Решение по дело №2416/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „М-Сървисис“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от Н. Б., против Решение № 1289/02.09.2023 г. по АНД № 2131/2023 г. на РС-Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 698937-[рег. номер]/07.04.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция /ГД/ „Фискален контрол“ при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС на оспорващото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева. В жалбата се твърди, че с оспореното решение съдът е изменил процесното НП като е преквалифицирал деянието, за извършване на което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като се е позовал на чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН без да изложи аргументи защо приема за нарушена именно нормата на чл. 26 ал.1 т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а не друга. За порок на съдебния акт се сочи и това, че в мотивите към него съдът не е коментирал Протокола, съставен след извършване на проверката, и най-вече не е обсъдена констатацията на проверяващите, че с извършеното нарушение не е ощетен държавния бюджет. Счита, че съдът не е съобразил, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение, което не е извършило, тъй като в приложената от административнонаказващия орган Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., не съществува чл. 27 ал. 1 т. 7, каквато е посочена в диспозитива на атакуваното НП.

В съдебно заседание дружеството-касатор не се явява, не се представлява, не излага допълнително аргументи в подкрепа на защитната си теза.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ с депозирани от редовно упълномощен представител писмени бележки с.д. № 17190/ 29.11.2023 г. изразява становище по хода на делото и по същество на касационния спор - оспорва жалбата. Настоява решението на ВРС да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по повод постъпила редовна жалба от „М Сървисис“ ЕООД срещу гореописаното НП. ВРС е установил от фактическа страна, че на 28.02.2023 г. служители на ТД на НАП - Варна извършили проверка в търговски обект - склад за търговия на едро с пакетирани храни, находящ се на адрес: [населено място], [улица], складова база „Чайка Пак“, стопанисван от „М Сървисиз“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., не е изпълнило задължението си, произтичащо от Наредбата да издава фискални касови бележки от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, които да съдържат задължителните реквизити, съгласно чл. 26 ал.1 т.7 от посочения подзаконов нормативен акт. Въз основа на стокова разписка № *********/28.02.2023 г. е установено, че на посочената дата е извършена продажба на: 1бр. „02045050 Ш-Б-ра БАРЕЛКИ ТЪМНА с пълнеж Алк, КОКТЕЙЛ - 200 гр. /L20230728“ на цена 8,70 лева; 1 бр. „02045050 Ш.Б-ра БАРЕЛКИ ТЪМНА с пълнеж УИСКИ - 200 гр / L20230820“ на цена 8,70 лева; 1 бр. „ 02045051 Ш.Б-ра БАРЕЛКИ ТЪМНА с пълнеж АЛКОХОЛ - 200 гр /L20230716“ на цена 8,70 лева, всичко на обща стойност 34,80 лева. Констатирано е, че за посочената продажба е издадена фискална касова бележка № 0035370/28.02.2023 г., в която липсва описание на количество по видове на закупени стоки.

Във връзка с горното е съставен протокол за извършена проверка в обект cep. АА № 0064749/28.02.2023 година.

С оглед установените при проверката факти, разпитаният пред първата инстанция свид. Р. Р., на длъжност „инспектор по приходите“ в НАП при ЦУ, съставил на дружеството жалбоподател АУАН, в обстоятелствената част на което след словесното описание на нарушението било посочено, че със същото е нарушена нормата на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. В диспозитивната част на акта е посочено, че дружеството е нарушило нормата на чл. 27 ал. 1 т. 7 от Наредбата.

Въз основа на акта на 07.04.2023 г. е издадено обжалваното НП, в което изцяло са възприети описаните факти като отново в обстоятелствената част след словесното описание на нарушението е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006 г. докато в диспозитивната част е посочено, че е осъществено нарушение на чл. 27 ал.1 т. 7 от същата Наредба. На основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС на оспорващото дружество „М Сървисис“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

Въз основа анализа на всички доказателства, представени ведно с административнонаказателната преписка, както и тези, представени от страните в хода на първоинстанционното производство, съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспореното НП. Приел е, че доказателственият материал, преценен поотделно и в съвкупност, сочи на осъществен състав на нарушение на чл. 26 ал.1 т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година.

С оглед установеното несъответствие при квалифициране на нарушението в мотивите и в диспозитивната част на НП, първостепенният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 8/ 16.09.2021 г. на ВАС по Тълк. дело № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегии, според което в производството по реда на Раздел V, Глава ІІІ на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като по този начин се предоставя възможност на въззивната инстанция не само да намали наложеното от АНО наказание, а и да се произнесе по същество относно наличието на извършено административно нарушение с различна, от посочената в санкционния акт, правна квалификация. Районният съд разполага с правомощието, когато установи, че административния орган е допуснал нарушение на материалния закон при [жк], да подведе изложените факти под правилната правна [жк], ако тя е за същото, еднакво или по - леко наказуемо административно нарушение и да измени наказателното постановление, като посочи правилната правна [жк], а не да го отменя като незаконосъобразно.

Предвид горното и като съобразил, че описаните в обстоятелствената част на НП факти сочат за осъществен състав на нарушение на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., районният съд постановил атакуваното решение, с което изменил НП на основание чл. 63 ал.2 т. 4 вр. с ал. 7 т. 1 от ЗАНН като постановил, че наложената имуществена санкция следва да се счита за наложена за нарушение на чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година. Със същото решение оспорващото дружество „М Сървисис“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на въззиваемата страна сума в размер на 80.00 лева.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти, настоящият състав на Административен съд – Варна намира, че доводите на касатора за постановяване на въззивното решение в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила се явяват неоснователни.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. 2 АПК.

Правилно въззивната инстанция се е позовала на цитираното ТР № 8/ 16.09.2021 г. на ВАС по Тълк. дело № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегии, с което подробно са разтълкувани правомощията на първостепенния съд при разглеждане на дела от рода на процесното и по-конкретно – възможността съдът да преквалифицира деянието при наличие на изчерпателно изброени хипотези, без да се влошава положението на санкционираното лице, тъй като то се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на деянието.

Споделят се изводите на ВРС досежно невъзможността в разглеждания случай да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както и тези относно липсата на необходимост да се обсъжда справедливостта на размера на наложената имуществена санкция, тъй като същата е минималния размер. В тази връзка неоснователно се явява твърдението, че при индивидуализиране на наказанието АНО не е съобразил обстоятелството, че проверяващите не са установили вреда за фиска от извършеното нарушение. Това обстоятелство е съобразено от органа като именно поради това на „М Сървисис“ ЕООД е наложена имуществена санкция в установения в чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС минимум – 500.00 лева.

По тези съображения, касационният състав намира, че не са налице твърдените касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, следва да бъде уважено, което съдът определя на 80 лева, съгласно чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП.

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1289/02.09.2023 г., постановено по АНД № 2131/2023 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „М-Сървисис“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от Н. Б., да заплати на ТД на НАП - Варна сума в размер на 80.00 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.