№ 799
гр. гр. Добрич, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500579 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.220 ал.1 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274
и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от В. Н. СЛ. с ЕГН ********** от
гр.Добрич срещу определение №1755/22.07.2022 г. по гр.д.№4053/2021 г. на
Добричкия районен съд,с което е оставена без уважение молбата на частната
жалбоподателка-ответник по делото за привличане на Е.В.С. с ЕГН
********** като трето лице-помагач на нейна страна в производството.С
доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за
отмяната му.Първоинстанционният съд неправилно извлякъл извод,че
правният интерес от привличането се обосновавал с възможността
евентуално ответницата да предяви обратен иск срещу привлеченото лице.В
отправеното искане по чл.219 ал.1 от ГПК С. не била посочила,че ще
предявява обратен иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС срещу третото
лице.Правният интерес от привличането се обосновавал не от факта на
предявяване на обратен иск срещу третото лице в същото производство,а от
необходимостта главната страна да обвърже третото лице с мотивите към
решението за целите на бъдещ съдебен процес между тях.
В писмен отговор насрещната страна „Земеделие“ ООД-гр.Добрич
изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно определение.
1
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
При данни,че частната жалбоподателка е получила съобщение за
атакуваното определение на 01.08.2022 г.,частна жалба вх.№13214/08.08.2022
г. по описа на ДРС е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275
ал.1 от ГПК,изтекъл на 08.08.2022 г.Предвид горното и като изхождаща от
активно легитимирано лице-страна по делото,поискала конституиране на
третото лице-помагач,имаща правен интерес от атакуване на неизгодното за
нея определение,респ. като насочена срещу акт,подлежащ на самостоятелен
инстанционен контрол за законосъобразност,от категорията по чл.274 ал.1 т.2
от ГПК във връзка с чл.220 от ГПК,жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Гр.д.№4053/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която
са предявени искове от „Земеделие“ ООД-гр.Добрич срещу В. Н. СЛ. от
гр.Добрич за осъждане на ответницата да заплати /върне/ на ищеца изплатени
й от него без основание като рента за земеделски земи суми,а именно 4 200 лв
за стопанската 2010/2011 г.,3 600 лв за стопанската 2011/2012 г.,4 800 лв за
стопанската 2012/2013 г.,5 400 лв за стопанската 2013/2014 г. и 3 000 лв за
стопанската 2014/2015 г.Изложено е в исковата молба,че сумите са били
изплатени от ищцовото дружество на ответницата по аренден
договор,сключен между дружеството като арендатор и бившия съпруг на
ответницата Е.В.С. като арендодател след получено от С. уведомително
писмо,че бракът между нея и Е. С. е прекратен с развод и че земеделските
земи-предмет на договора се притежават в обикновена съсобственост между
бившите съпрузи при равни квоти в съсобствеността.Поради горното
половината от дължимите ренти били платени на В.С..С влязло в сила
решение по в.гр.д.№189/2017 г. на ДОС обаче дружеството било осъдено да
заплати на арендодателя Е. В.С. и другата половина от рентите за посочените
стопански години в общ размер на 21 000 лв по съображения,че
облигационното правоотношение по арендния договор е само между
дружеството и Е. С.,а съпругата В.С. не е страна по договора и няма право да
получи от арендатора половината от дължимите рентни
плащания.Последното обосновава настоящите искови претенции на
дружеството-арендатор срещу получилата без основание половината от
2
рентите в размер на 21 000 лв ответница-бивша съпруга на арендодателя Е. С..
С отговора на исковата молба ответницата В. Н. СЛ. в срока по чл.219
ал.1 от ГПК е поискала от районния съд да конституира като трето лице-
помагач на нейна страна бившия й съпруг Е.В.С. с желание да обвърже същия
със задължителната сила на мотивите в съдебното решение по спора между
нея и „Земеделие“ ООД,като третото лице да бъде обвързано от
констатациите на съда по настоящото дело в бъдещ съдебен процес между
него и В. Н.С. по искове на основание чл.30 ал.3 от ЗС за присъждане в полза
на последната на половината от получените от С. ренти за съсобствените им
земи.
С обжалваното определение районният съд е отказал да конституира
горното трето лице-помагач по съображения за липса на законоустановените
предпоставки за това.
Привличането на подпомагаща страна по инициатива на главна страна в
процеса се прилага тогава,когато третото лице има право да встъпи,за да
помага,но не встъпва поради опасенията си от неизгоден за подпомаганата от
него страна изход по делото и обвързването му от задължителната сила на
мотивите в отношенията му с нея.Привличането е право на привличащата
страна,с което тя цели 1./да улесни защитата си срещу противната страна с
помощта на привлеченото лице и 2./да подчини при неблагоприятен за нея
изход на делото привлечената страна на задължителната сила на мотивите в
един бъдещ процес между привличащата и привлечената страна.
За да е налице за главна страна правен интерес от привличане на
подпомагаща страна,е необходимо от изхода по предявените искове да зависи
възникването на някакво регресно право в полза на главната страна срещу
подпомагащата страна,което да налага обвързване на третото лице-помагач с
мотивите на съдебното решение по настоящия спор в бъдещ съдебен процес
между него и подпомаганата главна страна.В случая такова съотношение
между спора по настоящите искове и бъдещ евентуален спор по чл.30 ал.3 от
ЗС между ответницата В. Н.С. и третото лице Е. В.С. не е налице.Касае се за
правоотношения на различни основания,които нямат връзка на взаимна
обусловеност помежду си.По исковете-предмет на настоящото дело се
претендира от дружество-арендатор ответницата да бъде осъдена да му върне
парични суми,получени от нея без основание поради липса на сключен
3
валиден аренден договор между страните.От това дали между страните е
налице облигационно правоотношение и дали ответницата е получила сумите
на годно правно основание или не,т.е. от това дали настоящите искове ще
бъдат уважени или отхвърлени,не зависи възникването на правото на
ответницата В.С. да претендира по исков ред от третото лице Е. С.
половината от получените от него ренти за съсобствените между тях земи с
оглед квотата й от 1/2 ид.ч. в съсобствеността,която искова претенция е на
основание чл.30 ал.3 от ЗС.Уважаването на такава искова претенция се
предпоставя от участието на бъдещата ищца В.С. в съсобствеността върху
земеделските имоти и получаването изцяло на гражданските плодове /в
случая ренти/ за тези имоти от единия от съсобствениците-бъдещия ответник
Е. С.,при което последният по закон дължи на ищцата-съсобственик част от
гражданските плодове,съответна на квотата й в съсобствеността.Това негово
законово задължение не зависи по никакъв начин от правоотношението
между съсобственика В.С. и третото на съсобствеността лице „Земеделие“
ООД-гр.Добрич,нито от изхода по настоящия спор за неоснователно
обогатяване-от това дали С. ще бъде осъдена да върне сумите на дружеството
или не.Касае се за два спора на различни правни основания между две
отделни двойки правни субекти,които нямат връзка на обусловеност помежду
си.В този смисъл за ответницата В.С. липсва правен интерес от привличане на
Е. С. като трето лице-помагач на нейна страна.
Поради липса на аргументиран правен интерес от привличането и поради
липса на горните законоустановени предпоставки за привличането съдът
намира искането по чл.219 ал.1 от ГПК за неоснователно.Същото правилно е
оставено без уважение от първоинстанционния съд,чието определение следва
като законосъобразно да бъде потвърдено.
Настоящото въззивно определение е окончателно по смисъла на т.9а от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1755/22.07.2022 г. по гр.д.№4053/2021
г. на Добричкия районен съд.
4
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5