РЕШЕНИЕ
№ 2235
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330120385 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. Б.С. против Д. Р.
И., ЕГН ********** от ***** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 154, 83 лв., от които – главница в размер на 130 лв. и възнаградителна лихва в
размер на 24, 83 лв., представляващи падежирала и непогасена вноска, дължима за периода
01.09.2021 г. – 30.09.2021 г., по сключения между страните договор за потребителски
кредит/заем ***** № *****г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 6643 от 22.07.2021 г. по ч.гр.д. № 12171/2021 г. на РС-
Пловдив.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит/заем № ****№ ***** г., посредством онлайн документ, подписан от
кредотополучателя в оналйн платформата на кредитодателя, съобразно изискванията на
ЗПФУР, за сумата от 1 300 лв., платима при равни месечни вноски, всяка една от които на
стойност 154, 83 лева, при срок на кредита 10 месеца. Твърди се, че ответницата не е
заплатила четвъртата и падежирала вноска по кредита, дължима за периода 01.10.2021 г. –
10.10.2021 г., възлизаща на 154, 83 лв.
В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. На първо място оспорва наличието на валидна облигационна
връзка между страните, като твърди, че липсва воля от страна на потребителя за сключване
на процесния договор за кредит, която да е удостоверена по начин, предвиден в ЗЕДЕП. На
следващо място твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10, като се сочи, че в договора липсва информация за
условията за прилагане на годишния лихвен процент, както и липсата на начин за
изчисляване на ГПР. Сочи, че в ГПР е следвало да бъдат включени и възнагражденията за
т.нар. „допълнителни услуги“. Във връзка с доводите за ГПР счита, че договорът е
1
недействителен и на основание чл.26 от ЗЗД поради заобикаляне на закона и по-специално
на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл.
240, ал.2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен
договор за кредит от разстояние. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че между ищеца и
ответника е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № ***** – ******г.,
съгласно който ищецът е отпуснал в заем на ответницата сумата от 1 300 лв., при годишен
лихвен процент – 39, 73 % и годишен процент на разходите – 47, 83 %, за срок от 10 месеца.
В чл. 1, ал. 3 от Договора била уговорено заплащане на вноска по допълнителна услуга
„експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит“ в размер на 105, 17 лв.,
която вноска се прибавяла към месечната вноска по кредита, като общият размер на
месечната погасителна вноска възлизал на 260 лв. Договорът е сключен под формата на
електронен документ.
Съдът намира правоизключващото възражение на ответника за липсата на валидно
възникнало правоотношение поради неспазване на изискванията на ЗПФУР за
неоснователно. По делото е представен процесния договор за кредит, стандартен европейски
формуляр и платежно нареждане. Договорът за паричен заем/кредит е реален такъв,
откъдето следва, че за сключването му е необходимо предаване на паричната сума. От
представеното по делото платежно нареждане се установява, че на 27.05.2021 г. ответницата
е получила от ищеца сумата от 1 300 лв., като в основанието за паричния превод е посочено,
че сумата се превежда във връзка с потребителски кредит № *******г. Сумата е преведена
по банковата сметка на ответницата, което се подкрепя и от представеното по делото
удостоверение за банкова сметка. От доказателствата по делото безспорно се установяват
развилите се отношения между страните, както и волята им за сключване на процесния
договор за кредит.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа въведените в отговора на исковата
молба възражения за недействителност на договора за кредит, тъй като по делото се
установи, че между страните е възникнало посоченото облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в
тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или
други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
2
от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 47, 83 %, но от съдържанието на договора не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР.
Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита представлява установено задължение на заемополучателя, свързано с усвояване на
кредита. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му
дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от
всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за
предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за
усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за
разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за
кредитиране. Впрочем, изискваната от ответника такса по чл. 1, ал. 3 от Договора
представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на
годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ).
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при
включването на вземането за такса ГПР става 440, 54 %. Оттук следва, че по този начин
императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава многократно. Тоест, налице
е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и
действително дължимата величина в края на заемния период.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това
се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договор за паричен заем №
****** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
което не следва да се пристъпва към изследване и на останалите сочени от ищеца основания
за недействителност на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не
дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на претендираната от ищеца
погасителна вноска е главницата по нея. Съгласно инкорпорирания в договора за кредит
погасителен план главницата по всяка вноска е в размер на 130 лв. От тук следва, че
предявеният иск е основателен за сумата от 130 лв., а останалата му част, за сумата от 24, 83
лв. - възнаградителна лихва, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
3
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производство разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е доказал сторени разноски в заповедното
производство в размер на 385 лв. и сторени в настоящото прозиводство в размер на 425 лв.
или в общ размер на 810 лв. Редуцирани съобразно уважената част от иска на ищеца се
дължат разноски в размер на 680, 10 лв.
При този изход на правния спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се
следват разноски, съобразно с отхвърлената част от предявените искове. Ответникът е
доказал сторени разноски в заповедното производство в размер на 300 лв., а в настоящото
производство – 420 лв., като след редуцирането им, съобразно отхвърлената част от
исковете, в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 115, 46 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД, по отношение на
Д. Р. И., ЕГН ********** от ****** че „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к „Люлин“ 9, бл. 963, ет. 1, е
носител на паричното притезание в размер на 130 лв., представляващо чистата стойност,
дължима по договор за потребителски кредит/заем ******г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6643 от 22.07.2021 г. по
ч.гр.д. № 12171/2021 г. на РС-Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК
********* против Д. Р. И., ЕГН ********** по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание
чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване на вземането от 24, 83 лв., представляващо
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит/заем ****** г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6643 от
22.07.2021 г. по ч.гр.д. № 12171/2021 г. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Р. И., ЕГН ********** да заплати на
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК ********* сумата от 680, 10 лв. – съдебно-
деловодни разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 15672/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, както и сторените в настоящото гр. д. № 20385/2021 г. разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД,
ЕИК ********* да заплати на Д. Р. И., ЕГН ********** сумата от 115, 46 лв. – съдебно-
деловодни разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 15672/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, както и сторените в настоящото гр. д. № 20385/2021 г. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
4