МОТИВИ по НОХД №665/18г
по описа на ПОС.
Срещу
подсъдимият Р.М.П. е
повдигнато обвинение по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2
предл.1, т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това че през периода **** г. - *** г. в гр.П., в качеството си на *** на „***"
ООД гр.П* с ЕИК/БУЛСТАТ ***, при условията на продължавано престъпление, за два
данъчни периода, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 30043,20 лв. за „***" ООД гр.П., представляващи
дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството, чрез
несъзнаваното участие на Р.И.И., оперативен счетоводител на „***" ООД, е
съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри -
дневници за покупките на дружеството, съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113
ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които са отразени данъчни фактури по неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит, потвърдил неистина в писмени декларации,
които се изискват по силата на закон - чл.125 ал.1 от ЗДДС и приспаднал
неследващ се данъчен кредит, както следва:
1. През *** г. при водене на счетоводството
съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „***" ООД
гр.П., в който отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по
фактури с номера: № *** г. с данъчна основа 21300 лв. и начислен ДДС в размер на
4260 лв. с посочен доставчик „***" ЕООД и № *** г. с данъчна основа 81288
лв. и начислен ДДС в размер на 16257,60 лв. с посочен доставчик „***" ЕООД
и
и на *** г. избегнал установяване и плащане на
данъчни задължения в особено големи размери – 20517,60 лв., като в СД по ЗДДС
вх.№ **** г. за данъчен период м. *** г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив,
потвърдил неистина относно размера ДДС по доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 117501,31 лв. в раздел „Б" от декларацията, вместо
действителният – 96983,71 лв. и в раздел "В" е декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 6927,13 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в
размер на 13590,47 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер
на 20517,60 лв.;
2. През *** г. при водене на счетоводството
съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките на "***"
ООД, в който отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по
фактури №№: *** г. с данъчна основа 16630 лв. и начислен ДДС в размер на 3326
лв.; *** г. с данъчна основа 15200 лв. и начислен ДДС в размер на 3040 лв. и ****
г. с данъчна основа 15798 лв. и начислен ДДС в размер на 3159,60 лв., всички с
посочен доставчик ЕТ „А.М."
и на ****
г. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери –
9525,60 лв., като в СД по ЗДДС вх.№ *** г. за данъчен период м. ноември 2008
г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина относно размера на
ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 15610,33 лв. в
раздел „Б" от декларацията, вместо действителният - 6084,73 лв. и в раздел
"В" е декларирал ДДС за внасяне в размер на 232,40 лв., вместо
действителният ДДС за внасяне в размер на 9758 лв., като е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 9525,60 лв.
Прокурорът поддържа обвинението като счита същото за доказано по несъмнен начин. Предлага, с оглед
данните за личността на подсъдимия, на същия да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, а именно при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като бъде приложен
института на условното осъждане.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Защитникът му
пледира за оправдателна присъда, тъй като счита, че
обвинението срещу подзащитният му не е доказано.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира
и приема за установено следното :
Подсъдимият Р.М.П. е роден на *** г. в
с.В., живущ в ***, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, висше образование и трудовоангажиран.
Търговско дружество „***"
ООД, със седалище в гр.П., е вписано в търговския регистър с Решение № 5790 от
15.09.2004 г. на Окръжен съд гр.Пловдив по фирмено дело № 27880/2004 г. като
съдружници в същото били подсъдимият Р.М.П. и ***му В.Р. П.. Двамата били и
управители на гореупоменатото дружество като представлявали последното заедно и
поотделно. „***" ООД е регистрирано на 20.09.2004 г. в ТД на НАП
гр.Пловдив с ЕИК по БУЛСТАТ *** Дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от
06.10.2004 г. В
качеството си на регистрирано по ЗДДС лице „***"
ООД, съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и на чл.113 ал.1 от ППЗДДС, водило отчетни
регистри, а именно дневник за покупките и дневник за продажбите, които по съдържание представлявали хронологичен опис на
извършените покупки, респ. продажби на стоки и услуги през даден месечен
(данъчен) период. Всички
данъчни документи по доставки, по които регистрираното лице е получател,
следвало да бъдат отразени в "дневника за покупките", а издадените
данъчни документи по доставки, се отразявали в "дневника за
продажбите". Когато за определен данъчен период общата сума на начисления
от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит,
разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне. Съгласно нормата на чл.125, ал.1 от ЗДДС за
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, с изключение на случаите по
чл.157 от ЗДДС. Основната дейност на „***" ООД през *** г. била
строителство на сгради и строителни съоръжения, както и с поставяне на външна
изолация на сгради в гр.П.. Търговското дружество притежавало и магазин за
строителни материали и стоки. Подсъдимият П. се занимавал със строителството, а
**** отговарял за дейностите, свързани с
поставянето на изолация. Съпругата на подс. Р.П. работела в магазина,
стопанисван от търговското дружество. Същевременно единствено подсъдимият Р.П.
се занимавал със счетоводството на „***" ООД като той съставял фактури от
името на търговското дружество, както и бил получател на издадените такива към „***” ООД. През ***г. „***" ООД било обслужвано
счетоводно от търговско дружество „***”
ЕООД. Между двете дружества бил сключен договор, съгласно който оперативно счетоводната дейност се
осъществявала от свид. Р.И.. В началото на всеки месец на гореупоменатата
свидетелка били представяни за осчетоводяване фактурите относно дейността на „***"
ООД, осъществена през предходния месец. Свидетелката Р.И. включвала фактурите в
съответните отчетни регистри – дневниците за покупки и продажби като същата
изготвяла месечните справки-декларации (СД) по чл.125 от ЗДДС. Съответно всички справки
декларации на магнитен носител били представяни от свид.И. или от друг надлежно
упълномощен служител на „***” ЕООД, в ТД на НАП гр.Пловдив. С подаване на
справки-декларации по ЗДДС, основани на аналитичните регистри, свид.И.
формирала окончателните задължения на „***” ООД към бюджета. В дневниците за
продажби и в подаваните справки-декларации били отразявани реални продажби на „****”
ООД. Именно върху тези облагаеми продажби, като регистрирано по ЗДДС лице,
дружеството начислявало и събирало косвен данък – ДДС.
За да намали дължимия ДДС на
„***” ООД за два данъчни периода, а именно- *** *** г. и месец ноември ***г., подс.П. се снабдил, от
неустановени по делото лица, с фактури, които имали за предмет – покупка на
строителни материали и за извършена услуга – механизация, а именно: фактура № ***.
с данъчна основа 81288 лв. и начислен
ДДС в размер на 16257,60 лв., издадена от „***” ЕООД гр.С., за доставка на
строителни материали (кнауф, гипс, гипсова шпакловка, фаянс, теракот, теракол,
цимент и итонг); фактура № **** г. с данъчна основа 21300 лв. и начислен ДДС в
размер на 4260 лв., издадена от „***” ЕООД гр.П., с предмет на доставката
"услуга с механизация по договор"; фактура № *** г., издадена от ЕТ „А.М.”***,
с данъчна основа 16630 лв. и начислен ДДС в размер на 3326 лв., за доставка на
строителни материали (греди, дъски, тухли и талпи); фактура № *** г., издадена
от ЕТ „А.М.”*** с данъчна основа 15200 лв. и начислен ДДС в размер на 3040 лв.,
с предмет на доставка на строителни материали (греди и дъски); фактура № *** г.,
издадена от ЕТ „А.М.”*** с данъчна основа 15798 лв. и начислен ДДС в размер на
3159,60 лв., с предмет на доставката – арматура и винкел. По тези общо пет фактури
за процесните два данъчни периода- месец юли и месец **** г., нямало реално
извършени доставки. Подсъдимият представил гореупоменатите фактури, с посочени
доставчици „***” ЕООД гр.С., „***” ЕООД гр.П. и ЕТ „А.М.”***, на свидетелката Р.И.,
за да ги осчетоводи, отразявайки ги в дневниците за покупки и в
справките-декларации по ЗДДС. Целта на подсъдимия Р.П., който съответно бил наясно,
че представляваното от него търговско дружество само определя резултата за
всеки данъчен период, била привидно да се увеличи данъчния кредит, който да превиши или изравни
начисления данък за продажбите, като разликата да представлява ДДС за възстановяване,
съгласно разпоредбата на чл.88, ал.3 от ЗДДС или ДДС за внасяне, но в по-малък размер от действително дължимия. Предоставените
от подсъдимия Р.П. на счетоводителката Р.И.
гореупоменати данъчни фактури, с посочени доставчици „***” ЕООД гр.С., „***”
ЕООД гр.П. и ЕТ „А.М.”***, не отразявали реални търговски операции. Въз основа на тях св.И. изготвила отчетните
регистри и справките-декларации за горецитираните два данъчни периода, които
подала от името на задълженото лице в ТД на НАП - Пловдив. Подсъдимият П. не
обяснил на св.Р.И., че тези фактури не отразяват реални стопански операции.
Относно данъчния период ****
г.:
В началото на месец *** г.,
подс.П. предал фактура № *** г. с данъчна основа 81288 лв. и начислен ДДС в
размер на 16257,60 лв., издадена от „***” ЕООД гр.С., за доставка на строителни
материали и фактура № *** г. с данъчна основа 21300 лв. и начислен ДДС в размер
на 4260 лв., издадена от „***" ЕООД гр.П., с предмет на доставката „услуга
с механизация по договор" на свид.Р.И., за да ги включи в дневника за
покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за данъчния период месец *** г. Съобразно
установения вече в дружеството механизъм изготвените СД по ЗДДС и дневникът за
покупки за този данъчен период били подадени от нея до ТД на НАП – Пловдив на
магнитен носител. Знаейки, че по така включените в дневника за покупки данъчни
фактури, „***” ООД не е получавало доставки с посочения предмет от „***” ЕООД и
„***” ЕООД, подсъдимият не извършил плащане на данъчната основа, респ. на
начисления ДДС по облагаемите продажби, като успял да редуцира данъчния
резултат за периода с подадената на 12.08.2008г. СД по ЗДДС, входирана в ТД на
НАП - Пловдив с №****. В нея подсъдимият Р.П., посредством свид.И., потвърдил
неистина в раздел „Б” относно размера на получени доставки и начисления ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 117 501,31 лв., а
действително установеният е бил 96 983,71 лв., формиран от реално получени от
дружеството стоки и услуги. Приспадайки декларирания неследващ се данъчен
кредит в размер на 20 517,60 лв. от начисления за периода ДДС по мнимите
доставки от посочените по-горе търговци, подс.Р.П., в раздел "В" на
декларацията, посочил ДДС за възстановяване в размер на 6 927,13 лв., вместо
действителния ДДС за внасяне в размер на 13 590,47 лв. По този начин подс.Р.П. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а
именно 20 517,60 лв.
От удостоверение изх.№ *** г.
се установява, че през *** г., едноличен
собственик на капитала и управител на "**” ЕООД бил свид.П.Н.. От
удостоверение изх.№ *** г., се установява, че към месец *** г., едноличен
собственик на капитала и управител на „***” ЕООД е бил И. С.М., който е починал
на *** г. Това търговско дружество не е развивало реална търговска дейност, а
данните му са били използвани за съставяне на неверни счетоводни документи с
цел избягване установяването и плащането на данъчни задължения от други лица
като същото е било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органите на НАП.
Относно данъчен период *** г.
:
След като през месец **** г. подсъдимият Р.П. се
снабдил по неустановен по делото начин с данъчни фактури, а именно фактура № ***
г., издадена от ЕТ „А.М.”*** с данъчна основа 16630 лв. и начислен ДДС в размер
на 3326 лв., за доставка на строителни материали (греди, дъски, тухли и талпи);
фактура № **** г., издадена от ЕТ „А.М.”*** с данъчна основа 15200 лв. и
начислен ДДС в размер на 3040 лв., с предмет на доставка на строителни
материали (греди и дъски) и фактура № *** г., издадена от ЕТ „А.М.”*** с данъчна основа 15798 лв. и начислен ДДС в
размер на 3159,60 лв., с предмет на доставката – арматура и винкел, подсъдимият
предал гореупоменатите три броя данъчни фактури, в началото на *** г., на свид.Р.И., която трябвало да ги включи в
дневника за покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за съответния пданъчен период- ***
г. Подсъдимият на обяснил на счетоводителката- св.Р. И., че фактурите не
отразяват реални стопански операции. Изготвените СД по ЗДДС и дневникът за
покупки за този данъчен период били подадени до ТД на НАП – Пловдив на магнитен
носител от свид.Д.Р., управител на „***” ЕООД . Знаейки, че по така включените
в дневника за покупки данъчни фактури „***" ООД не е получавало доставки с
посочения предмет от ЕТ „А.М.", подсъдимият П. не извършил плащане на
данъчната основа, респ. на начисления ДДС по облагаемите продажби, като успял
да редуцира данъчния резултат за периода с подадената на *** г. СД по ЗДДС,
входирана в ТД на НАП - Пловдив с № *** г. В нея подсъдимият П., посредством
свид.И., потвърдил неистина в раздел „Б” относно размера на получени доставки и
начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
15610,33 лв., а действително установеният е бил 6084,73 лв., формиран от реално
получени от дружеството стоки и услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит
от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от посочения търговец,
обвиняемият редуцирал дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „***"
ООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за
периода, като в раздел „В” бил деклариран ДДС за внасяне 232,40 лв., а
действително установеният ДДС за внасяне бил в размер на 9758 лв., респ.
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 9525,60 лв. По този начин
подсъдимият Р.П. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери за периода от 9525,60 лв.
От удостоверение от
18.08.2011 г. на Смолянския окръжен съд, представено с писмо № 361/1998 ат 18.08.2011
г., се установява че с Решение № 523 от 14.05.1998 г., в регистъра за
едноличните търговци е вписан свид.А.И. ***. Горецитираните три броя фактури не
са били осчетоводени и включени в дневника за продажбите на ЕТ „А.М." за
съответния период.
През *** г. по отношение на „***" ООД била възложена данъчна ревизия,
съгласно заповед за възлагане на ревизия 1003872/13.10.2010 г., изменеа със
заповед за възлагане на ревизия 1005388/28.12.2010 г., за периода от *** – *** г., която ревизия приключила
с издаването на ревизионен акт №*********/17.03.2011г.
Ревизията била извършена от главен инспектор по приходите- свид.В.П. и инспектор
по приходите -свид.С.С.. За установеното при ревизията бил съставен ревизионен
доклад (РД) № 1005388/15.02.2011 г., в който фигурирали констатациите, че по
така декларираните доставки от посочените по-горе доставчици, а освен тях и по
фактури издадени от „***” ЕООД гр.С.,
ревизираното дружество е ползвало неправомерно данъчен кредит, в резултат на
което били определени данъчни задължения за довнасяне в размер на 70 043,20 лв.
/главница/. Ревизионният акт бил връчен на ревизираното лице, като същият бил
обжалван от управителя на дружеството пред Директора на дирекция „Обжалване и
управление на изпълнението”, който го е потвърдил с Решение № 423/25.05.2011 г.
Съответно това решение било обжалвано пред Административен съд Пловдив, който
със свое Решение №1052/10.05.2012 г., постановено по адм. дело № 721/2012 г., е
отхвърлил жалбата. От своя страна Окръжна прокуратура- Пловдив е счела, че няма
извършено престъпление против данъчната система при използването на издадените
два броя фактури от „***” ЕООД, поради което е изключила от обвинението против Р.П.
двете издадени фактури от „***” ЕООД с начислен ДДС в размер на 40000 лв.
Съгласно заключението на назначената
и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (т.ІV,
л.192 и сл.), касаеща установяването на действителните данъчни задължения на „***"
ООД за периода *** г., се установява, че размерът на неправомерно
ползвания данъчен кредит от подсъдимия Р.М.П., в качеството му на управител на „***” ООД, е в размер на 20 517,60 лв. за месец юли 2008
г. по СД по ЗДДС № *** г. и в размер на 9 525,60 лв за месец ноември 2008 г. по
СД по ЗДДС № *** г. Следва да се отбележи, че вещото лице е посочило в
заключението си, че не може да отговори на въпроса дали са налице реални
доставки на стоки и услуги по процесните фактури, тъй като това е извън
неговата компетентност, поради което е изготвило три варианта на заключението
си, в зависимост от това сделките на кой от доставчиците - „***” ЕООД гр.С., „***”
ЕООД гр.П.и ЕТ „А.М.”***, биха били приети за реални. Настоящият съдебен състав
приема и кредитира вариант II на
заключението, а именно при липса на реални доставки от гореупоменатите трима
доставчици.
От
заключението на вещото лице С.С. по назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза (т.ІV,
л.217- л.221), се установява, че подписите за "получател" след (или
до) името „Р.П." в инкриминираните фактури № **** г.; № *** г. и № **** г.
са положени от Р.М.П..
От т.1 и
т.2 от заключението на вещото лице Ч., по
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство графическа
експертиза (т.ІV, л.207- л.210), се установява, че подписите за
"съставил", положени от името на А.М. във фактурите с номера *** г., ***
г. и *** г., не са изпълнени от А.И.М.. Ръкописните текстове в същите фактури
не са изпълнени от А.И.М.. От т.3 и т.4 от същото заключение на вещото лице Ч. се
установява, че тъй като подписът за "съставил", положен от името на П.Н.
във фактура № *** г. е опростен по строеж и съкратен, при сравнителното
изследване не са били установени достатъчно идентификационни признаци за
оформяне на обосновано мнение и не може да се отговори дали е изпълнен или не
от това лице. Ръкописният текст във фактурата обаче, не е изпълнен от свид.П.Й..
Съдът кредитира заключенията по посочените експертизи, тъй като те са
изготвени професионално и с необходимите познания в съответната област.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява частично от
обясненията на подс. Р.П., дадени по хода на съдебното следствие, от
показанията на свидетелите В.В.П., С.З.С., Р.И.И., Д.К.Р., П.Й.Н., А.И.М., П.Б.Б., Д. Ал. П., Р.Г.П., Т.Г.Т., А.К.С., И.Й.К., И.Г.Д.,
Ц.К.И., П.Б. У., Г.И. Т., Д.С.С., Н.Т.К., К.Р.М., И.А.М., Л.Д.Д., И.А.Д., П.И.В.И.П.
Ф., Д.С.В., Х.А.А., В.Х.Х.; от досъдебното производство: в том
1 – ревизионен акт (л.12-л.23), ревизионен доклад (л.33-л.51), заповеди за
възлагане на ревизия (л.52 и л.56), пълномощно, заверени копия на документи
по извършена данъчна проверка и данъчна ревизия, в том 2 справки-декларации
по ЗДДС, в том 3 – заверени копия от
хронологични описи на счетоводни сметки, в том 4 – съдебно счетоводна
експертиза (л.191-л.199), съдебно почеркова експертиза (л.217-л.221),
графическа експертиза (л.207- л.210), данъчни фактури, договор за производствено-монтажни
работи, справка съдимост (л.303), в том 5
– справки- декларации по ЗДДС, дневник- покупки на „***" ООД, дневник-продажби на „***"
ЕООД, решение на АС-Пловдив (л.283-.287), в том 6 – извлечения от регистър на трудовите
договори при НОИ, удостоверение за актуално състояние на на „***" ООД, (л.116), удостоверение от Агенцията по вписванията
(л.125-л.126), заверени копия на
документи по извършена данъчна проверка
и данъчна ревизия, в том 7-удостоверение за актуално състояние (л.277),
извлечения от регистър на трудовите договори при НОИ, протокол за доброволно
предаване, референция и в том 8 –справки
по сл.дело.
Анализирайки
всички събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
фактически установено, че по цитираните по-горе пет данъчни фактури, а именно фактура
№ *** г. с данъчна основа 81 288 лв. и
начислен ДДС в размер на 16 257,60 лв., издадена от „***” ЕООД гр.С., за
доставка на строителни материали (кнауф, гипс, гипсова шпакловка, фаянс,
теракот, теракол, цимент и итонг); фактура № *** г. с данъчна основа 21 300 лв.
и начислен ДДС в размер на 4 260 лв., издадена от „***” ЕООД гр.П*, с предмет
на доставката "услуга с механизация по договор"; фактура № *** г.,
издадена от ЕТ „А.М.”***, с данъчна основа 16 630 лв. и начислен ДДС в размер
на 3 326 лв., за доставка на строителни материали (греди, дъски, тухли и
талпи); фактура № *** г., издадена от ЕТ „А.М.”*** с данъчна основа 15 200 лв.
и начислен ДДС в размер на 3 040 лв., с предмет на доставка на строителни
материали (греди и дъски); фактура № *** г., издадена от ЕТ „А.М.”*** с данъчна
основа 15 798 лв. и начислен ДДС в размер на 3159,60 лв., с предмет на
доставката – арматура и винкел, не са били налице реални доставки на стоки или
респ.услуги, така както е отразено в тях. Същите са с невярно съдържание,
защото доставки в истинския смисъл липсват – стока не е доставена от издаделите
на фактурите, респ. не е извършена реална услуга от „***” ЕООД гр.П.,
разплащания между търговските дружества няма, не е платен и ДДС. В хода на
съдебното следствие подсъдимият е дал подробни обяснения като съдът не възприема
лансираната от същия теза, че „***” ООД е осъществявало
сделки с търговските дружества „***” ЕООД, „****” ЕООД гр.П. и ЕТ „А.М.” гр.С.. Видно от показанията на св.А.М., управител на ЕТ
„А.М.”, разпитан в хода на съдебното следствие в съдебно заседание на *** г.,
той не познава подсъдимия Р.П. и никога не е осъществявал сделки с търговско
дружество „***” ООД.
