Решение по дело №4028/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ от 15.07.2021 г. към Решение № 1077 от 13.07.2021 г.,
постановено по AНД № 4028/2021 г. по описа на ПРС, XXV н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 32033 от 16.06.2021 г. по описа на РС-
Пловдив, РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно
производство № 696/2020 г. по описа на 03 РУ при ОД на МВР, град Пловдив,
водено срещу обвиняемия И.П.Т., ЕГН: ********** за това, че на 01.10.2020
г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил другиму – на Н.И.С. с
ЕГН *** от гр. Пловдив, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
лява раменна става и представляваща болка и страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа горното
предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, като предлага на обвиняемия да бъде наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
Привлеченият към административнонаказателна отговорност обвиняем,
И.П.Т., се явява в проведеното съдебно заседание, като не изразява становище
по обвинението.
Неговия защитник – адв. Я.С., по същество не оспорва обвинителната
теза и моли спрямо подзащитния му да бъде постановено решение, с което
същият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено наказание под предвидения в закона минимум от 1000 лева.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемият, И.П.Т. е роден на *** в гр. ***, живущ в град ***, б.,
български гражданин, с висше образование, разведен, работещ, неосъждан, с
ЕГН: **********.
Обвиняемият живеел в град ***, но работел в град ***, където
упражнявал ***дейност. На 01.10.2020 г. сутринта свидетелката Н.И.С., ***
към ***, тръгнала на работа с личния си автомобил марка и модел „Опел
Астра“ с рег. № ***, като се движила в гр. Пловдив, по бул. „България“. След
като подминала кръстовището, на което се намира бензиностанция „Петрол“,
продължила движението си в средната лента на пътното платно в посока
Спортната зала на ПУ, подминала и спирката на градския транспорт за
1

посочената зала и се престроила в дясната лента на движение преди
светофара. След преминаването и в дясната лента С. забелязала, че ***
автомобил, движещ се в средната лента започнал да я гони и да подава
звукови сигнали с клаксон. Преди престрояването си свидетелката не
забелязала този автомобил на спирката или на платното, но предположила, че
му е засякла пътя и затова включила аварийните светлини за извинение, като
спряла в дясната лента преди светофара на кръстовището, на което се намира
хипермаркет „Алати“, за да изчака превключването от червен на зелен
сигнал. Докато чакала обв. И.Т. застанал до шофьорската врата на автомобила
на С., започнал да тропа със сила по стъклото и изглеждал много агресивен.
Свидетелката се стреснала от поведението му и не съобразила да заключи
врата на автомобила си. Т. я отворил и казал на С. „какво направи ма, ***“.
Независимо, че свидетелката се извинила на Т. и му обяснила, че не го е
видяла, последният продължил да вика, изричал обиди и псувни, навел се към
С. и я ударил силно с длан в лявото рамо. След това Т. затръшнал врата на
колата и, но се върнал, пак я отворил и нанесъл на пострадалата втори удар по
същия начин и отново в лявото рамо. След вторият удар Т. се върнал назад
към автомобила си марка и модел „Шевролет Нубира“ с рег. № ***. Въпреки
паниката в която изпаднала, С. успяла да види рег. номер на управлявания от
обвиняемия *** автомобил, без последните две букви, като възприела и
надписите по колата – „***“.
По време на инцидента в ***ия автомобил на обвиняемия се возела
свид. К.Н.А.. На инкриминираната дата свидетелката, *** в ***, поръчала
такси, за да отиде на ***. От домашния си адрес А. била взета от обвиняемия
Т.. Свидетелката станала очевидец на обстоятелството, че движението на
управляваното от Т. такси било засечено от жена, управляваща сив автомобил
с марка „Опел“. Т. бил принуден да спре рязко поради което свидетелката се
ударила в седалката пред нея. От ситуацията обвиняемият се афектирал и
започнал да псува, като на светофара на бул. „България“, на кръстовището на
което се намира хипермаркет „Алати“, докато светофарната уредба светела с
червена светлина, Т. отишъл до предната лява врата на „Опела“. Свидетелката
А. видяла, че обвиняемият чука по стъклото на „Опела“, отваря шофьорската
врата и и нанася на пострадалата два удара, като през цялото време говори и
жестикулира. Поради това, че прозорците и вратите на *** били затворени,
свидетелката не чула думите на обвиняемия, но видяла, че жената от „Опела“
била видимо стресната и уплашена от ситуацията. Поведението на Т.
уплашило и възмутило и свид. А..
След инцидента пострадалата посетила „Съдебна медицина“, но поради
приключило работното време, отишла на преглед в УМБАЛ „Св. Георги“, тъй
като имала болки в рамото. На следващия ден – 02.10.2020 г. Н. С. посетила и
„Съдебна медицина“, където било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 1008/2020 г., в което е посочено, че са причинени болка и
страдание без разстройство на здравето.
2

В хода на разследването, по писмени данни въз основа на приобщената
медицинска документация, е изготвена съдебномедицинска експертиза №-П-
16/2021 г. В заключението на същата е посочено, че контузията на лявата
раменна става е причинила на пострадалата Н.И.С. болка и страдание по
смисъла на чл. 130, ал. 2 НК за около 2-4 дни от датата на травмата.
Изготвена е и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, която в заключителната си част е установила наличие на
тревожност и раздразнение у обвиняемия към момента на извършеното от
него деяние, породени от действията на пострадалата, но не и на състояние на
афект, което да налага различна правна квалификация. Не е установено и
психично заболяване, което да изключва възможността за ангажиране на
наказателната отговорност на И.Т..
Съдът кредитира заключенията на изготвените експертизи, доколкото
същите дават ясни и обосновани отговори на поставените въпроси и не
създават съмнения в тяхната достоверност.
Като свидетели по делото са разпитани освен пострадалата С. и двама
очевидци на процесните събития – свид. К.Н.А. и свид. Б.Г.К.. В качеството
на свидетел по делото е разпитани още А.В.А., от чийто показания се
установяват обстоятелствата относно собствеността и ползването на лекия
автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № *** от страна на обв. Т.. Съдът
кредитира показанията на разпитаната като свидетел пострадала – свид. С.,
които се оцениха като последователни, логични и кореспондиращи с
наличната по делото медицинска документация и заключението на
изготвената по делото СМЕ, според което констатираните травматични
увреждания са били причинени по начин съответен на описания от
пострадалата. Ето защо и макар тази свидетелка да се явява заинтересована от
крайния изход на делото, съдът прие, че същата е пресъздала ситуацията
около процесните събития по един съвестен и правдив начин. В тази връзка
съдът отчете фактът, че нейните показания изцяло кореспондират и с
внесените данни от свид. А. и свид. К., чиито показания съдът също
кредитира, доколкото изхождат от абсолютно непредубедени доказателствени
източници и се явяват неопровергани от съвкупния доказателствен материал.
Съдът кредитира и показанията на свид. А., доколкото същите се оценят като
обективни, логични и също неопровергани от кредитирания доказателствен
материал.
Съдът кредитира и обясненията на обв. Т., но само в частта, която се
явява съответна на показанията на разпитаните по делото свидетели, които
съдът кредитира по изложените по-горе причини. Съдът не кредитира
обясненията на обвиняемия в частта, в която същият омаловажава
извършената от него проява, акцентирайки на поведението на пострадалата и
пропускайки подробности за своето противоправно поведение, които
3

подробности обаче се събраха в процеса посредством показанията на
останалите свидетели-очевидци.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства
обосновават следните правни изводи:
При така установената по несъмнен начин и неоспорена фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си обвиняемият
И.П.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК, а именно: на
01.10.2020 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил другиму – на
Н.И.С., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява раменна става
и представляваща болка и страдание без разстройство на здравето.
От събраните по делото доказателства – показанията на свид. С., свид.
А. и свид. К., а и частично от обясненията на обвиняемия, както и от
приложените по делото медицински документи и заключенията на приетите
по делото експертизи, се черпят категорични данни както по отношение на
датата и мястото на извършване на инкриминираната телесна повреда, като по
несъмнен начин се установява и авторството на деянието. Характерът и видът
на причинената телесна повреда се установяват отново от показанията на
свид. С., а също така и от наличната по делото медицинска документация и
изготвената по делото СМЕ.
С действията си обвиняемият е нарушил обществения ред и
спокойствие, тъй като освен, че е обидил свид. С. на публично място, без
последната да му е дала основателен повод за това, воден от хулигански
подбуди, е причинил телесна повреда, изразила се в контузия на лява
раменна става и представляваща болка и страдание без разстройство на
здравето. Действията на обвиняемия са били неприемливи и пресилени и са
могли да станали достояние на неограничен кръг хора, доколкото по делото
се установи, че на мястото на инцидента са присъствали и други граждани –
участници в движението. С действията си спрямо свид. С., обв. Т. е изразил
открито висока степен на неуважение както към обществото, така и към
личността на свид. С., посягайки на телесната неприкосновеност на
последната, без да се съобразява с това, че се намира на публично място, че
действията му могат да бъдат възприети от един широк кръг от хора, и най-
вече - без да се съобразява с това, че подобна саморазправа е несъвместима с
установения в държавата правов ред.
Мотивът за нанесената телесна повреда е изцяло хулигански, тъй като
действия, и то в такъв обем, не са били провокирани от пострадалата – жена с
очевидно занижени сподобности за отбрана спрямо обвиняемия. За да
прецени дали телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, съдът
взе предвид всички обстоятелства, установени във връзка с деянието, а не
4

само обективно причиненото нараняване. Данните, установени по делото за
причината (неоправдано нервна реакция, неотговаряща по интензитет на
поводът за нея), мястото на деянието (публично такова) и механизмът на
нанасянето на удара над пострадалата (с удари в тялото), която от своя страна
не е дала никакъв повод на обвиняемия да извърши действия по причиняване
на телесната повреда, установяват допълващия субективната страна на
състава елемент. С действията си по гореописания начин обв. Т. е засегнал
като обект обществените отношения, свързани със защита на здравето и
неприкосновеността на личността. Налице е и грубо нарушаване на
обществения ред, тъй като не е нормално някой да напада другиго без
основателна причина, на обществено място, както е в конкретния случай.
Предвид горното съдът не сподели изложеното от страна на защитата
съображение, че постъпката на обвиняемия е плод на неговата
емоционалност. Последното обяснява, но в никакъв случай не оправдава
стореното.
Извършвайки описаните по-горе действия, и то на публично място, с
възможност поведението му да бъде възприето от неограничен кръг от хора,
подсъдимият е манифестирал личното си чувство на превъзходство над
обществото, поставяйки личната си потребност да се саморазправи с
пострадалата над всичко – над обществената потребност, над личната телесна
неприкосновеност и над закона.
От субективна страна обв. Т. е действал с пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Обвиняемият е съзнавал, че нанасяйки удар с ръка в рамото
на свид. С. може да причини телесно увреждане, но въпреки това пряко го е
целял и искал, воден от хулигански мотив, съображения за наличието на
който бяха изложени вече по-горе в изложението.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че обв. И.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т. 12,
вр. чл. 130, ал. 2 НК, поради което го призна за виновен.

По въпроса за приложението на чл. 78а НК:
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият
Стоянов не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на
изложените фактически и правни изводи са налице материалноправните
предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление, като му бъде наложено административно
5

наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият е пълнолетно лице, не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъплението е извършено
умишлено и за него НК предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или пробация, като не са налице отрицателните предпоставки на чл.
78а, ал. 7 НК и от престъплението, което е формално, т. нар. “на просто
извършване”, не са причинени съставомерни имуществени вреди.
По въпроса за вида и размера на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на
административното наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство ниската степен на обществена опасност на
личността на обвиняемия, предвид чистото му съдебно минало. От друга
страна съдът не отчете наличието на отегчаващи вината обстоятелства извън
тези, които са част от състава на престъплението. Ето защо и като взе предвид
всичко гореизложено съдът определи и наложи на обвиняемия глоба в размер
на законоустановения минимум, а именно в размер на 1000 лева. Съдът
счете, че именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и
в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието.
Тук следва да се посочи, че съдът не възприе доводите на защитата за
възможност размерът на глобата да бъде определен под този минимум, тъй
като същият е законоустановен.
По въпроса за разноските:
По делото са направени разноски в размер на 702,00 лева,
представляващи възнаграждение за изготвените по делото СМЕ и КСППЕ,
които на основание чл. 189 ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест на
обвиняемия, като го осъди да заплати тази сума, по сметка на ОДМВР-
Пловдив.
По изложените мотиви Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	1077
Дата:	13 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20215330204028
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 юни 2021 г.

Решение по дело №4028/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите