№ 90
гр. Благоевград , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501256 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК,образувано по подадена от В. М. С. въззивна
жалба против решение № 485 от 31.07.2020г.,постановено по гр.д.№1764/2019 по описа на
РС П., в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето А. В.
С. са предоставени на нейния баща В.С., определено местоживеене на децата при него,
определен е режим на лични отношения на детето с майката и жалбоподателката е осъдена
да заплаща издръжка в размер на 180 лв. на месец. Във въззивната жалба са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и се настоява за неговата отмяна и постановяване на решение, с което
упражняването на родителските права по отношение на децата бъдат предоставени на
майката, определен режим на лични отношения,както и бащата да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 200лв Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционното
решение е необосновано,тъй като е установено,че тя има качества на отговорен
родител,държи между детето и бащата да се поддържа връзката,може да разчита на помощта
на близки.Счита,че обстоятелството,че живее в момента с друг мъж не се отразява негативно
на детето.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от другата страна –
В.С., с който се взема становище за неоснователност на жалбата и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Благоевградският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
1
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
С решението в обжалваната част П.кият районен съд се е произнесъл в процес за
прекратяване на брака поради развод, по предявени искове с правни основания чл.59 ал.2
вр.ал.3 и ал.4 и ал.6 СК.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която бракът между страните е
прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата
съпрузи.С исковата молба за развод , подадена от съпругата,сега въззивник пред районния
съд, е направено искане след прекратяване на брака упражняването на родителските права
по отношение на роденото на 30.11.2016г. от брака дете А., да бъдат предоставени на
майката, за определяне на местоживеенето на детето при нея в с.П., за определяне на режим
на лични контакти с бащата и осъждането му да заплаща месечна издръжка на детето в
размер на 300лв.месечно. Твърди се, че съпругът й е оказвал върху нея психически и
физически тормоз,с времето отношенията между съпрузите охладнели и е настъпила
фактическа раздяла.
В писмения си отговор и насрещната искова молба ответникът оспорва изложените в
исковата молба твърдения и поддържа, че ищцата не е била жена,която да поддържа
домакинството,интересувал я животът извън дома .Употребявала е алкохол в големи
количества,водещи до опиянение и тогава започва да се държи губо,включително и към
детето.Напуснала е семейното жилище през февруари на 2019г. с детето и върнала детето в
края на март,откогато детето живее в дома на баща си.Майката на детето не полага грижи за
него и той е родителят,който се грижи за него с голямата помощ на неговата
майка.Твърди,че през месеците на фактическа раздяла,детето е пребивавало при майката по
2-3 дни. Също желае прекратяване на брака, като му бъде предоставено упражняването на
родителските прав по отношение на малолетното дете.
Съдът, като взе предвид изложеното по- горе и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна e безспорно между страните и документално установено по
делото, че са родители на малолетното дете А.,родено на 30.11.2016г. Безспорно е
установено по делото, че родителите и детето са живели заедно в семейното жилище в с.П.
при родителите на В.С..Детето посещава детска градина в с.П..В.С. също е живяла в с.П. в
дома на нейните родители,които често пребивават в чужбина,като в къщата в с.П. сега
живее нейната баба на около 73 г.По данни от социалния доклад,представен пред въззивния
2
съд,В.С. в момента живее в гр.адрес на семейни начала с Г.Ш.,в дома на неговите
родители.Пак по данни от социалния доклад,в момента родителите са постигнали съгласие и
се редуват при отглеждане на детето.То престоява при всеки един от тях по една
седмица.Детето е в добро здравословно състояние,макар,че при раждането си е получило
хидроцефалия и се е наложила операция.Всяка година детето се води на профилактичен
преглед.
Всеки един от родителите е осигурил добри материални условия за живот на детето,в
жилището,в което живее.Бащата работи като готвач в с.П. с работно време от 5ч.до 13ч.,а
майката е главен сервитьор с работно време от 7.30ч. до 16ч.Бащата получава заплата около
900 лв.,а майката 800 лв.,като е подпомагана парично и от родителите й.
По делото са събрани гласни доказателства,които съдът обсъжда съобразно предмета
на спора относно упражняване на родителските права.
Свидетелката Ш. е майка на мъжа,с който В.С. живее в момента.Тя познава страната
от месец юни на 2019г.Според нея тя е добра майка.Идвала е у тях и с детето и без
детето.Впечатленията й са,че В.С. е спокойна и има добра връзка с детето-„като приятелки
са“,макар,че съдът намира,че детето не е във възраст, в която може да е приятелка с майка
си-към този момент то е на 3г. и 6 месеца.Съдът намира,че показанията й целят да
подпомогнат изцяло ищцовата страна.
Другата свидетелка-Р. е сестра на първоначалната ищца.Според нея сестра й е добра
майка.Не е оставяла детето си продължително време на бащата след раздялата.Имало е
случаи,когато детето две седмици да живее с баща си,една седмица с майка си,но
преимуществено детето е при сестра й.По отношение на твърдението,че сестра й пие
прекомерно е дала отговори,че преди да се роди детето е виждала сестра си пияна,сега може
и да си пийва по 100-200 грама.Не е виждала сестра й да крещи на детето,но като всеки
родител е била строга.Свидетелката твърди- „моята сестра се грижеше за дома си,всеки път
съм й казвала да глади дрешките на детето,да се грижи за дома“ ,като според свидетелката
тези указания са изпълнявани.
Свидетелката на ответника-А. дава показания,които са негативни по отношение на
В.С..Сочи,че след като е напуснала дома на В.С. с детето ,В. е полагала грижи за него до
м.май,след което до края на септември детето е било при бащата.Когато детето се е родило и
е било в кувьоз,много често майката на бащата е седяла при него.Според свидетелката В.С. е
имала проблеми с алкохола.Посещавала е заведения,обичала е нощния живот,а детето го е
оставяла на баба си.Според свидетелката В.С. е спокоен и отдаден баща,който с помощта на
семейството се грижи безрезервно за детето.
Св.С. е майка на В.С..С конкретни примери пояснява,че В.С. не е полагала
всеотдайни грижи за детето.Когато се е родило и е констатирана хидроцефалията се е
наложило да го оперират.Свидетелката е останала при него 1 седмица,вместо майката и по
3
настояване на В.,често съпрузите са излизали вечер.Според свидетелката В. често е викала
на детето,държала се е грубо.След като В. е напуснала семейното жилище се е грижила за
детето около 1 месец,след това за детето са се грижили В. ,майка му,сестра му и баща
му,като по данни на св. Б.С.,през лятото,ищцата е взимала детето за по два дни и пак го е
връщала.Когато детето е започнало да ходи на детска градина,през есента е имало среща с
учителите и въпреки,че В. е била уведомена, не е отишла и се е наложило бабата да
отиде,защото бащата се е срамувал,че там има само майки.Според показанията на тази
свидетелка,детето е било щастливо в тяхната къща,познава средата,среща само обич от
бащата.Той е този,който преимуществено е заплащал за детската градина. Към момента на
разпита свидетелката пояснява,че детето живее на три места-в П.,където майката живее с
друг,в дома им и в дома на родителите на В.С. в с.П..И тази свидетелка твърди,че ищцата
има проблем с алкохола.
Според свидетеля М.,който е съсед на В.,виждал е пияни както В.,така и В..Но В.
бил спокоен,добър човек,докато В. била сприхава,карала се на детето.Според свидетеля В.
се грижи много за детето.
И пред въззивната инстанция са допуснати гласни доказателства.
Свидетелят Б. е работодателят на ищцата.Той няма впечатления ищцата да
злоупотребява с алкохол.Ищцата се грижи за детето,което е усмихнато и общително.
Св.З. С.-трета брадовчедка на В.С. дава показания,че детето е привързано към
бащата,че бащата полага много грижи за него.Споделя,че е виждала В. да злоупотребява с
алкохол,при което става агресивна.Имало е случаи на грубо държание с детето.
От представеното пред първоинстанционния съд свидетелство за съдимост се
установява,че В.С. е осъждан във връзка с държане с цел разпространение на наркотични
вещества през 2019г.,като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ и е отложено
изтърпяването му.
Социалният доклад не сочи данни за отчуждение на детето от единия родител,но св.З.
С. твърди,че детето е започнало да се страхува от майка си,като причините за сега не са й
известни.При изслушването на бащата пред въззивния съд,той потвърждава това,но според
изказвания на детето там /в детската градина/ ги тормозели и измъчвали,поради което детето
искало бащата да я води.
За родителския капацитет на родителите въззивният съд доби лични и
непосредствени впечатления след изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, като и
двамата родители изявяват желание да се грижат за детето.
От съвкупната преценка на така събраните по делото доказателства съдът намира, че в
интерес на детето е то да живее към този момент при бащата, като родителските права да
бъдат упражнявани от него,което съвпада с изводите на първоинстанционния съд.
4
В чл.59 ал.4 СК са изброени критериите, спрямо които съдът преценява на кого да
възложи упражняването на родителските права - възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на
родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата,
възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности,
като изброяването е примерно, а не изчерпателно. Такова е изброяването и в ППВС № 1/
1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него
обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее
детето и кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС № 1/ 1974 г.
обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-
добрия интерес на детето (по смисъла на пар.1 т.5 ДР от ЗЗакр.Д/ Съдът дължи обсъждането
им и излагане на мотиви по кои от тези критерии ,дава предпочитание на някой от
родителите. Т. е. съдът следва да следи служебно за най-добрия интерес на детето, като в
този смисъл да преценява всички относими обстоятелства при произнасяне относно
родителските права.
Съвкупното обсъждане на така установените по делото обстоятелства сочат, че най-
добрият интерес на детето ще бъде задоволен, ако остане да живее при баща си и нему бъде
предоставено упражняването на родителските права. И двамата родители разполагат с
неособено големи,невпечатляващи и неудовлетворителни възпитателски качества.Бащата е
осъждан,макар,че няма данни да въвлича детето към настоящ момент в престъпна среда,а
майката употребява алкохол над обичайното,при което поведението й към детето се
променя и тя става груба.Имат желание да отглеждат детето си, но при преценка на
релевантните ,съответно посочени по-горе критерии, спрямо които съдът преценява на кого
да възложи упражняването на родителските права, бащата има приоритет. Той е полагал
непосредствените грижи за детето в голям период от фактическата раздяла на съпрузите
през пролетта на 2019 г. ,а и към настоящ момент грижите по детето се редуват както от
майката,така и от бащата.Бащата е задоволявал нуждите му от спокойствие и
близост.Детето се е отглеждало от бащата и с активната помощ на неговите родители, без
създаване на какъвто и да е риск за живота и здравето,като в един момент според
съда,грижите полагани от майката на В.С. са превишавали многократно грижите,които В.С.
е следвала да полага лично/престоя на детето в болницата,посещение на родителска среща/ .
Няма данни за конфликти и напрежение в тази среда,в която преимуществено е живяло
детето, които биха повлияли негативно върху психиката му. Според настоящия състав на
съда майката проявява едно лежерно и повърхностно отношение към родителските си
задължения.Обстоятелството,че в момента живее с друг мъж на семейни начала,в друго
населено място,а не в нейния дом в с.П.,сочи на невъзможност да осигури на детето една
стабилна среда,без изменения и сътресения.Няма данни майката да е проявила сериозен
интерес към нуждите на детето както в момента на операцията,а и след това при
боледуването му.Св.С. сочи,че когато детето се е разболяло към 7 май,само една нощ
5
майката е преспала в къщата,а след това е отишла да гледа децата на сестра си или поне така
е обяснила/. В случая не се установява по делото майката да има възможност да осигури по-
добро положение от това, при което се отглежда детето от раждането му.
В жилището на бащата и неговите родители са осигурени нужните условия за
нормалното отглеждане на детето. Същевременно майката не би могла да осигури нужните
условия за отглеждането му,тъй като се е установила да живее в друго населено място, в
жилище собственост на трети лица. Същата не може да разчита постоянно и на свои близки,
които да я подпомагат в отглеждането на децата, тъй като родителите й работят в чужбина и
не пребивават постоянно в РБ.От друга страна,помощта на която може бащата да разчита в
лицето на своите родители е неизмерима. Силната емоционална връзка между бащата и
детето не е била прекъсвана, а такава е налице и с майката.Въпреки това съдът не намира,че
тя е родителят,при който детето ще се чувства обгрижено и спокойно. Решаващият състав на
съда намира, че в интерес на детето е да бъде определен максимално широк режим на лични
контакти между него и майката, като констатира,че РС П. в решението си не е постановил
контакти в дни на празници ,като с настоящето решение според въззивния съд няма пречка
такива контакти да се регламентират,както следва:
- всяка четна календарна година по време на Коледните празници, от 20. 00 ч. на 23-ти
декември до 20. 00 ч. на 26 -ти декември с пресипване;
- всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните празници от 20. 00 ч. на 29-
ти декември до 20. 00 ч. на 1-ви януари с преспиване;
- през първата половина на пролетната / Великденска/ ваканция, когато не съвпада с
училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето;
- на нечетна година детето ще прекарва имените и рождените си дни с майката за времето от
09. 00 ч. до 20. 00 ч.;
- всяка календарна година на рождения ден на майката за времето от 09. 00 ч. до 20. 00 ч.
При този изход на правния спор, В.С. следва да бъде осъдена да заплати на В.С.
направените във въззивното производство разноски в размер от 720 лв.,които се претендират
за адвокатско възнаграждение и са заплатени,видно от договора за правна помощ.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 485 от 31.07.2020г.,постановено по гр.д.№1764/2019 по
описа на РС П., в ОБЖАЛВАНАТА част, по отношение на предоставяне на родителските
права,местоживеенето на детето,издръжката и режима на личните контакти.
ОПРЕДЕЛЯ режим за лични контакти в допълнение на тези,определени от РС П.
между майката В. М. С. и малолетното дете А. В. С., както следва: майката ще има право да
вижда и взема детето , като го връща на бащата:
- всяка четна календарна година по време на Коледните празници, от 20. 00 ч. на 23-ти
декември до 20. 00 ч. на 26 -ти декември с пресипване;
- всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните празници от 20. 00 ч. на 29-
ти декември до 20. 00 ч. на 1-ви януари с преспиване;
- през първата половина на пролетната / Великденска/ ваканция, когато не съвпада с
училищни лагери и екскурзии, посещавани от децата;
- на нечетна година детето ще прекарва имените и рождените си дни с майката за времето от
09. 00 ч. до 20. 00 ч.;
- всяка календарна година на рождения ден на майката за времето от 09. 00 ч. до 20. 00 ч.
ОСЪЖДА В. М. С. да заплати на В. М. С. направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 720 лв.за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7