№ 372
гр. Стара Загора, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500707 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.267, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1,
чл.415, ал.1, чл.417, т.3 и чл.422 от ГПК, и във вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД.
Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 19562/24.08.2022г. от
пълнолетната българска гражданка- ответницата А. В. И. от гр.С.З. против
изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение № 667/20.07.2022г.
пo гр.д.№ 1367/2022г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е било признато, че
тя дължи на ищеца Д. С. П. от гр.С.З. сумата 2 300 лв. за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, ведно със законните последици от това-
лихви и разноски. Твърди, че Решението било изцяло незаконосъобразно и
неправилно, и било постановено в пълно противоречие със събраните по
делото доказателства, като развива подробно своите фактически и правни
аргументи в подкрепа на оплакванията си. Счита, че тя не дължала
претендираните против нея, поради което моли настоящия въззивен ОС да
постанови свое Решение, с което да отмени изцяло атакуваното
първоинстанционно Решение и да постанови ново такова, като отхвърли
изцяло исковите претенции против нея, със законните последици от тоаа.
Претендира направените от нея по делото съдебни и деловодни разноски пред
двете съдебни инстанции, със законните последици. Представила е
предварително писмено Становище по делото. Няма свои нови
1
доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция.
Въъззивницата не се е явила лично или чрез процесуален представител, и не е
пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Представила е
Списък с разноските си по чл.80 от ГПК.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на в.жалба от другата страна- ищеца Д. С. П. от гр.С.З., който сочи,
че процесната в.жалба била подадена от заинтересовано лице в
законоустановения срок, поради което се явявала процесуално допустима, но
по отношение основателността й я счита за изцяло неоснователна и
недоказана, тъй като сочените в нея пороци на постановеното
първоинстанционно Решение не били налице, оплакванията били
необосновани и недоказани, и атакуваното Решение на РС било постановено
при пълно съответствие с материалния закон и при събраните доказателства.
Излага подробни фактически и правни аргументи в своя защита. Моли
въззивния ОС да приеме подадената Въззивна жалба за неоснователна, и да
постанови свое въззивно Решение, с което да потвърди изцяло
първоинстанционното такова, като правилно, законосъобразно и постановено
с оглед всички събрани в хода на производството доказателства, със
законните последици от това. Претендира да му се присъдят направените от
него разноски във въззивното производство, за което представя Сисък по
чл.80 от ГПК. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата
въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му
представител- адвокат по делото.
Третото лице- помагач Прокуратура на Република България в лицето на
РП- Ст.Загора не е подало въззивна жалба, не е подало писмен Отговор на
в.жалба, а в лицето на ОП- Ст.Загора не се е явил процесуален представител,
не е взел становище по въззивното производство и не е пледирал пред
настоящата въззивна съдебна инстанция.
Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери
атакуваното първоинстанционно Решение, събраните по делото доказателства
и обсъди становищата на всяка една от страните, като взе предвид
приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и
задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК по аналогични
казуси, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин
следното по делото :
В жалбата си въззивницата- ответница А. В. И. от гр.С.З. прави
оплаквания, че обжалваното първоинстанционно решение било
немотивирано, неправилно и незаконосъобразно, тъй като решаващият РС
неправилно бил преценил, че иска против нея бил процесуално допустим,
позовавайки се на неотносима към казуса практика по чл.290 от ГПК, то
противоречало на т.1 от ТР № 6/2012г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС-
2
София, на ТР № 182017г. на ОСГК на ВКС- София, и на нормата на чл.78,
ал.1, 3 и 5 от ГПК, тъй като за част от разноските липсвали доказателства за
реалното им плащане отвъззиваемия- ищец към пълномощника му- адвокат в
наказателното производство против нея, в който се бил представен списък за
разноските му по чл.80 от ГПК. Прави оплакване, и че при иск по чл. 2, ал.1
от ЗОДОВ съдът можел да определи обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по- малък от платения в
наказателния процес.
При извършената въззивна проверка, ОС- Ст.Загора констатира, че
атакуваното първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора не страда от
никой от твърдените във в.жалба пороци, че то е достатъчно подробно
мотивирано, съобразени е с всички събрани по делото
доказателства/поотделно и в тяхната съвкупност/, като първоинстанционния
съд обосновано, законосъобразно и правилно е установил фактическата
обстановка по делото и е достигнал до верни и мотивирани правни изводи от
това. РС- Ст.Загора напълно правилно е приел, че към процесния правен спор
е относимо задължителното за съдилищата и за страните по делото съгласно
императивната разпоредба на чл.130, ал.2, пр.1 от ЗСВ, т.1 на ТР № 6/2012г.
по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ- гр.София, с оглед на които,
предвид осъждането по реда на НПК от наказателния съд на въззивницата-
ответница А. В. И. от гр.С.З. дължи заплащане на разноските на пострадалия
от деянието й Д. С. П. от гр.С.З. за адвокатски възнаграждения в пълен размер
по воденото досъдебно и съдебни производства против нея. Те са
приключили с окончателен съдебен акт/влязло в законна сила Решение на
наказателния съд по реда на чл.78а от НК, с което извършителката/като
подсъдима/ е била освободена от наказателна отговорност и й е било
наложено адм.наказание, което се явява приравнено по значение на влязла в
законна сила осъдителна присъда и по смисъла на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК
съгласно задължителното за страните по делото и за съдилищата т.15 от ТР №
6/2012г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС- София. Което има пряко и
непосредствено отножшение към процесния гражданско- правен казус,
резултат от приключило осъдително наказателно съдебно производство
против въззивницата- ответница/извършителката/, като представените
писмени договори за адвокатска услуга служат за разписка относно
направените по тях плащания между гражданина и адвоката му, които
очевидно и безспорно са в пряка и непосредствена фактическа и правна
връзка с извършени правна помощ и процесуално представителство по повод
вредоносното събитие, и като такива следва да бъдат заплатени в цялост от
виновницата за настъпилите за пострадалия вредоносен резултат, независимо
дали наказателното производство от общ характер против нея е било
няколкократно започвано, провеждано и приключване по общия или по
3
специалния ред на НПК.
В тази връзка въззивния съд установи, че напълно обосновано,
законосъобразно и правилно РС е приел, че направените разходи
представляват вреда в патримониума на пострадалия въззиваем/ищец/, което
се явява в пряка и непосредствена фактическа и правна връзка с извършеното
престъпно деяние от общ/а не от частен/ характер от извършителката И.. Това
безспорно представлява имуществена вреда по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД,
поради което тя следва да се обезщети изцяло от извършителката-
въззивницата/ответница/, като това може и следва да стане по общия
гражданскоправен ред на ГПК чрез провеждане на съответния осъдителен иск
за непозволено увреждане по чл.45 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, което и е било
направено.
Напълно обосновано и правилно в атакуваното му Решение РС е приел,
че тези установени и доказани имуществени/парични/ вреди не могат да
останат без надлежно възстановяване, а следва да се заплатят от
деликвентката, срещу която може да се заведе и е заведено гражданско дело,
с оглед очевидната процесуална невъзможност те да се присъдят в
наказателния процес, който не е бил проведен и приключил с участието на
пострадалия в качеството му на частен обвинител и/или граждански ищеца, в
каквато връзка са били направени и процесните му разходи за ангажиране на
пълномощник- адвокат на досъдебното и на съдебните наказателни
производства с подсъдима извършителката И..
При извършената от ОС- Ст.Загора въззивна проверка не се установиха
и доказаха направените във в.жалба оплаквания за недоказаност в
заплащането на процесните адвокатски хонорари и че изобщо нямало
конституиране на подстрадалия, а той бил участвал в наказателното
производство на досъдебната и на съдебните му фази единствено и само в
качеството на свидетел- очевидец. В тази връзка напълно обосновано,
законосъобразно и правилно РС е приел, че в представените писмени
адвокатски договори изрично е било записано, че заплащането на
адвокатските хонорари е било направено в брой, поради което същите
естествено и логично служат, като писмена разписка за това извършено
парично плащане.
Не се доказа и въззивното оплакване, че пострадалия въззиваем бил
участвал в наказателното производство единствено и само в качеството му на
свидетел, и макар че действително последното съдебно наказателно
производство е започнало по общия процесуален ред, а е завършило по
особения ред на Гл.28 от НПК, това по никакъв начин не променя, изменя или
отменя безспорно установения и доказан пред гражданския РС факт, че то е
започнато по общия процесуален ред с внасянето на обвинителен акт от РП-
Ст.Загора срещу обвиняемата и подсъдима извършителка- въззивницата И.. В
4
тази връзка- видно от получените от пострадалия призовки, същият е бил
уведомен за правото си да се конституира, като частен обвинител и
гражданаски ищец в съдебната фаза на наказателното производство против
обвиняемата и подсъдима въззивница И.. В резултат на което напълно
законосъобразно, обосновано и логично той е потърсил за защита на
законните си права и интереси в наказателния процес квалифицирана правна
помощ, като е ангажирал пълномощник- адвокат, който да защитава тези
негови права и интереси. Напълно без никакво фактическо и правно значение
за спора по настоящото гражданско дело е начина, по който се е развило
всеки път наказателното съдебно производство, в което не по негова вина/а
поради процесуалните особености на особеното съдебно производство по
Гл.28 от НПК/ практически не се е стигнало до конституирането му, като
частен обвинител против подсъдимита- въззивницата. Предвид което не
следва постарадалия- въззиваемия Д. П. от гр.С.З. да бъде фактически и
правно санкциониран за това, че своевременно и надлежно се е приготвил
официално да упражни по надлежния процесуален ред на НПК своите
законни права и интереси в започващия съдебен наказателен процес.
Въпросът за конституирането на поисканото пред РС трето лице-
помагач ПРБ- София в лицето на РП- Ст.Загора по реда и с последиците по
чл.218- 223 от ГПК е изцяло процедурен въпрос, уреден в приложимия по
делата процесуален закон/ГПК/, и определението на РС за нейното
конституиране, като такава, не е атакувано и не е отменено служебно от РС.
Действително по първоинстанционното дело не е било установено и доказано,
че ПРБ има правен интерес от постановяване на решение в полза на
извършителката- въззивница А. И., за да се приеме, че тя има интерес от
встъпването й, като трето лице- помагач на нейна страна. поради което от
материално- правна гледна точка се явяват напълно ирелевантни
възраженията и оплакванията на въззивницата- извършителка. Предвид което
въззивното й оплакване за някаква твърдяна от нея неправилност на
атакуваното първоинстанционно Решение в тази му част се явява
неоснователно и недоказано, и следва да се остави без уважение, със
законните последици от това.
Ето защо предвид всичко гореизложено въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по
делото, достигнал е до доказани и верни правни изводи, и е постановил един
напълно мотивиран съдебен акт, с който правилно уважил изцяло
облигационните искови претенции. Същевременно не се установиха и
доказана въззивните оплаквания на въззивницата- ответница за някакви
допуснати съществени пороци при постановянане на първоинстанционното
Решение против нея. Поради което подадената въззивна жалба от А. И. от
гр.С.З. се явява напълно неоснователна, необоснована и недоказана, поради
5
което следва да изцяло бъде отхвърлена, със законните последици от това,
като атакуваното първоинстанционно Решение, като изцяло законосъобразно,
обосновано и правилно следва да бъде потвърдено изцяло, със законните
последици.
Предвид естеството на правния спор по делото и изхода на спора пред
настоящата въззивна инстанция, на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.2, 6 и 10 от
ГПК въззивницата А. И. следва да бъде осъдена да заплати съгласно чл.80 и
чл.81 от ГПК на въззиваемия Д. П./и двамата от гр.С.З./ направените от него
разноски за възнаграждение на един пълномощник- адвокат в размер на 530
лв. съгласно писмен Договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022г.
Тъй като въззиваемият- ищец Д. С. П. е бил освободен от заплащането
на ДТ съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК въззивницата А. В. И. от гр.С.З. следва да бъде осъдена да заплати
дължимата Държавна такса в размер на 23 лв. по приходната сметка на ОС-
Ст.Загора в обслужващата го „ЦКБ- АД“, клон С.З., в полза на органите на
съдебната власт ВСС- София.
Въззивното решение е постановено при участието на третото лице-
помагач ОП- Ст.Загора на страната на А. В. И.- ЕГН ********** от гр.С.З.,
*** по смисъла на чл.223 от ГПК.
С оглед цената на облигационния иск от 2 300 лв. под законовата
граница от 5 000 лв. за настоящия гражданско- правен спора между две
физически лица- български граждани, това въззивно съдебно Решение е
окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване съгласно
императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.267, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1, чл.415, ал.1, чл.417, т.3 и чл.422 от ГПК, и във вр. с чл.45 и сл. от
ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 667/20.07.2022г. пo гр.д.№
1367/2022г. по описа на РС- гр.Ст.Загора.
ОСЪЖДА А. В. И.- ЕГН ********** от гр.С.З., *** да заплати ДТ- 23
лв./двадесете и три лева/ в полза на Бюджета на съдебната власт по
приходната сметка на ОС- Ст.Загора в „ЦКБ- АД“, клон С.З..
ОСЪЖДА А. В. И.- ЕГН ********** от гр.С.З., *** да заплати на Д. С.
6
П.- ЕГН ********** от гр.С.З., *** направените по въззивното дело разноски
в размер на 530 лв./петстотин и тридесет лева/ за възнаграждание на един
пълномощник- адвокат.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице- помагач
ОП- Ст.Загора на страната на А. В. И.- ЕГН ********** от гр.С.З., ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7