Същият е категоричен, че ЕТ
„А.М.” никога при осъществяване на своята дейност не е извършвало продажба на
строителни материали- арматура, винкел, тухли, които са предмет на инкриминираните
фактури, а единствено се е занимавало с обработка на дървен материал. Св. А.М.
е категоричен, че не е издал посочените по-горе три фактури, същите не са
включени в дневника за продажби на ЕТ „А.М.”. Свидетелят е категоричен, че в
практиката му не се е случвало представляваната от него фирма да е издавала
фактури на лица, без да е осъществявала реална доставка, като фактурите на ЕТ „А.М.” били издавани единствено от „кочан”
от свидетеля или ***- А. И.М.. Видно от показанията на св. В.Х., която е
разполагала с пълномощно от ЕТ „А.М.”, тък като щяла да започва работа в
склада, стопанисван от фирмата, тя никога не е издавала фактури от името на ЕТ
„А.М.”. Свидетелката твърди, че така и не започнала работа в тази фирма и
никога не е използвала предоставеното й от ЕТ „А.М.” пълномощно. От заключението на вещото лице Ч., по назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство графическа експертиза (т.ІV, л.207- л.210), се
установява, че подписите за "съставил" във фактурите с номера *** г.,
*** г. и *** г., положени от името на А.М., не са изпълнени от св.А.И.М..
Ръкописните текстове в същите фактури също не са били изпълнени от свидетеля А.М..
По
искане на защитата на св.А.М. в съдебно заседание бяха предявени процесните три
фактури като същият заяви, че е категоричен, че подписите и почеркът на
ръкописаните текстове във фактурите са му непознати и не са изпълнени от него
или от *** А. М.. В този смисъл неоснователно се явява направеното в хода по
същество възражение на защитата, че в случая не се касае за „фиктивни доставки”,
като закупените от ЕТ „А.М.” и „***” ЕООД гр.С. материали били „влагани в
строителството на къщите на смолянските езера и в хотела в гр.Х.”. Акцентира се
на показанията на св. И.М., работил през процесния период като шофьор в „***” ООД. В показанията си
същият действително твърди, че е превозвал строителни материали- строително
лепило, мрежа, скеле, стиропор, за обекти на „***” ООД в градовете Х., П. и С.,
но свидетелят е категоричен, че фирмите ЕТ „А.М.”, „***” ЕООД и „***” ЕООД гр.П. са му
непознати. Същият твърди, че един единствен път е превозвал дървен материал от
фирма, находяща се в село близо до гр.С., но не може да конкретизира тази
фирма, населеното място, където същата се намира или период на извършване на
доставката. Следва да се отбележи, че процесните три фактури, издадени през
месец *** г. от ЕТ
„А.М.”, са с предмет доставка на строителни материали (греди, дъски, тухли и
талпи, арматура и винкел), а не единствено дървен материал, какъвто св.М.
твърди, че е товарил и превозвал и то един единствен път от „някаква фирма в С.”.
Съдът не споделя тезата на защитата, че ЕТ „А.М.” е разполагал с два печата,
тъй като вероятно е слагал „елипсовидния
печат” на фактурите, които не са били „отчитани”, а другия печат -на тези
фактури, които са били „отчитани”. Видно от показанията на св.А.М., ЕТ „А.М.” е имало действително два печата- един кръгъл и един елипсовиден, като
достъп до тези печати са имали единствено св.М. и ***. Свидетелят е
категоричен, че кръглият печат поставен на трите процесни фактури – фактури с номера *** г., *** г. и ***
г.,
се различава от този на ЕТ „А.М.”.
Съдът не споделя
доводите, изложени от защитата, че е имало реална извършена доставка по фактура
№ ****
г. с данъчна основа 81288 лв. и начислен
ДДС в размер на 16257,60 лв., издадена от „***” ЕООД гр.С., за доставка на
строителни материали (кнауф, гипс, гипсова шпакловка, фаянс, теракот, теракол,
цимент и итонг). Видно от показанията на св.П.Н., депозирани в хода на
съдебното следствие в съдебно заседание от 21.01.2019 г., който през
инкриминирания период е бил ***и *** на „***” ЕООД гр.С., същият не познава
подсъдимия Р.П., като отрича „***” ЕООД да е осъществявало сделки с „***” ООД.
Свидетелят е категоричен, че подписът за "съставил" и ръкописният
текст във фактура № *** г., не са изпълнени от него. В тази насока е и
заключението на вещото лице Ч.,
от което се установява, че ръкописният текст във фактурата не е изпълнен от свид.П.Й.Н., а
досежно подписът за "съставил", положен от името на П.Н., тъй като е
опростен по строеж и съкратен, при сравнителното изследване не са били
установени достатъчно идентификационни признаци за оформяне на обосновано
мнение, поради което не може да се отговори дали е изпълнен или не от
свидетеля. Св. Н. е категоричен, че не се е доверявал на други лица и освен
него никой друг не е попълвал фактури от името на „***” ЕООД. Видно от
показанията на св. П. Б., депозирани в
съдебно заседание на 21.01.2019 г., в процесния период той е работил в КТБ АД и
в качеството си на експерт, е изпълнявал
инвеститорски контрол при извършване на ремонт и преустройство на „***”
в гр.Х*. Същият е категоричен, че всички необходими материали за баните и
интериорите във фоайето са били закупувани от банката инвеститор- КТБ АД, а строителните
материали за обекта са били доставяни от търговско дружество „.”. Свидетелят
твърди, че голяма част от необходимите материали са закупувани от банката
инвеститор. Видно от показанията на св.Г.Т., депозирани в съдебно заседание на
18.09.2018 г., който е бил регионален експерт към КТБ АД, в периода от *** г. до началото на ***
г., и е осъшествявал ежедневен контрол досежно извършването на ремонта и преустройството
на „***” в гр.***, основните строителни материали за обекта, вкл. облицовки,
фаянс, теракот, са били доставяни от инвеститора.
Съдът не споделя
доводите, изложени от защитата, че е имало реална извършена доставка и по
фактура № *** г.
с данъчна основа 21 300 лв. и начислен ДДС в размер на 4 260 лв., издадена от „***”
ЕООД гр.П., с предмет на доставката "услуга с механизация по
договор". От събраните по делото доказателства се установява, че „***”
ЕООД не е разполагало с ресурси, вкл. необходимата строителна техника, да
осъществи визираната в процесната фактура доставка, а именно "услуга с механизация по договор".
Дружеството не е разполагало с персонал и необходимата техника. Към момента на
издаване на гореупоменатата фактура- *** г., в „***” ЕООД не са работили лица
на трудов договор. Установено е, че трудови договори с пет лица са били регистрирани през месеците ** и ***
г. Видно от показанията на св.Т.Т.,
работил през периода *** г. в „***" ЕООД, основната дейност на търговското
дружество е било свързано с отдаване на коли под наем, както и с търговия на
строителни материали. Според показанията на свидетеля дружеството е разполагало
с тирове, които са били използвани за осъществяване на международен транспорт,
но не и със строителна техника, с багери или фадроми. Видно от показанията на
св.Г.Т., строителните отпадъци от обекта били извозвани ежедневно от фирми,
които са били специализирани в извършване на транспорт и ангажирани с тази цел.
Същевременно „***”
ООД, представлявано от подс. Р.П., е извършвало и
реални сделки с други съконтрагенти, по които се дължи внасяне на ДДС. Именно
формирания въз основа на тях данъчен резултат, подсъдимият П. е целял да
редуцира и да избегне внасяне на дължим ДДС. Декларираните фиктивни сделки и приспаднатия неследващ се данъчен кредит са
целели единствено да се избегне установяването и плащането на действителните
данъчни задължения на търговеца. Неоснователно се направеното възражение от страна на защитата, че в случая
не е налице квалификацията „особено големи рамери”, съгласно Тълкувателно
решение №1 от 30 октомври 1998 г. на ВКС, тъй като размерът на процесните данъчните
задължения не е над 140 минимални работни заплати за периода. Общият
размер на дължимите данъчни задължения е 30 043,20 лева като покрива критерия
за обективна съставомерност „особено големи размери“ по смисъла на чл.93, т.14
от НК.
С оглед
на така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира, че подс. Р.М.П. е осъществил
от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2
пр.1, т.6 и т.7 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това че през **** г. в гр.П***, в качеството
си на ****” ООД гр.П**** с ЕИК/БУЛСТАТ ***, при условията на продължавано
престъпление, за два данъчни периода, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 30043,20 лв. за „***” ООД гр.П***,
представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на
счетоводството, чрез несъзнаваното участие на Р.И.И., оперативен счетоводител
на „***” ООД, е съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни
регистри - дневници за покупките на дружеството, съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които са отразени данъчни фактури по
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, потвърдил неистина в
писмени декларации, които се изискват по силата на закон - чл.125 ал.1 от ЗДДС
и приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:
1. През м. *** г. при водене на счетоводството
съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „***” ООД гр.П*,
в който отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
с номера: № *** г. с данъчна основа 21300 лв. и начислен ДДС в размер на 4260
лв. с посочен доставчик „***” ЕООД и № *** г. с данъчна основа 81288 лв. и
начислен ДДС в размер на 16257,60 лв. с посочен доставчик „***” ЕООД и
и на **** г. избегнал установяване и плащане на
данъчни задължения в особено големи размери – 20517,60 лв., като в СД по ЗДДС
вх.№ *** г. за данъчен период м. юли 2008 г., подадена пред ТД на НАП
гр.Пловдив, потвърдил неистина относно размера ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 117501,31 лв. в раздел „Б" от декларацията,
вместо действителният – 96983,71 лв. и в раздел "В" е декларирал ДДС
за възстановяване в размер на 6927,13 лв., вместо действителният ДДС за внасяне
в размер на 13590,47 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 20517,60 лв.;
2. През м. *** г. при водене на счетоводството
съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „***” ООД, в
който отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури
№№: *** г. с данъчна основа 16630 лв. и начислен ДДС в размер на 3326 лв.;
352/30.11.2008 г. с данъчна основа 15200 лв. и начислен ДДС в размер на 3040
лв. и *** г. с данъчна основа 15798 лв. и начислен ДДС в размер на 3159,60 лв.,
всички с посочен доставчик ЕТ „А.М.”
и на ***
г. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери –
9525,60 лв., като в СД по ЗДДС вх.№ **** г. за данъчен период м. ноември 2008
г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина относно размера на
ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 15610,33 лв. в
раздел „Б" от декларацията, вместо действителният - 6084,73 лв. и в раздел
"В" е декларирал ДДС за внасяне в размер на 232,40 лв., вместо
действителният ДДС за внасяне в размер на 9758 лв., като е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 9525,60 лв.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия П. с пряк умисъл, тъй като тъй
като деецът е съзнавал общественоопасния характер на неговото деяние,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
При така посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целите на специалната и генералната
превенция, и на обстоятелствата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, съдът намира че
наказанието на подсъдимия следва да се
определи при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като такива се възприемат чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни, обстоятелството, че същият е семеен, трудовата му ангажираност,
както и изминалия значим период от време от извършване на деянието, което
съдебната практика приема като самостоятелно основание за определяне на
наказанието при условията на чл. 55 от НК. Най-справедливо в случая е за престъплението по чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1
т.2 пр.1, т.6 и т.7 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, на подсъдимия Р.П. да му бъде наложено
наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, което ще отговори
на целите по чл. 36 от НК. В конкретния случай съдът намира, че са налице
предпоставките за приложение на института на условното осъждане, тъй като са
налице всички изискуеми се по закон обективни
условия за това. Съдът счита, че
за изпълнение на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия, не е наложително същият да изтърпява ефективно наложеното му
наказание лишаване от свобода. Съдът намира, че на основание чл.66 ал.1 от НК,
изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание от една година и четири
месеца лишаване от свобода, следва да бъде отложено, с три години изпитателен
срок, считано от влизане на присъдата в сила. Предвиденото кумулативно в нормата на чл. 255 ал.3 НК наказание конфискация
на част или цялото имущество, следва в случая, на основание чл.55 ал.3 от НК, да
не се налага.
На основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимият
Р.П. следва да заплати по сметка на ОД МВР –Пловдив сумата от 359 лв., представляващи
направени разноски за експертизи в хода на досъдебното производство, а по
сметка на Окръжен съд- Пловдив сумата от 424 лв., представляващи разноски по
съдебното дело.
Причини за извършване не
престъплението –стремеж за престъпно
облагодетелстване.
Предвид на изложеното съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: