РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 23.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав,
в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка Г. като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 2622 по описа за 2020
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
240 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД от ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА АД против М.В.Х. в качеството
му на наследник
на починалия длъжник на банката
И* Н* Х*.
Ищецът твърди, че на
13.05.2014 г. между И*Н* Х*, ЕГН ********** и Креди Агрикол България
ЕАД, която по- късно става Търговска
банка Виктория ЕАД, е сключен договор за потребителски кредит № RU- 226/13.05.2014 г., по
силата на който й е предоставена сума в размер на
7000 лева, която тя се задължила
да върне в срок до 25.05.2020 г. Вземането на Търговска
банка Виктория ЕАД е прехвърлено с договор за цесия от
13.02.2015 г. на ЦКБ АД на основание раздел V, чл. 11, ал.
2, т. 5 от договора
за кредит. За извършеното прехвърляне на длъжника е изпратено уведомление от 17.02.2015 г., с което тя е уведомена,
че следва да заплаща дълга
си по кредита
на ЦКБ АД и че към момента задължението,
в т.ч. главница, лихви и др. се равнява на 6546.45 лева. След тази дата
тя продължила да заплаща дължимите
месечни вноски, като последното плащане е направено на 25.05.2016 г. И* Х* е починала
на 03.06.2016 г. Неин единствен наследник по закон е синът
й М.В.Х.. От направена справка в Агенция по вписванията,
Имотен регистър ищецът установил, че на 26.07.2017 г. ответникът се е разпоредил с недвижим имот, останал му
в наследство от майка му, с което
действие е приел наследството, в т.ч. и задълженията в него. Поради това ищецът
изпратил уведомление за предсрочна изискуемост,
връчено на ответника 10.07.2019 г., с което е поканен и да погаси доброволно
остатъка от задължението по кредита. Плащане не е извършено
до предявяване на иска.
Ищецът, след направени уточнения, претендира да бъде
осъден ответникът да му заплати
следните суми: 5278.77 лева- главница, законна лихва върху
главницата от предявяване на иска до изплащане
на задължението, 7.59 лева- договорна лихва за периода
25.06.2016 год. до
27.06.2016 год. и 2533.64 лева- лихва за
просрочие за периода от 27.06.2016 год. до 25.11.2019 год., начислена на основание чл. 6, ал. 4 от договора.
Ответникът
дава отговор, оспорва предявените искове. Прави възражение
за погасяване по давност на
задълженията за договорна лихва и
лихва за просрочие, оспорва тези искове
по основание и размер. Оспорва претенцията за
главница само по размер.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса писмени доказателства
и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните н спорят, че на
13.05.2014 г. между И* Н* Х*, ЕГН ********** и Креди Агрикол България
ЕАД, която по- късно става Търговска
банка Виктория ЕАД, е сключен договор за потребителски кредит № RU- 226/13.05.2014 г., по
силата на който й е предоставена сума в размер на
7000 лева, която тя се задължила
да върне в срок до 25.05.2020 г. Вземането на Търговска
банка Виктория ЕАД е прехвърлено с договор за цесия от
13.02.2015 г. на ЦКБ АД на основание раздел V, чл. 11, ал.
2, т. 5 от договора
за кредит. За извършеното прехвърляне на длъжника е изпратено уведомление от 17.02.2015 г., с което тя е уведомена,
че следва да заплаща дълга
си по кредита
на ЦКБ АД и че към момента задължението,
в т.ч. главница, лихви и др. се равнява на 6546.45 лева. След тази дата
тя продължила да заплаща дължимите
месечни вноски, като последното плащане е направено на 25.05.2016 г. И* Х* е починала
на 03.06.2016 г. Неин единствен наследник по закон е синът
й М.В.Х.- ответник по делото.
Настъпилата предсрочна изискуемост е обявена на ответника с нарочно
уведомление, връчено му на 10.07.2019 год. Тази дата съдът приема за релевантна
по отношение на предсрочната изискуемост. От тази дата насетне ищецът има право
единствено да получи непогасеният остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането (т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 год. по тълк.д. № 3/2017 год. та ОСГТК на ВКС).
Според заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза
към датата на настъпване на предсрочната изискуемост- 10.07.2019 год. дължимата
главница по кредита е в размер на 5278.77 лева (3808.56 лева- редовно падежирала в периода 25.06.2016 год.- 26.06.2019 год.вкл. и
1470.21 лева- предсрочно изискуема).
В молба вх. № 269527/06.11.2020 год. ищецът уточнява претенциите си за
лихви, които е предявил общо в исковата молба- 2541.23 лева, от които:
-Договорна лихва в размер на 7.59 лева, начислена на основание чл. 6, ал. 1
от договора за потребителски кредит от 13.05.2014 год. от датата на падежа на
съответната вноска, която е 25.06.2016 год. до 27.06.2016 год. и
-Лихва за просрочие в размер на 2533.64 лева, начислена на основание чл. 6,
ал. 4 от горепосочения договор за периода от 27.06.2016 год. до 25.11.2019 год.
Волята на ищеца е съвсем недвусмислена и съдът не споделя последвалото
тълкувание, че поради различното тълкувание на вещото лице и банковите
служители, следвало да се приеме, че лихвата върху просрочени вноски, която по
естеството си е договорна лихва, трябва да се счита за предявена като лихва за
просрочие. Така според ищеца понятието „договорна лихва“ по смисъла на
експертизата е идентично по смисъл на понятието „лихва за просрочие“ и е част
от претенцията в заявения размер- 2541.23 лева. Съдът не споделя доводите на
ищеца, тъй като те противоречат и на договора, и на юридическия смисъл на
цитираните понятия.
В уточнителната искова молба е посочено, че
договорната лихва се претендира на основание чл. 6, ал. 1 от договора за
периода 25.06.2016 год.- 27.06.2016 год. в размер на 7.59 лева. В случая
вземането е погасено по давност, тъй като исковата молба е предявена на
03.07.2020 год., а на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземането за лихва се
погасява с изтичането на тригодишна давност. Друг размер и друг срок, освен
гореспоменатите, по делото не са посочени.
В същата тази молба е посочено, че лихвата за просрочие се претендира на
основание чл. 6, ал. 4 от договора за периода от 27.06.2016 год. до
25.11.2019 год. размер на 2533.64 лева. Съгласно чл. 6, ал. 4 от договора при
неспазване на сроковете за погасяване на дължимите вноски- за времето на
забавата, както и при обявяване на кредите за предсрочно изискуем, върху
неплатената в срок сума по кредита, освен дължимата лихва, определена по- горе
(в ал. 1), кредитополучателят дължи и
обезщетение за забава в размер на 10 % годишно.
Няма спор, че ответникът е изпаднал в забава от 26.06.2016 год., когато не
е постъпило плащане по договора. Според чл. 6, ал. 4 от договора той ще дължи
обезщетение за забава в размер на 10 % годишно върху неплатената в срок сума.
Лихвата върху просрочената главница за периода от 27.06.2016 год. (дата на
изпадане в забава) до 10.07.2019 год. (обявяване на предсрочната изискуемост) е
в размер на 1287.88 лева според вещото лице.
От 11.07.2019 год. (настъпването на предсрочната изискуемост) до 25.11.2019
год. (последната дата, до която се дължи лихва за просрочие) ищецът има право
само на законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. В случая ищецът има право на обезщетение за забава в
размер на законна лихва за този период, което според експертизата е 202.35
лева, както и законна лихва от предявяване на иска до изплащане на
задължението.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност и на претенцията
за лихва за просрочие. На основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземането за лихва
се погасява с изтичането на тригодишна давност. При това положение съдът намира
за погасено по давност задължението за лихва за просрочие за периода от 25.06.2016
год. до 03.07.2017 год., което според Приложение № 1 към експертизата е в
размер 151.92 лева.
Следователно претенцията за лихва за просрочие е основателна за сумата 1338.31
лева.
Съдът, след преценка на доводите
на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от правна страна следното:
Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в
разпоредбата на чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От
даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален
договор. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на
страните, и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно
елементите от фактическия състав на договора заем са първо: съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума и второ: предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствена тежест
за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав
на договора заем носи ищецът в производството.
По делото не е спорно,
че вземането на ищеца произтича
от договор за потребителски кредит № RU- 226/13.05.2014 г., по
силата на който на наследодателя на ответника е предоставена сума в размер на 7000 лева, която тя
се задължила да върне в срок
до 25.05.2020 г. Поради неплащане
в срок, длъжникът е изпаднал в забава от 26.06.2016 год. Не е спорно, че
ответникът е приел наследството, разпореждайки се на 26.07.2017 год. с недвижим
имот, останал му в наследство от майка му.
Доказа се и вторият елемент на договора за заем –
наличието на съгласие между страните за получаване на сумите по срочен договор
за заем с краен срок на погасяване 25.05.2020 год.
Дължими към приключването на съдебното дирене и даване на
ход по същество на делото, предвид възражението за изтекла погасителна давност
на част от вземанията на банката, са само главницата в размер на 5278.77 лева,
ведно със законната лихва от предявяване на иска- 03.07.2020 год. до изплащане
на вземането, лихва за просрочие в размер на 1338.31 лева, начислена на
основание чл. 6, ал. 4 от договора и на основание ТР № 3/2017 от 27.03.2019
год. по тълк.д. № 3/2017 год. та ОСГТК на ВКС за
периода от 27.06.2016 год. до 25.11.2019 год. (от които 1135.96 лева- обезщетение
за забава в размер на 10 % годишно върху неплатената в срок сума за периода
27.06.2016 год.- 10.07.2019 год. и 202.35 лева- обезщетение за забава в размер
на законната лихва от 11.07.2019 год. до 25.11.2019 год.).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски, съобразно уважената част от исковете. Представен е списък по чл. 80
от ГПК, според който ищецът е направил разноски в общ размер 1697.80 лева.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати сторените от ищеца в
исковото производство разноски в размер на 1436.63 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.В.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: *** Й. Вапцаров № 18, вх. 4, ет. 2
да заплати на ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С*, ул. Ц* ш* № *, представлявана от директора С* П* С*, пълномощници: Г* Д* К*- изпълнителен директор и Т* А* А*- прокурист, действащи чрез адвокат В.Г. *** сумите: 5278.77
лева- главница по Договор за потребителски кредит № RU-
226/13.05.2014 год., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от предявяване на иска- 03.07.2020 год. до
изплащане на вземането, както и 1338.31
лева- лихва за просрочие, начислена на основание чл. 6, ал. 4 от договора и
на основание ТР № 3/2017 от 27.03.2019 год. по тълк.д.
№ 3/2017 год. та ОСГТК на ВКС за периода от 27.06.2016 год. до 25.11.2019 год.
(от които 1135.96 лева- обезщетение за забава в размер на 10 % годишно върху
неплатената в срок сума за периода 27.06.2016 год.- 10.07.2019 год. и 202.35
лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва от 11.07.2019 год. до
25.11.2019 год.).
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. Ц* ш* № *, представлявана от директора С* П* С*, пълномощници: Г* Д*К*- изпълнителен директор и Т* А* А*- прокурист, действащи чрез адвокат В.Г. *** против М.В.Х., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** Й. В* № *, вх. *, ет. * искове за заплащане на дължими по Договор за потребителски кредит № RU-
226/13.05.2014 год. договорна лихва за периода 25.06.2016 год.- 27.06.2016 год. в размер на 7.59 лева, както и лихва за просрочие над
сумата 1338.31 лева до предявената 2533.64 лева.
ОСЪЖДА М.В.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: *** Й. В* № *, вх. *, ет.* да заплати на ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С*, ул. Ц* ш* № **, представлявана от директора С* П* С*, пълномощници: Г* Д* К*- изпълнителен директор и Т*А* А*- прокурист, действащи чрез адвокат В.Г. *** сумата 1436.63 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: