Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№19877 по описа
за 2019
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от М.М.М.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу
„Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“
с адрес гр. Варна, бул. Сливница №189, иск
с правно основание чл.220, ал.1 КТ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 718.33лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото й правоотношение със Заповед№РД-09-1330/13.09.2019г.
на осн. чл.334, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 06.12.2019г., до окончателното
изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че ищцата е работила по договор за допълнителен труд при
ответника, последно на длъжност „педагогически съветник“. На 13.09.2019г. трудовото
й правоотношение било прекратено с предизвестие изх. № РД -2239/13.09.2019г. на
осн. чл.334, ал.1 КТ. Излага, че в трудовия й договор и последващи допълнителни
споразумения, е уговорен срок за предизвестие от два месеца. Счита, че спрямо
нея следва да се приложат по-благоприятните условия на трудовия договор. Било й
изплатено обезщетение за неспазено предизвестие за 15 дни в размер от 468.47лв.
вместо дължимото от 1186.80лв. Отправила покана, но до настоящия момент
ответникът не е заплатил претендираната сума. Моли се за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Не се оспорват твърденията относно съществувалото между страните правоотношение
по договор за допълнителен труд, както и прекратяването на трудовия договор на
осн. чл.334, ал.1 КТ, считано от 13.09.2019г., както и изплащане на обезщетение
от 468.47лв. Оспорва се да е уговорен срок на предизвестие, различен от
предвидения в чл.334, ал.1 КТ, която норма се поддържа да е императивна и
изключваща приложението на чл.66, ал.2 КТ. Поддържа се, че посоченият срок на
предизвестие в трудовия договор е бланкетен и не се отнася за прекратяване на
трудов договор за допълнителен труд. Моли се за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Прието е за
безспорно на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК
и ненуждаещо се от доказване по делото, че ищцата е работила по договор за допълнителен
труд при ответника, последно на длъжност „педагогически съветник“; че на
13.09.2019г. трудовото й правоотношение било прекратено на осн. чл.334, ал.1 КТ, като работодателят е изплатил обезщетение за неспазено предизвестие за 15
дни в размер от 468.47лв.
Приобщени
са по делото сключените между страните трудов договор №РД-10/09.11.2018г.,
както и допълнителни споразумения към него от 07.12.2018г. и 14.01.2019г.
/л.4-6/. Договорът е сключен на осн. чл.111 КТ, като в допълнителното
споразумение от 14.01.2019г. е посочено, че срокът на предизвестие при
прекратяване на безсрочен трудов договор е два месеца.
С
предизвестие от 13.09.2019г. работодателят е уведомил М.М., че на осн. чл.334,
ал.1 КТ, трудовият договор ще бъде прекратен след изтичане на законовия срок от
15 дни, а в случай, че бъде прекратен преди изтичане на срока на
предизвестието, ще й бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ /л.7/.
Със
Заповед №РД-09-1330/13.09.2019г. трудовото правоотношение е прекратено на
посоченото основание, като е разпоредено изплащане на обезщетение за 15 работни
дни.
Съобразно приетото и
неоспорено заключение на вещото лице Д.П. /л.23 и 24/, размерът на
обезщетението по чл.220, ал.1 КТ за 15 дни срок на предизвестие е 468.47лв., а
за два месеца срок на предизвестие – 1186.80лв.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно чл.220,
ал.1 КТ, страната,
която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
Съгласно чл.334,
ал.1 КТ, освен
в предвидените в този кодекс случаи,
трудовият договор за допълнителен труд (чл.110,
111 и 114)
и трудовият договор с условие за стажуване по чл. 233б, ал.
1 може да бъде прекратен от работника или служителя или от
работодателя и с предизвестие от 15 дни.
Безспорно е между
страните, че сключеният между тях трудов договор е бил такъв за допълнителен труд
по смисъла на чл.111 КТ, както и че работодателят е упражнил правото си да го
прекрати на цитираното основание – чл.334, ал.1 КТ, а именно с предизвестие от
15 дни.
Спорен по делото
въпрос е с оглед уговорения срок на предизвестие в договора и нормативната
уредба, следвало ли е работодателят да изплати обезщетение за неспазено
предизвестие в по-голям размер, съобразно договорения срок в трудовия договор.
По така очертания
предмет на спора, настоящият съдебен състав намира следното: Разпоредбата на
чл.334, ал.1 КТ предвижда изрично специално основание, извън основните хипотези
на КТ, на прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд. Последното
представлява облекчен ред за прекратяване на трудовото правоотношение с оглед
допълващия му, неосновен характер, и е предоставено като възможност както на
работодателя, така и на работника, или служителя, като краткият срок на
предизвестие е част от основанието на прекратяването на трудовия договор по
чл.334 КТ. Позоваването на това специално правило изключва приложението на
общите правила за прекратяване на трудовото правоотношение. Също така, уволнението
не е оспорено с твърдение, че срокът на предизвестие е следвало да бъде
по-дълъг, в резултат на което заповедта на работодателя се е стабилизирала в
параметрите, в които е постановена и конкретно с прилагане на чл.334, ал.1 КТ при
предизвестие от 15 дни. В този смисъл е неприложима и разпоредбата на чл.66,
ал.2 КТ. Обезщетението по чл.220, ал.1 КТ представлява заместваща престация за
неотработения срок на предизвестие, който в случая е 15 дни. Респективно,
дължимият размер на обезщетението в процесния случай следва да се изчисли
съобразно предвидения в заповедта на работодателя и чл.334, ал.1 КТ срок на
предизвестие от 15 дни.
Съобразно
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, дължимият размер на обезщетението за срок на
предизвестие от 15 дни е 468.47лв., който е прието за безспорно в процеса, че е
изплатен на ищцата преди завеждане на делото.
При горните, изводи съдът намира, че ответникът е изпълнил
задължението си за заплащане на обезщетението в пълния дължим размер, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане
и представените доказателства за реално заплащане, ищецът следва да бъде осъден
да заплати сторените от ответника разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 300лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.М., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Професионална гимназия по
строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ с адрес гр. Варна, бул.
Сливница №189, иск с правно основание
чл.220, ал.1 КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 718.33лв. /седемстотин и осемнадесет
лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовото й правоотношение със Заповед№РД-09-1330/13.09.2019г. на осн. чл.334, ал.1 КТ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.12.2019г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия
„Васил Левски“ с адрес гр. Варна, бул. Сливница №189, сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: