Решение по дело №1417/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 307
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Стоян Михов
Дело: 20221100201417
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

Силвия Тачева
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Л. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело №
20221100201417 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение на основание чл. 30, ал. 1 и ал.
2, т. 1, вр. ал. 3, вр. чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) решение от 07.09.2021
година, издадено от несъдебен орган- Централно правосъдно инкасо бюро, в
сила от 19.10.2021 г. за налагане на финансова санкция на Е.С. Р., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. София, ул. „****, с което му е наложена
глоба в размер на 250.00 евро, за това, че на 27.08.2021 година, в 16:40 часа в
гр. Ротердам, Кралство Нидерландия, при управление на МПС е държал в
ръка мобилен телефон - нарушение на чл. 2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към
датата на влизане в сила на решението в размер на 488.96 лева /четиристотин
осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
днес пред САС от заинтересованите страни.
На осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС да се уведоми компетентния
орган на издаващата държава за настоящето решение, а копие от
уведомлението по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на
1
Министерство на правосъдието на Република България съгласно чл. 38, ал. 2
ЗПИИРКОРНФС.
На осн. чл. 36, вр. чл. 22 ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се
изпрати на НАП за изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в Софийски градски съд
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение от 07.09.2021 година, издадено от несъдебен
орган- Централно правосъдно инкасо бюро, в сила от 19.10.2021 г. за налагане
на финансова санкция на Е.С.Р., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. София,
ул. „****, с което му е наложена глоба в размер на 250.00 евро, за това, че на
27.08.2021 година, в 16:40 часа в гр. Ротердам, Кралство Нидерландия, при
управление на МПС е държал в ръка мобилен телефон - нарушение на чл. 2 от
Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
излага становище, че са налице основанията за признаване на решението, като
удостоверението съдържало всички изискуеми реквизити и не били налице
основания за отказ. Касаело се до нарушение на правилата за движение по
пътищата, поради което не се изисквала двойна наказуемост.
Засегнатото лице - нередовно призовано, не се явява. Същият не е
намерен на известния по делото адрес.
Представляващия го служебен защитник адвокат Желязкова моли да
бъде отказано признаване на решението, тъй като не ставало ясно дали
представеното удостоверение съответства на решението, както и не било ясно
дали лицето е шофирало процесното МПС, тъй като нямало доказателства за
кой автомобил се отнасяла санкцията.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становището на страните и разпоредбите на закона, установи следното от
фактическа и правна страна:
Е.С.Р. е роден на **** година, български гражданин, ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. София, ул. „****.
С решение от 07.09.2021 година, издадено от несъдебен орган-
Централно правосъдно инкасо бюро, в сила от 19.10.2021 г. за налагане на
финансова санкция на лицето е наложена глоба в размер на 250.00 евро, за
това, че на 27.08.2021 година, в 16:40 часа в гр. Ротердам, Кралство
Нидерландия, при управление на МПС е държал в ръка мобилен телефон -
нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата
Въз основа на посоченото Решение е издадено и Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра,
даден в приложението към решението).
1
Постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия
несъдебен орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото решение
реквизити. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършване на
административно нарушение, с наложена парична санкция, както и съответно
удостоверение. Безспорно е установено, че засегнатото лице, срещу което е
постановено решението, е с местоживеене на територията на страната.
Съдът преценява, че не са налице основания за отказ за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.35
от ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се установяват и
индивидуализиращите засегнатото физическо лице данни - имена, дата на
раждане и адрес; размерът на наложената санкция – 250.00 евро; данните за
обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС.
В удостоверението изрично е посочено, че производството е било
писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на
Кралство Нидерландия, за правото си и сроковете за обжалване на решението,
не е платил глобата, наложена му за констатираното нарушение, поради което
решението е било изпратено на българските власти с оглед признаването и
изпълнението му.
На следващо място, съпоставяйки съдържанието на представеното
удостоверение и на решението на чуждия орган, настоящият съдебен състав
констатира наличието на съответствие между двата документа.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие
наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за
признаване на решението за наложена финансова санкция.
Предмет на разглеждане по делото е решение за налагане на финансова
санкция от страна на компетентен орган, придружено от Удостоверение по
чл.4 от Рамковото решение № 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане
принципа при взаимно признаване на санкции.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в
чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа всички, предвидени в закона и
Рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на санкцията,
няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението
на решението, санкцията, която се претендира да бъде приета надхвърля
границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от закона. В същото време, видно
от текста на удостоверението, засегнатото лице е било уведомено за правото
си да обжалва решението.
Нарушението е квалифицирано като държане в ръка на мобилен
телефон при шофиране и съдът счита, че е налице изключения от изискването
за двойна наказуемост, тъй като се касае за деяние, нарушаващо правилата за
движение по пътищата по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
2
Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в
конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на
решението. Паричната сума, представляваща санкцията, е в размер на 250.00
евро, като съдът определи равностойността й в български лева по курса на
БНБ за деня, а именно сумата от 488.96 лева /четиристотин осемдесет и осем
лева и деветдесет и шест стотинки/.
Следва да бъде посочено по повод доводите на защитата, че в
настоящото производство с международен елемент българският съд не може
да събира доказателства и да преразглежда въпроса относно извършване на
административното нарушение, който е от изключителната компетентност на
чуждестранния орган.
По изложените съображения съдът прие, с оглед прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно
цитираното по–горе Рамково решение, за изпълнение процесното решение.

3