М О Т И В И
към Решение по НАХД № 8468/2012г. по описа на ПРС,
ХХ н.с.
С постановление от 11.12.2012г.
Районна прокуратура гр.П. е внесла в РС гр.П. материалите по досъдебно производство № 282/2012г. по описа на Трето РУ”Полиция”
гр.П., водено срещу З.Д.И. ***, ЕГН **********
за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2, вр.
чл.129, ал.2 от НК за това, че на 08.05.2012 г. в гр.П. е причинил другиму – на
И.К.И. средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно
счупване на тялото на първи поясен прешлен и десния
му израстък, с умерено стесняване на гръбначно – мозъчния канал, с разкъсване
на междупрешлени
дискове и оформяне на пост-травмена дискова херния на
същото ниво в поясната област, довело до трайно
затрудняване движенията на снагата, поради немарливо изпълнение на
занятие, представляващо източник на
повишена опасност, а именно като водач на товарен и специален автомобил – автовишка е нарушил чл.126, т.5 от КТ „При изпълнение на
работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва
правилата за здравословни и безопасни условия на труд” и чл.33 от ЗЗБУТ „Всеки
работник е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за
здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции” и не е успял да спре неправилното движение на коша, с предложение
ПРС да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание, тъй като са налице условията на чл.78а от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.П. поддържа
обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение на индивидуализиране на наказанието се
предложи на обвиняемия след като бъде признат за виновен по вмененото му във
вина престъпление да се освободи от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание глоба в размер на минималния определен от законодателя.
Обвиняемият в съдебно заседание се
явява лично, признава вината си и изразява съжаление за постъпката си. Относно
наказанието предостави на съда преценката относно същото. Неговият защитник
адв.О.Т. в съдебно заседание релевира факти
основаващи искането му за налагане на наказание на подзащитния му по реда на
чл.78а от НК в размер на минимално определения от законодателя.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обвиняемият З.Д.И. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със
средно образование, трудово ангажиран, с ЕГН **********
От
приетата по делото справка съдимост на обвиняемия съдът намира, че същия не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
С трудов договор от 01.11.2011г.
обвиняемият И. е бил назначен на длъжност кранист в „Т.Р.” ООД, представлявано
от Д.Н.Б. в качеството му на управител на дружеството. Договорът бил сключен за
неопределено време, със срок на изпитване до 6 месеца, считано от датата на
съставянето му. Обвиняемият е бил запознат и с длъжностната характеристика на
длъжността която заемал и получил екземпляр от същата. Дружеството
осъществявало дейност свързана с отдаване под наем на строителна техника. Между
„Т.Р.” ООД и „М.” ЕООД бил сключен договор за наем, по силата на който
последното дружество наело специализиран автомобил- автовишка.
На 08.05.2012г. обвиняемият получил задача от свидетелката Н.К. – специалист
продажби в „Т.Р.” ООД да отиде на обект „Спортна зала” към ПУ „П.Х.”, намираща
се в гр.П., бул. „Б.”. От свидетелката К. на И. бил проведен инструктаж за
безопасност при работа с този модел автовишка, след
което обвиняемият се отправил със
специализирания автомобил марка „Ивеко”, модел „Дейли” с рег. № ..... към посочения
обект и подготвил работната площадка за работа. Тя била напълно изправна.
Работата започнала , като на площадката се качили двама работници за извършване
на монтажни работи по външната обвивка на сградата. След тяхното слизане се
качил свидетел И.К.И., който работел като заварчик във фирма ЕТ „М.-И.М.” по
силата на безсрочен трудов договор от 10.06.2010г. Той бил инструктиран от
свидетел С.И.Н. – технически ръководител на ЕТ „М.-И.М.”. Фирма „М. – М” ООД била
наета като подизпълнител на „Д.П.Г.” ООД гр.С., и същата възложила на ЕТ „М.-И.М.”
извършването на строително – монтажни работи в обекта. Свидетел И. трябвало да среже метален елемент
от конструкцията на сградата. Той извършил срязването в единия край на фасадата
и обвиняемият го преместил в другия край където извършил същата операция. След
това обвиняемият предприел сваляне на коша към земята посредством ръчките за
управление. По време на свалянето на коша обвиняемият чул че свидетел И. вика,
че коша се преобръща.
Във
връзка с чутото обвиняемият е следвало да натисне стоп – бутон поставящ коша в
неподвижно положение, но не го сторил. Коша през това време спрял да се накланя
напред и обърнал посоката си на въртене по хоризонталата в обратна посока. Тъй
като имало реална опасност да бъде премазан, свидетел И. клекнал под парапета,
след което скочил върху купчина с пясък. Следствие на това изпитал силна болка
в кръста. Бил повикан екип на бърза медицинска помощ, който отвел пострадалият
в болнично заведение където му били направени нужните изследвания. Пострадалият
останал на лечение в болничното заведение където му била извършена операция. Извършен
е оглед на местопроизшествието при който се изготвили и фотоснимки. При огледа е
било установено, че автовишката е в разпънато работно
положение на стрелата, която завършва с работна площадка /кош/, като същия е
обърнат с пулта за управление надолу към земята, както и че височината на
работната площадка спрямо кота нула е 4 метра.
От назначената по делото техническа
експертиза и допълнителна такава по безопасност на труда се изяснява, че нарушавайки правилата за
безопасност и охрана на труда обвиняемият
е допуснал грешка при работа с органите на управление на „манипулатор,
платформен, хидравличен – тип 160 VT” към автовишка, задействал е ключа за движение на коша с
работника в него, при което кошът се обръща и работника И. пада от височина
около 4 метра.
Установено е че устройствата на автовишката работят
нормално и, че не е възможно при загасяне на двигателя на същата и натискане на стоп –
бутона да продължи обръщането на коша. С действията си обвиняемият нарушил
чл.126, т.6 от КТ и чл.33 от ЗЗБУТ. Спазването на тези правила е било
задължение на обвиняемия, а нарушаването им е изложило на опасност живота и
здравето на пострадалия И.. Становището на вещото лице е категорично, че
трудовата злополука е в причинна връзка с действията на обвиняемия.
За разследването на трудовата
злополука е била назначена комисия в състав П.Л. – инж.механик, П.Т. – техник –
механик и Н.Д. – оператор на автовишка, от чийто
протокол за разследването на събитието е отразено констатираното, а именно че
не се открива технически проблем, който да е предизвикал обръщането на
работната площадка.
От назначената по делото съдебно
– медицинска експертиза е видно, че вследствие на произшествието – на удар с или върху твърд тъп предмет свидетел
И. е получил средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно
счупване на тялото на първи поясен прешлен и десния
му израстък, с умерено стесняване на гръбначно – мозъчния канал, с разкъсване
на междупрешлени
дискове и оформяне на пост-травмена дискова херния на
същото ниво в поясната област, довело до трайно
затрудняване движенията на снагата за 10 – 11 месеца. Описаните травми се
квалифицират като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Обвиняемият И. в съдебно заседание признава
авторството на деянието, дава обяснения и изразява съжаление за извършеното. Сочи,
че възникналата паника от накланянето на коша е попречило на всички, да
действат по най адекватен начин, включително и той.
Видно от справката съдимост
обвиняемият не е осъждан, и спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл.78а
от НК.
Горната фактическа обстановка съдът
възприема след подробно и прецизно изследване на всички данни от събрания в досъдебно производство № 282/2012г. по описа на Трето РУП
гр.П. доказателствен материал, относими към факта на
извършване на деянието, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата,
при които то е осъществено.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настоящият състав на съда счита, че
въз основа на установените фактически данни по делото относно действията на З.д.И.
може да се заключи, че той е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.134, ал.1, т.2, вр.
