Р Е
Ш Е Н
И Е
№413 07.02.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесети и
трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17421 по описа на ПРС
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, вр. с член 48 и 52 от ЗЗД.
Ищецът В.С.Л., ЕГН
********** е предявил срещу Б.Г.Б. с ЕГН
********** и Д.П.К. с ЕГН **********
субективно съединени искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 10 000 лева ( десет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на причинена средна телесна повреда на ищеца, за
което престъпление /деяние/ ответникът Б.Б. се е признал за виновен и е сключил
споразумение с Районна прокуратура Пловдив, ведно със зак. лихва върху тази
сума, считано от ******. – деня на увреждането до окончателното й изплащане,
както и да бъдат солидарно осъдени да
заплатят обезщетение за претърпени имуществени
вреди в общ размер на 114 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – ******. .Другият
ответник е родител на първия ответник, за когото се твърди да не е положил
необходимите родителски грижи за изграждането му като личност, уважаваща
установените норми на поведение и добро възпитание.
В исковата
молба е посочено, че на ****** година в град *****, по време на голямото
междучасие на ищеца бил нанесен удар с юмрук по лицето от ответника, в резултат
на което му била причинена средна телесна повреда, като срещу ответника Б. било
повдигнато обвинение, било образувано
НОХД № ****** г., XXVI н. с. като
наказателното дело приключило със споразумение между Районна прокуратура гр.
Пловдив и подсъдимия Б. , като
последният се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал.
2 вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода"
за срок от четири месеца.
Предвид
изложеното се моли за уважаване на предявените искове. Претендират се
направените по делото разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответниците, представлявани от адв. М.П., са подали писмен отговор, с който признават
исковете по основание и размер. Релевира се в отговора възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, доколкото с поведението си е
допринесъл за вредите. Настоява се на това, че с оглед на извършеното от
ответниците по признание на исковете, както и на обстоятелството, че не са дали
повод за завеждане на делото, на осн. член 78, ал. 2 ГПК разноските следва да
се възложат на ищеца. Претендират разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор между
страните по следните правнорелевантни за спора факти и обстоятелства, а именно:
противоправно поведение на ответниците, в причинно-следствена връзка, от които
ищецът е търпял болки, неудобства и страдания и са били извършени разходи за обезболяващи лекарства
/аналгин/, за платен преглед при лицево-челюстен хирург и за снабдяване със
СМУ. А и съгласно нормата на член 300 от
ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от
престъплението, каквито последици са обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди. Към делото е приложено за послужване н.о.х. дело № ******
г. на ПРС, XXVІ нак. с-в.
Спорът се
свежда до обстоятелството имало ли е съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца и ако да в каква степен е извършеното съпричиняване.
По този повод
са били разпитани свидетели и на двете страни. От разпита на свидетеля на
ответника С.Н.У., който е непосредствен свидетел на случилото се между
страните, тъй като действието се е развило пред очите му, се установява, че
преди да бъде ударен от ответника, ищецът е посегнал към ответника, зажулвайки
леко дясната скула на ответника, след което вече Б. ударил В. в брадичката.
Свидетелят казва, че Б. е дошъл при тях двамата, понеже приятелят му се бил
забавил, а разговорът между свидетеля и
ищеца се водел относно връщането на парични средства, които приятел на ищеца
бил дал на С.. С. обяснява, че ищецът му ударил лек шамар, като освен това поискал от него да извади всичките си вещи от
чантичката.
Разпитан е и
свидетелят на ответника И.Р.Р., който се оказва, че не помни точно какво
се е случило, тъй като в този момент
телефонът му звъннал, а в този порядък са и дадените от този свидетел показания
в досъдебното производство.
За
опровергаване на релевираното възражение за съпричиняване на разпит е подложен
и свидетелят на ищеца Й.В.Д., който също е бил разпитан в хода на досъдебното
производство. Същият обяснява, че видял как Б. се засилва и удрят с тукат В.,
като според него за това не е имало
видима причина. Този свидетел обаче е бил на разстояние от 10-15 метра от
произшествието. Свидетелят обяснява, как
преди да бъде ударен В. прегърнал приятелски случайно минаващия С. и как
двамата се отдалечили от групата, за да разговарят, но за какво конкретно са
говорили това свидетелят не чул, и как без да има видима причина, изведнъж,
ответникът се приближил към свидетеля и ищеца като ударил внезапно и ненадейно
ищеца.
По делото е
разпитана майката на ищеца В.Л., която е
дала показания за състоянието на сина си след иницидента, както и че ответинкът
и неговата майка не са предлагали обезщетение за вредите. Били дошли в
болницата по време на операцията, за да се информират за състоянието на В. и да
се извинят за случилото се.
Като писмени
доказателства по делото са приети документи, касаещи здравословното състояние
на ищеца след нанесената му телесна повреда като съдебно- медицинско
удостоверение, епикриза, представени са
и доказателства за платени разходи - фактури с касови бонове.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
В конкретния
случай е налице одобрено споразумение по наказателно дело, по което ответникът Б.
е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по отношение на
ищеца - причиняване на средна телесна повреда,
чрез което деяние на пострадалия са причинени вреди, изразяващи се в
счупване на долна челюст. Безспорно ясни са както авторството и вината на
ответника, така и пряката причнно-следствена връзка между деянието и понесените
от пострадалия вреди, поради което и искът по отношение на този ответник се
явява доказан по своето основание. Безспорна е и отговорността на родителя на
непълнолетния извършител, който упражнява родителските права върху детето, и за
когото съществува законово задължение за грижи, възпитание и надзор на детето
/член 125 от СК/.
По възражението за съпричиняване.
Съдът намери, че е
налице съпричинявне на вредите от ищеца. За това съпричиняване съдът съди от
показанията на св. У., който непосредствено и пряко е възприел цялата
хронология от инцидента и чийто показания, съдът намира за най-безпротиворечиви
и логични като изложени обстоятелства и връзки. При определяне приноса на ищеца следва да се извърши в пълна степен необходимата съпоставка между тежестта
на осъщественото нарушение от делинквента
и от пострадалия, за да се установи
действителния обем, в който всеки един от участниците е допринесъл за процесния инцидент.
От събраните по делото доказателства се
установява, че първо пострадалият е ударил ответника - охлузвайки го, което е в
нарушение на общата забрана да не вреди другиму, след което е последвал много
по-силен удар от ответника към ищеца, като по този начин ищецът е допринесъл за
настъпване на вредите, създавайки условия за същия. Налага се извода, че е
налице принос на увреденото лице, който не
е тъждествен с приноса на делинквента и следва да бъде определен в размер
на 25 %.
Според така приетото
съотношение на съпричиняване на вредата от ищеца и определения размер от
10 000 лева на обезщетението за обезвреда, който съдът счита за справедлив
по смисъла на член 52 от ЗЗД, на пострадалия се дължи сумата от 7500 лева,
ведно със зак. лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането до
окончателното й изплащане. На ищеца ще се присъдят и имущ. вреди, със зак.
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
Съдът намира за
неустановено и недоказано възражението на ответниците относно отговорността им
за разноски, доколкото макар и да е налице признание на исковете от
ответниците, не бе установено от тяхна страна да са предлагали съответно
обезщетение на ищеца.
С оглед изхода
на делото, ищецът има право на разноски съразмерно с уважените част от исковете, но понеже няма
доказателства за извършването им, такива няма да му бъдат присъждани.
На ответниците
съобразно отхвърлената част от исковете ще се присъдят разноски от по 212,50
лева за платено адв. възнаграждение. Разноски за свидетели няма да се присъдят,
защото на свидетелите не е бил издаден РКО, като разноските следва да се
възстановят на ищците при поискването им с писмена молба до съда.
В случая ищецът
е бил освободен от заплащане на ДТ и разноски за производството, на осн. чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което с оглед изхода на спора и на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК, вр. с Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ответниците следва да заплатят в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения
иск в размер на 300 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Г.Б. с ЕГН ********** и Д.П.К. с ЕГН ********** да заплатят солидарно
на В.С.Л., ЕГН **********, следните суми: сумата от 7500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания в резултат на причинена на ищеца на ******. средна телесна
повреда, счупване на долна челюст, в следствие на извършено от ответника Б.
престъпление, за което той е бил признат за виновен с влязло в сила
споразумение, постановено по н.о.х. дело
№ ***** г. на ПРС, XXV-ри нак. с-в, ведно със зак. лихва
върху тази сума от ******. до окончателното й заплащане; както и сумата от 114
лева обезщетение за имущ. вреди, ведно със зак. лихва върху тази сума, начиная
от ****** до окончателното й изплащане, КАТО отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над
7 500 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА В.С.Л., ЕГН ********** да заплати на Б.Г.Б. с ЕГН ********** сумата от 212,50 лева
разноски по съразмерност за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В.С.Л., ЕГН ********** да заплати на Д.П.К. с ЕГН ********** сумата от 212,50 лева разноски по съразмерност за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.П.К. с ЕГН ********** и В.С.Л., ЕГН ********** да заплатят в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд,
сумата от 300 лева държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ А.Трайкова
Вярно с оригинала.
секретар: Н.Н.