№ 3148
гр. Бургас, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502004 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба
на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК-*********,подадена от пълномощника
юрисконсулт Радина Илиева, против разпореждане от 01.11.2022г. постановено по ч.гр.д.№
6978/2022г.по описа на БРС,обективирано в Заповед №3404 от 01.11.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в ЧАСТТА,с която е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д. Х. И. с ЕГН-
********** за следните вземания:договорно възнаграждение от 947.27 лева,655.50 лева
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“,1575 лева възнаграждение за допълнителна
услуга „Флекси“,за мораторна лихва в размер на 566.64 лева и за такса за извънсъдебно
събиране в размер на 20 лева.
Частната жалба е допустима,подадена е в законоустановения срок, внесена е
дължимата държавна такса за обжалването.
Бургаският окръжен съд,като взе предвид исканията и твърденията на
жалбоподателя,разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят „Профи Кредит България“ЕООД е подал пред БРС заявление по чл.410
ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Х. И. за плащане на задължения по
договор за потребителски кредит при Общи условия сключен на 27.04.2021г. и договор за
закупен пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит.
БРС е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 2 743.35
лева,представляваща главница по договора,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението- 28.10.2022г.до окончателното
изплащане,както деловодни разноски по заповедното производство в размер на 75.95 лв. В
останалата част заявлението е отхвърлено за следните вземания: договорно възнаграждение
от 947.27 лева, 655.50 лева възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“,1575 лева
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“,за мораторна лихва в размер на 566.64
лева и за такса за извънсъдебно събиране в размер на 20 лева.
Заявлението е отхвърлено в горепосочените му части в резултат на извършена от съда
служебна проверка за недействителност на договора за потребителски кредит и извод,че е
1
недействителен поради противоречие с чл.10 а ЗПК,чл.11 ал.1 т.10 ЗПК вр.с чл.19 ал.1-4
ЗПК,чл.21 ,чл.22 и чл.23 ЗПК. Като допълнителен аргумент,за пълнота на изложението БРС
е посочил,че клаузата в договора, с която е договорено възнаграждение за кредитора в
размер,надхвърлящ трикратния размер на законната лихва е недействителна и поради
накърняване на добрите нрави.
В жалбата са релевирани подробни оплаквания в насока,че заповедният съд е излязъл
извън предмета на дължимата проверка по чл.411 ал.2 т.3 ГПК и незаконосъобразно е
извършил преценка за валидност на сделката и на нейни клаузи.Жалбоподателят счита,че в
рамките на дължимата проверка заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на
чл.145 ал.2 ЗЗП,съгласно която преценяването на неравноправната клауза в договора не
включва определянето на основния му предмет,както и съответствието между цената и
възнаграждението от една страна и стоката и услугата,която ще бъде доставена или
извършена в замяна,от друга страна,при условие,че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми,като неправилно е извършил именно такава преценка. В жалбата са изложени
пространни доводи за това,че клаузата уговаряща договорно възнаграждение е действителна
и не е налице противоречие с добрите нрави.По отношение на сумите,претендирани от
заявителя като възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в жалбата не са
изложени конкретни оплаквания,но е отправено искане до въззивния съд за отмяна на
обжалваното разпореждане в неговата цялост.
След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства и
съобразно закона,Бургаският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за
правилно,законосъобразно и обосновано,а жалбата срещу него за неоснователна по
следните съображения:
В производството по чл.410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени
служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна
клауза от договор,сключен с потребител,както и за съответствие със закона и добрите
нрави,съгласно чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК.
Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за
потребителски кредит с небанкова финансова институция,по силата на който на длъжника
се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството
на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със
законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на
неравноправни клаузи в договора.Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че при
дължимата проверка заповедният съд е излязъл извън предмета и,тъй като от мотивите на
обжалваното разпореждане е видно,че съдът не е извършвал тълкуване на неясни клаузи от
договора,нито е формирал изводи относно предмета му,а се е ръководил изцяло от
съдържанието на договора за потребителски кредит и предоставяне на пакет „допълнителни
услуги“ срещу възнаграждение,което е било част от погасителната вноска по кредита.
Приложението на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426
на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, налага извод,
че договореният ГПР не може да надвишава 50%.
По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
2
Съгласно чл.19 ал.5 ЗПК клаузи в договор,надвишаващи определените размери в чл.19 ал.4
ЗПК,са нищожни.
В случая,видно от съдържанието на договора за потребителски кредит,ГПР е в
размер на 48.96 %,а ГЛП- 41.00 %,но към посочения ГПР не е видно да са били включени
разходите по сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Разходът по кредита за "възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги“ , представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, но няма данни да е бил отразен като такъв в ГПР по процесния договор за кредит.
При съобразяване на размера договореното възнаграждение по споразумението за
предоставен допълнителен пакет услуги,който надхвърля размера на възнаградителната
лихва за целия период на договора, въззивната инстанция също достигна до извод, че е
налице надвишение на общия размер на ГПР над допустимия от 50 %.
Договорите следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила
на добросъвестност,като до нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-
силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки
"допълнителни условия" за приоритетно разглеждане на искането за кредит,промяна на дата
на падеж и др., на които придава привидно доброволен характер и привидно право на
избор. Така чрез сключване на допълнително споразумение за предоставяне на пакет услуги,
длъжникът на практика бива задължен да заплаща суми в размер,почти равен на месечната
му вноска по кредита,в резултат на което договореният ГПР надхвърля максималният
размер от 50%,като се постига и скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца,
предоставил кредит на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
и води до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на ГПР.
По гореизложените съображения,въззивният съд също счита, че в действителност ГПР
надхвърля максималния размер, не отговаря и на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което
обуславя неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, а съгласно чл.19 ал.5 ЗПК клаузи в
договор,надвишаващи определените размери по чл.19 ал.4 ЗПК се считат за нищожни.
От съдържанието на договора е видно също,че в него няма ясно разписана методика
на формиране на ГПР,досежно компонентите му. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.“
Следователно,ГПР представлява величина,която се формира по методика,императивно
заложена в ЗПК относно участващите при определянето му компоненти,поради което
кредиторът следва да посочи в договора съставните елементи,които участват във
формирането на ГПР и е без значение дали ГЛП е фиксиран или променлив.Това не е било
сторено,поради което договорът не съответства на законовото императивно изискване на
чл.11, ал.1,т.10 ЗПК. С непосочването на допусканията,използвани при изчисляването на
ГПР по определения в закона начин, без да има яснота в договора дали възнаграждението по
споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги е включено в общия разход
по кредита и дали участва при определянето на ГПР, са нарушени императивните
изисквания на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
При това положение въззивният съд споделя становището на БРС, че договорът за
кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК поради неспазване на
императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,поради което на основание чл.23 ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Тъй като БОС споделя
изводите на БРС досежно недействителността на договора за потребителски кредит,не
намира за необходимо да излага мотиви по изложеното от заповедния съд за пълнота
3
становище за недействителност на клаузата за договорно възнаграждение надхвърляща
трикратния размер на законната лихва поради противоречие с добрите нрави.
По гореизложените съображения,настоящият съдебен състав намери,че обжалваното
разпореждане в частта му,с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 01.11.2022г. постановено по ч.гр.д.№
6978/2022г.по описа на БРС,обективирано в Заповед №3404 от 01.11.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4