ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 599
гр. Габрово, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500401 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД
срещу Разпореждане №1582/29.07.2022г. по ч.гр.д. №1355/2022г. на Габровския районен
съд, с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против П. Х. А..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
разпореждане. Излага се, че сключения договор за поръчителство между „Ай Тръст” ЕООД
и „Кредисимо“ ЕАД има акцесорен характер по отношение на договора за потребителски
кредит и нямало пречка същият да бъде сключен чрез размяна на електронно волеизявление
между страните. Уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на
възнаграждение по договора за поръчителство срещу задължението поръчителя да сключи
договор с кредитора и да отговаря солидарно за задължението на длъжника не е
неравноправна по см. на чл.146, ал.1, т.19 от ЗЗП. Същата не била уговорена във вреда на
потребителя. Излагат се доводи в подкрепа на твърденията. Твърди се, че от обстоятелствата
изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за
поръчителство, както и за плащане на дълга на поръчителя, с което последният встъпил в
правата на кредитодателя на осн.143, ал.1 от ЗЗД, не били налице нито неравноправни
клаузи, нито пречки за издаване на исканата заповед за изпълнение.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се укаже на РС Габрово да издаде
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника. Претендират се разноски
за двете инстанции.
Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима.
В обжалваното разпореждане заповедния съд е приел, че са налице основанията на
чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за процесните
вземания. По отношение на сключения договор за поръчителство предвиденото
възнаграждение било в размер на 194,18лв., което съставлявало 55% от размера на
дължимата главница по договора за кредит. Заповедния съд приел, че така уговореното
възнаграждение противоречи на добрите нрави и договора за поръчителство е нищожен
1
съгласно чл.26, ал.1, предл. 3 от ГПК. Съответно претенцията на заявителя въз основа на
нищожен договор за поръчителство е неоснователна.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.
В т. 9 от подаденото по ч.гр.д. №1355/2022 г. по описа на Габровския районен съд
заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу П. Х. А. е
посочено, че се претендира вземане в размер на 350лв. – платена главница на Кредисимо
ЕАД, във вр. с договор за потребителски кредит №2202265; 48,23лв. – възнаградителна
лихва за периода от 10.04.2020г. до 10.10.2020г., както и сумата от 92,79лв.- обезщетение за
забава за периода 11.04.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда,като за периода
13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на
разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС. В т.12 е посочено, че заявителя е цесионер по договор
с цедента „Ай Тръст“ ЕООД, който е поръчител по договор за потребителски кредит
предоставен на длъжника от „Кредисимо” АД. Излага се, че между длъжника и „Ай Тръст“
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във вр. със сключения договор
за кредит, като между двете дружества е сключен договор за поръчителство, по силата на
който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя. Поради
неизпълнение на задължението на длъжника поръчителят е заплатил същото и е встъпил в
правата на кредитора.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит №******, сключен
между „Кредисимо” АД и П. Х. А. като кредитополучател, за предоставяне на кредит от
350лв., със срок на кредита 7 месеца. Представени са и Общи условия за предоставяне на
кредити от „Кредисимо” АД, договор за поръчителство сключен между „Кредисимо“ АД и
„Ай Тръст“ ЕООД, както и договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай
Тръст” ЕООД и П. Х. А., в който е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на
27,74лв. на месец или 194,18лв. за срока на договора.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпорежда не е правилно и
законосъобразно.
Видно от представения договор за поръчителство сключен между длъжника и цедента,
същият е сключен по реда на ЗЕДЕУУ, но договорът не е подписан от длъжника с
електронен подпис по смисъла на закона, т.е. няма сключен договор за поръчителство.
Освен това ЗПФУР урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, като съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставянето на
платежни услуги. Договорът за поръчителство не попада в изчерпателно изброения кръг
отношения, относно които е приложим ЗПФУР.
Освен изложеното по-горе, настоящият състав на съда намира, че сключеният договор
за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което
се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на капитала на
дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца. В този смисъл уговорената между длъжника и поръчителя клауза
за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, се явява неравноправна за
потребителя клауза, по см. на чл.146, ал.1, т.19 от ЗЗП и същата представлява уговорка във
вреда на потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаря на изискванията за
добросъвестност, поради което на осн. чл.26 от ЗЗД договорът е нищожен.
Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от
ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона. Законът задължава съда да откаже издаване на заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона. След като договорът за
2
поръчителство е нищожен, то претенцията на заявителя въз основа на него е неоснователна.
Поради гореизложеното въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1582/29.07.2022г. по ч.гр.д. №1355/2022г. на
Габровския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3