Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. С., 14.02.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на седми февруари през
две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.К. , като
разгледа гр.д. №12690 по описа на СГС за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.119 КМЧП ; от Р. Б. ,
гражданин на Б. , родена на *** г гр.Гент , Б. , с личен паспорт №*******
издаден на 22.07.2015 г и валиден до 21.05.2022 г , с постоянен адрес *** за
признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение от 18.09.2012 г
на Първоинстанционен съд на К.М. против
„З.Х.“ АД гр.С. ул.******** ЕИК ******** .
Ищцата твърди , че чуждестранното
решение е постановено при спазване на нормите на МЧП ; при приложение за
законите на К.М. и трябва да бъде признато и допуснато за изпълнение .
Ответникът оспорва иска като
неоснователен тъй като :
-
не е налице
компетентност на чуждестранния съд по чл.117 т.1 КМЧП , защото единственото
основание за тази компетентност е било регистрацията на ищеца в К.М. ;
-
не са спазени
изискванията на чл.117 т.2 КМЧП , тъй като ответникът не е бил призован и не му
е връчен препис от исковата молба по реда на Хагската конвенция чрез
„централния орган „ – Министерство на правосъдието . В тази връзка
незаконосъобразно е постановено неприсъствено решение и са нарушени основни
принципи на българското право ;
-
чл.473 т.3 от ГПК
на К.М. изисква призоваването да е извършено по Хагската конвенция , което би
следвало да се изисква и от българския съд ;
-
съгласно чл.4,5
във вр.чл.262 от ГПК на К.М. има възможност чужденец да възрази относно
компетентността на местния съд , която възможност не е предоставена на
ответника поради нередовно призоваване ;
-
процесното
решение е неправилно и по същество , защото противоречи на чл.3,4,6,12 от
Римската конвенция , а от разменените имейли не следват задължения за
ответника.
С молба-уточнение от 12.01.2017 г
ищецът твърди , че ответникът е бил редовно призован и то чрез Бюро „Призовки“
на СРС . Не е нарушено правото на ответника да участва в процеса и да направи
възражения . Чл.10 от Хагската конвенция дава възможност да се призовават лица
намиращи се в чужбина и по пощата ; както в случая е сторил ДСИ на К.М. .
Възражението за пропуски в процедурата по връчване на исковата молба е следвало
да се предяви пред съда на К.М.. Ответникът не е направил възражение срещу
подсъдността , а характерната престация по чл.92 /всъщност е чл.94/ ал.2,3 КМЧП
е на посредника , който е с обичайно местопребиваване в К.М.. В случая няма данни
за изключителна компетентност на българския съд , а позоваването на Римската
конвенция е необосновано и произволно .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя чуждестранно решение от
18.09.2012 г на Първоинстанционен съд на К.М. против ответника „З.Х.“ АД гр.С.
ул.********; както и заповед за изпълнение на решението ; с „апостил“ и с
превод на български език . Изискването на чл.119 ал.2 КМЧП преписът от решението на чуждестранния съд, заверено
от постановилия го съд, и удостоверението от същия съд за влизането му в сила,
да бъдат заверени от Министерството на външните работи на РБ, има за цел да
гарантира автентичността на решението и представените документи. Това изискване
в случая е изпълнено, защото представените документи са легализирани
чрез удостоверението "Aпостил " съгласно чл. 4 от
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни
публични актове, ратифицирана със закон от 38 НС на 25.05.2000 г. и в сила за България
от 30.04.2001 г.
Процесното
решението касае търговски договор за посредничество при продажба на зърнени
култури .
Ищецът прилага доказателства за връчване
на решението на 20.11.2012 г на ответника и декларация по чл.117 т.3,4 КМЧП .
Ответникът представя извлечение от ГПК
на К.М. относно изпълнението на чуждестранни решения .
Ищецът представя „съдебна поръчка“ за
връчване на 02.05.2012 г на призовка за ответника за съдебно заседание на
10.05.2012 г пред Първоинстанционния съд на К.М. ; в Съдебната палата на ул.********
в Монако .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
В производство по чл.119 КМЧП , при приложен препис от
решението на чуждестранния съд и удостоверение , че решението е влязло в сила , СГС следва да установи наличието на всички или липсата на някоя от пет положителни
предпоставки, посочени в чл.117
КМЧП :
-
наличие на компетентност на
чуждестранния съд, постановил акта, преценени съобразно разпоредбите на българското
право. Съгласно чл.117 ал.1 КМЧП българският съд е длъжен да
прецени доколко чуждестранната компетентност е съвместима с българското право.
В този случай следва да се установи липса
на изключителна компетентност на българския съд или на съда на трета
държава, както е в случая по дела за вещни права върху недвижими имоти – чл.12 ал.1 КМЧП. Признаване и допускане на
изпълнението на чуждестранно съдебно решение в нашата страна следва да бъде
отказано когато единственото основание
за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца
или неговата регистрация в държавата на съда
;
-
следва да се установи връчване на ответника на препис от
исковата молба, съответно страните да са били редовно призовани и да не са били
нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита – чл.117 т.2 КМЧП;
-
необходимо условие за признаване и допускане на
изпълнението на чуждестранно решение, предвидено в чл.117 т.3 КМЧП е липсата на влязло в сила
решение на български съд между същите страни за същото искане и на същото
основание, както и
-
липсата на висящ процес пред наш съд, който е образуван
преди чуждото дело - чл.117 т.4 КМЧП ;
-
българският съд следва да прецени характера на
последиците от признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение
и ако неговото действие у нас е несъвместимо с българския обществен ред същото
не може да бъде признато.
Обхватът на
проверката от съда е определен в чл.121
ал.1 КМЧП. Съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия
съд. В съответствие с общите правила на международния граждански процес
приложимото право за нарочната процедура е българското процесуално право – чл.29 КМЧП – като СГС се
произнася с решение .
Искът
е неоснователен . Не е налице компетентност
на чуждестранния съд по чл.117 т.1 КМЧП , защото единственото основание за компетентност
на Първоинстанционен съд на К.М. е било регистрацията
на ищцата в К.М.. Въпреки дадените указания ищцата не представи
доказателства за друго основание за компетентност на съда от К.М. . В тази
връзка е без значение , че са били налице предпоставките на чл.117 т.2 КМЧП –
че на ответника е бил връчен препис от исковата молба и че той е бил редовно
призован да се яви в съда на адрес в Монако , в Съдебната палата на ул.********.
Предпоставките по чл.117 КМЧП трябва да са проявени едновременно , а не алтернативно
. Съгласно чл.120 ал.1 КМЧП съдът служебно проверява предпоставката по чл.117
т.1 КМЧП и не е възможно мълчаливо да се учреди компетентност на съда от Монако
. Ответникът не е участвал по делото в Монако , а и в настоящото производство
има изрични възражения срещу компетентността на съда от К.М. .
Правно несъстоятелно е позоваването от
ищеца на чл.94 ал.2,3 КМЧП – прилагане към договора на правото по обичайното
местопребиваване на страната , която трябва да изпълни характерната престация .
Тази уредба касае материалното право приложимо към процесния договор за
посредничество и няма никакво отношение към разпределението на международната
компетентност между българския съд и съда на К.М. , която е от областта на процесуалното
право / международния граждански процес/ . Позоваването от ищцата на чл.94
ал.2,3 КМЧП затвърждава у съда убеждението , че ищцата е в невъзможност да
мотивира подсъдност на съда на К.М. , освен по причина на нейното
местопребиваване в княжеството . Делото е следвало да се заведе от ищцата пред
българския съд , тъй като ответникът е българско дружество регистрирано у нас ,
което няма клон или място на дейност в К.М. .
Съществуват множество законодателства ,
които дават възможност ищец да предяви иск и пред съда по своето
местожителство. За разлика от по-тесните възможности , които дава действащия
чл.107 ал.2 ГПК , по чл.88 ал.2 ГПК /отм./ беше допустимо български ищец да
предяви пред български съд иск срещу чужденец или чуждо юридическо лице ; фактически
без да спази основополагащия принцип на общия и на международния граждански
процес „ищецът следва съда на ответника“. Както посочва проф.Ж.С. в „Българско
гражданско процесуално право“ / УИ „Св.Климент Охридски“ , издание 1994 г, стр.818/
ако чуждестранният съд е основал своята компетентност на правило сходно с чл.88
ал.2 ГПК /отм./ решението му не следва да се признава и допуска за изпълнение .
Наистина , в подписани от България договори за правна помощ /напр. чл.46 от Договора за правна помощ между между НРБ и ФНР Югославия, решение №1182 от 04.06.2015
г по
т.д. № 4469/2014 г на Апелативен съд –
С./ ; както и в
Регламентите на ЕС , се следи основно за изключителна компетентност на българския
съд. Но Република България и К.М. не са
страни по ДПП или по многостранен договор , от който да следва облекчено
признаване на решения на съдилища на княжеството . Чл.117 т.1 КМЧП е напълно
приложим и е абсолютна пречка да се признае и допусне за изпълнение процесното
решение .
Налага се изводът , че искът е
неоснователен и трябва да се отхвърли . В тежест на ищеца са деловодни разноски
на ответника в размер на 3036 лева . Ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и съдът намалява
същото от 4100 лева на 3000 лева . По-нисък размер не следва да се определя ,
тъй като макар и разгледано само в едно о.с.з делото не е с ниска фактическа и
правна сложност .
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Б.
, гражданин на Б. , родена на *** г гр.Гент , Б. , с личен паспорт №*******
издаден на 22.07.2015 г и валиден до 21.05.2022 г , с постоянен адрес *** за
признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение от 18.09.2012 г
на Първоинстанционен съд на К.М. против „З.Х.“ АД гр.С. ул.******** ЕИК ********
.
ОСЪЖДА Р. Б. ,
гражданин на Б. , родена на *** г гр.Гент , Б. , с личен паспорт №*******
издаден на 22.07.2015 г и валиден до 21.05.2022 г , с постоянен адрес *** да
заплати на „З.Х.“ АД гр.С. ул.******** ЕИК ******** сумата от 3036 лева деловодни
разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С. в двуседмичен срок от връчване на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :