Р Е Ш Е Н И Е

№

 

21.08.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1199 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №20-0938-001892/ 30.04.2020г. на *** на *** при ОД на МВР - ***, на И.Г.Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Счита, че НП е незаконосъобразно и неправилно, като изтъква, че към датата на извършената полицейска проверка, процесният л.а. е преминал съответен годишен технически преглед и че не е имал модификации, в резултат на които да издава нехарактерен или дразнещ звук. Моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОД на МВР - ***, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 203041/21.04.2020г. от страна на Д.А.Х. - мл.автоконтрольор при *** при ОДМВР - ***, в присъствието на свидетеля Н.З.И., както и на нарушителя – И.Г.Д.. Съставен е за това, че на 21.04.2020 г., около 00:05 часа, в гр. ***, ул. „***“, до номер ** с посока на движение ж.к. „***“, управлява собствения си лек автомобил „***“, с рег. № ***, като горепосоченото МПС е със значителна техническа неизправност – неизправно шумозаглушително устройство (автомобилът издава силен, дразнещ звук, нехарактерен за марката и модела) – нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на И.Г.Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.10 – 11 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от настоящата въззивна инстанция, не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Следователно, издаденото НП се явява формално законосъобразно.

По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д.А.Х., Н.З.И., както и писмени доказателства /л.6 – 7, л.20 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Х. и И.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Същата няма да бъде преповтаряна, но следва да бъде акцентирано върху това, че и двамата свидетели са категорични, че управляваният от страна на жалбоподателката лек автомобил е издавал звук, който поради липсата на достатъчно подходящ дума, Съдът приема като „своеобразен“; свидетелят Х. определя този звук като „сериозен“, а свидетелят И. – като „неспецифичен за марката и модела“. Следва да бъде отбелязано и това, че двамата свидетели не са извършвали оглед на превозното средство и по-конкретно – в частта на шумозаглушителите; акцентират, че са преценили, че се касае за някакво въздействие върху шумозаглушителната система /предполагаемо – „ремус гърне“/ единствено по звука, издаван от превозното средство.

Съдът не намира основания да лиши от кредитиране показанията на свидетелите Х. и И., напротив – техните показания не оставят съмнение за проявена недобросъвестност или тенденциозно отношение. Въпреки това, налага се да бъде подчертано, че техните показания досежно техническото състояние на проверяваното превозно средство, вкл. – извода за наличие на значителна техническа неизправност - не могат да се окачествят другояче, освен като субективни. Следва да бъде изтъкнато, че в зависимост от множество и различни, обективни и субективни обстоятелства, преценката дали звука, издаван при движение на МПС е характерен или нехарактерен за марката/модела, както и дали е „силен“ или „дразнещ“, би могла да варира: например, в тъмната част на денонощието /какъвто е и процесния случай/, при по-ниско ниво на шум, дори по-слабите звуци се чуват по-лесно, а по-силните – изпъкват особено ясно; същевременно, лицата притежват различна острота на слуха, а това се отразява и на възможността да бъдат възприемани по различен начин, едни и същи звуци и т.н. По-същественото в случая обаче е това, че преценката за евентуална техническа изправност, налага по-задълбочено запознаване с техническото състояние на автомобила, тъй като наличието на евентуален нехарактерен звук при движение, би могло да бъде резултат от различни технически несъответствия или комбинация от такива, а не единствено – от неизправност на шумозаглушително устройство. Следва да бъде изтъкнато, че НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, съдържа в Приложение №5, Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Същата Методика предвижда, че неизправностите по тръбопроводи и шумозаглушители на изпускателната уредба се установяват чрез визуална проверка при поставено над канал или върху подемник превозно средство. С други думи, простата визуална проверка, в случая не е приложима, нещо повече – Методиката предвижда, че „Когато е посочен визуален метод на проверка, това означава, че в допълнение към огледа на съответните елементи техническият специалист при необходимост също и манипулира с тях, прави оценка на издавания от тях шум или използва други подходящи средства за проверка, без да се прилага оборудване.“. Също така, в зависимост от степента на неизправност, споменатата Наредба предвижда, че неизправностите по тръбопроводи и шумозаглушители на изпускателната уредба, могат да се квалифицират като значителна или за опасна неизправност, т.е. още веднъж се разкрива наложителността от извършването на надлежна проверка на техническото състояние на автомобила. В процесния случай обаче, такава проверка не е извършвана, а възприятията на свидетелите Х. и И. относно звуците, издавани от л.а.„***“, с рег. № ***, няма как да обосноват, че се касае именно за неизправно шумозаглушително устройство, представляващо значителна техническа неизправност. Следователно, изводът за такава не почива на надлежен технически преглед, а единствено - на субективни /слухови/ възприятия на свидетелите Д.Х. и Н.И., от които възприятия, двамата са формирали предположение за техническата причина, за издаваните от превозното средство, звуци. В подкрепа на това предположение обаче не са събрани никакви други доказателствени материали – и следователно, твърдяното нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, се явява недоказано.

Крайният извод е, че жалбоподателката е административно наказана за деяние, което не е извършила, т.е. материалният закон е приложен неправилно – поради което, Наказателното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №20-0938-001892/ 30.04.2020г. на *** на *** при ОД на МВР - ***, с което на И.Г.Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: