РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Перник, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500507 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 260023 от 05. 05. 2022г., постановено по гр. д. № 776 /
2020г. по описа на Радомирския Районен съд :
Е отхвърлен като неоснователен искът на Р. Г. Г. от ***, ЕГН:
**********, срещу В. Е. Н. от ***, ЕГН: ********** и Г. Б. К. от ***, ЕГН:
**********, с който моли съда да постанови решение, с което на основание
чл.33 ал. 2 от ЗС да му бъде признато правото да изкупи ½ ид.ч. от УПИ,
находящ се в *** /***, с площ на този УПИ по нот.акт. от 424 кв.м., а по
скица 419 кв.м., който имот УПИ съставлява парцел *** в кв.** по
регулационни план на гр.***, одобрен със Заповед № 367/28.12.2001 г., при
граници на този УПИ по нотариален акт: улица, Л.Д.Т., д-р П.И.А. и Н-ци на
Г.М.П. и при граници на този УПИ по скица: улица „***“, парц. ***,
парц.***, парц.***, с реално ползване на северозападната половина от този
така описан УПИ, при граници на реално ползвана част: улица „***“, Л.К.,
1
останалата част от УПИ и д-р П.И.А., ведно с построените в описания по -
горе УПИ апартамент от жилищна сграда, със застроена площ от 40 кв.м.
построена в този УПИ откъм съседа Л.Д.Т., състоящ се от стая, кухня,
коридор и входно антре на етажа със самостоятелен вход, както и мазето под
северния ъгъл на къщата също откъм съседа Л.Д.Т., което е със
самостоятелен вход, заедно с клозет и барака със застроена площ от 6 кв.м.,
също построени в тази половина на УПИ от към съседа Л.Д.Т., като
построената в описания по-горе УПИ жилищна сграда е със статут на строеж
Параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, при условията съгласно договор за покупко-
продажба обективиран в нот. акт № **, том *, рег. № ***, дело № 777 от
14.12.2015 г. на Б.К. - Нотариус с район на действие районен съд-Радомир,
вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Е осъден Р. Г. Г. от ***, ЕГН: **********, да заплати на В. Е. Н. от ***,
ЕГН: **********, сумата от 405 лв. /четиристотин и пет лева/- направени
разноски по делото.
Недоволен от решението е останал Р. Г. Г., който чрез адвокат Б. Б., го е
обжалвал изцяло. Моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и предявеният иск да бъде уважен. Навеждат се доводи, че
не се обсъдени всички доказателства, че искът касае изкупуването на идеална
част, както и че не е обсъдено заключението на вещото лице Д. Н.. Моли да
му бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции. В
съдебно заседание поддържа жалбата си чрез адвокат Б. и моли да му бъдат
присъдени направените разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Насрещната страна В. Е. Н., чрез адвокат С. И., е депозирала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред Пернишкия окръжен
съд. В съдебно заседание поддържа писмения си отговор на въззивната жалба,
чрез адвокат И. и моли да му бъдат присъдени направените разноски пред
въззивната съдебна инстанция.
Г. Б. К. не е депозирала писмен отговор и не е изразила становище по
подадената въззивна жалба.
За да постанови решението си, Радомирският районен съд е приел
2
следното:
Приел е, че е налице хипотезата на чл. 32, ал.2 от ЗС, тъй като на 14. 12.
2015г. В. Е. Н. е продал на Г. Б. К. процесния недвижим имот, като останалата
част от същия е била собственост на майката на ищеца А. Г. А., а след
смъртта й е останала в собственост на сина й Р. Г. Г., т.е. имотът е имал
съсобствен характер и той е продаден без имотът да бъде предложен на
другия съсобственик. Отбелязал е, че няма значение, че са продадени идеални
части от него, като от значение е, че имотът е бил съсобствен. Обсъдил е
заключението на вещото лице Д. Н..
Въз основа свидетелските показания на В. Н. С. и И.К., съдът е приел,
че преди 5-6 г. Р. е разбрал, че имотът е продаден, а искът е предявен на 02.
10. 2020г., поради което е приел, че е искът е предявен след изтичането на
двумесечния срок от узнаването и на това основание е отхвърлил иска като
неоснователен.
С оглед изхода по делото съдът е възложил разноските в тежест на
ищеца.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия при
Пернишкия районен съд, в кръга на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Пернишкият окръжен съд служебно намира, че решението се явява
процесуално допустимо. Само за яснота следва да бъде отбелязано следното,
касаещо направените възражения с писмения отговор на ответника В. Е. Н.,
пред Радомирския районен съд, относно процесуалната недопустимост на
предявения иск :
3
-Съгласно константната съдебна практика, предявеният иск по чл. 33,
ал.2 от ЗС, не е установителен иск, за предявяването на който ищецът следва
да обоснове правен интерес от предявяването му. Искът по чл. 33, ал.2 от ЗС е
конститутивен иск, с който се реализира едно потестативно право на ищеца,
защото се упражнява с изявление от непоканения непродаващ съсобственик
и има за последица настъпването на правна промяна.
-Съгласно константната съдебна практика, наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 33, ал.2 от ЗС следва да се преценява към момента
на постановяване на съдебното решение, а не към момента на предявяване на
иска.
-Съгласно константната съдебна практика, искът по чл. 33, ал.2,
изречение второ от ЗС следва да се предяви в двумесечен срок от узнаване за
продажбата, което обстоятелство с оглед гореизложеното се преценява към
момента на постановяване на съдебното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, от доводите на
насрещните страни и от събраните по делото доказателства, Пернишкия
окръжен съд намира следното :
Въз основа на покупко – продажба, извършена на 01. 10. 2006г., с
нотариален акт № ***, том **, рег. № ***, дело № 330 / 2006г. на нотариус
Б.К., непълнолетният тогава В. Е. Н., действащ със съгласието на своята
майка и законен представител Г.Б. Н., е закупил процесното място – ½
идеална част от описания УПИ ведно с построените в него : апартамент от
жилищна сграда, състоящ се от стая, кухня, коридор и входно антре на етажа,
със самостоятелен вход, както и мазето под северния ъгъл на къщата, което
е със самостоятелен вход, заедно с клозет и барака, находящи се в
северозападната част от двора, като построената жилищна сграда /къща/ е
със статут по строеж по параграф 16, ал.1 от Преходните разпоредби на
Закона за устройство на територията /л.73 – л.73 от първоинстанционното
производство/.
Видно от констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство и съдебна делба, издаден на 3. Х. 1970г. от
Радомирския районен съдия Б.В., Г.А.З. е бил признат за собственик на
4
останалата ½ идеална част от описания УПИ, ведно с построените в него :
апартамент, състоящ се от стая, кухня и коридор на първия етаж на масивната
къща, със самостоятелен вход, както и мазето под източния ъгъл на къщата,
което е със самостоятелен вход, заедно с клозет и барака в югоизточната
половина на двора.
След смъртта на Г.А.З. на *** и на неговата съпруга М. Н. З. на 08. 10.
2010г. /у-ние за наследници на същия към нотариалното дело/, като
наследници на тази ½ идеална част от същия УПИ и на построените в него :
апартамент, състоящ се от стая, кухня и коридор на първия етаж на масивната
къща, със самостоятелен вход, както и мазето под източния ъгъл на къщата,
което е със самостоятелен вход, заедно с клозет и барака в югоизточната
половина на двора, са останали децата на двамата съпрузи – С. Г. А., А. Г. И.
и А. Г. А..
Следователно към 14. 12. 2015г. процесният имот е бил съсобствен :
В. Е. Н. е бил собственик на ½ идеална част от описания УПИ ведно с
построените в него : апартамент от жилищна сграда, състоящ се от стая,
кухня, коридор и входно антре на етажа, със самостоятелен вход, както и
мазето под северния ъгъл на къщата, което е със самостоятелен вход, заедно с
клозет и барака, находящи се в северозападната част от двора, като
построената жилищна сграда /къща/ е със статут по строеж по параграф 16,
ал.1 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията /л.73 –
л.73 от първоинстанционното производство/, а собственици на останалата
общо ½ идеална част от описания УПИ, ведно с построените в него :
апартамент, състоящ се от стая, кухня и коридор на първия етаж на масивната
къща, със самостоятелен вход, както и мазето под източния ъгъл на къщата,
което е със самостоятелен вход, заедно с клозет и барака в югоизточната
половина на двора, са били С. Г. А., А. Г. И. и А. Г. А..
На 14. 12. 2015г. , с нотариален акт № **, том *, рег.№ ***, дело № 777
от 2015 година на нотариус Б.К., с район на действие Районен съд -
гр.Радомир, вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег. № ***, В. Е. Н.
е продал на Г. Б. К., следния недвижим имот, а именно: ½ идеална част от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на град
***, община ***, област ***, на ***, с площ на този урегулиран поземлен
имот по нотариален акт от 424 кв.м., а по скица с площ на този урегулиран
5
поземлен имот по нотариален акт от 419 кв.м., който урегулиран поземлен
имот съставлява парцел *** /***/ в квартал ** по регулационния план на
гр.***, одобрен със Заповед № 367 от 28.12.2001 година, при граници на този
урегулиран поземлен имот по нотариален акт: улица, Л.Л. , Т., д-р П.И.А. и
наследници на Г.М.П. и при граници на този урегулиран поземлен имот по
скица: улица „***”, парцел ***/***/, парцел ***/***/, парцел ***/***/, с
реално ползване на северозападната половина от този. така описан
урегулиран поземлен имот, при граници на реално ползваната част: улица
„***”, Л.К., останалата част от урегулирания поземлен имот и д-р П.И.А.,
ведно с построените в описания по-горе урегулиран поземлен имот
АПАРТАМЕНТ от ЖИЛИЩНА СЕРАДА, със застроена площ от
40/четиридесет/ кв.м., построена в тозй урегулиран поземлен имот откъм
съседа Л.Д.Т., състоящ се от стая, кухня, коридор и входно антре на етажа със
самостоятелен вход, както и мазето под северния ъгъл на къщата също откъм
съседа Л.Д.Т., което е със самостоятелен вход, заедно с клозет и барака със
застроена площ от 6 кв.м., също построени в тази половина от урегулирания
поземлен имот откъм съседа Л.Д.Т., като построената в описания по-горе
урегулиран поземлен имот жилищна сграда е със статут на строеж параграф
16, ал. 1 от ПР на ЗУТ /л.4 от първоинстанционното производство/, за сумата
от 9500лв.
По делото не се спори, че преди датата на продажбата, продавачът В. Е.
Н. не е предлагал на никой от останалите съсобственици да изкупи неговата
част от съсобствения недвижим имот за сумата от 9500лв.
Впоследствие на 21. 09. 2016г. с нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот, № ***, том *, рег. № ***, дело № 338 / 2016г. на нотариус
М.Д., С. Г. А. и А. Г. И. са продали на тяхната сестра А. Г. А., техните общо
2/3 идеални части от ½ идеална част от процесния недвижим имот и на
построените в него : апартамент, състоящ се от стая, кухня и коридор на
първия етаж на масивната къща, със самостоятелен вход, както и мазето под
източния ъгъл на къщата, което е със самостоятелен вход, заедно с клозет и
барака в югоизточната половина на двора, за сумата 9100лв. По – този начин
А. Г. А. е станала собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот
и на построените в него : апартамент, състоящ се от стая, кухня и коридор на
първия етаж на масивната къща, със самостоятелен вход, както и мазето под
източния ъгъл на къщата, което е със самостоятелен вход, заедно с клозет и
6
барака в югоизточната половина на двора /л.7 – л.8 от първоинстанционното
производство/. В исковата молба има твърдение, че тя е починала и е оставила
ищеца за единствен законен наследник, но доказателства в тази насока няма,
което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен.
От свидетелските показания на И.М.К. и Г.Б. Н., дадени в с.з. на 24. 02.
2022г. пред Радомирския районен съд, се установява, че преди около 5-6г.
ищецът Р. Г. е разбрал за тази извършена продажба. Видно от отбелязването
върху исковата молба, същата обаче е подадена 02. 10. 2020г., т.е. далеч след
изтичането на двумесечния срок от узнаването за извършената продажба.
Следователно и на това основание искът се явява неоснователен.
Пернишкия окръжен съд следва да отбележи, че при законово
изискване по реда на чл. 33, ал.1 от ЗС за представяне на писмени
доказателства пред нотариуса, че продавачът съсобственик е предложил на
останалите съсобственици да изкупят съсобствената част, която той продава,
но те не са пожелали и при изискване за представяне на писмена декларация,
подписана от продавача пред нотариус, то свидетелски показания за
установяване на обстоятелството, че останалите съсобственици устно са
канени да изкупят съсобствената част на продавача, са процесуално
недопустими.
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че Радомирският районен
съд е обсъдил първоначалното заключение на вещото лице Д. Н., по приетата
съдебно - техническа експертиза /гърбът на л. 107 от първоинстанционното
производство/. Видно от това заключение описаният апартамент /къща/ в
северозападната част на двора, със застроена площ от 40 кв. м. не отговаря на
изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗУТ за самостоятелно жилище /обект/, тъй
като няма баня – тоалетна /л.69 от първоинстанционното производство/.
Допълнителната съдебно - техническа експертиза /л.92 – 93/, действително не
е обсъдена от Радомирския районен съд. Изложеното в нея не противоречи на
първоначалното заключение, а касае двата самостоятелни обекта в
жилищната сграда със застроена площ от 90 кв.м.
При положение, че искът по чл. 33, ал.2 от ЗС, е предявен години след
изтичането на двумесечния срок, и то от лице, за което няма доказателства, че
е наследник на А. Г. А., то това е основание за отхвърляне на предявения иск,
а първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице с нищо не
7
променят този извод на съда.
Следователно въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на В. Н. сумата 300лв., представляваща направените от него разноски
пред Пернишкия окръжен съд за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260023 от 05. 05. 2022г., постановено по гр.
д. № 776 / 2020г. по описа на Радомирския Районен съд.
Осъжда Р. Г. Г., с ЕГН **********, от ***, да заплати на В. Е. Н., с ЕГН
**********, от ***, сумата 300лв., представляваща направените от него
разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8