чл.129, ал.2 от НК, тъй като на 08.05.2012г. в гр.П. поради немарливо
изпълнение на занятие, представляващо
източник на повишена опасност, а именно като водач на товарен и специален
автомобил – автовишка е нарушил чл.126, т.6 от КТ
„При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят
е длъжен да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд” и
чл.33 от ЗЗБУТ „Всеки работник е длъжен да се грижи за здравето и безопасността
си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции” и не е успял да спре неправилното движение на коша следствие на
което е причинил другиму – на И.К.И. средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен и десния му израстък, с умерено стесняване
на гръбначно – мозъчния канал, с разкъсване на
междупрешлени дискове и оформяне на пост-травмена дискова херния на същото ниво в поясната област, довело до трайно затрудняване движенията
на снагата за 10 – 11 месеца.
Под правно-регламентирана дейност се разбира
такава, за упражняването на която се изискват специални знания или умения, или
опитност по силата на нормативен акт, проверени и установени по съответен ред,
за упражняването на които лицето има специално разрешение. Поведението на
работниците, свързано с безопасността на труда, е правно регламентирано от Кодекса
на труда /КТ/ и Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.
Източник
на повишена опасност представляват такива занятия или дейност, при която
най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността,
създава опасност за живота или за здравето на други лица. По своя характер строително
– монтажните дейности са източник на
повишена опасност за живота или здравето, както и при всички случаи на
най-малкото немарливо изпълнение. В качеството си на оператор на автовишка обвиняемият И. е знаел, че изпълнението на неговите
задължения следва да бъде в пълно съответствие с всички нормативни актове,
проведен му е бил периодичен инструктаж по безопасност на труда, знаел е, че строителството
и съпътстващите го дейности са източник на повишена опасност. Въпреки това, в
пълно противоречие на изискванията за безопасност е нарушил изискванията на
чл.126, т.6 от КТ и чл.33 от ЗЗБУТ. Същият е нарушил изисквания за безопасност,
бил е длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, поради което телесните повреди на пострадалия И. не са резултат от
случайно събитие. С немарливото
изпълнение на задължението си да контролира автовишката
при извършването на необходимите строително – монтажни работи от пострадалия И.,
обвиняемият е допуснал настъпването на трудовата злополука.
В резултат на описаното поведение
на обвиняемия е била причинена средна телесна повреда на трето лице и
резултатът е в причинна връзка с немарливото изпълнение на неговите задължения. В подкрепа на този извод е
съдебно-техническата експертиза, според заключенията на която, злополуката е
настъпила поради погрешните манипулации
на пулта на автовишката от страна на обвиняемия И..
От субективна страна деянието е
извършено виновно, като формата на вината е непредпазливост. Обвиняемият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че немарливото
изпълнение на задълженията му в регламентирана дейност, която е източник на
повишена опасност, може да доведе до настъпването на тези последици.
С оглед на всичко изложено съдът
намира, че обвиняемият И. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл.134, ал.1, т.2, вр.
чл.129, ал.2 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен по този
текст от НК.
Относно вида и размера на наложеното
наказание, съдът взе предвид следното: За
извършеното от обвиняемия престъпление се предвижда наказание "лишаване от
свобода" до две години или "пробация". Обвиняемият И. не е
осъждан и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78я, ал.1 от НК, а от
престъплението не са причинени имуществени вреди. Поради това съдът намира, че
в настоящия случай са налице всички законови предпоставки за освобождаване на
обвиняемия И. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
При определяне на размера на наказанието,
съдът взе предвид високата обществена опасност на деянието - засегнати са
обществени отношения, регулиращи осъществяването на регламентирана дейност и
касаещи безопасността на тези, които я осъществяват. Като смекчаващи вината
обстоятелства бяха отчетени чистото съдебно минало на обвиняемия, че дейността му
е основен източник на доходи, че страда и съжалява за случилото се.
Съдът счита, че за постигане целите
на индивидуалната и генералната превенция и най-вече за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия З.И. не е наложително да му бъде налагана глоба във
висок размер. Минималният размер 1000 лева е достатъчен за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия
обвиняем, така и върху останалите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от ПНК
съдът осъди обвиняемия И. да заплати
направените по делото разноски в размер на 200 лева.
По изложените съображения, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.И.