Определение по дело №382/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 68 от 14.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 1716/2010 г., К.йският районен съд е осъдил Ф. А. Ш. от С., О., да заплати на Ш. А. Х. от С., О., сумата от 2 971.50 лева – главница, представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на 1/6 идеална част от първи етаж от магазин „Х.”, сградата с идентификатор № 40909.106.54.1 по кадастралната карта на гр.К. от 2006 г., находяща се на ул.”К.” гр.К., за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., както и сумата от 156.13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за същия период от време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 125.11 лева за внесена държавна такса, 350 лева-адвокатски хонорар и 150 лева – възнаграждение за вещо лице.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Ф. А. Ш., която чрез нейния представител по пълномощие го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и доказателствата по делото. От доказателствата по делото се установило, че до съгласие на ползването на имота между тях не се стигнало, тъй като предложеното разпределение не било правилно, тъй като с него се предлагало ползването на по – голяма площ от ищците, каквато те не притежавали. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че въззивницата ползвала 1/3 идеална част от имота, а останалата част била свободна и можела да бъде ползвана от ответниците. Осигурен бил и достъп до имота, който нямал нищо общо с ползваната от нея част от същия. Счита, че при непостигнато съгласие за ползване останалите собственици имали право да водят иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на съсобствения имот за реално ползване между всички съсобственици. Твърди се, че връчената на 06.01.2009 г. на въззивницата покана касаела изплащане на суми, но не и разпределение на ползване, както и че по отношение на това обстоятелство било налице влязло в сила решение, като правнорелевантни към настоящия процес са факти и обстоятелства, настъпили след 16.11.2009 г. За да се приемело, че й е била връчена такава покана, същата следвало да й е отправена след 16.11.2009 г. В тази връзка счита, че обезщетение за ползване се дължи от датата на завеждане на исковата молба – 12.10.2010 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да му се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Ш. А. Х.. В съдебно заседание представителят му по пълномощие моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от Ш. А. Х. /въззиваем в това производство/ против Ф. А. Ш. /въззивник/, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на сумата в размер на 2 971.50 лева /след допуснато в хода на делото изменение на иска/, съставляваща обезщетение за ползите, от които е лишен като собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот – магазин „Х.”, сградата с идентификатор № 40909.106.54.1 по кадастралната карта на гр.К. от 2006 г., находяща се на ул.”К.” гр.К., от ползването на находящите се на първи етаж – част от търговска зала, складови помещения, гардеробни за обслужващия персонал, хладилник, хладилна камера и коридор, с обща площ 212.58 кв.м., съобразно договор за разпределение на ползването на недвижимия имот от 15.02.2002 г., за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., както и иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 156.13 лева /след допуснато в хода на делото изменение на иска/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за същия период от време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2010 г. до окончателното й изплащане.

Установено е по делото, че с договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, сключен на 28.12.1998 г., лицата Е.А.М., М.М.М. и ответницата по делото Ф. А. Ш. са придобили в режим на съсобственост в размер на по 1/3 идеална част за всеки от тях собствеността върху имот – магазин „Х.”, находящ се в кв.59, парцел І, пл.сн.№ 2360 по ЗРП на гр. К., понастоящем сграда с идентификатор № 40909.106.54.1 по кадастралната карта на гр. К. от 2006 г., находяща се на ул.”К.” гр.К., състоящ се от: 1. част от приземен етаж от 449.61 кв.м., включващ стълбище, коридор, асансьор – платформа – 2 броя, складове – 9 броя, хладилна камера – 2 броя, тоалетни – 2 броя, машинно и стълбищна клетка /понастоящем с идентификатор 40909.106.54.1.1/; 2. първи етаж с площ 628.77 кв.м., включващ вход, предверие, търговска зала, щанд за месо и колбаси, транжорна, хладилна камера – 4 броя, коридор, стая, стая управител, асансьорна платформа – 2 броя, стълбище, склад – 2 броя, машинно за вентилация и стълбищна клетка /понастоящем с идентификатор 40909.106.54.1.5/; 3. втори етаж с площ 229.19 кв.м. и 3. тавански етаж с площ 57.53 кв.м. С предавателно – приемателен протокол от 28.01.1999 г. преобретателите са въведени във владение на имота. От приложения към гр.д.№ 1331/2009 г. на К.йския районен съд /приложено като доказателство към настоящото дело/ споразумителен протокол от 15.02.2002 г., съставен от цитираните по – горе купувачи, като собственици на обект „Х.”, се установява, че същите са се споразумели за следното: 1. Е.А.М. се съгласява да вземе за ползване 1/3 от търговската площ на обекта, защрихована с жълт цвят и с номер 3, както е посочено в екземпляра, приложен към нотариална покана с рег.№ 134/11.01.2002 г. и 2. Ф. А. Ш. и М.М. дават съгласието си, посочено в т.1 от споразумението, като същевременно дават съгласие с общи средства на тримата да се построят разделителни стени между отделните площи. В тази връзка, от приложената към цитираното гр.д.№ 1331/2009 г. на К.йския районен съд нотариална покана с рег.№ 134/11.01.2002 г., отправена от М.М. и Ф. Ш. до Е.М., е видно, че към същата са приложени „два екземпляра от двата варианта за евентуално споразумение”.

От така обсъдените по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца, че тримата съсобственици Е.А.М., М.М.М. и ответницата по делото Ф. А. Ш. са се договорили и са разпределили ползването на съсобствения си недвижим имот, в това число, че съсобствениците М.М.М. и Ф. А. Ш. са се съгласили да ползват съвместно останалите 2/3 от търговската площ на обекта, както и че била постигната договореност находящите се на първия етаж – част от търговска зала, складови помещения, гардеробни за обслужващия персонал, хладилник, хладилна камера и коридор, с обща площ 212.58 кв.м., представляващи 2/3 идеални части от общата площ на търговската зала и прилежащите помещения, да се ползват съвместно от М.М.М. и ответницата Ф. А. Ш. в съотношение по ½ идеална част за всяко едно от описаните помещения. Това е така, тъй като от цитирания по – горе споразумителен протокол от 15.02.2002 г. се установява единствено съгласието на тримата съсобственици Е.М. да ползва „1/3 от търговската площ на обекта, защрихована с жълт цвят и с номер 3, както е посочено в екземпляра, приложен към нотариална покана с рег.№ 134/11.01.2002 г.”, но не и разпределение на ползването на останалите 2/3 части от процесния имот между М.М.М. и Ф. А. Ш., още по – малко разпределение на ползването на конкретно посочената процесна част – „част оттърговска зала, складови помещения, гардеробни за обслужващия персонал, хладилник, хладилна камера и коридор, с обща площ 212.58 кв.м.”, които да се ползват съвместно от последните двама.

Следва да се посочи също, че от така заявеното в споразумението съгласие не се установява и коя точно част е определена за ползване от съсобственицата Е.М., доколкото към цитираната нотариална покана с рег.№ 134/2002 г. са били приложени два екземпляра от два варианта за споразумение.

Предвид горното, съдът не кредитира заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза в частта й, установяваща разпределение на ползването между М.М., Ф. Ш. и Е.М. на имота с идентификатор 40909.106.54.1.5, представляващ първия етаж от закупената от лицата сграда, доколкото, видно от горното, споразумителния протокол от 15.02.2002 г., на който се е позовала експертизата, не установява подобно разпределение. Впрочем, самият ищец в исковата си молба твърди, че със споразумителния протокол от 15.02.2002 г. било разпределено ползването само на търговската зала и прилежащите помещения, от които 2/3 представляват 212.58 кв.м., а видно от съдебно – техническата експертиза, същата е приела, че със споразумителния протокол е било разпределено ползването на целия първи етаж. Видно от заключението на назначеното вещо лице от съдебно – техническата експертиза и приложените към него скици, претендираната от ищеца площ от 212.58 кв.м. включва само: част от търговската зала с площ от 139.95 кв.м. /№ 1 по схемите към заключението/, разфасовъчно помещение с площ 25.20 кв.м. /№ 2 по схемите към заключението/, преходно помещение, склад с площ 8.25 кв.м. /№ 3/; коридор с площ 17.88 кв.м. /№ 4/; хладилна камера с площ 7.10 кв.м. /№ 5/; гардеробна с площ 7.10 кв.м. /№ 6/ и гардеробна с площ 7.10 кв.м. /№ 7/, но не включва магазин за трикотаж с площ 40 кв.м. /№ 8 по схемите към заключението/ и магазин за бяла техника с площ 60 кв.м. /№ 9 по схемите към заключението/. Все в тази връзка, експертизата е приела, че съгласно цитирания споразумителен протокол от 15.02.2002 г. било извършено разпределение на ползването на целия първи етаж, при което Е.М. ползва обекти с номера 10 и 11, а останалите 2/3 били разпределени за ползване между Ф. Ш. и М.М. и включват обекти от № 1 до № 9 включително, т.е. включително магазина за трикотаж и магазина за бяла техника, които обекти са с обща площ 312.58 кв.м.

Установено е по делото, че с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 174/09.07.2008 г. на нотариус с рег.№ 020, М.М.М. и съпругата му Б.Ю.М. са продали на ищеца по делото Ш. А. Х. 1/6 идеална част от закупения през 1998 г. магазин „Х.”, представляващ сграда с идентификатор № 40909.106.54.1 по кадастралната карта на гр.К. от 2006 г., находяща се на ул.”К.” гр.К., с което сградата е станала съсобствена между Е.А.М., притежаваща 1/3 идеална част от нея, М.М.М. и съпругата му Б.Ю.М., притежаващи в режим на съпружеска имуществена общност 1/6 идеална част от нея, ищецът Ш. А. Х., притежаващ в резултат на покупката 1/6 идеална част от сградата и ответницата Ф. А. Ш., притежаваща 1/3 идеална част. В тази връзка, по делото липсват каквито и да са доказателства, установяващи постигнато съгласие за ползването на имота с ищеца от който и да е от останалите съсобственици, в това число и с ответницата. Обстоятелството, че ищецът е закупил 1/6 идеална част от имота и се е съгласил, както се сочи в исковата молба, със сключения на 15.02.2002 г. споразумителен протокол, по никакъв начин не установява постигната договореност за ползването на имота с ответницата. Впрочем, обстоятелството, че не е било постигнато такова съгласие между страните по делото се установява и от представения по делото констативен протокол от 16.08.2010 г., съставен от нотариус с рег.№ 251, с който се констатира изявлението на ответницата Ф. Ш., че дължи на ищеца Ш. Х. сумата от 3 041 лева, вписана в нот. покана, както и че по предложенията, отправени с нотариална покана № 148, т.1/2.08.2010 г. за сключване на договор за реално разпределение на ползването на недвижим имот по приложена скица и уреждане на финансовите отношения, съгласие не е постигнато.

Видно от приложеното гр.д.№ 1331/2009 г. на К.йския районен съд, с нотариална покана рег.№ 70/06.01.2009 г. на нотариус рег.№ 020, Ш. А. Х. е поканил Ф. А. Ш., в качеството й на собственик и управител на „С.”, в седмодневен срок от получаването й, да му предаде дубликат от ключа от следните помещения: търговска зала, складови помещения, гардеробни за обслужващия персонал, хладилник, хладилна камера и коридор, с обща полезна площ 212.58 кв.м., както и да му заплати обезщетение за лишаване от ползването на посочените помещения в размер на 173 лева месечно, считано от 09.07.2008 г. до 22.12.2008 г. Поканата е връчена на Ф. А. Ш. на 07.01.2009 г. В тази връзка, от цитираното гр.д.№ 1331/2009 г. на К.йския районен съд се установява също така, че с решение № 71 от 02.06.2010 г., влязло в законна сила на 22.06.20110 г., ответницата Ф. А. Ш. е била осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело Ш. А. Х. сумата от 2 325 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на 1/6 идеална част от първи етаж от магазин „Х.” с идентификатор № 40909.106.54.1 по кадастралната карта на гр.К. от 2006 г., находящ се на ул.”К.” гр.К., за периода от 06.01.2009 г. до 16.11.2009 г., както и сумата от 145.98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за същия период от време.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.31, ал.2 от Закона за собс‗веността, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В тази връзка, правнорелевантно по делото е обстоятелството използвани ли са процесните помещения през исковия период от ответницата и лишен ли е ищецът от възможността да ползва същите през този период и ако – да, налице ли е писмено поискване от страна на последния за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен.

По отношение ползването на процесните помещения по делото са разпитани като свидетели М.М., Хюлия Мехмед, Ерджан Керим, Недрет Керим и Радка Танева. Свидетелят М.М., съсобственик на процесния магазин „Х.” и праводател на ищеца установява, че работили заедно с ответницата Ф. Ш., след което продал половината от своя дял на ищеца. Твърди, че заедно с ответницата Ш. и другата съсобственичка Е.М. си разпределили ползването на магазина, като Емилия останала сама, а свидетелят заедно с ответницата се разбрали заедно да ползват част от търговската зала, чиято площ заедно с помещенията към нея, в това число хладилници и склад, била 213 кв.м., а само площта на ползваната от тях търговска зала била 140 кв.м. Установява също така, че понастоящем ответницата Ш. ползва търговската зала заедно с прилежащите й помещения, като мястото на другата съсобственичка било отделено с рафтове, а не с преградна стена. Свидетелят в своите показания сочи, че след като продал на ищеца половината от неговия дял от магазина, последният не можел да ползва нищо от това, тъй като ответницата Ф. Ш. била точно на вратата и не го допускала да работи, както и че нищо не му била плащала за това.

Разпитаната по делото свидетелка Хюлия Ахмед – снаха на свидетелят М.М., установява, че страните по делото спорят за магазин „Х.те”, където ответницата работила понастоящем сама с едноличната си фирма „С.”. Сочи, че работила в магазина, който представлява една голяма търговска зала, където се продават хранителни стоки, като към него има хладилна камера, голям коридор, две стаи и тоалетна. Твърди, че площта на търговската зала и припадащите й се помещения към тази зала е около 213 кв.м. До 2007 г. всички съдружници заедно ползвали залата, като ответницата Ф. Ш., свидетелят М.М., ищецът Ш. Х. и тя работили там. След 2007 г. ответницата останала сама да работи в „Х.те”, като за периода от ноември 2009 г. до октомври 2010 г. ищецът не е ползвал магазина, тъй като същият се ползвал само от ответницата, която не му давала възможност да влезе и да си сложи стока. Сочи също, че след първото дело опитали да се разберат, но нищо не станало и ответницата продължила да си работи сама, като не плащала нищо като обезщетение на ищеца.

Разпитаният по делото свидетел Ерджан Керим, работещ в магазин „Х.те” при ответницата Ф. Ш. установява, че отначало работили заедно той, свидетелят М.М., ответницата Ф. Ш., снахата на Ищеца, след това дошли и синовете. Другата съсобственичка Емилия /Моллова/ не участвала когато магазина работил общо. Установява също, че свидетелят Мустафа и ответницата Ф. не работят заедно от две години /към момента на даване на показанията – януари 2011 г./, като се отказали заради пари. Ответницата Ф. предложила или те да работят или тя или да се редуват всяка година, но те се отказали и искали наем. Накрая обаче ответницата решила да се раздели магазина и в момента бил разделен по 1/3 част, като ответницата ползвала дори по – малко от 1/3 от магазина.

Разпитаната по делото свидетелка Недрет Керим, работеща като продавачка при ответницата, установява, че допреди две години /към момента на даване на показанията – януари 2011 г./ снахата на ищеца, снахата и сина на свидетеля Мустафа и ответницата Ф. работили заедно, като се ползвал целия магазин. Твърди, че отзад имало отделена площ, която не се ползвала. Сочи също, че след като свидетелят Мустафа и ответницата Ф. се разделили, последната продължила да ползва по – малко от 1/3 идеална част.

Свидетелката Радка Тенева установява в своите показания, че първоначално свидетелят Мустафа, ищецът Ш. и ответницата Ф. работили заедно със снахи и синове, след което се разделили. Твърди, че след като се разделили ползваната площ на три части и в едната работила ответницата Ф., а другата била свободна, като имало достъп до нея. Чувала, че страните провеждали разговори за пари, за наеми. Сочи, че никой не е искал да влиза и да ползва нещо.

От показанията на свидетеля М.М. се установява, че той заедно с ответницата Ф. Ш., като съсобственици на закупения през 1998 г. магазин „Х.”, са се разбрали да ползват и са ползвали общо част от търговската зала на първия етаж заедно с прилежащите й помещения, чиято площ заедно с помещенията към нея е около 213 кв.м., а само площта на ползваната от тях търговска зала е била 140 кв.м. В тази им част тези показания се подкрепят от показанията на свидетелката Хюлия Ахмед, която изрично установява, че до към 2007 г. Ф. Ш., свидетелят М.М., ищецът Ш. Х. и тя работили в магазина, който представлява една голяма търговска зала, където се продават хранителни стоки, като към него има хладилна камера, голям коридор, две стаи и тоалетна. Същата сочи, че площта на търговската зала и припадащите й се помещения към тази зала е около 213 кв.м. От посочените свидетели М.М. и Хюлия Ахмед се установява също така, че преди началната дата на исковия период, т.е. преди ноември 2009 г., св.Мустафа и ответницата Ф. са се разделили, като свидетелят напуснал ползвания от тях магазин, в който останала ответницата Ф.. Показанията на тези свидетели в тази им част се подкрепят и от показанията на свидетелите Ерджан Керим, Недрет Керим и Радка Тенева, които установяват, че отначало работили всички заедно – свидетелят Мустафа, ответницата Ф., снахата на ищеца, снахата и сина на Мустафа, като преди около три години св.Мустафа и ответницата Ф. се разделили, след което всички напуснали, като останала ответницата. Свидетелката Недрет Керим установява също, че дотогава се е ползвал целия магазин.

Във връзка с горното, съдът не кредитира показанията на свидетелите Ерджан Керим, Недрет Керим и Радка Тенева, в частта им, в която твърдят, че след напускането на св.М.М. ползвания дотогава магазин бил разделен на три, като ответницата Ф. Ш. останала да ползва част по – малка от 1/3 от него. В тази им част показанията на тези свидетели са неубедителни и противоречат на останалите събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите М.М. и Хюлия Мехмед, назначената по делото съдебно – техническа експертиза и приложеното към настоящото дело гр.д.№ 1331/2009 г. на К.йския районен съд. Така съгласно съдебно – техническата експертиза, ползваната от ответницата част от търговската зала е с площ 139.95 кв.м. /№ 1 по схемата към заключението/, като в съдебно заседание вещото лице установява, че помещенията от № 1 до № 7 включително /по схемите към заключението/, всички с обща площ 212.58 кв.м., са като обслужващи помещения към търговската зала и не могат да съществуват като самостоятелно помещение. Освен това, в дадения по гр.д.№ 1331/2009 г. на К.йския районен съд писмен отговор ответницата Ф. Ш. посочва, че ищецът по делото е ползвал процесния имот /с площ 212.58 кв.м., съгласно исковата молба/ заедно с нея през периода от 06.01.2009 г. до 23.11.2009 г. Това изявление представлява извънсъдебно /доколкото е дадено по друго дело/ признание на неизгодни за ответницата факти, поради което съставлява доказателство за същите. Впрочем, с влязло в законна сила решение по цитираното гражданско дело е признато ползването на процесните 212.58 кв.м. площ от ответницата и същата е била осъдена да заплати за посочения период – от 06.01.2009 г. до 23.11.2009 г., обезщетение на ищеца за ползването на този имот.

На следващо място, от показанията на свидетелите М.М. и Хюлия Ахмед се установява, че през исковия период ищецът е бил лишен от ответницата от възможността да ползва процесния имот с площ от 212.58 кв.м., като същия е ползван само от последната. В тази връзка, ирелевантни са доводите на въззивницата Ф. Ш., че ползва 1/3 част от имота и че има останала свободна част от същия, която можела да се ползва от ищеца. Това е така, тъй като при липса на реално разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот, всеки съсобственик има право да претендира от съсобственик, който използва лично обща вещ или част от нея, обезщетение за ползата, от която е лишен, съобразно правата му в съсобствения имот. С други думи, от значение в настоящия случай е единствено обстоятелството използвани ли са процесните помещения през исковия период от ответницата, каква част от тях е използвана и лишен ли е бил ищецът от възможността да ползва същите през този период.

И накрая, установено е по делото, че с нотариална покана рег.№ 70/06.01.2009 г. на нотариус рег.№ 020, Ш. А. Х. е поканил Ф. А. Ш., в качеството й на собственик и управител на „С.”, в седмодневен срок от получаването й, да му предаде дубликат от ключа от следните помещения: търговска зала, складови помещения, гардеробни за обслужващия персонал, хладилник, хладилна камера и коридор, с обща полезна площ 212.58 кв.м., както и да му заплати обезщетение за лишаване от ползването на посочените помещения в размер на 173 лева месечно, като поканата е връчена на Ф. А. Ш. на 07.01.2009 г. В тази връзка, съдът намира, че цитираната нотариална покана от 06.01.2009 г. има стойността на писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС и за настоящото производство. Това е така, тъй като писменото поискване /поканата/ от ищеца до ответницата за заплащане на обезщетение за ползването на процесната част от съсобствения им недвижим имот, има неограничено действие във времето занапред до настъпването на правопогасяващ факт, поради което не е необходимо изпращането на нова покана след влизане в сила на решението по горепосоченото дело на К.йския районен съд. Впрочем, в този смисъл към настоящия момент е налице съдебна практика по чл.290 от ГПК, която съдът съобрази. Ето защо неоснователни са направените във въззивната жалба доводи в тази насока.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на ищеца на обезщетение за ползите, от които е лишен в резултат на ползването от ответницата на находящите се на първия етаж от магазин „Х.” – част от търговска зала, складови помещения, гардеробни за обслужващия персонал, хладилник, хладилна камера и коридор, с обща площ 212.58 кв.м., съобразно правата му в съсобствения недвижим имот. В тази връзка, установено е по делото, че с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 174/09.07.2008 г. на нотариус с рег.№ 020, ищецът по делото Ш. А. Х. е придобил собствеността върху 1/6 идеална част от закупения през 1998 г. магазин „Х.”, представляващ сграда с идентификатор № 40909.106.54.1 по кадастралната карта на гр.К. от 2006 г., находяща се на ул.”К.” гр.К., състояща се от част от приземен етаж, първи етаж, втори етаж и тавански етаж, с което сградата е станала съсобствена между Е.А.М., притежаваща 1/3 идеална част от нея, М.М.М. и съпругата му Б.Ю.М., притежаващи в режим на съпружеска имуществена общност 1/6 идеална част от нея, ищецът Ш. А. Х., притежаващ в резултат на покупката 1/6 идеална част от сградата и ответницата Ф. А. Ш., притежаваща 1/3 идеална част от нея. При това положение, предвид претенцията за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен в резултат на ползването от ответницата на находящите се на първия етаж от магазин „Х.” – част от търговска зала, складови помещения, гардеробни за обслужващия персонал, хладилник, хладилна камера и коридор, с обща площ 212.58, с оглед липсата на реално разпределение на ползването на този имот между страните и доколкото ищецът е собственик на 1/6 идеална част от целия магазин „Х.”, то същият има право на 1/6 част от установения по делото среден пазарен наем от процесния имот с обща площ от 212.58 кв.м. В тази връзка, видно от назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, средният пазарен наем, който би се получил, ако имота с площ от 212.58 кв.м. беше отдаван под наем за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., е в размер на 11 886 лева. Или, ищецът има право на обезщетение за ползите, от които е лишен, в резултат на ползването на процесния имот от ответницата, в размер на 1 981 лева, представляващи 1/6 част от установения по делото среден пазарен наем за процесния период в размер на 11 886 лева.

Предвид изложеното, неправилно районният съд е уважил иска в пълен размер, като е приел в мотивите си, че за припадащите се на ищеца 88.23 кв.м. от целия първи етаж на ищеца се следва сумата от 4 932.94 лева. Следва да се посочи, че претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на 212.58 кв.м., ползвани от ответницата, а не за целия първи етаж. Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционният съд, в частта, с която е осъдена Ф. Ш. да заплати на Ш. Х. обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на 1/6 идеална част от магазин „Х.” с идентификатор № 40909.106.54.1 по кадастралната карта на гр.К. от 2006 г., находяща се на ул. ”К.” гр.К., за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., за разликата от 1 981 лева до присъдения размер от 2 971.50 лева, като искът в тази част се отхвърли като неоснователен.

Предвид основателността на иска за обезщетение за ползите, от които е бил лишен ищецът, основателен се явява и искът, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г. В тази връзка, предвид размера на главницата – 1 981 лева и с оглед установения от вещото лице размер на обезщетението за забава за ¼ част – 156.13 лева, за притежаваната от ищеца 1/6 част от процесния имот се дължи обезщетение за забава върху така установената главница, за посочения период, в размер на 104.08 лева. Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционният съд и в частта, с която е осъдена Ф. Ш. да заплати на Ш. Х. обезщетение за забава върху главницата, за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., за разликата от 104.08 лева до присъдения размер от 156.13 лева.

При този изход на делото на Ш. А. Х. се следват разноски общо в размер на 657.93 лева, от които 457.93 лева – разноски за първата инстанция, съобразно уважената част на исковете, и 200 лева – разноски за въззивната инстанция, съобразно частичната неоснователност на въззивната жалба, а на Ф. А. Ш. се следват разноски общо в размер на 139.35 лева, от които 118.50 лева- разноски за първата инстанция, съобразно отхвърлената част на исковете, и 20.85 лева – разноски за въззивната инстанция, с оглед частичната основателност на въззивната жалба. Или, след компенсация Ф. А. Ш. следва да заплати на Ш. А. Х. общо разноски за двете инстанции в размер на 518.58 лева. Предвид изложеното, и доколкото районният съд не е присъдил разноски в общ размер, а е присъдил такива поотделно – за държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице, които разноски с оглед изхода на делото не са в този размер, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта относно присъдените разноски, като се осъди Ф. А. Ш. да заплати на Ш. А. Х. общо разноски за двете инстанции в размер на 518.58 лева.

В останалата част решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тази част.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 68 от 14.06.2011 г., постановено по гр.д. № 1716/2010 година по описа на К.йския районен съд, В ЧАСТТА с която Ф. А. Ш. е осъдена да заплати на Ш. А. Х. обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на 1/6 идеална част от магазин „Х.” с идентификатор № 40909.106.54.1 по кадастралната карта на гр.К. от 2006 г., находящ се на ул. ”К.” гр.К., за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., за разликата от 1 981 лева до присъдения размер от 2 971.50 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. А. Х. от С., О., с ЕГН *, против Ф. А. Ш. от С., О., с ЕГН *, иск, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на 1/6 идеална част от магазин „Х.” с идентификатор № 40909.106.54.1 по кадастралната карта на гр.К. от 2006 г., находящ се на ул. ”К.” гр.К., в резултат на ползването от Ф. А. Ш. на находящите се на първия етаж от магазин „Х.” – част от търговска зала, складови помещения, гардеробни за обслужващия персонал, хладилник, хладилна камера и коридор, с обща площ 212.58 кв.м., за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., за разликата от 1 981 лева 2 971.50 лева, като неоснователен.

ОТМЕНЯ решение № 68 от 14.06.2011 г., постановено по гр.д. № 1716/2010 година по описа на К.йския районен съд, В ЧАСТТА с която Ф. А. Ш. е осъдена да заплати на Ш. А. Х. обезщетение за забава върху главницата, за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., за разликата от 104.08 лева до присъдения размер от 156.13 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. А. Х. от С., О., с ЕГН *, против Ф. А. Ш. от С., О., с ЕГН *, иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., за разликата от 104.08 лева до 156.13 лева, като неоснователен.

ОТМЕНЯ решение № 68 от 14.06.2011 г., постановено по гр.д. № 1716/2010 година по описа на К.йския районен съд, В ЧАСТТА с която Ф. А. Ш. е осъдена да заплати на Ш. А. Х., направените по делото разноски от 125.11 лева за внесена държавна такса, 350 лева – адвокатски хонорар и 150 лева- възнаграждение за вещо лице, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Ф. А. Ш. от С., О., с ЕГН *, да заплати на Ш. А. Х. от С., О., с ЕГН *, общо разноски за двете инстанции в размер на 518.58 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.