1 е посочено, че
към датата на усвояване на кредита, посочена в т.1, приложимия курс „купува“ за
швейцарски франк на банката към лева, е 1,1898, като определеният съобразно
този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит
в швейцарски франкове по чл. 1 от Договора, е 71105 швейцарски франка. Съгласно
чл.2, ал.1 от Договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на
кредитополучателя /описани номера на IBAN ***/ в швейцарски франкове в „БПБ“ АД
и се ползва от кредитополучателя при условията на ал.3 и 4. В чл.3, ал.1 от
договора е отразено, че за усвоеният кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период плюс договорна надбавка от 0,45 пункта,
като към момента на сключване на договора, БЛП за жилищни кредити е в размер на
4,5%. В чл.3, ал.3 е посочено, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал.1 плюс
наказателна надбавка от 10 пункта. В ал.5 на чл.3 е отбелязано, че -
"Действащия Базов лихвен процент на банката за швейцарски франкове не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен
процент за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия
договор надбавки не се променят.". В чл.6, ал.1 е отбелязано, че
кредитополучателя погасява кредита на равни месечни вноски, включващи лихва и
главница, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план. Съгласно чл. 6,
ал.2. от Договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен –швейцарски франкове. В случай, че на съответния
падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят
не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2,
ал.1, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването се извършва
с тези средства, след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски
франкове по курс „продава“ на „БПБ“ АД за швейцарския франк към лева, за което
кредитиполучателят, с подписването на договора, дава своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.12 е посочено, че банката
запазва правото си по време на действие на договора едностранно да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при
операциите си, а измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им
от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В
чл. 20, ал.1 от Договора е посочено, че кредитополучателят има право да поиска
от банката да превалутира предоставеният му кредит в швейцарски франкове
съответно в лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната
комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането тарифа на
банката. В ал.2 на чл. 20 от Договора е посочено, че с подписването на
настоящия договор, кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал.1, банката
да превалутира кредита в лева по обявения курс „купува“ на банката за
швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по
отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по
реда на чл. 12, ал.2, за съответната валута и вид на кредита. В чл.22, ал.1 от
Договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен
с обстоятелството, че промяната в обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към лева, както и превалутирането по чл. 20 от договора
може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал.2, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. С Допълнителни споразумения от 19.05.2009г., 19.02.2010г.
и от 28.10.2011г., сключени между страните, същите констатирали размера на
дълга към съответния момент по пера - просрочена главница, лихва, редовни
такива, и са договаряли облекчени условия на погасяване, като в последното споразумение
от 28.10.2011г. е договорена и фиксирана годишна лихва в размер на 5,23% за
тримесечен период, а след този период - лихва в размер на действащия БЛП за
жилищни кредити в съответната валута, намален с 0,68 пункта на равни месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от
допълнителното споразумение. Съгласно този погасителен план, подписан и от
ищците, след тримесечния период, погасителната вноска става 462,59 швейцарски
франка.
От
изготвената по делото СИЕ се установява, че 13067,77 лева е сумата резултат от
курсови разлики, изчислени върху реално постъпили суми от 29540,69 CHF, за
погасяване на кредита, с приспадане на сумата от 7600 CHF, внесени от тях, или
формирани от сумата 21880,69 CHF. Разликата между договорените към датата на сключване
на договора и реално заплатени суми за възнаградителни лихви по договора, за
процесния период възлизали на 5672,43 CHF. Базовия лихвен процент на банката
бил сбор от не само пазарно определяеми компоненти, като рисковата премия,
включена в него се определяла едностранно от банката. След сключване на
последното между страните допълнително споразумение от 28.10.2011г.
възнаградителната лихва била в размер на 6,52%, а през процесния период -
10.09.2014г. - 10.09.2019г. лихвеният процент по кредита бил константен -
6,27%. Изготвената във въззивното производство допълнителна експертиза е
отговорила на поставените от ответника въпроси, които не оказват влияние върху
крайните изводи на съда по спорното право.
Анализът
на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место
е необходимо да се отбележи, че според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна
проверка за правилното приложение на императивни правни норми. нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски
договори са именно от такъв характер - императивни. При положение, че
въззивният съд има задължение да следи служебно за приложението на императивни
материалноправни норми, то, такова задължение има и първоинстанционния съд. Още
повече че по отношение на института на неравноправните клаузи задължението на
съда да извърши служебно проверка, са му вменени с преюдициални заключения на
Съда на ЕС, имащи задължителен характер по приложението на Директива 93/13/ЕИО.
Установено е, че кредитополучателят е физическо лице, като процесния кредит не
е предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед на това ищцата
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. От своя
страна, неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни последици в
отношенията между страните – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. За да бъде квалифицирана като
неравноправна клауза в потребителски договор, е необходимо да са налице общите
материалноправни предпоставки на чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Основния
спорен въпрос между страните в настоящото производство е валидността на част от
клаузите на договора, касаещи на първо място определяне на възнаградителната
лихва, и съответно свързаното с това евентуално надвнасяне на дължими суми.
Установяването на неравноправност на клаузите и внасяне на по – голяма от
дължимата сума би обосновало формиране на реално дължимите вноски, определени
само въз основа на валидните елементи на договора. С оглед характера на
процесуалната норма на чл.7, ал.3 от ГПК, приложима считано от влизането и в
сила / ДВ, бр. 100 от 2019 г./ - съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В Решение № 23/07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 232/05.01.2017 г. на
ВКС, ТК, ІІ отд. по т. д. № 2416/2015 г., както и задължителната за
националните юрисдикции практика на СЕС, формирана по преюдициално запитване с
Решение по дело С-243/08 и Решение на СЕС от 21.02. 2013 по дело C-472/11,
националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на
договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически
обстоятелства. Чл.143 от ЗЗП /чл.35 от ЗЗППТ отм./ дава легалното определение
за неравноправна клауза в договор, сключван с потребител - уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ал.2 на чл.143 ЗЗП са примерно посочени в 20 точки
неравноправни клаузи - 1.
освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя,
търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни
повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от
страна на търговеца или доставчика; 2.
изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по
отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично
неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително
изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика
с друго насрещно вземане, което има спрямо него; 3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика
в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; 4. позволява на търговеца или
доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният
откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право
на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или
неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика; 5. задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка; 6. позволява на
търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да
задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати
договора; 7. позволява на търговеца
или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие,
освен когато има сериозни основания за това; 8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за
продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя; 9. предвижда автоматично продължаване
на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и
срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на
която изтича срочният договор; 10.
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да
се запознае преди сключването на договора; 11.
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; 12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
без основание характеристиките на стоката или услугата; 13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора; 14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката
или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя
изключително право да тълкува клаузите на договора; 15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите; 16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на
потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това
може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя; 17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или
използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора,
включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен
арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано
средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта
на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на
другата страна по договора; 18.
ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови
представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от
спазването на определено условие; 19.
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването
на договора; 20. поставя други
подобни условия. Член 146, ал.1 ЗЗП предвижда нищожност на неравноправните
клаузи, освен ако са били уговорено индивидуално, а ал.2 сочи, че не са
индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия.
При
осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД систематическо и граматическо тълкуване на чл.3,
ал.5, и чл.12 от процесния договор,
смисълът, който произтича от целия договор, неговата цел, добросъвестността,
лоялните практики при предоставянето на ипотечни кредити, разпределението на
риска и теориите при избор на лихвения процент, въззивният съд приема, че така
оспорени клаузи се отнасят до изменението на годишния лихвен процент, който
извод следва на първо място от употребените изрази "действащият БЛП на БПБ
АД за швейцарски франкове" и "приложимите лихви… измененията в
Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им" и
др., което сочи, че посочения в договора годишен лихвен процент от 4,95 % /БЛП
- 4,5% плюс 0,45 надбавка/ е първоначален, като същият може да е различен за
следващите отделни лихвени подпериоди, предвид липсата на ясни критерии за определянето
на базисния лихвен процент, и възможността на банката да го променя по всяко
време без съгласието на потребителя. Необходимо е да се посочи, че клаузи не се
явяват индивидуално уговорени. Освен че при осъществяване на банкова дейност
ответникът трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
надеждна и сигурна банкова система и защита на интересите на клиентите си, по
силата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като при неизпълнение на това задължение, следва да намери
приложение императивната норма на чл. 147, ал. 2 ЗЗП / чл.36, ал.2 от ЗЗППТ отм./,
която предписва, че при съмнение относно смисъла на определено условие то се
тълкува по благоприятен за потребителя начин. В задължителното за националните
юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело
С-472/10, е прието, че "националната юрисдикция следва да прецени с оглед
на чл. 3, параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза,
съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която продавач или
доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга
разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да
посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка
посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали, предвид съдържащите
се в ОУД с потребителски клаузи, сред които е и спорната, както и предвид
националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които биха могли
да допълват предвидените в разглежданите ОУД, съображенията или начинът на
промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и
разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят
договора". Всяко "основателно съображение" по смисъла на
горепосоченото решение представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята
и контрола на страните по договора, което е било уговорено или установено преди
сключване на потребителския договор и което обективно води до увеличаване на цената
на стоката или услугата. Също така и в решения по делата С-240/98, С-168/05,
С-484/08 - в които търговецът използва това, че потребителят е в положението на
по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка на
информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените
предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на
съдържанието им, и се стига до приемането от потребителя на предварително
установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и
задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за
добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на
добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата
на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалният
такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания са нарушени с включване
на процесните клаузи в договора, доколкото в тях се предвижда ограничаване
възможностите на потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но
и до незачитане на неговите интереси. Следователно процесните клаузи от
договора, които въвеждат правото на кредитора едностранно да променя размера на
възнаградителната лихва /чрез изменение на БЛП – един от нейните компоненти/ –
цената на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит, са
неравноправни. В договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които
БЛП ще бъде променян, съответно няма и правило за обвързаност на изменението на
лихвения процент по кредита с изменението на други стойности, които принципно
биха били основание за промяната /по аналогична хипотеза Решение № 205 от
07.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о., ТК/. Ищецът нито твърди,
нито доказва, че на кредитополучателката са били оповестени и предоставени
"правила", по които ще се определи или е определен конкретният размер
на увеличението, а доказателствената тежест в тази насока е била негова.
Неясно, непрозрачно и без установен метод и стандарт банката, променяйки БЛП, е
променила годишния лихвен процент на лихвата по конкретния кредит, без
същевременно в оспорените клаузи /а и в други клаузи на договора и общите
условия/ да е предвидена реципрочна автоматична промяна на годишния лихвен
процент при намаляване на базовия лихвен процент. Според т. 11 от чл.143, ал.2
от ЗЗП неравноправна е тази клауза в потребителски договор, която позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание, каквато е и горната хипотеза. В т.13
на цитираната разпоредба е предвидена неравноправност на клауза, която
предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето
на услугата или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят
да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на
договора, а в случая, банката е предвидила, че БЛП не може да се договаря и
става автоматично задължителен за страните в случай на повишаването му /което
води и до повишаване цената на финансовата услуга/, но не е предвидено
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при
сключването на договора. Посочените договорни разпоредби са типичен пример за
възможности за едностранни промени на лихви, по усмотрение на банката, които и
в трайната практика на ВКС се приемат, че са неравноправни, като внасящи
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното
правоотношение /Решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС,
ТК, Първо отделение, Решение № 72 от 02.08.2016 г. по т. д. № 686/2015 г. на
ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014
г. на ВКС, ГК, Трето отделение, Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. №
1899/2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, Решение № 51 от 04.04.2016 г. по
т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 23 от 07.07.2016 г.
по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, Решение № 95 от 13.09.2016
г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 165/2.12.2016
г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д.
№ 240/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 236/20.12.2016 г. по т. д. №
3082/2015 г. на ВКС, II т. о./, Определение № 42 от 29.01.2018 г. на ВКС по т.
д. № 2025/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 72 от 3.02.2017 г. на ВКС по т.
д. № 1297/2016 г., II т. о., ТК, , и др. /. В горецитираното Решение № 95 от
13.09.2016 г. на т. д. № 240/2015 г. на II т. о., ВКС, е дадено разрешение на
правния въпрос, че договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за
предмет финансови инструменти, поради което и по отношение на процесния договор
могат да се прилагат разпоредбите на ЗЗП /съответно ЗЗППТ/ и Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Ответникът, като кредитополучател в отношенията,
възникнали между него и ищеца по силата на процесния договор за банков кредит
се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗППТ и ЗЗП, които в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските
договори въвеждат разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Не са налице
изключенията от нищожността на неравноправните клаузи предвидени в чл.146 от
ЗЗП, в каквато насока липсват и наведени твърдения. Банката е обезпечила за
себе си правото произволно да изменя БЛП със ставка, която тя счете за
целесъобразна /право на автономна преценка/, за постигане на своите стопански
задачи, т. е. за реализиране на търговска печалба. По този начин е накърнен
принципът на добросъвестност и е създадено значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и кредитополучателя, и то във вреда на
последния, тъй като при неизвестни /респ. непрозрачни/ основания той не би
могъл да предвиди евентуалните промени на годишния лихвен процент. Липсата на
такава информация преди да бъде сключен договорът по принцип не може да бъде компенсирана
с това, че в хода на изпълнение на договора потребителят ще бъде уведомен по
предвидения ред за промяната на лихвения процент, и че ще получи новия
погасителен план. Добросъвестната търговска практика представлява съвкупност от
правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и
обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.
Независимо
от горното, доколкото ищците, в качеството си на кредитополучатели са подписали
допълнителни споразумения с кредитора, последното от които на 28.10.2011г. в
което е определена възнаградителна лихва в размер на действащия БЛП за жилищни
кредити в съответната валута, намален с 0,68 пункта, съгласно погасителен план,
неразделна част от допълнителното споразумение и също подписан от ищците,
последните са се съгласили изрично /уговорили нов начален конкретен размер/ на
действащия към момента лихвен процент. Както бе отбелязано по - горе този
процент е бил 6,52 % / БЛП 7,20 минус 0,68/, а лихвения процент през процесния
период е 6,27%, т.е. с 0,05% по нисък от уговорения с допълнителното
споразумение. Ето защо съдът намира, че ищците не са заплащали по - голям
размер от дължимата по договора възнаградителна лихва за процесния период, а
дори по - ниска от уговорената изрично с последното подписано между страните
споразумение. Така предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На
следващо място следва да се посочи, че поставените въпроси по дело С-119/17 на
СЕС, са били във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, в
хипотеза на кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на
разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната
валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е
остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата
чуждестранана валута, но кредитът реално е отпуснат в националната валута, като
паричната единица на сметката се използва виртуално само за изчисление). Въз
основа на това, че валутата в която е сключен кредитният договор има само
функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление, в т.20 от
постановеното на 22.02.2018г. по дело С-119/17 по чл. 99 от Процедурния правилник
на СЕС мотивирано определение е посочено, че договорът за кредит не предвижда
поне възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута.
Кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че е
предоставен в националното платежно средство и че договорът предвижда
преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ***но
средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните
вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел в т.20 от определението, че този
договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна
валута, във връзка с какъвто договор са дадените разрешенията в постановено от
СЕС решение по дело С-26/13.
С
определението си по дело № С-119/17 СЕС препраща към свое решение от
20.09.2017г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва
да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка
на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13. Посочените
разпоредби са транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП, поради което даденото от
СЕС тълкуване е задължително за националните юрисдикции на държавите - членки
на Европейския съюз.
Съгласно
чл.4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и чл.145, ал.2
ЗЗП, преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва, нито с
основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и
възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или
предоставените услуги, от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на
ясен и разбираем език.
В
т.1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС и в разяснителната част
към него е посочено, че чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази
разпоредба обхваща договорна клауза , включена в договор за кредит, изразен в
чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на
която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е
бил договорен, тъй като посочената клауза определя основна, характеризираща
този договор престация. СЕС се е произнесъл, че чл. 4, пар.2 от Директива 93/13
установява изключение от механизма за контрол по същество на неравноправните
клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за защита на
потребителите (в този смисъл и т.42 по дело C-26/13 и т.31 по дело C-96/14 на
СЕС), но само при условие, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език.
Съдът е подчертал, че изискването за изразяване на ясен и разбираем език се
прилага дори когато клаузата попада в обхвата на понятието „основен предмет на
договора“ или „съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и на
доставените стоки или предоставените услуги, от друга“ по смисъла на член 4,
пар. 2 от Директива 93/13 (в този смисъл е и т.68 от решение от 30 април 2014
г. по дело C-26/13 на СЕС). Не се прави преценка на неравноправния характер на
посочените в споменатата разпоредба клаузи, само ако след самостоятелно
изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме,
че те са били изразени от продавача или доставчика ( в случая от банката), на
ясен и разбираем език (разрешението е дадено и в т.32 от решение на СЕС от
03.06.2010 г. по C-484/08). Според т.2 от диспозитива на решението на СЕС по
дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл,
че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език
предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с
това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва
да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не
само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната
валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В
т.50 от решението е разяснено, че от една страна, потребителят трябва да е
добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута
той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще
му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да
представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането
на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута . При това положение
националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на
съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да
преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения.
Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т.47 по
дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в
отношенията с продавача или доставчика от гледна точка, както на позицията му в
преговорите, така и на степента на информираност - положение, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или
доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. В т.3 от
диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е произнесъл,
че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва да
се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена
договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на
разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът
или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се
отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може
да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на
изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка
относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на
посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки
по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута (най-напред евентуалното неспазване на изискването
за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност
по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13). За да установи дали клаузата
води в разрез с принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в
ущърб на потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора,
националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и
справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да
очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално
договаряне (т.57 от решението по С-186/16, в който смисъл и решение по
C-415/11, т. 68 и 69). В т. 55 от разяснителната част на решението си по дело
С-186/16 СЕС е посочил, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в
чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да
се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична
единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя. В
диспозитива на определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. (транспонирани в чл.143,
чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена
от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката ѝ за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в
ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора. В горния смисъл е и константната съдебна
практика по аналогични хипотези изразена в Решение №295/22.02.2019г. по
т.д.№3539/2015г. на ВКС ІІ т.о., Решение № 314 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 1766/2016 г., II т. о., Решение № 384 от 29.03.2019 г. на ВКС по т. д. №
2520/2016 г., I т. о., Решение № 294 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. №
1599/2017 г., II т. о., Решение № 155 от 24.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2561/2018 г., II т. о., Решение № 231 от 6.03.2018 г. на ВКС по т. д. №
875/2017 г., I т. о., Определение № 266 от 29.04.2020 г. на ВКС по т. д. №
2168/2019 г., II т. о., и др..
В настоящия случай, презумпцията на чл.146,
ал.4 ЗЗП не е оборена въз основа на съдържанието на оспорената от потребителя
клауза. По делото не са ангажирани доказателства потребителят да е могъл да
изрази становище по съдържанието на договора, вкл. по спорните клаузи от него,
както и да е имал възможност да повлияе върху тях. С оглед чл. 145, ал. 1 ЗЗП,
оспорените клаузи от договора за кредит следва да се тълкуват ведно с
останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със
сключването на договора към датата на сключването, при което се установява, че:
1. кредитът, съгласно чл. 1 от договора, се предоставя в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 84600 лева; 2. независимо,
че в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове,
достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като същата е блокирана; 3.
швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутира от банката
в лева преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя
става именно в лева по негова сметка в лева. Видно от горните уговорки, реален
паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е
налице. Действителното усвояване на кредита е в националната валута на страната
– в лева. Клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл.6, ал.2, чл.20 и чл.22
от договора не отговарят на изискването за яснота и разбираемост. В конкретния
случай банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на
договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би
му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за
финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе
при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си.
Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от
банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че това ще
рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева / евро в посока повишаването
му, не води до извод, че е налице "достатъчна информираност" на
потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. Кредитополучателят -
физическо лице е сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим му,
с оглед целта на кредита паричен ресурс в лева, при клауза в договора,
възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на паричен ресурс в
швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към момента на
сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен
продукт за по-изгоден с оглед по-ниския лихвен процент, доверявайки се на
стабилността на швейцарския франк като една от основните световни валути. На
потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед
степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на
договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 30 години какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и
какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира
валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови
инструменти. След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по -
слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед
валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута,
не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия
за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в
местната национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере да получи
по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при
по-висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена
от него на база на предоставена му от банковата институция информация относно
възможните промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителя
да вземе решения, основани на "добра информираност" дали и какъв
договор за кредит да сключи. С оглед информацията, предоставена от
кредитодателя при договаряне на договора за кредит, средният потребител –
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не би
могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него от поетия
валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с
информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия,
без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на декларативните по своя
характер изявления в договора, че е "запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от
договора", без да се доказва икономическите аспекти на превалутирането на
кредита в швейцарски франкове реално да му са разяснени. Банката като
професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на
поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по
договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се
отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Следва да се има предвид, че
съобразно задължителната практика на СЕС, цитирана по-горе, дадена договорна
клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се
едва в хода на изпълнение на договора. Потребителят не е защитен и от клаузата
на чл. 20 от договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране е
предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на
кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя, като включително се
изисква и заплащането на комисионна. Банката с оглед експертната си
компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския
франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на
потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен
паричният поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила
добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително
осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за
поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на
вредите от него дори и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
Съгласно чл. 143, т. 10, т. 12 и т. 13 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния случай е
видно, че основата на изчисляване размера на кредита, необходима на
потребителя, е заложена в левове, преизчислени в равностойността на швейцарски
франкове по курс "купува" на банката – чл. 1 от договора. В чл. 2,
ал. 1 от договора е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове,
но по блокирана сметка, по която длъжникът няма достъп до нея. Швейцарските
франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в левове
преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита се извършва в левове –
чл. 2, ал. 3. Едновременно с това в чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че
погасяването се извършва в швейцарски франкове, като в случай, че
кредитополучателят не е осигурил такива, а има средства в лева или евро,
банката служебно изкупува дължимите швейцарски франкове по курс
"продава" за швейцарски франк към лева. Това налага извода, че освен
възнаградителната лихва като цена на кредита, в тежест на потребителя са
наложени и допълнителни разходи, вследствие на поемане на валутния риск и
валутните разлики, което оскъпява общите разходи по кредита. Разходите по
кредита трябва да са посочени от банката изрично и изчерпателно и подлежат на
предварително оповестяване – чл. 58, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗКИ. Ето защо, с
атакуваните клаузи на договора във вреда на потребителя върху него се прехвърля
изцяло валутния риск, с което се създава значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 ЗЗП.
Ето защо следва да се приеме, че атакуваните от ищеца клаузи на процесния
договор са неравноправни, тъй като са неиндивидуално договорени клаузи от
кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора. С оглед така установената нищожност на клаузите по договора за
поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск,
заплатените лева от кредитополучателя при начална липса на основание по чл.55,
ал.1, пр.1-во ЗЗД са сумите по курс на швейцарския франк към лева, надвишаващ
курса, определен в договора при усвояването на сумата (1 щвейцарски франк за
1,1898 лева). Съгласно приетото по делото заключение на СИЕ тази разлика е в
размер на 13067,77 лева, до който размер иска следва да бъде уважен.
Предвид
изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е осъден ответника да заплати разделно, на всеки от ищците сумата от
2836,22 CHF, представляваща сбор от разлика между лихви, част от месечни
анюитетни вноски, за периода 10.09.2014г. – 10.09.2019г., в първоначално
уговорен размер и едностранно определен от банката, и вместо него постановено
друго, с което иска да се отхвърли. Решението следва да се потвърди в
останалата обжалвана част, както и да се коригира в частта за разноските, като
се отмени за разликата над 1406,59 лева до пълния размер на присъдените на
ищците, а на ответника да се присъдят 202,51 лева, съразмерно на отхвърлената
част от иска, в които разноски не са включени допълнително възложените им с
решението 300 лева за изготвяне на експертиза, доколкото и до последното
съдебно заседание във въззивното производство, страната не е представила доказателства
за заплащането на тази сума. За въззивното производство, на ищцовата страна
следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 329,98 лева, а на
ответната 384,22 лева /с включено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева/, съразмерно на отхвърлената, съответно уважената част от въззивната
жалба.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260107 от 07.10.2020г. по гр.д.№2718/2019г. на Районен съд
гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК е осъдено да заплати на С.Х.Ю. с ЕГН ********** и Е.М.И.с
ЕГН **********, разделно на всеки от тях, сумата от 2836,22 CHF, представляваща
сбор от разлика между лихви, част от месечни анюитетни вноски, за периода
10.09.2014г. – 10.09.2019г., в първоначално уговорен размер и едностранно
определен от банката, както и В ЧАСТТА, с която с която са присъдени
деловодни разноски на ищцовата страна за
разликата над 1406,59 лева до 2557,55 лева, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Х.Ю. с ЕГН ********** и Е.М.И.с
ЕГН ********** срещу "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК , искове за
заплащане на сумата 5672,44 швейцарски франка /на всеки по 2836,22 швейцарски
франка/, представляваща недължимо платена разлика между първоначалния размер на
определената в договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL
26203/20.08.2007г., изменен с допълнителни споразумения от 19.05.2009г.,
19.02.2010г и от 28.10.2011г. възнаградителна лихва и изменения такъв в
резултат на едностранното увеличение от банката на размера на дължимата от
кредитополучателя възнаградителна лихва за периода 10.09.2014г. – 10.09.2019г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260107 от 07.10.2020г. по гр.д.№2718/2019г.
на Районен съд гр.Шумен, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА С.Х.Ю. с ЕГН ********** и Е.м.и.с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК , деловодни разноски за първата инстанция в размер на 202,51 лева, и за въззивната инстанция в размер на 384,22 лева.
ОСЪЖДА "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Ю. с ЕГН ********** и Е.М.И.с ЕГН **********
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 329,80 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.