№ 125
/ 20.3.2020 г.
Р
Е Ш Е Н И Е
гр.МОНТАНА
19.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 2749 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр.София ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, пл.Позитано №5,
представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Теодор И., чрез
пълномощника си адв.П.И.А.,***, срещу Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София,
бул.Македония №3 ЕИК: ********* по предявен иск с посочено правно основание
чл.410, ал.1 т.3 вр. с т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Ищецът поддържа, че на
14.12.2018г. е сключена застраховка „Булстрад Каско Стандарт” с Ц.И.Д. *** по
силата на която е застрахован за всички рискове лек автомобил Ауди А6 с ДК № М
12 12 ВМ, със срок на действие на застраховката от 16.12.2018г. до
16.12.2019г., за което е издадена и застрахователна полица № 4704180420001113/
14.12.2018г.
Поддържа, че на 02.07.2019г. на
път между с.Гинци и с.Бързия, посока гр.София, преди табела Петрохан и преди
последния завой Ц.И.Д. при управление на процесния автомобил Ауди А6 с ДК № М
12 12 ВМ, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка и неравности на
пътното платно, стопанисвано от Агенция „Пътна инфраструктура”, от което са
нанесени щети по управлявания автомобил – увредени предна дясна гума и задна
дясна гума и джанта.
Твърди, че водачът е сигнализирал
на Кол центъра на застрахователя и на тел.112, като мястото на ПТП не е
посетено от органите на МВР и не е съставен Протокол за ПТП.
Ищецът заявява, че за настъпилото
застрахователно събитие е образувана щета № 470418191935155, като размерът на
щетата е определен на 210.39 лева, за което с преводно нареждане от
12.07.2016г. заплатил застрахователно обезщетение в горния размер на
собственика на увреденото МПС.
Ищецът поддържа, че с изплащането
на застрахователното обезщетение, на основание чл.410, ал.1 т.3 вр. с т.1
от КЗ встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата, както и срещу собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрохавания.
Твърди, че се касае за
реализирано ПТП на участък от пътя, стопанисван от Агенция „Пътна
инфраструктура”, която е длъжна да поддържа пътищата и организира движението по
тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, маркировка и крайпътни
съоръжения, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. В случая ответникът не е обезопасил и
обозначил с необходимите маркировки препятствието на пътя и по този начин е
причина за възникване на ПТП, при което са причинени материални щети по
застрахован автомобил.
За извънсъдебното уреждане на
претенцията твърди, че е изпратена регресна покана до ответника, с която бил
уведомен, че встъпват в правата на
увредения и е поканен да плати доброволно сумата от 210.39 лева, но плащане не
е постъпило.
Моли съда да постанови решение, с
което осъди ответника Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати сумата от
210.39 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
470418191935155, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска,
както и разноските по делото.
Към ИМ са приложени заверени
копия на доказателства, съгл. приложен опис. С ИМ са направени искания за
събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” представя писмен отговор. По
допустимостта на исковата претенция предоставя на съда.
Твърди, че е неоснователен по
основание и размер и следва да бъде отхвърлен, тъй като не е установено по
категоричен начин, че на посочената дата е настъпило застрахователно събитие,
подлежащо на обезщетение. Няма доказателства, че повредите по МПС са причинени
по описания в исковата молба начин, чрез попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на път, който се поддържа от Агенция „Пътна
инфраструктура”, както и недоказано е, че повредите по лекия автомобил са в
посочения размер. Ответникът заявява, че няма основание за ангажиране
отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура”. Оспорва приложените декларации
за настъпване на застрахователно събитие и заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като с тях не се доказвали обстоятелства по
реализираното ПТП.
Поддържа, че водачът с
поведението си е допринесъл изключително за настъпване на ПТП и причиняването
на вредоносния резултат.
Твърди също, че в участъка не е имало ,,несигнализирано
препятствие на пътя-дупка”, която да е довела до настъпване на
пътнотранспортното произшествие .
Ответникът счита за напълно
неоснователни доводите на ищеца, че Агенция Пътна инфраструктура не е изпълнила
задълженията си съгласно разпоредбите на Закона за пътищата, за поддържане на
пътната инфраструктура в безопасно за водачите на МПС състояние. Служителите на Агенция ,,
Пътна инфраструктура ,, чрез специализираното й звено - Областно пътно
управление Монтана, извършват оглед на републиканската пътна мрежа на
територията на областта и следят за състоянието й, като предоставят информация
за участъците, които се нуждаят от ремонтни работи.
Моли съда д отхвърли исковата претенция
изцяло, като им присъди и сторените разноски в производството, за
юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Изслушано е и прието заключение на
съдебно-техническа експертиза.
СЪДЪТ,
след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое
убеждение и съобразно правилото на чл. 235 ГПК приема за установено от
фактическа и от правна страна следното:
На 02.07.2019г., на път между с.Гинци и
с.Бързия, посока гр.София, преди табела Петрохан и преди последния завой, свид.Ц.И.Д. при управление на МПС, лек автомобил Ауди А6, с рег.№ М 1212
ВМ, е попаднал в необезопасена
и необозначена неравност (дупка) на пътното платно, вследствие на което са причинени материални
щети на управлявания от него автомобил – увредени предна дясна гума и задна дясна гума и джанта. За процесния лек автомобил е налице валидно сключена
застраховка „Булстрад каско стандарт“ от 14.12.2018г., по силата на която
автомобила е застрахован за всички рискове и е със срок на валидност за периода
от 16.12.2018г. до 16.12.2019г. Издадена е и застрахователна полица №
4704180420001113/14.12.2018г.
Своевременно, водачът на автомобила – Ц.И.Д. е сигнализирал за настъпилото ПТП на кол центъра на застрахователя
и на тел.112. Местопроизшествието не е
било посетено на място от органите на МВР и не е съставян Протокол за ПТП съгласно Наредба № Iз-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им
при ПТП и реда за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и
информационния център към гаранционния фонд.
За настъпилото застрахователно
събитие при ищеца била образувана щета № 470418191935155 по описа на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”.
Щетата
на застрахования автомобил била оценена на сумата от 210.39 лева, съгласно доклад
по щета на застрахователя, която сума с преводно
нареждане на 12.07.2019г., приложено към делото, е изплатена на собственика на увреденото МПС, Ц.И.Д., по посочена от него
банкова сметка *** „Банка ДСК” ЕАД, Централно управление.
От заключението на вещото лице
по съдебно техническата експертиза инж.Р.Д. се установява, че повредите по
автомобила, разкъсване протектора на предна дясна гума, както и разкъсване на
кордата /носеща тъкан/ и „балониране“ на задна дясна гума, съответстват с
механизма на ПТП, попадане в несигнализирано и необезопасено пътно препятствие
/дупка/, намираща се на платното за движение, и се намират в
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Също така вещото лице е
изчислило действителния размер на щетите към деня на ПТП, като поддържа, че при
описаните повреди гумите са неизползваеми и е посочило, че общата стойност на
щетата възлиза на сумата от 210.39 лева. Експерта поддържа, с оглед конкретната
пътна обстановка, състоянието на пътното платно, размера на препятствието и
неговото разположение на пътното платно, че подобни увреждания по автомобилите
ще настъпят при неравности и със скорост около 40 км./ч. Твърди, че пътния
участък в този район е такъв, че не може да се развива скорост по-голяма от 40
км./ч., а освен това е и изкачване. Също така поддържа, че е достатъчно и един
слой от асфалта да го няма и повредата по автомобила може да настъпи.
В
съдебно заседание експерта заявява, че поддържа изготвеното заключение, поради
което съдът приема изцяло заключението на вещото лице, като изготвено обективно
и компетентно, неоспорено от страните по делото.
В
подкрепа изводите на вещото лице относно механизма на настъпване на ПТП и
причинената щета по автомобила са гласните показания на свидетеля Ц.И.Д..
Свидетелят
твърди, че се движел посока гр.Монтана - гр.София и на последния завой преди табела
Петрохан, попаднал в дупка на пътното платно, която не била много голяма.
Поддържа, че не я видял, същата не била обезопасена, нямало пътни или други
указателни табели. В резултат на попадането в препятствието спукал предна дясна
гума и задна дясна гума с „балон“ и щета по джантата. Свидетелят е категоричен,
че мястото не било обозначено, сигнализирано, липсвали обозначителни табели,
никакви обозначителни знаци. Поддържа, че мястото на ПТП не е посетено от
органите на МВР. Заявява също, че след завеждането на щетата застрахователя
поискал да изпрати координати на участъка, в който е станало ПТП и на самото
препятствие /дупка/ на платното. Свидетелят твърди, че изпратил снимка на
точното място от Google Maps, а не е ходил на мястото на ПТП.
Категоричен
е, че дупката била в неговата пътна лента, в дясната пътна лента по посока на
движение на автомобила. Не е предприемал маневра „изпреварване“, тъй като не е
имало други коли по това време.
Съдът
кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същия предава своите лични
и непосредствени впечатления от настъпилото ПТП, не е заинтересован от изхода
на спора и показанията му кореспондират с писмените доказателства и
заключението на експерта.
Направеното
възражение в тази насока от ответника, че липсвали категорични доказателства за
реално съществуваща неравност на пътното платно, тъй като от приложения снимков
материал се установявало, че има дупка на осовата линия, но не и на платното,
по което се движил свидетеля, съдът намира за неоснователно.
Действително
към исковата молба е приложен снимков материал на точното място на ПТП и
разположението на дупката на пътното платно, от който се установява, че
„дупката“ се намира на осовата линия.На първо място този снимков материал е
поискан и изпратен от свидетеля Д., участник в ПТП, който го е изпратил от Google Maps, а не
е направил снимки на място.Отделно ПТП е станало на 02.07.2019г., информацията
е поискана от застрахователя на 22.08.2019г. и е изпратена от собственика на
увреденото МПС на 03.09.2019г. Свидетелят Д. пояснява, че завоя е последния
десен завой преди табелата и дупката се е намирала в дясното платно, а не на
осовата линия. За системата Google Maps поддържа, че се „ъпдейтва“
непрекъснато и е напълно възможно това да не е релевантна снимка на мястото и
разположението на дупката на пътнато платно.
По
делото са приложени достатъчно писмени доказателства от които се налага
категоричния извод, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на този пътен
участък и причинените щети по автомобила са в резултат на попадането му в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а съгласно
чл.410, ал.1, т.3 КЗ и срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно
да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер.
В хода
на производството следваше да бъде установено наличието на валидно
правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия
в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. В тежест
на ищеца е да докаже причинната връзка на застрахователното събитие с
вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност”, покриващ отговорността на деликвента за причинените му щети, със
застрахователното дружество, вида и размера на причинените вреди.
В тази
връзка налице е валидно сключена застрахователна полица между застрахователя, ищец
и собственика на пострадалия автомобил Ц.И.Д.. Увреденият лек автомобил,
собственост на горното лице е застрахован на основание полица „Булстрад Каско
Стандарт” № 4704180420001113, валидна от 16.12.2018г. до 16.12.2019г. и към
датата на застрахователното събитие, 02.07.2019г.
По
делото е приложена застрахователната полица, ведно с общите условия по
застраховката, която е редовна от външна страна, съдържа задължителните
реквизити съгласно изискванията на КЗ, съответно сключена в писмена форма и
подписана от страните.
В
случая ищецът е изплатил застрахователното обезщетение по застраховка „Булстрад
Каско Стандарт” във връзка със заведена щета № 470418191935155 в размер на 210.39
лева към увреденото лице Ц.И.Д.. По този начин застрахователя встъпва в правата
на застрахования против причинителя на вредата, ответника по делото, до размера
на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка.
Съдът приема, че е налице
основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура”, причинител на вредата по отношение на ищеца - застраховател по
имуществената застраховка, тъй като по делото по несъмнен начин се установява
настъпването на елементите от фактическия състав на чл.49
от ЗЗД за причинените имуществени вреди - повреда на лек автомобил при ПТП,
настъпило в резултат на наличието на препятствие на пътя – необезопасена и
необозначена дупка, поради неподдържането му от страна на ответника,
неизпълнение на задължението да поддържа пътната настилка в безопасно състояние
и да обозначава образувалите се дупки на пътното платно.
В случая се касае се за ПТП,
възникнало на участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа, видно
от приложените писмени доказателства. Съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата, управлението и поддържането на републиканските пътища е възложено на Агенция
„Пътна инфраструктура”. Съобразно дефинитивните норми на чл.47, ал.1 и ал.3
ППЗДвП „поддържането” включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишната нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности, а „текущият ремонт” включва
работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните
принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя.
С оглед на горното основателно е
искането на ищеца, че с оглед настъпването на ПТП поради несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно на път, който е част от републиканската
пътна мрежа, следва да бъде ангажирана регресната отговорност на Агенция „Пътна
инфраструктура”.
В случая по безспорен начин се
установи, че повредата по лекия автомобил е настъпила в резултат на
неизпълнение на задължението на ответника Агенция „Пътна инфраструктура” за
поддържане и ремонт на платното, поради което съществува основанието по чл.410,
ал.1, т.3 вр. с т.1 КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната
Агенция.
По всички гореизложени съображения предявения иск срещу Агенция „Пътна
инфраструктура” следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от деня
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Съобразно
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” следва
да заплати на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр.София и
направените от последния разноски в производството в размер на сумата от 560.00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за
вещо лице.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” БУЛСТАТ: *********, Адрес: град София 1606, бул.”Македония” № 3, чрез Д.П.-юрисконсулт
в отдел ,, АО ,, при Областно пътно
управление Монтана-специализирано звено на АПИ ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД гр.София ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, район Триадица, пл.Позитано №5, представлявано от изпълнителните
директори Недялко Чандъров и Теодор И.И., чрез пълномощника си адв.П.А.,
сумата от 210.39 лева главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470418191935155,
на основание застрахователна полица № 4704180420001113/14.12.2018г. на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 560.00 лева, представляващи разноски
реализирани по делото.
БАНКОВА
СМЕТКА, ***ната сума: „Банка ДСК” ЕАД, IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: