Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
06.07.2018г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 12569
по описа за 2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 25.05.2017г.
по гр.д. № 41447/2015г. Софийски районен съд, 64 състав отхвърлил предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове по чл. 21, ал. 1 и чл. 26 ЗДФИ, предявени
от П.С.А.-Г.Б.ЗА А.Л.„С.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу М.В.Я., ЕГН **********, В.Д.М.,
ЕГН **********, и Р.И.Д., ЕГН **********, за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 149 638.22 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, представляващи платената от ПСАГБАЛ „Св. София” цена за доставка
на 13.01.2009г. на 828 опаковки от 12 различни типа хирургични конци марка „Викрил”
на обща стойност 149 638.22 лв. с ДДС, за което са издадени фактури №№ 10100,
10101, 10102, 10103, 10104, 10105 и 10106 от „С.” ООД, които консумативи не
били заскладени и били изписани като разходи, без същите да са използвани за
извършване на хирургични операции в болницата, които вреди били констатирани в
акт за начет № 11040017/26.11.2012г., съставен от О.Ц.Ч.- държавен финансов
инспектор при Агенцията за държавна финансова инспекция, ведно със законната лихва
от 04.08.2014г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, сумата 62 913.44 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 14.01.2009г. - 26.11.2012г. вкл.,
и сумата 25 643.62 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 27.11.2012г. - 03.08.2014г. вкл., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. д. № 42453 по описа за 2014г. на
СРС, 64 състав. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника
М.Я. разноски по делото в размер на 8 250 лв., а на ответниците В.М. и Р.Д. – в
размер на по 8 000 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца П.С.А.-Г.Б.ЗА А.Л.„С.С.”
ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Първоинстанционното решение било постановено в нарушение на чл.
22, ал. 5 ЗДФИ, съгласно който фактическите констатации в акта за начет се
считат за истински до доказване на противното. Доказателствената тежест за
оборване на тези констатации лежала върху начетените лица, в който смисъл била
постоянната практика на ВКС. В случая такова обратно доказване не било
проведено от ответниците, поради което съдът бил длъжен да приеме, че конците
са напуснали фактическата власт на болницата, както и че не са били вложени в
операции, а следователно е налице вреда за болницата и исковете са основателни.
Изводите на съда за липса на вреда не почивали на никакви доказателства, тъй
като насрещната страна не провела каквото и да било обратно доказване за оборване
доказателствената сила на акта за начет. Наред с това, изводите на СРС били
резултат на липса на счетоводни знания и значението на съответните счетоводни
записвания, поради което следвало да използва експертизата като процесуално
средство за проверка на събраните по делото доказателства, като назначи
служебно такава. В акта за начет било посочено, че ръководството на болницата е
приело счетоводна политика, съгласно която разходите се признават в момента на
тяхното възникване и на база на принципите на текущо начисляване и
съпоставимост с приходите, за които са извършени. Процесните консумативи били
осчетоводени като разход по счетоводна сметка 601 „Разходи за материали”, което
на базата на счетоводната политика на болницата означавало, че цялото
количество доставени конци са били употребени в дейности в деня на
осчетоводяването им като разход – 13.01.2009г. Поради това неправилен бил
изводът на съда, че разходването им се е случвало постепенно, обусловено е било
от медицинските дейности в болницата и последната не е била лишена от правото
да се разпорежда с тях. Съдът не взел предвид приложените към преписката на
финансовата инспекция доказателства, от които било видно, че в този ден са
направени малко на брой операции, за които болницата е разполагала с
необходимото количество конци. Справките относно броя на операциите доказвали,
че е практически невъзможно доставените 828 бр. опаковки конци да са били
вложени в операции за толкова кратко време. Вредата се изразявала именно в
намаляване актива на болницата, от който актив фактически били извадени
процесните конци и именно това била причината те да бъдат счетоводно изписани
на разход. Касаело се за счетоводно отразяване на едно фактически осъществило
се действие – изваждане на конците от активите на болницата и по този начин
лишаването й от фактическа власт върху тях. Конците не били използвани за операции
– факт, който бил отразен в акта за начет и обвързващ съда, но не били върнати
в актива на болницата – нито физически, нито счетоводно. Поради това ответниците
следвало да докажат в какви дейности са били вложени или пък че въпреки
изписването на 13.01.2009г. конците не са напуснали фактическата власт на
болницата и съответно – къде се намират.
Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с
което да уважи предявените искове, като му присъди и разноски за заповедното
производство, по обжалването на първоначалния отказ за издаване на заповед за
изпълнение, за първоинстанционното производство, както и за настоящата
инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за
прекомерност на претендираните от въззиваемите страни адвокатски възнаграждения.
Съображения излага в писмена защита от 14.05.2018г.
Въззиваемите страни М.В.Я., В.Д.М. и Р.И.Д. с отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Претендират разноски за въззивното производство съгласно списъци по
чл. 80 ГПК. Съображения излагат в писмена защита от 11.05.2018г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени положителни установителни искове - с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 ЗДФИ за сумата 149 638.22 лв. – главница
по акт за начет № 11040017/26.11.2012г., представляваща обезщетение за
имуществени вреди - платена от ПСАГБАЛ „Св. София” цена за доставка на 13.01.2009г.
на 828 опаковки от 12 различни типа хирургични конци марка „Викрил” на обща
стойност 149 638.22 лв. с ДДС по фактури №№ 10100, 10101, 10102, 10103, 10104,
10105 и 10106/13.01.2009г., издадени от „С.” ООД, които консумативи не били
заскладени и били изписани на разход, без да са използвани за извършване на
хирургични операции в болницата, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 26 ЗДФИ за сумата 62 913.44 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 14.01.2009г. - 26.11.2012г. вкл., и за сумата 25
643.62 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
27.11.2012г. - 03.08.2014г. вкл. Претендирана е и законната лихва върху
главницата от датата на издаване на заповед по чл. 417 ГПК – 04.08.2014г., до
окончателното плащане. Сумите са претендирани солидарно от ответниците на
основание чл. 21, ал. 2 ЗДФИ. За вземанията е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр.д. № 42453/2014г. на СРС, 64 състав.
С писмени отговори, депозирани в срока по чл. 131 ГПК,
ответниците са оспорили предявените искове с възражения за нарушения на
процедурата по издаване на акта за начет, вкл. че актът за начет е съставен
след изтичане на определения със заповедите на директора на АДФИ срок на
проверката, поради което същият няма материална доказателствена сила. Евентуално
са поддържали, че процесните хирургични конци са получени в операционния блок
на болницата в съответствие с Правилника за вътрешния ред и устройство на
дейността, където са създадени условия за тяхното съхранение. Съгласно
практиката в болницата в случай, че консумативите бъдат директно съхранени в
складовите площи на отделението, за същите не се извършвало заскладяване във
вещевия склад. Оспорили са като невярно и посоченото в акта за начет, че
процесните хирургични конци не са употребявани в операционните зали. Изводите
на финансовия инспектор се свеждали само до неправилното заскладяване на
процесните стоки, от което не следвало, че е настъпила загуба за дружеството.
При условията на евентуалност са релевирали и възражения за погасяване по
давност на вземанията, тъй като предвид неспазването на срока на проверката и
другите нередовности в процедурата по издаването на акта за начет същият не е
могъл да прекъсне давността в хипотезата на чл. 27, ал. 2 ЗДФИ, а предвиденият
в чл. 27, ал. 1 ЗДФИ 5-годишщен давностен срок е изтекъл преди подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК на 04.08.2014г. Искали са от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възраженията на длъжниците са
постъпили в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока
по чл. 415 ГПК и са допустими. Настоящият въззивен състав намира атакуваното
решение за правилно като краен резултат по следните съображения:
Пълната имуществена отговорност по реда на производството по финансови
начети се търси за вреди, които са причинени противоправно и са пряка и
непосредствена последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва да е
причинена умишлено (при пряк или евентуален умисъл), или без значение формата
на вина - ако е от липси или е причинена не при или по повод изпълнение на
служебните задължения.
Актът за начет е официално удостоверяване на определени факти, изхождащо от
надлежен държавен орган и извършено по надлежния
ред. Предмет на законната доказателствена сила на акта за начет са съдържащите
се в него фактически констатации относно непозволеното деяние на начетеното
лице, вредите и техния размер, причинната връзка между деянието и вредите.
Законната доказателствена сила на акта за начет се състои в задължението на
съда да приеме, че констатираните в акта за начет факти са се осъществили така,
както са удостоверени. Съдът е длъжен да счита фактическите констатации в акта
за начет за истински до доказване на противното – чл. 22, ал. 5 ЗДФИ.
Оборването на тази доказателствена сила се състои в доказване, че фактическите
констатации на акта за начет не отговарят на действителността. То е обратно, а
не главно доказване, но поради законната доказателствена сила на акта за начет
трябва да бъде пълно доказване.
За да има актът за начет законна доказателствена сила,
той следва да е редовен, съставен при спазване на посочения в ЗДФИ и ППЗДФИ ред за издаването му - финансовата инспекция да е
възложена със съответна заповед на директора на АДФИ на компетентно лице -
финансов инспектор от агенцията (чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 16, ал. 1 ЗДФИ и чл.
14, ал. 1 ППЗДФИ); финансовият инспектор да е извършил инспекцията при точно
спазване на указания със заповедта предметен обхват на проверката и в срока,
определен със заповедта (чл. 14, ал. 2 и чл. 37, ал. 1 ППЗДФИ); актът за начет да
съдържа реквизитите по чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ и да е документиран (подкрепен
с доказателства относно съдържащите се в него констатации - чл. 22, ал. 2 ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ); актът за начет да е връчен на
начетеното лице (чл. 46, ал. 1 ППЗДФИ); мотивираното заключение на финансовия
инспектор да е връчено на начетеното лице (чл. 47, ал. 4 ППЗДФИ). Нередовният
акт за начет – издаден от некомпетентен орган и/или не по предвидения за това
ред, не в предвидената форма, ненадлежно документиран, невръчен на начетеното
лице, не се ползва с присъщата на редовния акт за начет доказателствена сила. Това
не е пречка да бъде реализирана отговорността на начетеното лице, но увредената
организация трябва да докаже пред съда констатациите по акта с други
доказателствени средства.
С процесния акт за начет № 11040017/26.11.2012г. на финансов
инспектор при АДФИ са констатирани причинени на ищцовото дружество имуществени вреди
в размер на 149 638.22 лв., отговорност за които следва да носят ответниците по
делото: М.Я. - в качеството му на изпълнителен директор в периода 31.05.2005г.
– 03.04.2009г., във връзка с дейността му по управление и разпореждане с
имуществото на проверяваното дружество; В.М. – в качеството й на главен
счетоводител на дружеството в периода 28.02.2001г. – 30.09.2010г., във връзка с
дейността й по упражняване на контрол върху финансово-стопанската и отчетната
дейност на проверяваното дружество, и Р.Д. – старша акушерка на Операционен
блок в болницата в периода 01.03.2000г. – 31.06.2009г., във връзка с дейността
й, свързана с получаване и разходване на имущество. Финансовият инспектор
констатирал, че на 13.01.2009г. били издадени фактури № 10100, № 10101, №
10102, № 10103, № 10104, № 10105 и № 10106 от „С.” ООД, за доставка на общо 828
бр. опаковки от 12 различни вида хирургични конци марка „Викрил” на обща
стойност от 149 63822 лв. с ДДС. Във фактурите не било посочено името на
лицето, получило стоките за проверяването дружество. Върху гърба на фактурите било
записано от Р.Д. „Получени в операц. зали”, без да е посочена датата на
получаване. Управителят на вещевия склад Ю.С.отричала подписът за „получател”
на фактурите да е неин, тъй като при такова голямо количество щяла да издаде
складови разписки и да засклади консумативите. При насрещна проверка в
дружеството - доставчик се установило, че стоките са доставени в болницата на
13.01.2009г., а екземплярите на фактурите при доставчика били подписани от
ответницата В.М. като отговорен за стопанската операция. При доставката на
стоките в нарушение на установената практика те не били заскладени във вещевия
склад, а директно били изписани като разход. След изискана справка изх. №
2711/13.09.2012г. се установили вида и броя на извършените операции в периода
09.12.2008г. – 31.05.2009г. и употребеното за тях количество конци, въз основа
на която след сравнителен анализ финансовият инспектор направил извод, че с
оглед изписаните от вещевия склад конци в посочения период извършените операции
са били обезпечени с необходимия брой конци и дори били налице по-големи
количества от необходимите, следователно описаните по посочените фактури 828
опаковки конци не са били вложени в извършени операции в операционните зали на
проверяваното дружество. Записите на гърба на фактурите относно получаването на
конците в операционните зали бил „неоснователен”, тъй като с тях Р.Д. удостоверила
неверни факти и обстоятелства. На 13.01.2009г. управителят на вещевия склад не
е отсъствал от работа, поради което нямало основание консумативите да не бъдат
заскладени. С осчетоводяване на разход по счетоводна сметка 601 „Разходи за
материали” на седемте фактури, без описаните в тях конци да са вложени при
извършените операции, били нарушени основни счетоводни принципи и отговорност
за тази стопанска операция следвало да носи главният счетоводител на болницата В.М..
Въпреки че съгласно фактурите плащането било разсрочено за една година, сумите
били изплатени два дни след тяхното издаване. Неоснователното плащане на
15.01.2009г. на доставените 828 опаковки хирургични конци, които не са били
заскладени и не са били вложени в операции, било допуснато от изпълнителния директор
М.Я. и главния счетоводител В.М.. Така с незаскладяване на общо 828 бр. опаковки
хирургични конци и изписването им на разход, без същите да са използвани за
извършване на хирургични операции, начетените лица причинили умишлено вреда на
ищцовото дружество в размер на исковите суми за главница и лихви за забава до
датата на акта за начет.
Въззивният съд намира за основателно възражението на
ответниците, поддържано и в отговора на въззивната жалба, че процесният акт за
начет е нередовен като съставен след изтичане на определения срок за извършване
на финансовата инспекция.
Съгласно чл. 37, ал. 1 ППЗДФИ, през периода на
извършване на финансова инспекция при наличието на
предпоставките по чл. 21, ал. 1 от закона финансовият инспектор образува
начетно производство, като съставя акт за начет. Следователно актът за начет
трябва да бъде съставен в периода на извършване на финансовата инспекция, който
от своя страна се определя с начална и крайна дата в заповедта за възлагането й
(чл. 14, ал. 2 ППЗДФИ).
Процесният акт за начет е изготвен от финансов инспектор
при АДФИ при извършена финансова инспекция на ПСАГБАЛ „Св. София” ЕАД – дружество
със 100 % общинско участие в капитала, възложена със заповед на директора на
АДФИ № ФК-10-498/03.05.2012г., с която е определен срок за извършване на
инспекцията от 04.05.2012г. до 15.06.2012г. Със заповед №
ФК-10-662/15.06.2012г. срокът на проверката е продължен с 30 работни дни, като
е определена крайна дата 27.07.2012г. Със заповед № ФК-10-836/27.07.2012г.
финансовата инспекция е спряна, считано от 27.07.2012г., а със заповед №
ФК-10-923/17.08.2012г. е възобновена, удължен е срокът на проверката с 30
работни дни, като е определена крайна дата 02.10.2012г. Изменен е и предметният обхват на проверката.
Със заповед № ФК-10-1086/03.10.2012г. срокът е продължен,
считано от 03.10.2012г., като е определена крайна дата 02.11.2012г. Със заповед
№ ФК-10-1247/06.11.2012г. срокът е продължен с 10 работни дни, считано от
05.11.2012г., като е определена крайна дата 16.11.2012г. (в заповедта е
допусната техническа грешка относно годината – 2011 вместо 2012). Със заповед №
ФК-10-1322/19.11.2012г. срокът отново е продължен, считано от 19.11.2012г.,
като е определена крайна дата 26.11.2012г. (отново е допусната техническа
грешка в годината).
С оглед така установеното въззивният съд намира, че
срокът на проверката е изтекъл на 02.10.2012г. Това е така, тъй като срок може
да бъде продължен само преди същият да е изтекъл, а в случая следващата заповед
е издадена на 03.10.2912г., след изтичане на продължения до 02.10.2012г. срок.
Същото се отнася и за последващите заповеди за продължаване на срока. Дори да
се възприемат доводите на ищеца в писмената му защита пред районния съд, че
няма пречка директорът на АДФИ да продължи срока със задна дата, видно от
заповедите е, че същите не са продължавани считано от следващия изтичането на
срока ден, а от следващия работен ден. Обстоятелството обаче, че срокът е
продължаван с определен брой работни дни, не отменя изискването на чл. 14, ал.
2 ППЗДФИ за определяне на начална и крайна дата на проверката (календарна дата,
а не работни дни), т.е. проверката
следва да се извърши в непрекъснат период от време, определен с начална и
крайна дата. За неоснователен съдът намира и довода, че е допустимо определяне
на нов срок за извършване на инспекцията в рамките на започналата проверка.
Няма пречка да бъде назначена нова инспекция със същите задачи, но в случая
това не е направено, а е продължаван срок на проверката след изтичане на
предходния определен срок, което е правноневъзможно. Ето защо съдът намира, че
процесният акт за начет е съставен след изтичане на срока на финансовата
инспекция, поради което същият е нередовен и не се ползва с доказателствената
сила по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ.
Същевременно от събраните по делото доказателства не се
установяват твърденията в исковата молба и в акта за начет за причинена
имуществена вреда на ищцовото дружество в резултат на виновното и противоправно
поведение на ответниците. Противно на възприетото от финансовия инспектор в
акта за начет, от приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от
страните заключение на съдебно-графическа експертиза се установява, че
процесните седем фактури са подписани за „получател” от управителя на вещевия
склад Ю.С.. Получаването от болницата на процесните 828 бр. опаковки хирургични
конци на 13.01.2009г. е удостоверено с подписите на три длъжности лица в
болницата – управител на вещевия склад, главен счетоводител и старша акушерка
на Операционен блок, като последната на гърба на фактурите е удостоверила
получаването им в операционните зали. Обстоятелството, че конците не са били
заскладени, а са постъпили направо в складовите помещения на операционните
зали, не може сам по себе си да обуслови извод, че ответницата Д. е
удостоверила неверни обстоятелства.
Изводите си за причинена вреда финансовият инспектор е
основал на твърденията на управител вещеви склад Ю.С., че няма как да е
подписала фактурите за „получател”, без да засклади доставените стоки; на извършената
от него проверка при която се установило, че към 13.01.2009г. управителят на
вещевия склад е бил на работа (с оглед на което е направен извод, че не е имало
основание консумативите да се доставят направо в операционните зали), както и
на справка изх. № 2711/13.09.2012г., приета по делото (в приложението – класьор
към делото, неномерирано). Справката е изготвена на база операционни журнали
относно броя и вида на извършените операции в периода 09.12.2008г. –
31.05.2009г., а въз основа на консумативни листи за използвани медикаменти и
материали в справката е определена норма на разход на конци за една операция.
От показанията на св. В. Г., които съдът кредитира като
обективни, достоверни и преки се установява: Свидетелката работи в ищцовата
болница от 1979г., хирург е със специалност акушеро-гинекология. Към 2008 -
2009г. и понастоящем заема длъжността зам. директор „Медицински дейности”. В
периода 2007 – 2009г. болницата била изключително натоварена, като за 2009г.
била на първо място в страната по брой на раждания – 4 583 раждания, от тях около
2 000 били със секцио. В болницата се извършвали не само планови операции. Към
всички операционни зали имало складови помещения, в коридора – огромни железни
шкафове, където се съхранявали конци и други такива материали. В тях можело да
се съберат и много повече от 800 опаковки конци. Като се изхожда от спешността,
по всяко време в операционните зали трябва да има наличност на конци. На третия
етаж имало три операционни зали. Да се определи колко конци са необходими за
една операция бил много труден въпрос. Една операция можело да се извърши с
много конци, ако е с усложнения, и с малко конци. С много конци се извършвали
онкооперациите, само за една онкологична операция можело да отидат 200 кутии
конци. Разходна норма на конци за всяка операция нямало, разходът зависел от
вида на операцията и от самия оператор. Консумативни листи в болницата имало от
5 – 6 години (т.е. от около 2010 – 2011г.), но те се правели, защото има
компютърна система. Конците се съхранявали при старшата акушерка на
оперативните отделения. Свидетелката виждала, че когато се доставят конци те се
качвали направо в отделението, пристигала и ги приемала склададжийката, брояло
се, като можело да се качат директно в
операционната в зависимост от нуждите. Във всички складове трябвало да има
резервни материали. Преценката дали конците да отидат в склада или директно в
операционните се правела от склададжийката и старшата акушерка, като последната
имала водеща роля, тъй като тя знае какви са нуждите. След броенето
склададжийката се подписвала за „получил”, а акушерката се подписвала на гърба,
така си предавали една на друга стоките. Приемо-предавателен протокол се
съставял само когато стоките отиват в склада.
С оглед тези показания съдът приема, че справката не
отразява достоверно количеството конци, използвани за операциите в болницата в
посочения в нея период. Самата справка е изготвена въз основа на консумативни
листи, въведени след проверявания период, а и свидетелката, която от 1972г. е
акушер-гинеколог и извършва операции, с изключение на тежко онкологични, е
категорична, че норма на разход на конци за вид операция няма, че разходът на
конци зависи както от пациента и евентуални усложнения при конкретна операция,
така и от оператора. Поради това не може да се приеме въз основа на справката,
че процесните 828 бр. опаковки конци не са били вложени в операции, още повече
че справката касае период само до 31.05.2009г., а в преписката по акта за начет
липсва описания приемо-предавателен протокол между Р.Д. и назначената на нейно
място старша акушерка.
Сам по себе си фактът, че процесните опаковки конци не са
били заскладени, а са изписани на разход, също не може да обуслови извод за
причинени от ответниците вреди на болницата. Освен че само по себе си
неправилното осчетоводяване не е от естество да причини вреди, в случая по
делото се установи, че в болницата е съществувала практика консумативи като
хирургични конци да се доставят директно в операционните зали, без преди това
да се заскладяват, с оглед обезпечаване нуждите от този консуматив. Не може да
се възприемат доводите в жалбата, че след като са изписани на разход на
13.01.2009г., конците следвало да са вложени в операции на същия ден. Подобни
твърдения не се съдържат и в акта за начет, поради което и финансовият
инспектор е извършвал сравнителен анализ за период от половин година. До
влагането на конците в тялото на пациента при съответната операция хирургичните
конци не са излезли от патримониума на болницата, независимо, че не са се
намирали във вещевия склад, а в складовите помещения на операционните зали. В
този смисъл е и заключението на вещото лице от приетото в настоящата инстанция заключение
на ССЕ. Дали е налице или не вреда евентуално би могло да се прецени при
проверка на листовете на история на заболяването на отделните пациенти, ако
същите се съхраняват. Такива обаче не са проверявани от финансовия инспектор,
не приложени в преписката по акта за начет, нито са представени по делото от
ищеца.
По тези съображения въззивният съд намира, че предявените
главни искове са недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, което
от своя страна обуславя отхвърляне и на акцесорните искове за лихви.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззиваемите. Доказано направените разноски
от въззиваемия Я. са в размер на 250 лв. – депозит за ССЕ, и 8 000 лв. –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено, съгласно удостовереното в
договора за правна защита и съдействие. Разноските на въззиваемите М. и Д.
възлизат на по 8 000 лв. – адвокатски възнаграждения, също заплатени според
договорите за правна защита. За неоснователни съдът намира доводите на
въззивника, че тъй като били представлявани от едни и същи адвокати, на
въззиваемите следвало да се присъди само едно общо адвокатско възнаграждение. Всеки
от въззиваемите е упълномощил адвокатите да го представляват и защитават във
връзка с предявените срещу него искове, поради което и с оглед изхода на спора
въззивникът дължи възстановяване на разноските за платеното адвокатско
възнаграждение от всеки от тях. Видно обаче от договорите за правна защита и
съдействие, възнаграждението е уговорено и платено и на двамата адвокати, а
съгласно чл. 78 ГПК страната имат право на разноски само за един адвокат. Поради
това въззивникът следва да бъде осъден да им заплати половината от платените възнаграждения,
или по 4 000 лв. Възнаграждение от 4000 лв. е под минималния размер по Наредба
№ 1/2004г., поради което евентуалното възражение на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 25.05.2017г.,
постановено по гр.д. № 41447/2015г. на Софийски районен съд, 64 състав.
ОСЪЖДА П.С.А.-Г.Б.ЗА А.Л.„С.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М.В.Я.,
ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 4 250 лв. (четири хиляди двеста и петдесет лева), представляваща разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА П.С.А.-Г.Б.ЗА А.Л.„С.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на В.Д.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА П.С.А.-Г.Б.ЗА А.Л.„С.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Р.И.Д.,
ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 4
000 лв. (четири
хиляди лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.