Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 24.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на десети
февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при
секретаря Н.Масова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1004 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
20222762/12.10.2020г. по гр.д. № 60553 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 82-ри състав е отхвърлен
иска, предявен с искова молба вх. №2025652/13.09.2018г. на Б.Б.С. – Р., ЕГН ********** срещу С.П.Т., ЕГН ********** с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1500лв. – частичен иск, целият за 10 000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в
неудобства, притеснения и уронване на доброто име и престиж в обществото в
следствие на трърдения на ответника, разпространени в телевизионно предаване
„Съдебен спор” по „Нова телевизия”, излъчено на 22.04.2018г., като Б.Б.С. – Р., ЕГН ********** е осъден да заплати на С.П.Т., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски от 500лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 25158839/03.11.2020г. по
регистъра на СРС от ищеца Б.Б.С.
– Р., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. Л.К.,*** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочил е, че събраните гласни доказателства установявали промяна
в поведението на ищеца след телевизионното предаване, тоест негативно на
отношенията на ищеца се околните се отразило психическото напрежение от
клеветническите твърдения на ответника в това предаване – че е нанесъл телесна
повреда, че се е заканил с нанасянето на телесни повреди и убийство, че е
извършил кражба и унищожаване и повреждане. Поради забавеното произнасяне на
районния съд по искането за изискване от телевизията на запис от предаването
същото не било представено поради изтичане на срока му за съхранение. Такъв запис обаче бил представен от ищеца и
той установявал поведението на ответника и изразеното от ищеца мнение и чувства
за твърденията на ответника, както и и
за „моралния вот” на участващите в предаването. Този запис и свидетелските
показания установявали претърпяването на вредите от ищеца в следствие на
виновно противоправно поведение на ответника. Тълкуването на изявленията в
предаването, дадено от въззиваемия било превратно на извадени от контекста на
изказванията на ищеца. Действително, св.
Г.посочил погрешна година на предаването, но ясно било, че показанията му са за
процесното предаване. Думите на ищеца в предаването в 43-тата минута обяснявало
защо ищецът се явил лично в предаването и касаело разпространяваните за него
клеветнически твърдения, сходни с посочените от ответника. Поведението му в
предаването било относително спокойно, неотносимо били твърденията на
въззиваемия за проявена към ответника агресия от ищеца. Ответникът не била беззащитна и за
поведението й било образувано НЧХД
3162/2020г. по описа на СРС. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият
- ответник по исковете- С.П.Т., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Й.У.,***,
надпартерен е оспорила жалбата. Изложила
е съображения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно. Посочила е, че по делото не било установено
да е провела противоправно поведение, в причинно следствена връзка от което
ищецът да е претърпял вредите, за обезщетение на които е предявил иска.
Подробни съображения за същото бил изложил в отговора на исковата молба.
Показанията на св. Г.не доказали твърденията на ищеца. Този свидетел посочил,
че не знае как се е отразило предаването на ищеца, след това посочил, че ищецът
„....преди поздравявал, а след като
станало това нещо преминавал бързо....”. Тези показания не описвали конкретни
вреди на ищеца нито връзката между вредите и поведението на ищеца. Свидетелят
посочил че предаването било от 2019г и така не било установено от тези показания кога е било предаването и
кога ищецът е търпял вредите. В мотивите си СРС обсъдил конкретното предаване,
неоснователни били оплакванията на въззивника, че не бил съобразен запис на
предаването. Поведението на ответника в предаването не установявало
претърпяване на вреди от ищеца, те не се установявали и от свидетелски
показания. Не било доказано, че ищецът
има добро име и престиж в обществото, напротив – ищецът в 43 минута заявил в
самото предаване какво е мнението на другите хора за него и обществения му
имидж, като посочил че „....във връзка с това, с което се занимава ...е бил и
престъпник и убиец, и крадец, лихвар,
наркоман, алкохолик, лежал в клиника, измамник, побойник и така нататък...не
може да се оправдае в едно предаване или
в 20 процеса срещу всички тези
обвинения...”. При такива изявления на ищеца не било възможно ответникът да
накърни доброто му име и престиж в обществото или да го обидят. Поведението на
ищеца сочело на хладнокръвна защита, невъзмутимо, яростно и агресивно,
ожесточено срещу ответника , доказвало че не отдавал никакво значение на
нейните думи и не се чувства обиден, оклеветен или засегнат по какъвто и да е
начин както в деня на интервюто, така и по време на предаването, ищецът считал
ответника за жена с психически отклонения. Поведението на ищеца доказвало, че
е психически закоравял и няма милост
дори към роднините си, поради което и не можел да се обиди на думи на
беззащитна възрастна жена, която счита за психически нестабилна. В предаването
ищецът ясно заявил, че няма претенции към
ответника, защото явно не се бил обидил на думите й и не бил наклеветен
с тях. Претнедирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№2025652/13.09.2018г. на Б.Б.С. – Р.,
ЕГН ********** срещу С.П.Т., ЕГН ********** с която е поискал от съда на основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата
от 1500лв. – частичен иск, целият за 10 000лв., ведно със законната
лихва от 22.04.2018г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в неудобства, притеснения и
уронване на доброто име и престиж в обществото в следствие на твърдения на
ответника, разпространени в телевизионно предаване „Съдебен спор” по „Нова
телевизия”, излъчено на 22.04.2018г., както следва: че я е
заплашил да й счупи краката и ръцете; че я е бил; че насила е разрушил нейна
барака; че е казал че ще я запали; че
пуснал змия на съседа; че й е счупил прозореца;
че нощно време се прибира с количката, краде от отсрещния строеж.
Навел е твърдения, че ответникът в телевизионното предаване казала тези
твърдения, те били клеветнически и го уличавали в редица престъпления срещу
личността и срещу собствеността, поведението й било противоправно,
разпространено било в национална телевизия и накърнило честта, доброто му име и
достойнство. Тези твърдения станали достояние на близки, познати и на широка
общественост, невъзможно било на ищеца да обясни на всеки човек, че били
неверни. Психическото напрежение и
обидата от незаслужената клевета се отразили на отношенията му със семейството,
близки и приятели. Поведението на ответника изказвало отрицателно мнение за
ищеца, било унизително по своя характер,
причинило на ищеца неудобства, притеснения, уронване на добро име и
престиж в обществото, справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди
било 10 000лв., за плащане на част от които до размера от 1500лв.
предявявал частичен иск. Претендирал е разноски.
Ответникът С.П.Т., ЕГН ********** в
предоставения срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че не била провела
противоправно поведение, изявленията й в
предаването не били обидни или клеветнически. Твърденията й били само за
истинни обстоятелства, които ищецът в предаването потвърдил и те съвпадали с
мнението на обществото и на отделни други хора за ищеца. Не съдържало обида и клевета твърдението й,
че ищецът й казал, че „... ще ти счупя краката и ръцете”. Не съдържало обида и
клевета твърдението й „че ищецът я е бил..”. Ищецът не отрекъл това твърдение
на ищеца, а само посочил, че ответникът не може да го докаже, защото няма
медицинско свидетелство и свидетели.. В предаването ищецът признал че е
заплашвал други съседи и е осъществил заплахите си, че преди 2 години бил
задържан от полицията по оплакване на съсед, че ищецът му счупил глезена.
Ищецът в предаването заявил, че ще е
„щастлив, ако С. гушне букета... че когато някой започне твърде много да ти
досажда и да те притеснява не е лошо да те освободи от присъствието си
...”, „ ... че сгазил човек на
Цариградско шосе... и той е починал”.
Това доказвало че изявлението на ответника, не било обидно и клеветническо. Не
съдържало обида и клевета твърдението й, че ищецът „ разрушил бараката й”. В предаването
било показано, как ищецът взел мотичка и започнал да удря стена на къщата на
ответника и събаря част от мазилката, казал „... ако започна да ти роня
скапаната барака ... примерно..” Това показвало , че ищецът е способен на тези
действия, в последствие ищецът не отрекъл да е разрушил бараката, само посочил,
че било по взаимно съгласие, разказал и как
при ремонта на неговата барака разрушил двете съседни бараки. Не
съдържало обида и клевета твърдението на ответника, че ищецът казали, че „ ще я
запали”. В предаването ищецът показал
туба д бензин, признавайки че е негова и я държи на стена на къща на ответника,
поставил я в следата на пътеката към къщата на ответника. Това поведение на
ищеца събудило у ответника основателен страх, че може да бъде запалена. Ищецът
казал в предаването, че „...ще е щастлив ако ответникът гушне букета,.... че
когато някой започне твърде много да ти досажда и да те притеснява не е
лошо да те освободи от присъствието си ...”. Не съдържало обида и клевета твърдението
й, че ищецът „....е пуснал змия на съседа”.
В предаването възрастният съсед Ц.заявил, че е имало хвърлена змия
в двора му. Ищецът заявил в предаването
че „ .. предвижда сега да й хвърли питон, огромен”. Не съдържало клевета и
обида твърдението й, че ищецът „счупил прозореца й”. В предаването ищецът
заявил, че „ ... може и да е хулиган. Много прозорци съм счупил”. Не била
казала, че ищецът краде, а само че „ докато строи бараката, пясък, цимент и
нощно време ги прибира с количката”. Не било доказано, че ищецът има добро име
и престиж в обществото, напротив – ищецът в 43 минута заявил в самото предаване
какво е мнението на другите хора за него и обществения му имидж, като посочил
че „....във връзка с това, с което се занимава ...е бил и престъпник и убиец, и
крадец, лихвар, наркоман, алкохолик,
лежал в клиника, измамник, побойник и така нататък...не може да се оправдае в
едно предаване или в 20 процеса срещу всички тези обвинения...”. При такива
изявления на ищеца не било възможно ответникът да накърни доброто му име и
престиж в обществото или да го обидят. Поведението на ищеца сочело на
хладнокръвна защита, невъзмутимо, яростно и агресивно, ожесточено срещу
ответника , доказвало че не отдавал никакво значение на нейните думи и не се
чувства обиден, оклеветен или засегнат по какъвто и да е начин както в деня на
интервюто, така и по време на предаването. Ищецът считал ответника за беззащитна жена с
психически отклонения, казал предаването
че „... жената изглежда нормална....истината е, че жената е съвсем нередовна,
неконтролируема...” , „....явно има деменция или е психично болна...”. Поведението на ищеца доказвало, че е психически закоравял и няма милост дори към
роднините си, поради което и не можел да се обиди на думи на беззащитна
възрастна жена, която счита за психически нестабилна. В предаването ищецът ясно
заявил, че „....няма претенции към
ответника....”, защото явно не се бил обидил на думите й и не бил
наклеветен с тях. След като ищецът се считал за уличен в извършването на
престъпления, това означавало че се признавал за извършител на тези деяния.
Претендирания размер на обезщетението било прекомерно завишено, не се
установявало да има въздействие върху ищеца, ищецът признал че имал
междусъседски противоречия с ответника, обижда я и я заплашвал. Претендирала е
разноски.
По делото е прието писмо от „Н.Б.Г.” ЕООД, с което е посочено, че не могат да представят
запис на предаването „Съдебен спор”, излъчено
на 22.04.2018г., защото срокът на съхранението му бил изтекъл и не пазят
такъв.
Приет е представен от ищеца на магнитен носител запис
на предаване Съдебен спор, на който има обозначен запис на предаването от
22.04.2018г. и в който се съдържат изявленията на страните, за които са навели
твърдения по делото. Установявва се от записа на този диск, че телевизионното
предаване е заснето пред публика и с импровизирано жури, като извода и на
публиката и на журито е , че твърденията на
Т. за поведението на Р. не са верни.
Разпитан по делото св.
Ц.Г.е заявил, че участвал заедно със
страните по делото в телевизионно предаване, това което го давали в събота на
обяд в 11,00ч. в „Нови хан”, извикали ги
заради това, че били чупили керемиди, доколкото помнел било през пролетта на
2019г., тогава му излязъл прякора „Ц.– артиста”, защото го давали по
телевизията. Посочил е, че живеят двор
до двор с Б.Р., не знаел как това предаване се отразило на ищеца, но откакто
станало това нещо, ищецът набързо преминавал, а преди това поздравявал, събирал
се с момчетата. Станало така, сякаш ищецът се бил скарал с тях, а ищецът имал
конфликт с ответника. Заявил е, че на въпросите на водещия Ж.И.свидетелят бил
посочил, че не може да се разбере с ответника. Глупости било, че ищецът
разрушил бараката на ответника, това което ищецът бил направил било с
позволение на съседа му. Не знаел ищецът да е чупил прозорци, змия не била
пускана на свидетеля от ищеца. Ответникът го била казала че й рушили имущество,
но не било вярно, не помнел да е казвал „ако тя го е казала, значи е вярно”.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 45 и сл. и с чл. 86 от ЗЗД .
При този иск
в тежест на ищеца е да установи отговорност на ответника спрямо ищеца по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, а именно
противоправно поведение на ответника, в следствие на което, са настъпили вреди
за ищеца, обстоятелства, които да обосноват извод, че справедливо обезщетение
да вреди е в размер на процесна сума, за които предпоставки ищецът следва да
проведе главно и пълно доказване.
Ответникът
при така депозиран отговор следва да докаже по делото, че твърденията му са верни, че са били проверени
добросъвестно, че същите не са накърнили добро име и престиж на ищеца, не сап
му причинили неудобства.
В хипотезата
на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от закона. Ищецът следва да установи по делото при
условия на пълно и главни доказване както конкретно поведение на ответника,
противоправността на същото, претърпените вреди, но и обстоятелството, че
поведението на ответника е решаващо за
настъпване на вредите, тоест че то е
вътрешно необходимо свързано с резултата. Такава връзка между
поведението и резултата ще е налице тогава, когато вредата закономерно
произтича от деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко действие или
бездействие, което е в нарушение на обществения порядък е противоправно, като
деецът може да носи за същото административна, наказателна или дисциплинарна
отговорност, които се носят наред с гражданската такава. Деликтната отговорност
по чл. 45 от ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца поведение. Тя е защита
на субективно право на ищеца и правнозначими негови интереси.
По
делото е установено, че в излъчено на 22.04.2018г.
предаване „Съдебен спор” по Нова телевизия ответникът е навела твърдения, че
ищецът: я е заплашил да й счупи краката
и ръцете; че я е бил; че е разрушил нейна барака; че е казал , че ще я
запали; че пуснал змия на съседа; че й е
счупил прозореца; че нощно време прибира с количката неща от отсрещния строеж.
Тези обстоятелства са посочени от ищеца
с исковата молба, те не са оспорени от ответника с отговора на исковата молба,
във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите на районния
съд за осъществяването на тези обстоятелства
и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът ги приема за
установени по делото. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил
твърденията на ищеца, че това са обидни и клеветнически твърдения, но не е
оспорила твърденията на ищеца, че ответникът е направил такива изявления в
предаването. Действително, с отговора на исковата молба ответникът е посочила, че не била казала, че
ищецът „краде от отсрещния строеж, а била казала
само, че „докато ищецът строи бараката, пясък, цимент и нощно време ги прибира
с количката”. Изявления на ответника в предаването при съобразяването на
контекста, в който са казани обаче съдът
приема, че в себе си съдържат твърдения , че
ищецът е крадял материали от
отсрещния строеж.
Съдът
приема, че изявленията на ответника съдържат твърдения за факти от
действителността, но доколкото не са ползвани обидни изрази, то отговорността
на ответника за обида на ищеца не може да се ангажира. Същевременно, съдът приема,
че фактите, за които са наведени
твърдения от ответника са от естество да злепоставят ищеца. Това е така, защото
тези факти са за укоримо поведение
ищеца, несъответстващо на общоприетия морал и за които са предвидени престъпни
състави в Наказателния кодекс за
престъпления срещу личността и срещу собствеността на ответника и на ІІІ-то
лице.
Съдът приема
за установено по делото е, че ответникът е разрушил бараката на ищеца. Признание
за същото има в изявленията на ищеца в процесното предаването. Твърденията на
ищеца в предаването, че събарянето на
бараката било направено по взаимно съгласие не са установени по делото.
За верността
на останалите твърдения на ответника, от
които ищецът твърди че е претърпял вреди, по делото не са ангажирани
доказателства, а в тежест на ответника е било да го направи по делото.
Същевременно
съдът приема, че по делото не е установено от поведението на ответника ищецът
да е претърпял неимуществените вреди за обезщетение на които е предявил
иска. За да се приеме за установено, че
са претърпени неимуществени вреди, за които ищецът е навел твърдения /
накърняване на добро име и престиж в обществото, неудобства и психическо
напрежение, отразяване върху отношенията на ищеца със семейството му, близки и
приятели/ следва да се установи по
делото, че поведението на ответника е от естество да причини такива вреди, че
такива вреди са причинени реално на ищеца и то в причинно-следствена връзка с
това поведение на ответника. В случая поведението на ответника е от естество да
причини такива вреди в общия случай. В конкретния случай обаче не е установено
това поведение реално да е довело до засягане достойнство, добро име и чест на
ищеца. Този извод следва от установените по делото обстоятелства, при които са
направени изявленията на ответника, от установеното отношение към тези изявления на
ищеца и на околните в самото предаване, както и от липсата на доказателства, че
околните са променили отношението си към
ищеца в следствие на изявленията на ответника в телевизионното предаване, че
ищецът след предаването е бил напрегнат психически. Не е установено по делото изявленията на ответника в
процесното телевизионно предаване да се възприети както от ищеца, така и от
семейството му, от близките му, от приятелите му, от обществото в широк смисъл, като такива, на
които следва да се отдаде внимание. Последното предполага място, време и автор на твърденията да обосноват достатъчно висока вероятност за
достоверност на същите. Заявеното основание на иска са изявления на ответника в телевизионното
предаване, а не такива преди и след него. Излъченото телевизионното предаване е
установено по делото, че е продължило около 45 минути, в него участие е взел
ищец, за да има възможност да обори
твърденията на ответника, от които ищецът в настоящото производство твърди, че
е претърпял процесните вреди. Ищецът не е оспорил твърденията на ответника за
фактите, посочени в отговора на исковата молба в частта за проведеното от ищеца
поведение в предаването и интервюто преди него, което е излъчено по време на
предаването. Такова оспорване не е направено нито в производството пред
районния съд, нито в производството пред въззивния съд. Оспорванията на въззивника
са обосновани с твърдения, че думите му са неправилно интерпретирани от
въззиваемия и то само в частта за тези в 43 минута /„....във връзка с това, с
което се занимава ...е бил и престъпник и убиец, и крадец, лихвар, наркоман, алкохолик, лежал в клиника,
измамник, побойник и така нататък...не може да се оправдае в едно
предаване или в 20 процеса срещу всички тези обвинения.../, но не и че
ищецът по време на телевизионното предаване
не е казал и направил това, което е посочил ответникът. При така възприето съдът приема за установено по
делото, че в излъченото по време на телевизионното предаване интервюто и в
самото телевизионно предаване ищецът е казал, че „...ще е щастлив ако ответникът гушне
букета.... че когато някой започне твърде много да ти досажда и да те
притеснява не е лошо да те освободи от присъствието си
...”. „ ... може и да е хулиган. Много прозорци съм счупил”. че „....във връзка
с това, с което се занимава ...е бил и престъпник и убиец, и крадец, лихвар, наркоман, алкохолик, лежал в клиника,
измамник, побойник и така нататък...не може да се оправдае в едно
предаване или в 20 процеса срещу всички тези обвинения...”, че „жената
изглежда нормална....истината е, че жената е съвсем нередовна,
неконтролируема...” , „....явно има деменция или е психично болна...”, че „няма
претенции към ответника....”. Това се установява с и от приетия по делото неоспорен от страните запис
на телевизионното предаване. Така установеното поведението на ищеца по време на
самото телевизионно предаване обосновава извод, че ищецът неглижира твърденията
и поведението на ответника, поради
спецификите на личността на ответника и състоянието й, определено от самия
ищеца като „.... нередовна, неконтролируема ....явно има деменция или е
психично болна...”, които са довели и до изявлението му че „..няма претенции
към нея”. Последното изявление на ищеца
е направено във връзка с поведението на ответника, от което в настоящото производство
ищецът твърди, че е претърпял вреди. При неглижирано отношение на ищеца към
ответника и твърденията му , изявление че няма претенции към него и при съобразяване в съвкупност на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че не може да се обоснове несъмнен извод за
претърпените от ищеца вреди от повението на ответника в процесното предаване. В
подкрепа на изводите на съда и обстоятелството, че нито публиката в
телевизионното предаване, нито импровизираното жури в телевизионното
предаването са приели за основателни твърденията на ответника, от които в
настоящото производство се оплаква ищеца. Това е допълнителен довод в подкрепа
на извода, че достойнството и доброто
име на ищеца не е било накърнено от поведението на ответника, защото последното
не е прието дори в телевизионното предаване за такова, на което следва да се
даде вяра. Не се установява по делото изявленията на ответника в процесното
телевизионно предаване да са повлияли на
отношението на околните към ищеца. Доказателства за тези обстоятелства не са
ангажирани от ищеца, а негова е била доказателствената тежест за същото. Не е
установено по делото и че поведението на ищеца е било променено по начина и
поради причините, за които е навел твърдения по делото. Събраните по делото
гласни доказателства не обосновават извод в обратния смисъл. Разпитаният по
делото свидетел е посочил, че след предаването ищецът спрял да се събира с
момчетата на двора и като минавал спрял да поздравява. Това само по себе си не
може да обоснове извод, че поведението на ищеца е пряко свързано с твърденията
на ответника в процесното предаване, че е резултат от изпитвано неудобство от
накърнено добро име и престиж, че мнението на околните за ищеца е променено.
При така
възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
районния съд решението на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски по исково дело пред
районния съд:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски за производство пред СГС в размер на 500лв. възнаграждение
за адвокат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20222762/12.10.2020г. по гр.д. № 60553 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 82-ри състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б.Б.С.
– Р., ЕГН **********
да заплати на С.П.Т., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 500лв
/петстотин лева/, представляващи съдебни
разноски з производство пред СГС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.