Р
Е Ш Е Н И Е
№1743/14.10.2022г.
гр.
Пловдив, 14.10.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в
открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Севдалина Дункова и
участието на прокурора Светослава Пенчева,
като разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 1574 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от "БОГО 87" ООД, ЕИК *********, чрез адв. А., против
Решение № 57/27.04.2022 г., постановено по
АНД № 367/2021 г. по описа на Карловския
районен съд, с което е потвърден Електронен фиш серия Г № 0023190 за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОД на МВР- Пловдив, с който на дружеството касатор като собственик на МПС
РЕНО МАГНУМ ДХИ 500 вид ВЛЕКАЧ, с рег. №
РА7918ВР, на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от
Кодекса за застраховането/КЗ/, е наложена имуществена санкция в размер на
2000.00 /две хиляди / лева.
Твърди се неправилност и
незаконосъобразност на решението, и постановено при допуснати нарушения на
материалния закон. Твърди се още липса на мотиви по основните възражения. Иска
се отмяна на електронния фиш с доводи, че същият не отговаря на императивните
изисквания на закона. Според касационния жалбоподател не ставало ясно дали ЕФ е
издаден на физическото или юридическото лице. Твърди се, че е установен
единствено регистрационния номер на товарния автомобил, но по никакъв начин не
е установено кой точно е нарушителят. Изложени са доводи за извършени поправки
на официален документ, касаещи датата на нарушението. Иска се отмяна на
решението и отмяна на електронния фиш, алтернативно връщане на делото на РС -
Карлово. Претендират се разноски по делото.
В с.з. процесуалният представител на
касатора, поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба ОД
на МВР - Пловдив, в писмено становище чрез процесуалния представител ст.юриск.
Белова оспорва касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за
намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минимално предвиденото по Наредба №1
от 2004г.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на РС - Карлово,
като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 57 от 27.04.2022 г., постановено по АНД № 367/2021г., Пловдивският районен съд е потвърдил електронен
фиш серия Г № 0023190 за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на "БОГО 87" ООД,
ЕИК *********, като собственик на МПС РЕНО МАГНУМ ДХИ 500 вид ВЛЕКАЧ, с рег. № РА7918ВР, на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2,
вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две
хиляди / лева.
За да постанови този резултат, Районен съд - Карлово е приел за безспорно установено,
че от страна на "БОГО 87" ООД, ЕИК ********* е извършено административното нарушение по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.647, ал.3, изр. първо
от КЗ и е посочил, че нарушението е заснето с мобилно автоматизирано техническо
средство, което отговаря на установените технически изисквания и е преминало
съответната проверка, като по преписката са представени протокола от
извършената проверка, както и протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система TFR-1M-612 от 22.05.2020г. и снимков материал, вкл. и за
разположение на уреда. Според мотивите на съдебния акт коректно е посочена
нарушената разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, и че за случаи като процесния
съгласно чл.638 ал.4, във връзка с чл.638 ал.1 от КЗ, е предвидено, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1.- глоба от 250 лв. – за физическо
лице или имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.
Изложено е, че предвид обстоятелството, че собственик на процесното превозното
средство е ЮЛ правилно е наложена имуществена санкция във фиксирания размер от
2000лв. Направен е извод, че в случая ясно е индивидуализиран наказания субект
чрез посочване на фирмата на търговския субект, ЕИК, седалище и адрес на
управление, а посочването на законния представител е с оглед пълнота на
индивидуализирането на санкционирания.
Решението е правилно.
Настоящият съд споделя изцяло
мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК
препраща към тях.
В решението са изложени подробни и
задълбочени мотиви относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота,
събраните по делото доказателства.
Противно на твърдяното от
касационния жалбоподател, районен съд е обсъдил задълбочено всички изложени
възражения.
Неоснователно е и възражението, че
АНО не е посочил нормата на чл.647, ал.3 от КЗ. Непосочването на чл.647, ал.3
от КЗ в електронния фиш не представлява съществено процесуално нарушение,
защото тази норма препраща към ЗДвП по отношение условията и реда, по които се
издава електронен фиш в конкретната хипотеза на КЗ. В случая електронният фиш е
издаден при установено управление на конкретно посоченото МПС с АТС TFR1-M-612. Правилно е възприето от ПРС
коректно посочена нарушената норма – чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вкл. санкционната
– чл.638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1 от КЗ, предвиждаща фиксиран размер на
административната санкция. Както е посочил и районен съд, ЕФ отговаря на
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП, като в него са посочени териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на санкцията, срокът, сметката и начини за доброволното й
заплащане. Ето защо напълно несъстоятелно е възражението, че процесният ЕФ не
отговаря на изискванията на закона.
На следващо място неоснователно е и
възражението, че не ставало ясно дали ЕФ е издаден на физическото или
юридическото лице. В случая санкционираното лице е ясно индивидуализирано
посредством посочване фирмата на търговския субект, ЕИК, седалище и адрес на
управление, като отразяването в електронния фиш на законния представител касае
пълнотата на индивидуализацията на санкционираното ЮЛ, тъй като законните
представители са част от индивидуализацията на търговците. КЗ препраща към
условията и реда за издаване на електронен фиш, предвидени в ЗДвП, при което в
случая адресат на наложената имуществена санкция е юридическото лице като
собственик на МПС и доколкото КЗ е специален спрямо ЗДвП, поради което не е
приложима нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл неоснователни са и
възраженията, че е установен единствено регистрационният номер на товарния
автомобил, но по никакъв начин не е установено кой точно е нарушителят.
Що се отнася до твърденията на
касатора, че са извършени поправки на официален документ, касаещи датата на
нарушението е необходимо да се отбележи, че пред районен съд е разпитан Борис Н. - младши автоконтрольор в РУ на МВР -
Карлово, който е заявил, че е направил поправката на протокола за мястото на
нарушението и то при съставяне на самия протокол. А и видно от самия протокол
за използване на АТСС няма поправка на датата на използване на АТСС.
По отношение на
съдебната практика на Пловдивски административен съд, на която се позовава
касаторът, следва да се отбележи, че тя касае различен от настоящия случай, при
който по преписката не е приложен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
В заключение следва
да се посочи, че касаторът не отрича по същество извършването на нарушението,
нито пред районен съд, нито пред настоящата инстанция.
Обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно,
и като такова следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57/27.04.2022г., постановено по АНД № 367/2021 г. по описа на Карловски районен съд.
ОСЪЖДА
"БОГО 87" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Велинград, ул."Христо Боянов" № 62, представлявано от Б.Г.И.да
заплати на Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: