Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък
12.01.2021 год.
Казанлъшкият районен съд,
наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при
участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов
АН дело №694/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №24-002631/ 19.06.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Стара Загора. „С.И.“ЕООД, недоволно от наложеното му
наказание, моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна, чрез
процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като извърши
цялостна проверка на констативния акт/АУАН/ и наказателното постановление, като
прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от
лице, имащо право на такава, поради което съгласно чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът
приема, че същата е допустима.
Административно-наказващият
орган, позовавайки се на акт за установяване на административно нарушение №24-002631
от 18.05.2020г., приел за установено, че „при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на 12.05.2020г. в 9:35ч. обект: Ремонт на къща на
адрес общ.М., с.Д., ул.„С.“* СМР се изпълнява от четирима работници на „С.И.“ЕООД.
От представените на 18.05.2020г. Д. „И.п.т.“ С.З. документи, се установи, че „С.И.“ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** 12, в качеството си на
работодател, допуска до работа на 12.05.2020г. в 10:00 И.Д.М., ЕГН **********
като „шофьор товарен автомобил“ на гореописания проверяван обект, без да му
предостави преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.З от Кодекса на
труда, заведено в ТД на НАП.“
Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“-Стара Загора приел, че с горните действия „С.И.“ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.63,ал.2 от КТ,
поради което и на основание чл. 416,ал.5, във връзка с чл.414,ал.3 от КТ му
наложил имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева.
Горното се установява безспорно
от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните в с.з. свидетели Й. М., И.М., Д.И. и актосъставителя
В.Н., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във
връзка, както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно
нормата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние/действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено
е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание
налагано по административен ред. Следователно деянието, обявено за
административно нарушение, трябва да е извършено виновно- умишлено или
непредпазливо, като законодателя е предвидил непредпазливите деяния да се
наказват само в предвидените от закона случаи.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.63,ал.2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя
да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал.1- екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Съгласно
разпоредбата на чл.416,ал.1,изр.второ от КТ редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това
констатациите, съдържащи се в редовно съставения АУАН, имат обвързваща съда
материална доказателствена сила, тъй като не са опровергани от санкционираното
дружество. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в
тяхната съвкупност, безспорно се установява, че санкционираното дружество, в
качеството на работодател, е осъществило деянието, описано в АУАН и в
наказателното постановление, с което е нарушен чл.63,ал.2 от КТ.
Накърняването
на тази императивна разпоредба на закона е въздигнато в административно
нарушение, за което в чл.414,ал.3 от КТ е предвидено налагане на имуществена
санкция от 1500 до 15000 лева на юридическо лице- работодател.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че с издаване на наказателното постановление законосъобразно е ангажирана
отговорността на „С.И.“ЕООД ***, на основание чл.414,ал.3 от КТ.
Обстоятелството, че след проверката
търговецът е изпратил уведомление до ТД на НАП за сключен с работника трудов
договор не може да доведе до отпадане на отговорността му за извършеното
административно нарушение, а следва единствено да бъде взето предвид при
определяне размера на имуществената санкция, което е сторено в случая от АНО,
като санкцията е определена в рамките на предвидения в закона минимум.
В случая не са налице и предпоставките
за маловажност на извършеното нарушение. Специалният състав на маловажно административно
нарушение по чл.415в,ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на
чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
адм.наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в,ал.1 от КТ,
следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е
отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са
настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в,ал.1 от КТ не допуска
освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане
на административно наказание, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в
нормата на чл.415в,ал.2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни
нарушенията на чл.61,ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63,ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези
нарушения, вкл. и процесното такова- по чл.63,ал.2 от КТ, привилегированият
състав на чл.415в,ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице
визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като
маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба.
Изискванията за сключване на трудов
договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани в
полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на
почивка и социални осигуровки. Следователно нарушаването на императивната
разпоредба на чл.63,ал.2 от КТ, изрично забраняваща на работодателя да допуска
до работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга
тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от
обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.
В случая, от събраните гласни и писмени
доказателства, се установи, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да
връчи на работника или служителя, преди постъпването му на работа, копие на
хартиен носител от завереното уведомление. Разпоредбата на чл.63,ал.1 от КТ също предвижда задължение за
работодателя да предостави на работника
или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Едва след като предостави тези документи
на работника работодателя следва да го
допусне до работа. Разпоредбата на чл.4,ал.3 от Наредба №5/ 2002г. предвижда,
че връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името
му в справката за заверените уведомления и доколкото в справката не е положен
подпис на работника, съдът приема, че връчването не е извършено и работодателя е
осъществил състава на предвиденото в
чл.63,ал.2 от КТ нарушение.
Съобразно
установената фактическа обстановка, изложена в НП, в настоящия случай е налице
специална разпоредба чл.414,ал.3 от КТ, предвиждаща имуществена санкция за
нарушение по чл.63, ал.1 от КТ и
чл.63,ал.2 от КТ, който предвижда
задължение на работодателя да предостави на работника или служителя, преди
постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62,ал.3, заверено от
териториалната дирекция на НАП /Националната агенция за приходите/. Именно това
е било нарушението на санкционираното дружество в настоящото производство,
което в качеството му на работодател е допуснало до работа лицето И.Д.М. преди
да му е било връчено уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Предвид изложеното дотук и липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуални правила настоящият съд намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Потвърждаването
му прави основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съобразно разпоредбите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с
чл.189,ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на 200
(двеста) лева, съобразно действително свършената работа от юрисконсулт по
делото, по-конкретно- участие в три съдебни заседания и изразяване на становище
по жалбата.
Предвид
изложеното и на основание чл.63,ал.1,пр.I от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-002631/
19.06.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара
Загора, с което на „С.И.“ЕООД *** с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000(две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „С.И.“ЕООД *** с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати
по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора направените по
делото разноски в размер на 200(двеста) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са
изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: