Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 07.01.2019 година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 05.12. 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1328 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 826/06.07.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 1324/2018 г., по описа на Районен съд - град С.З., в частта, с която съдът е
отхвърлил като неоснователен предявения от „А." ООД против „Е." ЕООД,
иск за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 4227/07.12.2017 година по ч.гр.д. № 6610/2017 година, по
описа на Старозагорския районен съд, за сумата от 736,50лв. за неизпълнено задължение
по Договор за абонаментно сервизно обслужване на слаботокови системи от
10.06.2017 г., на обект: хотел „Ц.", гр. С.В., по фактура №
**********/20.07.2017 година, фактура № **********/23.08.2017 година и фактура
№ **********/12.09.2017 година, ведно със законната лихва след 17.01.2018
година, както и в частта,с която
е осъдил „А." ООД да заплати на
„Е." ЕООД сумата от 296.33 лева, представляващи разноски в исковото
производство.
Въззивникът „А."
ООД ЕИК *** чрез
процесуалния си представител обжалва постановеното първоинстанционно съдебно
решение в посочените по-горе части като във въззивната жалба излага доводи
относно неговата незаконосъобразност.Моли да бъде отменено решението на районния
съд и да се постанови друго по същество на спора,с което да се признае за
установено, че „А." ООД, ЕИК ***, има вземане спрямо ответника „Е."
ЕООД, ЕИК ***, за сумата от 736,50лв. по
следните фактури:
-
фактура № **********/20.07.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС (двеста
четиридесет и пет лева и петдесет стотинки с ДДС).
-
фактура № **********/23.08.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС (двеста
четиридесет и пет лева и петдесет стотинки с ДДС).
-
фактура № **********/12.09.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС (двеста
четиридесет и пет лева и петдесет стотинки с ДДС), за извършени от „А."
ООД в полза на „Е." ЕООД дейности по абонаментно сервизно обслужване на
система за пожароизвестяване на обект: хотел „Ц." в гр. С.В., за което
вземане е била издадена Заповед № 4227/07.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6610/2017 г., по описа на Районен съд
- град С.З., , частично погасено, с направено от ответника в хода на процеса плащане,
до размера на 351.50 лева /736.50 лв.-385 лв. /установени като остатък при
приложението на чл.7б, ал.2 от ЗЗД/ = 351.50 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 385 лева - остатък от главничното задължение, след
частичното погашение, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК в Районен съд - град С.З. - 05.12.2017 г. /аргумент чл. 422, ал.1 от ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се осъди ответното
дружество - „Е." ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „А." ООД разноските,
сторени в производството по гр.д.№ 1324/2018 година, по описа на Районен съд -
град С.З., за сумата над сумата от 6.54 лева до пълния им размер от 535 лева. Претендират
се разноските, направени пред настоящата инстанция. Евентуално в случай, че се приеме,
че с направеното плащане след завеждане на делото, ответното дружество е
погасило главничните задължения по трите процесии фактури,моли съдът да се
произнесе с отхвърлителен диспозитив, но искът да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане, настъпило в хода на процеса и да се осъди ответното дружество - „Е."
ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „А." ООД разноските, сторени в производството по гр.д.№
1324/2018 година, по описа на Районен съд - град С.З., за сумата над сумата от
6.54 лева до пълния им размер от 535 лева. Претендират се разноските, направени пред настоящата
инстанция.
Въззиваемият „Е.“ ЕООД ЕИК ***
гр.С.З. чрез процесуалния си представител взема становище,че решението на
районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
Между „А." ООД, като
изпълнител и „Е." ЕООД, като възложител, е сключен Договор за абонаментно
сервизно обслужване на слаботокови системи от 10.06.2017 г., съгласно който „А."
ООД е извършило в полза на „Е." ЕООД дейности по абонаментно сервизно
обслужване на система за пожароизвестяване на обект: хотел „Ц." в гр. С.В..
За извършените дейности по абонаментно сервизно обслужване на система за
пожароизвестяване на обект: хотел „Ц." в гр. С.В., си били издадени и подписани
надлежни данъчни фактури, а именно:
-
фактура № **********/20.07.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС.
-
фактура № **********/23.08.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС.
-
фактура № **********/12.09.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС.
Не се спори
от страните по делото,че е била издадена Заповед № 4227/07.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника „Е."
ЕООД, за сумата от общо 1121.50 лева,
от които:
-
-736.50 лева - задължение по Договор за абонаментно сервизно
обслужване на слаботокови системи от 10.06.2017 г., на обект: хотел „Ц." в
гр. С.В., която сума представлява неплатена главница по следните фактури:
фактура № **********/20.07.2017 г., фактура N9 **********/23.08.2017 г. и фактура
№ **********/12.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2017г.,
до изплащане на вземането.
-
-25 лева - държавна такса.
-
-360 лева - адвокатско възнаграждение.
На 17.01.2018 г. длъжникът - „Е."
ЕООД, е заплатил на ищеца сумата от 736.50 лева , представляваща част от
дължимите суми, посочени в заповедта за изпълнение. В основанието за плащане,
длъжникът е записал, че плаща по фактури 056-3949/20.07.2017 г. и
056-4015/23.08.2017 г. и 056-4031/12.09.2017 г.
„Е." ЕООД подава възражение, вх.№ 3863/08.02.2018 г., по реда на
чл. 414 от ГПК, срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6610/2017 г., по описа на Районен съд - град С.З.. Във възражението си в заповедното производство длъжникът е оспорил
вземането с оглед извършено плащане.
Ищецът признава, че на 17.01.2018 г.
ответникът му е заплатил сумата 736,50 лева, като е посочил, че плаща по
процесните фактури. По делото е представено преводно нареждане на „Райфайзенбанк”,
от което е видно, че на 17.01.2018 г. по сметката на ищеца е преведена сумата
736,50 лв. по фактури 056-3949, 056-4015 и 056-4031. Постъпването на сумите по
сметка на ищеца се установява и от заключението на назначената в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза.
Жалбоподателят е недоволен ,че
районния съд не е приложил правилото на
чл.76, ал.2 ЗЗД .Настоящата инстанция намира,че тази разпоредба е приложима,в
случаите когато длъжникът не е посочил изрично кои задължения погасява. В
конкретният случай длъжникът изрично е заявил,че погасява главното вземане.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при
постановяване на решението съдът е длъжен вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Следва да се
направи извода, че вземането на ищеца за главница в размер на 736,50 лева е
погасено изцяло към приключване на
съдебното дирене пред районния съд.
Спорен е въпроса в този случай за
правният интерес заявителят да предявява иск за главното вземане с искане в
условията на евентуалност- да бъде отхвърлен поради извършено плащане. Фактите,
относими към погасяване на задължението и взети предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК от съда в исковото производство, са факти, свързани с доброволното
погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство. Под
„доброволно погасяване на вземането” се имат предвид плащания от длъжника на
кредитора /без сумите първоначално да са постъпили по сметката на съдебния
изпълнител/, както и осъщественото погасяване чрез други погасителни способи -
прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване. Обратен изпълнителен лист по
чл.245, ал.3, изр.2 ГПК се издава за „връщане на сумите, получени въз основа на
допуснатото предварително изпълнение”, в случая – получени въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК. За издаване на обратния
изпълнителен лист е от значение дали в изпълнителното производство са събрани
суми от длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали
тези суми подлежат на връщане предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на
установителния иск или на определението за прекратяване на производството по
делото. В хипотезите на отхвърляне на иска поради доброволно погасяване на
вземането обратен изпълнителен лист се издава, ако сборът от сумата, получена
от кредитора по изпълнителния лист в изпълнителното производство, и сумата на
задължението, погасена доброволно от длъжника, независимо от погасителния
способ – въз основа на фактите взети предвид в исковото производство, надхвърля
по размер вземането, предмет на заповедта за изпълнение. /в този смисъл
тълкувателно решение №4/13 на ОСГТК/.
Настоящата инстанция намира,че след
като е получил плащане по главното вземане и при неприложимост на правилото на чл.76,
ал.2 ЗЗД заявителят няма правен интерес да предявява иск за главницата ,който
да бъде отхвърлен поради извършено плащане.В този смисъл не му се дължат
разноски в исковото производство относно предявеният установителен иск за
главното вземане.
Предвид гореизложеното решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.В полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени
разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
826/06.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 1324/2018 г. по описа на Районен съд-С.З.
в обжалваната част.
ОСЪЖДА „А.” ООД, село Т., община М.,
област П., ул. ***, ЕИК ***,
представлявано от Н.П.Х. да заплати на „Е.”
ЕООД, гр.С.З., ул. ***, ЕИК ***, представлявано от Г.Н.Н., сумата 300
лв./триста лева/, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: