Присъда по дело №1171/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2018 г. (в сила от 22 ноември 2018 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20182230201171
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 септември 2018 г.

Съдържание на акта

              П Р И С Ъ Д А  № 144

 

                   Гр. Сливен, 06.11.2018 година

 

                             В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на шести ноември 2018 г., в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.М.М.

                                                                     2.К.И.

 

при участието на секретар И.Ж. и прокурорът Х.Б. разгледа докладвано от районен съдия  НОХД № 1171  по описа за 2018 г., 

       

                                            П  Р  И  С  Ъ  Д  И :                                                               

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.М.Й. - роден на *** ***, жител и живущ ***,,Ст. Заимов" 82-Б-2, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:

1. На неустановени дати през м.октомври 2017 г., в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - Ю.Д.П., родена на *** г., като деянието не съставлява престъпление по чл. 152 от НК - престъпление по чл. 151 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК;

2. На 14.02.2018 г., в гр.Сливен, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, което не разбирало значението на извършеното - Ю.Д.П., родена на *** г. /целувал, докосвал по гърдите и тялото, правено му било фелацио от П./, като деянието било извършено от две лица - в съизвършителство с Б.М.С. - престъпление по чл. 149 ал. 4, т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК;

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.М.С. - роден на *** ***, жител и живущ *** 4-Д-17, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********,  за ВИНОВЕН в това, че: На 14.02.2018 г., в гр.Сливен, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, което не разбирало значението на извършеното - Ю.Д.П., родена на *** г. /целувал П. и я докосвал по гърдите и тялото/, като деянието било извършено от две лица - в съизвършителство с М.М.Й. - престъпление по чл. 149, ал.4, т.1 и т.2, вр. ал. 1 от НК.

На подсъдимия М.М.Й. на основание чл. 151 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 58А ал.4 вр. 55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На подсъдимия М.М.Й. на основание чл. 149 ал. 4, т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл. 58А ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия М.М.Й. едно общо наказание, а именно – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На подсъдимия Б.М.С. на основание чл. 149, ал.4, т.1 и т.2, вр. ал. 1 вр. чл. 58А ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 53 ал.1 б. „А” от НК ОТНЕМА в полза на държавата вещественото доказателство по делото, а именно:  1 бр. СД, прикрепено към корицата на делото в плик запечатан с лепенка № ТЕ 137/02.05.2018 г. на ОД-МВР-Сливен, като след влизане на присъдата в сила, същото да се унищожи като вещ без стойност.

ОСЪЖДА подсъдимите Й. и С. да заплатят направените по делото разноски в размер на 459,85 лв. за всеки от тях, в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд-Сливен.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                  2.

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 144/2018 г. по НОХД № 1171/2018 г. на СлРС, изготвени на 12.11.2018г.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите М.М.Й. по чл. 151 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 149 ал.4 т. 1 и т. 2 вр. ал.1 от НК и Б.М.С. по чл. 149 ал.4 т. 1 и т. 2 вр. ал.1 от НК.

Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитниците на двамата подсъдими и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено. Пледира за налагане на следните наказания: На подс. М.Й. за престъплението по чл. 151 от НК и при условията на чл. 58А ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК, предлага наказание от една година „Лишаване от свобода”, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. За деянието по чл. 149 от НК предлага наказание от една година и два месеца „Лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години и на основание чл. 23 ал.1 от НК да бъде определено едно общо наказание, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на подс. С. предлага наказание от една година „Лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

В съдебно заседание подсъдимите, редовно призовани се явяват лично и с процесуални представители. Признават се за виновни и дават съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Защитниците им не оспорват фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и също изразяват съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 НПК.

 От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите М.М.Й. и Б.М.С. се познавали от основното училище, където били съученици и приятели.

През м. юли 2017 г. подс. Й. се запознал със св. Ю.Д.П. и започнали да излизат заедно. Около месец - два по-късно запознал св. П. и с подс. С.. Двамата подсъдими се представили за братя. Те знаели, че св. П. е на 13 години и предстои да бъде ученичка в 7-ми клас на Спортното училище в гр. Сливен.

През м. октомври 2017 г. подс. Й. предложил на св. П. да правят секс и тя се съгласила. За първи път имали интимен контакт в дома на подс. Й., като към този момент св. П. била девствена. Същия месец имали още веднъж сексуален контакт, отново в дома на подс. Й.. Както подс. Й., така и св. П. споделили с подс. С., че са правили секс. 

Братовчедката на св. П. - св. А – Р. Х. разбрала, че малолетната Ю. дружала с двамата подсъдими. Тя ги познавала, като неблагонадеждни - чувала била, че приемали наркотици, излизали с малолетни момичета, гаврели се с тях и снимали видеоклипове, които ги злепоставяли. Разговаряла със св. П., обяснила й, че момчетата с конто излиза са много по-големи от нея и неподходящи за компания на малолетно момиче. Св. П. обещала повече да не ги вижда и пред св. Хатчинс изтрила номера на приятеля си - подс. Й.. Въпреки това продължила да се вижда с подс. Й..

Св. Хатчинс разговаряла и с подс. Й.. Обяснила му, че братовчедка й е малолетна и е неподходяща компания за него. Той привидно се съгласил с това.

На 11.02.2018 г. родителите на св. П. - св. Д. П. и Д. П. отишли на 3-дневна почивка в гр. Чепеларе. Св. Ю.П. била поверена на грижите на баба си по бащина линия –М. П., чиято къща била в същия двор, в който бил и домът на момичето.

Около 18.30 ч. св. Полова се обадила на подс. Й. и подс. С. и ги поканила в дома си. Същите приели поканата. След като се събрали двамата подсъдими и св. П. слушали музика, пиели и пушели. В един момент подс. Й. съблякъл блузата на св. П. и тя останала по сутиен. Поискал да правят секс, но св. П. отказала, тъй като била неразположена. Тримата излезли на терасата да пушат, при което двамата подсъдими се прибрали в къщата и заключили св. П. навън. Тя започнала да чука на прозореца, но не смеела да вика, тъй като можело да я чуе баба й. В това време двамата подсъдими снимали клип, на който тя се виждала по сутиен.

След известно време подс. Й. отключил вратата на терасата и св. П. се прибрала в къщата. Дръпнал я в съседната стая и я накарал да му прави фелацио. Подс. С. станал свидетел на действията им, а и св. П. впоследствие му се похвалила какво е правила.

Междувременно св. П. напълнила ваната в банята и приканила младежите, ако искат да влязат в нея. Първоначално във ваната влязъл подс. Й., който се съблякъл гол. Последван бил от подс. С., а двамата дръпнали св. П. във водата, като я съблекли гола. Докато били във ваната двамата обвиняеми целували момичето и го докосвали по гърдите и тялото. В същото време тримата правели и снимки. Първи подс. Й., а след него и обв. С. публикували снимките в Снап-чат.

   Св. Х. почти веднага узнала от своя приятелка за качения
 клип в Снап - чат, на който се виждала братовчедка й Ю. на
терасата по сутиен. Веднага се обадила на св. П. и я попитала с
кого е и къде. Св. П. казала, че е сама в дома си, но се чували
гласове, което накарало св. Х. да се усъмни в думите й. Писала
на месинджъра на подс. С., питайки го къде е. Първоначално
той отричал да е при братовчедка й, след това признал. За да покаже
каква е св. П., подс. С. изпратил на св. Х. клипа,
на който била по сутиен на терасата.

Св. Х. се притеснила и се обадила на баба си Р. /баба по майчина линия и на св. П./ и й казала, че св. П. е с момчета в дома си. Р. се обадила на другата баба на св. П. и я предупредила за случващото се. Междувременно двамата подсъдими си тръгнали.

Същата вечер родителите на св. П. се прибрали. Те узнали от майките си какво се е случило. Св. Попов разгледал телефона на дъщеря си и видял голите снимки. Попитал я, дали е правила същата вечер секс с някое от момчетата, но тя отрекла. Заявила, че е имала сексуален контакт няколко месеца по-рано, двукратно, с подс. Й..

На следващия ден св. П. и св. Х. се срещнали. Св. Х. й казала, че се е видяла с подс. С. и са изтрили снимките от телефона му. При разговора им св. П. признала, че е имала интимни отношения с подс. Й., по взаимно съгласие

С протокол за доброволно предаване от 06.03.2018 г. св. П. предала мобилния си телефон, съдържащ клипове и снимки от 14.02.2018 г., както и запис на разговори с подс. Й..

С протокол за доброволно предаване от 07.03.2018 г. подс. Й. предал мобилния си телефон, съдържащ клипове и снимки от 14.02.2018 г., както и запис на разговори между тях.

С протокол за доброволно предаване от 07.03.2018 г. подс. С. предал мобилния си телефон, съдържащ клипове и снимки от 14.02.2018 г.

По делото са изготвени технически експертизи на предоставените записи от телефони. Мобилните телефони са върнати на собствениците им срещу разписки.

По делото е изготвена съдебна психолого-психиатрична експертиза на св. П., която установява, че липсват данни спрямо нея   да   е   упражнено   физическо   или   психическо   насилие   при осъществяването на блудствените действия или сексуалните контакти.Към момента на деянието св. П. е била психично здрава и в състояние правилно да възприема фактите от значение за делото, да дава правилни и достоверни обяснения за тях. Не е установена патологично повишена склонност към преувеличаване на фактите.От заключението е видно ,че св. П. има съответни за възрастта си индивидуално-психологични особености, интелектуалното й функциониране е в рамките на нормата. Същата не е била в състояние да разбира значението /характера/ на извършеното спрямо нея деяние. Поведението на св. П. при извършеното спрямо нея деяние е резултат от индивидуално-психологични и възрастови особености.

По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза на св. П., от заключението на която е видно , че същата се намира в добро здравословно състояние. Установена е стара дефлорация на девствената ципа. Сочи се, че разкъсването на девствената ципа е получено вследствие действие на твърд тъп предмет и добре отговаря да е получено при проникване във влагалището на такъв предмет. Такава характеристика има мъжкият полов член в състояние на ерекция. Установените увреждания добре отговарят да са били получени по време и начин, сочени от пострадалата. Разкъсването на девствената ципа по време на сексуален контакт е причинило на св. П. „Болки и страдания".

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на  направените от подсъдимите самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство  гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Ю.Д.П., Д. Г. П. и А.-Р. Н. Х., приобщени по съответния процесуален ред.

 Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признават вината си и изразяват съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието и заключенията на вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство експертизи.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият М.М.Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 151 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй като на неустановени дати през м.октомври 2017 г., в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - Ю.Д.П., родена на *** г., като деянието не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.

С деянието си подсъдимият М.М.Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав и на чл. 149 ал. 4, т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 14.02.2018 г., в гр.Сливен, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, което не разбирало значението на извършеното - Ю.Д.П., родена на *** г. /целувал, докосвал по гърдите и тялото, правено му било фелацио от П./, като деянието било извършено от две лица - в съизвършителство с Б.М.С..

С деянието си подсъдимият Б.М.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 149, ал.4, т.1 и т.2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 14.02.2018 г., в гр.Сливен, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, което не разбирало значението на извършеното - Ю.Д.П., родена на *** г. /целувал П. и я докосвал по гърдите и тялото/, като деянието било извършено от две лица - в съизвършителство с М.М.Й..

Безспорно е установено, че на неустановени дати през м.октомври 2017 г. подсъдимият Й. се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - Ю.Д.П., родена на *** г.  

Безспорно е установено също, че на 14.02.2018 г. подсъдимите Й. и С. извършили действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Ю.Д.П., която не разбирала значението на извършеното.

По делото е установено и ,че подс. Й. е извършил деянието в условията на продължавано престъпление , доколкото двете деяния включени в съвкупността са извършени при еднородна фактическа обстановска , през непродължителен период от време и при еднородност на вината.

Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл. Двамата са съзнавали    обществено опасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимите, липса на  морално-волеви задръжки, незачитане на  личната  и полова неприкосновеност на личността.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с индивидуализиращите вината на всеки един от подсъдимите  обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства за всеки един от подсъдимите, съдът отчете самопризнанията им, изразеното съжаление за извършеното, оказаното съдействие на разследващите органи.

Съдът не отчете  отегчаващи вината обстоятелства за двамата подсъдими.

Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална   превенция, съдът наложи на подсъдимите следните наказания:

На подсъдимия М.М.Й. на основание чл. 151 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 58А ал.4 вр. 55 ал.1 т.1 от НК наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На подсъдимия М.М.Й. на основание чл. 149 ал. 4, т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл. 58А ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23 от НК определя на подсъдимия М.М.Й. едно общо наказание, а именно – наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На подсъдимия Б.М.С. на основание чл. 149, ал.4, т.1 и т.2, вр. ал. 1 вр. чл. 58А ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 53 ал.1 б. „А” от НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство по делото, а именно:  1 бр. СД, прикрепено към корицата на делото в плик запечатан с лепенка № ТЕ 137/02.05.2018 г. на ОД-МВР-Сливен, като след влизане на присъдата в сила, същото да се унищожи като вещ без стойност.

Съдът осъди подсъдимите Й. и С. да заплатят направените по делото разноски в размер на 459,85 лв. за всеки от тях, в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.

Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на деянията и извършителите, така и на целите и задачите на наказанието.

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: