№ 4956
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110146773 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу М. Л. К..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. „........, с абонатен № 262138, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Моли да бъде установено по отношение на ответната страна, че дължи
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25012/2022г.,
СРС, 63 с-в, а именно: 622 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците от
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, 74,34 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 28.04.2022г., 34,75 лв. - суми за дялово
разпределение, дължими за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021г г., ведно със законна
лихва върху главниците от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 13.05.2022 г. до
изплащане на вземането и 6,55 лв. - мораторна лихва за периода от 31.05.2019г. до
28.04.2022 г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като недопустими, неосноватeлни
и недоказани. Отрича наличието на облигационно отношение между страните, в т.ч. да е
собственик на имота или да е сключил индивидуален договор с ищеца. Оспорва ищецът да е
доставял претендираното количество и качество топлинна енергия до недвижим имот на
1
ищеца, както и че ответникът е потребил твърдените количества енергия. Счита, че не е
налице забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответникът дължи описаните по-горе суми, за
които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените
от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно
отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна
енергия и за ответната страна е възникнало задължение в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е
топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или
третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди директно с топлопреносното предприятие.
В случая от приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот №143, том I, рег. №
2172, дело № 122/2015г. от 05.11.2015г. се установява, че ответницата М. Л. К. е придобила
собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. София, район „......... Следователно
като собственик на имота ответницата е имала и качеството потребител на топлинна енергия
2
и е била страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат
консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна
енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера
на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска,
предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „МХ Елвеко“ ООД.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че количеството топлинна
енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа годност. Посочено е още,
че в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление, отдадена от щранг-лира в
банята без индивидуален разпределител на разходите за отопление, топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване съобразно показанията на 1 бр. водомер за топла вода в
имота и отдадена от сградната инсталация, разпределяна на абонатите пропроционално на
отопляемите обеми по проект. Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия
през процесния период се равнява на 799,70 лв.
Неоснователни са възраженията на ответницата срещу изчислените от вещото лице
количества и стойност на топлинната енергия, тъй като били в по-висок размер от тези,
претендирани от ищеца. Установяването на тези обстоятелства изисква специални знания из
областта на топлотехниката, поради което за изясняването им е допусната съдебно-
техническа експертиза. При изготвяне на заключението вещото лице не е ограничено от
размера на предявените искове, тъй като същото, за разлика от съда, не е ограничено от
диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК). Иначе казано, вещото лице е длъжно да
се ръководи само от научните правила и обстоятелствата по делото като обективираните в
заключението изводи следва да бъдат оценени от съда наред с другите доказателства по
делото (чл. 202 ГПК) в рамките на поисканата от страните защита.
Не може да се сподели и становището на ответника, относно изтеклия срок за метрологична
проверка на средството за търговско измерване (СТИ), тъй като от приетата експертиза се
установява, че макар и по-късно е извършена метрологична проверка на СТИ, при която е
установено, че същото е било изправно. При това положение, следва да се възприеме като
3
обоснован извода на вещото лице, че след като СТИ е било изправно след изтичане на срока
за метрологична проверка то същото е било такова и преди изтичането му, тъй като няма
основание да се смята, че същото само е заработило вярно.
Неоснователни са и възраженията на ответника, свързани с приложението на чл. 60, ал. 1 от
Наредба № 16-334 (отм.), съотв. чл. 60, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. В
цитираните разпоредби е предвидено, че когато към една абонатна станция са присъединени
повече от една сгради, количеството доставена топлинна енергия се разделя между тях от
топлопреносното предприятие или от доставчика самостоятелно или чрез възлагане на лице
по чл. 139б ЗЕ по контролни топломери и водомери за топла вода за отделните сгради,
инсталирани в абонатната станция преди присъединителните топлопроводи (т. 1) или
пропорционално на инсталираната мощност на сградните инсталации съгласно
споразумението по чл. 35, ал. 1, т. 4 (т. 2). В случая не се спори, а и от разясненията на
вещото лице по СТЕ става ясно, че процесната абонатна станция захранва две сгради, в
които има монтиран контролен топломер, но няма монтиран контролен водомер за топла
вода. Наличието на поставен контролен топломер означава, че е спазено изискването по чл.
60, ал. 1, т. 1 от наредбата, в частта относно потребената топлинна енергия за отопление и
сградна инсталация. Липсата на контролен водомер, както обосновано сочи и вещото лице,
би могло да се отрази единствено на потребените количества топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване.
Независимо от горното, както бе посочено и по-горе, липсата на монтиран контролен
водомер и споразумение по чл. 35, ал. 1, т. 4 не означава обаче че топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване въобще не се дължи (така вж. напр. Решение от 17.11.2016г.
по в.гр.д. № 5708/2016г., II-Б с-в, СГС, Решение от 31.08.2022г. по в.гр.д. № 11842/2020г.,
IV-г, СГС), тъй като показанията на контролния водомер са от значение само за размера на
разликата между отчетеното количество вода, измерено при общия водомер и сумата от
отчетените количества от индивидуалните водомери за топла вода (чл. 69, ал. 4 от
наредбата), но не се отразява на количеството топла вода, отчетено от индивидуалния
водомер в имота. В конкретния случай, от приложените към молбата на третото лице-
помагач от 15.02.2023г. отчети, както и от таблицата на в.л. на л. 79 от делото, се
3
установява, че начислената разлика е незначителна (-0,11м), поради което няма основание
да се смята, че извършената корекция води до неправомерно начисляване на допълнителни
количества в тежест на потребителя.
По изложените съображение приетата съдебно-техническа експертиза следва да се
кредитира изцяло, като се приеме, че стойността на потребената топлинна енергия през
процесния период се равнява на 799,70 лв.
Частично основателно е възражението на ответницата за погасителна давност. Съгласно
Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г.
задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на
4
тях е приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. В приложимите в
случая Общи условия на ищеца, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните
месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ). Следователно погасителната давност започва да тече от 46-тия
ден, т.е. вземането за м. юни 2018г. – от 15.08.2018г., вземането за м. юли 2018г. – от
15.09.2018г., вземането за м. август 2018г. – от 16.10.2018г. и пр. В същото време, следва да
се съобрази и това, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., давностният срок е спрял да
тече, на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г. /.
В настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 13.05.2022г., поради което
след отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни (през който давност не е текла съгласно
ЗМДВИП), следва да се приеме, че погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за
периода от 01.05.2018г. до 31.12.2018г., като не са погасени вземанията за периода от
01.01.2019г. до 30.04.2021г. (давността за м. 12.2018г. изтича на 22.04.2022г.), които съдът
при условията на чл. 162 ГПК намира, че се равняват на 707,10 лв. (видно от приетата СТЕ).
При това положение предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи
като основателен за сумата от 622 лв. за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2021г., като се
отхвърли за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2018г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите
условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Следователно, в тежест на ответника е възникнало
и задължение за главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2021г. в размер на 34,75 лв.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. На основание чл.
119 ЗЗД се явяват погасени по давност и претенциите за мораторна лихва върху погасената
по давност главница. Що се касае до мораторната лихва върху главницата, която не е
погасена, съдът намира следното:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
5
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., приложими към непогасената
част от главницата, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят,
като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва само ако задълженията не са платени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно при действието на тези общи условия, топлопреносното
предприятие не начислява лихва за забава върху задължения, определени по прогнозна
консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
От изложеното следва, че ответникът дължи единствено мораторна лихва върху
непогасената по давност главница за топлинна енергия, която в случая съдът намира, че се
равнява на 63,18 лв., определена при условията на чл. 162 ГПК.
Следователно предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
следва да се уважи за периода от 15.09.2019г. до 28.04.2022г. до сумата от 63,18 лв., като се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 74,34 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, в договора за доставка на
топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на вземането за дялово
разпределение, поради което длъжниците се считат в забава от момента на поканата (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), каквито доказателства не са представени по делото, поради което предявеният
иск за мораторна лихва върху тази главница в размер на 6,55 лв. за периода от 31.05.2019г.
до 28.04.2022 г. следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
По разноските: При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени
съобразно уважената част от предявените искове, а ответникът – съобразно отхвърлената.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно
ответникът следва да заплати на ищеца следните суми: 24,39 лв. – държавна такса в
заповедното производство, 48,78 - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 24,39 лв. – държавна такса за исковото производство, 97,56 лв. -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 292,68 лв. – разноски за
експертизи. Ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за исковото
производство в размер на 400 лв. и за заповедното производство в размер на 400 лв., като
последните следва да бъдат намалени с оглед възражението на ищеца за прекомерност до 50
лв. (предвид ниската фактическа и правна сложност на заповедното дело). От така
6
претендираните суми, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1,20 лв. за
заповедното производство и 9,60 за исковото производство, определени съобразно
отхвърлената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М. Л.
К., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул.......... дължИ на „Т С“ ЕАД, с ЕИК .., със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „..........., на основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми: 622 ЛЕВА - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. „........, с абонатен № 262138 за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 13.05.2022 г. до окончателно
изплащане на задължението, 63,18 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
28.04.2022г., 34,75 ЛЕВА - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410
ГПК – 13.05.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
31.12.2018г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 63,18 лв. до пълния предявен размер от 74,34 лв., както и иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,55 лв. за периода
от 31.05.2019г. до 28.04.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 25012/2022г. по описа на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА М. Л. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул.......... ДА ЗАПЛАТИ на „Т
С“ ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „........... сторените по
делото разноски, а именно: 24,39 ЛЕВА – държавна такса в заповедното производство, 48,78
ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 24,39 ЛЕВА –
държавна такса за исковото производство, 97,56 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и 292,68 ЛЕВА – разноски за експертизи.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„........... ДА ЗАПЛАТИ на М. Л. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул..........
сторените по делото разноски, а именно: 1,20 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 9,60 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
7
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „МХ Елвеко“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8