Р
Е Ш Е
Н И Е № 95
гр. Шумен, 23.04.2019г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди
и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в.гр.д. № 134 по описа за 2019г.
на ОС Шумен,
за да се
произнесе взе предвид следното
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК:
Делото е образувано по частна
жалба с вх. № 2537/27.02.2019г., депозирана от Р.А.Р., длъжник по изп. дело №20199310400112
по описа на ЧСИ Р. Р.,*** действие ОС- Ш., чрез
процесуалния му представител- адв. В.Д.Т.. С жалбата
се възразява срещу размера на разноските по соченото изпълнително дело, обективиран в Уведомление с изх. № 1720/04.02.2019г. по изп. дело №112/2019г. по описа на ЧСИ Р. Р.. Сочи се, че
таксите и разноските по изпълнителното дело са завишени и
незаконосъобразно изчислени, предвид размера на главницата по делото и предвид обстоятелството,
че единственото извършено изпълнително действие е налагане на запор на
банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.
Към уведомлението не е изготвена сметка за начислените такси и разноски, единствено
са посочени 500 лева- разноски по изпълнението и 1878,02 лева- дължими такси по
Тарифата по ЗЧСИ като не става ясно как са изчислени таксите, за какви действия
и на какво основание са начислени. Оспорва и размера на таксата по т.26 ТТР към
ЗЧСИ, а относно размера на адвокатското възнаграждение от 500 лева за адвокат
на взискателя счита същия за прекомерен.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят е депозирал писмено становище по жалбата, в което
излага съображения за нейната неоснователност. Досежно
разноските за адвокатско възнаграждение са изложени аргументи за
неоснователност на възражението за прекомерност.
Съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема
становище за недопустимост на жалбата, евентуално за неоснователност.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. С Постановление с вх.
№1670/04.02.2019г. са определени разноските по изпълнението като за размера на
дълга по делото, включително за дължимите разноски по изпълнението, определени
с постановлението, на длъжника е съобщено с Уведомление с изх. №
1720/04.02.2019г.. С оглед на това, настоящият състав приема, че предмет на
обжалване в настоящото производство е Постановление с вх. №1670/04.02.2019г., съобщено
на жалбоподателя с Уведомление с изх. № 1720/04.02.2019г.
Като обсъди основанията и доводите
изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното: Изпълнително
дело №20199310400112 по описа на ЧСИ Р. Р.,*** действие ОС - Шумен, е образувано
по повод изпълнителен лист №1670 от 04.07.2017г., издаден въз основа на Заповед
за изпълнение № 854/26.05.2017г. по ч.гр.д. №1422/2017г. по описа на РС Ш., с
който Р.А.Р. е осъден да заплати на взискателя „Макс Колект“ ООД сумата от 14,93 лв.- главница за задължение по
Договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет № ... от 28.03.2014г. по фактура №********** за период на
отчитане 01.02.2015г. до 28.02.2015г., прехвърлен с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.07.2016г., сумата от 108,49 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, сумата от 89,00 лв.- неустойка за
невърнато устройство за достъп до интернет, сумата от 2,39 лв.- лихва за забава
върху главницата от 17.02.2015. до 03.05.2017г. и законна лихва от 26.05.2017г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 325 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски.
С молба от 24.01.2019г. взискателят „Макс Колект“ ООД
чрез адвокат К.Г.Б. от САК е инициирал образуването на изпълнителното
производство като е представен посочения
изпълнителен лист, пълномощно, договор за правна защита и съдействие. В молбата си
взискателят е поискал да се извършат справки в ТД на
НАП за имущество и вземания на длъжника, справки за банкови сметки и МПС на
длъжника. както и налагане на запори върху възнаграждения,
вземания, банкови сметки и МПС на длъжника. В молбата е посочено, че взискателят не възлага на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
Претендирал е и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.. От представения
договор за правна защита и съдействие се установява, че между страните е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнително дело срещу
длъжника и осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело, извършване на действия с цел удоволетворяване
на паричните вземания на клиента. Видно от договора за правна защита и
съдействие, уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е платено
в брой като вписването за направеното плащане в договора за правна защита и
съдействие е достатъчно да установи, че страната е заплатила възнаграждението и
има характер на разписка, съгласно т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
ЧСИ е пристъпил към изпълнение по молбата на взискателя. Извършено е проучване на имущественото
състояние на длъжника като е представена справка от ТД на НАП за декларирано
движимо и недвижимо имущество, банкови сметки, трудови договори, декларирани
доходи, както и справка в БНБ за налични банкови сметки на длъжника.
На основание чл. 458 от ГПК,
по делото е присъединена държавата за дължимите й от длъжника публични вземания
към 31.01.2019 г. в размер на 19 293,87 лв.
Изпратено е запорно
съобщение с изх. № 1719/04.02.2019 г. до „Уникредит
Булбанк“ АД за налагане на запор на банковата сметка на длъжника.
С Постановление за определяне на разноски с изх. №
1670/04.02.2019г. ЧСИ е приел разноски по изпълнението в размер на 2378.02 лева като
видно от същото, към 04.02.2019г., определените
такси и разноски, които се оспорват от жалбоподателя са: 88,80 лв.- предплатени
от взискателя такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ;
такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 1777,22 лв.; такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ по повод приключване
и/или прекратяване на делото в размер на 20 лв. и 500 лв.- адвокатско възнаграждение.
На длъжника е изпратено уведомление с изх.
№1720/04.02.2019г., връчено на 19.02.2019г., с което му е съобщено за
образуваното изпълнително дело като в него е посочено, че задължението му
възлиза на 22 214, 26 лева, от които 14,93 лева- главница, 2, 56 лв.-
законна лихва за периода 26.05.2017 г. - 04.02.2019 г., 199,88 лева- неолихвяеми вземания, 325 лв.- присъдени разноски, 500 лв.- разноски по
изпълнителното дело, 1878,02 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични
вземания в размер на 19 293, 87 лв., дължими към 04.02.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: На
основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението като съгласно постановеното
в т.2 на ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, на обжалване по
реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на три хипотези: когато делото се прекрати съгласно чл.
433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според т. 3 на
посочената разпоредба и когато разноските, направени от взискателя,
са за изпълнителни способи, които не са приложени.
По отношение възражението на длъжника за прекомерност
на признатия адвокатски хонорар, настоящият състав намира същото за основателно.
При завеждане на делото пълномощникът на взискателя е
представил договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че за
образуване и водене на изпълнителното производство взискателят
е заплатил в брой, адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева. Съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, възнаграждението за
образуване на изпълнително дело е 200.00 лева,
а предвид старата редакция на т.
2 на същата разпоредба, която е приложима към датата, на която е договорено и
изплатено адвокатското възнаграждение между взискателя
и процесуалния му представител, за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7,
ал. 2, т.е. определят се на база стойността на задължението. При задължение до
1000 лева, какъвто е настоящият случай, минималният размер на адвокатския хонорар
за образуване и водене на изпълнителното дело с цел удовлетворяване на
паричното вземане е 350.00 лева. В случая размерът на паричното вземане на взискателя е 542,37 лв. и към момента на приемане от ЧСИ в
полза на взискателя като разноски платеното от него
възнаграждение в размер на 500 лева, извършените от пълномощника на взискателя действия по производството се изразяват в
подаването на молба за образуването му с посочени в нея конкретни способи за
изпълнение. В този смисъл няма реално престиран труд,
който да бъде възмезден с поисканото и прието възнаграждение в размер на 500
лв., поради което и на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК в тежест на длъжника следва да се възложат сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния нормативно установен в Наредбата размер от 350 лв. В тази част
постановлението за разноски на ЧСИ следва да бъде отменено за разликата над 350
лв. до приетите 500 лв. като незаконосъобразно.
Досежно приетите такси и разноски по ТТР ЗЧСИ в размер на
100,80 лв.:
От представеното копие на изпълнителното дело и в
частност от представените сметки и фактури на ЧСИ, издадени в полза на взискателя по реда на чл. 79 от ЗЧСИ, е видно, че за процесното дело са
начислени обикновени такси, както следва: по фактура № 0000009485 от 28.01.2019 г. е начислена
сума общо в размер на 60. 00 лева с вкл. ДДС, представляваща по т. 1 за образуване
на изпълнително дело – 20.00 лева, по т.3 за извършване на справки за
длъжника- 10 лева, по т.5 за изготвяне и
връчване на покана, препис от жалба и т.н.- 20 лева; по сметка № ********** от 28.01.2019 г. по т. 31 за допълнителни разноски е начислена сума в
размер на 0,80 лв. с вкл. ДДС; по сметки /л.
25 и л.27/ са начислени суми по т.9 за налагане на запор без извършване на опис
в размер на 18. 00 лева с вкл. ДДС и по т. 31 за допълнителни разноски в размер
на 2.00 с вкл. ДДС. Общо размерът на посочените суми е 80,80
лв. с вкл. ДДС като по делото са налице платежни документи, че сумите са
заплатени от взискателя, т.е. общият размер на
авансово внесените от взискателя суми за такси и
разноски по делото е 80.80 лева с вкл. ДДС. Извън посочената сума, ЧСИ е
определил в постановлението такси по ТТР от ЗЧСИ по повод приключване на делото общо в размер на 20 лева, за която сума обаче не са представени нито
сметки, нито фактури и доколкото делото е висящо, към датата на определяне
размера на разноските по делото сумата не е дължима от длъжника. Ето защо постановлението за разноски в частта относно
обикновените такси по ТТР ЗЧСИ следва да бъде отменено за разликата над 80,80 лв. до приетите 100,80 лв. Липсват доказателства
жалбоподателят да е платил сумата по изпълнителния лист, както преди образуване
на изпълнителното дело, така и след това, поради което на основание чл.79, ал.1 ГПК той дължи разноските по изпълнението, като последица на забавата му за
изпълнение на паричното задължение.
Съгласно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се
събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други
действия. Таксите са прости и пропорционални, като същите се дължат авансово от
взискателя с изключение на таксата по т.26 от
Тарифата- чл.29, б. "б" от Тарифата. Пропорционалната такса по т.26
от Тарифата се следва само върху
събраната сума, поради което няма как да бъде изчислена и възложена на длъжника
към датата на атакуваното постановление, доколкото по делото липсват данни
събрана сума да е налице. По естеството си тази такса представлява
възнаграждение за положения от ЧСИ труд, в който смисъл са разясненията, дадени
в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид
това пропорционална такса по т.26 от Тарифата към момента на изготвяне на
постановлението не се следва и постановлението за разноски следва да бъде
отменено в тази част. Няма пречка впоследствие, при събиране частично или
изцяло на паричното вземане, съдебният изпълнител да определи размера на дължимата
такса по т.26 от Тарифата.
Взискателят е направил и искане за присъждане на разноски за
настоящото производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение. Според установеното
в съдебната практика, на страните в едно съдебно производство се присъждат само
реално направените и надлежно удостоверени по делото разноски. В случая по
делото е представено пълномощно, в което не е посочен размерът на уговореното
адвокатско възнаграждение и не е отбелязано, че такова е платено. Липсват и
представени документи, които да удостоверяват плащането, с оглед на което следва
да се приеме, че взискателят не е направил разход, а жалбоподателят
не следва да бъде осъждан за заплащане на недоказани, а с това и на неизвършени
разноски. По тези съображения искането на взискателя за
присъждане на разноски в настоящото производство, обективирано
в писменото становище по жалбата, се явява неоснователно.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление за разноски с изх.№1670/04.02.2019г. на ЧСИ Р. Р.,*** действие ОС –
Шумен, по изп. д. №20199310400112, в частта, в
която са определени такси и разноски по ТТР
към ЗЧСИ, в размер над 80.80 лева до определените 100,80 лв.; в частта, с която е определена пропорционалта
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1777,24 лв.; и в частта, с която са определени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер над 350 лв. до определените 500 лв.
На основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.