№……………….2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 11.06.2020 г., в състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: Евелина Попова
Ралица Андонова
при секретаря Галина Владимирова
с участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 922 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1,
предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/,
във връзка с глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба на „М.Т.” ЕООД,представлявано от управителя Н.М.В. ,против решение № 349/26.02.2020 г. по НАХД № 4740/2019
г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено издаденото от началника на Областен отдел „АА” в ГД
„АИ”,гр.Варна НП № 23-0000457/9.08.2019 г. В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради липсата на събрани от въззивния съд доказателства
за материалната компетентност на
наказващия орган и неправилно извършени
правни изводи относно процедурата на проверката и наличието на техническа
грешка при изписване номера на пътния лист. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго такова за отмяна на НП. В съдебно заседание касационната
жалба се поддържа от упълномощения адвокат
М.Х..
Ответникът Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Варна, чрез представения писмен отговор на касационната жалба изразява становище за оставяне в
сила на обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира
касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по
същество, тя е неоснователна.
С обжалваното пред районния съд НП е наложена на настоящият касатор на основание чл.97,ал.1,пр. последно
от ЗАвП имуществена санкция в размер на 5000 лв. за извършено нарушение на чл.91в,т.3
от ЗАвП,а именно : затова че, на 3.04.2019 г. в сградата на ОО „АА”- Варна
не представя пътен лист №
374889/4.12.2018 г.,изискан с покана рег.№ 14-00-10-551/20.03.2019 г.,І-т.5,пр.1
за извършване на комплексна проверка за периода от 1.07.2018 г. до 31.12.2018
г. ,получена от управителя на дружеството на 26.03.2019 г.
При потвърждаване на НП,
ВРС е обсъдил всички
наведени от жалбоподателя възражения,пресъздадени впоследствие в настоящата
касационна жалба.
Касационният съд квалифицира наведените
с жалбата касационни основания по
чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Същественото процесуално
нарушение е описано от касатора като допусната от въззивния съд непълнота в
доказателствата по въпроса за материалната компетентност на наказващия орган. В
тази връзка е отправено с касационната жалба искане не за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на ВРС,а за пряко събиране на липсващото
доказателство от страна на касационния съд. Изложените в това отношение мотиви на ВРС изцяло се споделят от
касационния съд – спорният факт е
установен с приложената в преписката заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на
министъра на транспорта,информационните технологии и съобщенията,а исканата от касатора персонална заповед
обективно не съществува в правния мир,тъй като оправомощаването за издаване на
НП се отнася за съответните посочени в заповедта длъжности,заемането на които е
уредено в съответния акт за възникване на служебно правоотношение с назначеното
лице. В случая,известен както на въззивния съд,така и на касационния съд е
факта,че длъжността на н-к ОО „АА”- Варна
се заема от посоченото в НП лице К.Р.П. . По тези съображения,касационният
съд намира,че въззивното производство е проведено при липсата на процесуални
нарушения.
Неоснователни са възраженията на
касатора по приложението на материалния закон. Касационният съд счита,че
задължението на превозвача да предостави за проверка от контролните органи на
свързаните с превозната му дейност документи е валидно възникнало след изтичането
на срока,отправен с получената покана рег.№ 14-00-10-551/20.03.2019 г. – в т.5
от същата изрично е посочено,че се изискват пътните листи за цитираният по-горе
период от 1.07.2018 г. до 31.12.2018 г. ,а действителното основание за проверката правилно
е обосновано в мотивите на обжалваното решение с разпоредбата на чл.12,ал.2,т.2
от Наредба № Н-14/27.08.2019 г. на МТ. Непредставянето на пътен лист №
374889/4.12.2018 г. не е представлявало
спорен по делото факт,а освен това същият е бил установен със съставеният
приемателно-предавателен протокол от
2.04.2019 г. Съществуването на този пътен лист е било установено от носещият
доказателствената тежест административно-наказващ орган чрез събирането като писмено доказателство на
товарителница сер.”В” № 5574490/4.12.2018 г.,в която той е описан. Съобразно
тези обстоятелства, установяването на положителния насрещен факт за наличието на допусната техническа грешка при
изписването на номера на пътния лист е в доказателствена тежест на превозвача. Такива доказателства жалбоподателят не е
представял в хода на въззивното производство,нито е отправял искания в същата
насока. По тези причини,касационният съд квалифицира това възражение на наказаното лице като необосновано негово твърдение,правилно
преценено от въззивния съд като непроменящо описаните в НП факти. Последните правилно са квалифицирани с НП и от
въззивния съд като осъществен състав на адм.нарушение по чл.97,ал.1,пр.последно
от ЗАвП – налице е отказ на превозвача да предостави на контролните органи свързан с
превозната му дейност документ. Наложената имуществена санкция в размер на 5000
лв. правилно е определена според предвиденото в същата разпоредба,поради което
като е потвърдил законосъобразното НП, ВРС е приложил правилно материалния
закон.
Освен процесуално и материално
законосъобразно ,при извършената от касационния съд служебна проверка на
обжалваното решение се установи ,че същото е валидно и допустимо,поради което
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 349/ 26.02.2020
г. по НАХД № 4740/2019 г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :