О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1042
гр.
Сливен, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Сливен, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Бозукова-Ганева административно дело № 230 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 137 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража/ЗИНЗС/.
Образувано
е по молба вх. № СД-01-01-2503/03.07.2023 г. , уточнена с молба вх. № СД-01-01-2776/26.07.2023
г. със заявено искане от Л.П.Б. *** по реда на чл.137 ал.1 от ЗИНЗС до съда „да
определите да ми бъде проведен преглед и консултация в специализирана клиника
по р. ***** при специалист р. П.С., където да ми бъдат направени специализирани
и. и бъде назначено адекватно лечение за заболяванията - д.п.и р.а.“. /л.2
и л.77/
По
делото е постъпило становище от ответния орган – Началник на Затвора С., към
който е МЦ Затвор С. с изх. № 45/2020 от 21.07.2023 г. ведно с доказателствата
както следва: медицинско становище от 21.07.2023 г., констативен протокол за
извършена проверка № КП-594/17.07.2023г., от които се установява, че на Л.Б. е
извършена консултация с н.д-р Д.и р.д-р К.на 21.07.2023 г./л.58 и сл./
Постъпило
е и становище изх.№ 501/14.07.2023г.,
ведно с доказателства, както следва: медицинско становище от 14.07.2023 г., епикриза за
пролежаване в **„****“ С.в периода 25.04.2023 г. до 02.05.2023 г., консултация
с р.на 07.04.2023 г. ведно с извършена 2 бр. ъ., консултация с о.на 07.04.2023
г. ведно с етапна епикриза, резултати от к.и. в р.с.от
04.04.2023 г., 19.05.2023 г., 31.05.2023 г.,
13.07.2023 г., консултация със специалист у. н. г., ведно с извършени а. и ***
на о. с.и двете в норма, както и извършена консултация с х. на 26.06.2023 г..
В
становищата Началника на Затвора С. сочи, че л. от с. Б. действително е с х. з.,
но за тях се прилагат адекватни и навремени грижи от медицинските лица към
затвора гр. С., като същите са компенсирани и медикаментозно обезпечени от
медицинските лица към затвора гр. С., като при необходимост същата е извеждана
и във външни лечебни заведения за хоспитализациии,
лечение и консултации. Здравословното състояние на л.от с. Л.Б. е компенсирано
при необходимост и не е изисквало спешност.
След
като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, съдът намира
искането за недопустимо. Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните
домове се създават медицински центрове, а съгласно чл. 134 от същия закон в тях
се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ;
специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна
и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода; медицинско освидетелстване на
здравословното състояние на лишените от свобода. Съгласно на чл. 143 от ЗИНЗС
лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до
24 часа, а тези със спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко
време.
Съгласно чл.135 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения
към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото
лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими
консултативни прегледи или специализирани и.. Изпращането на лишени от свобода
за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва
със заповед на началника на затвора по предложение на директора на
специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на
директора на медицинския център. При спешни случаи или за консултативни
прегледи и специализирани и. изпращането се извършва с устно нареждане на
началника на затвора. В тези случаи охраната, транспортирането и лечението на
лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се
организира и осъществява под ръководството на началника на затвора, затворническото
общежитие или поправителния дом.
Нормата на чл.136
от ЗИНЗС разписва, че подпомагане на медицинското обслужване на лишените от
свобода може да се привличат консултанти от други лечебни заведения. За
консултация по конкретен повод предложението се прави от директора на болницата
или медицинския център и се утвърждава от началника на съответното място за
лишаване от свобода.
Съгласно чл.137 от ЗИНЗС при несъгласие с
определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя
сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В
този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя. Директорът на
болницата или на медицинския център е длъжен да запознае съответния специалист
с медицинската документация по случая, като становището на специалистите от
другите лечебни заведения има консултативен характер. Те не могат да определят
мястото, където ще се провежда лечението.
Видно от приложеното
медицинско становище за лицето Б., че същата е с диагнози: ******
В
тази връзка по делото се установи, че са извършени: на 14.07.2023 г. консултация
с х. Д-р Ц.във ***, като е издадено направление за р.; на 17.07.2023 г. консултация
с г. д-р П., а на 21.07.2023г. е извършена консултация от н.- д-р Д.и от р.–
д-р К../л.61-л. 62/
Съдът,
като съобрази горепосочените разпоредби и твърденията и исканията в молбите на Л.Б.
намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.137 ал.1 от ЗИНЗС. В случая от Б. се иска извършване на медицинска дейност, която по своя характер бива профилактична,
диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на
медицински стандарти и добра медицинска практика. Както се отбеляза, съгласно
чл.135 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън
местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода нямат условия за провеждане на необходимото лечение; се
налага лечение на инфекциозни заболявания или са необходими консултативни
прегледи или специализирани и.. В Глава четвърта от Наредба № 2/2010 г. са
определени условията, при които лишеният от свобода се изпраща в лечебно
заведение извън местата за лишаване от свобода, като съгласно чл. 60, ал. 2
необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора
на СБАЛЛС или на медицинския център. Той издава медицинско направление, в което
задължително се отбелязват: диагнозата, началото и протичането на заболяването,
направените и. и резултатите, моментното състояние на болния, къде е проведено
и какъв е резултатът от назначеното лечение, както и конкретното искане. Тоест
медицинската дейност на съответния лекар, вкл. преценката му за необходимостта
от изпращането на лишения от свобода в лечебно заведение извън мястото за
лишаване от свобода, в това число за консултативен преглед или специализирани и.
и лечение е определяща и изпращането, съответно неизпращането на лишения от
свобода при външен специалист зависи от конкретната необходимост, преценка за
която извършва лекаря към Медицинския център. На първо място по делото липсват
данни да е извършена преценка за необходимостта от изпращането на лишения от
свобода в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода.
На
второ място, видно от доказателствата по делото - медицинското становище от
21.07.2023г., на л.от с. Б. на 14.07.2023г. е извършена консултация с х. Д-р Ц.
във ****, като е издадено направление за р.; на 17.07.2023 г. е извършена
консултация с г. д-р П., а на 21.07.2023г. е извършена консултация от н.д-р Д.и
от специалист р.д-р К../л.61-л. 62/
Анализът на
нормата на чл.137 от ЗИНЗС налага извод, че необходима предпоставка за
извършване на консултация на лишения от свобода за негова сметка със специалист
от друго лечебно заведение, е изразеното несъгласие с определената диагноза или
назначеното от МЦ към затвора лечение, като едва в този случай администрацията
на затвора е длъжна да осигури достъп на съответния специалист до молителя, за
извършването на консултативен медицински преглед /чл. 137 от ЗИНЗС/. Следва да
се отбележи, че становището на специалиста от друго лечебно заведение има
консултативен характер и специалистът не може да определя мястото, където ще се
провежда лечението.
В
случая от представеното по делото медицинско становище от 21.07.2023г. е видно, че на 21.07.2023г. е проведен
разговор с проф. С., който е заявил, че не е поемал ангажимент към л.от с.за
преглед на територията на гр.С.. Същевременно от становището се установява, че
при проведената консултация с р. д-р Д.на 21.07.2023 г. са назначени
лабораторни и. и ** на л. р. с. и д. ***, като на база получените резултати ще
бъдат обективизирани и терапевтирани
при нужда споделените р. оплаквания. При преценена необходимост от допълнително
лечение и медицински процедури, МЦ при Затвора – С. ще съобрази и осъществи
дадените от специалистите препоръки.
Следователно
съдът намира, че в конкретния случай, в съответствие с нормата на чл.136 от ЗИНЗС за подпомагане на медицинското обслужване на лишените от свобода от
Затвора С. са привлечени консултанти от други лечебни заведения. В случая обаче по делото липсват данни от Л.Б.
да е изразено несъгласие с определената диагноза или
назначеното лечение. Едва при наличие на такива предпоставки л. от с. за своя
сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения,
като в този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя.
По делото липсват данни л.от с.Л.Б. да е подала молба до началника на
Затвора С. или до Медицинския център към Затвора С., с която да изразява
несъгласие с определената й диагноза “р.а.“. По делото не се навеждат и твърдения
за това, а и не са налични данни Л.Б. да е поискала за
своя сметка консултация с проф. С. на територията на Затвора С., какъвто единствено
възможен достъп е регламентиран съгласно разпоредбата на чл.137 ал.2 от ЗИНЗС. Напротив от данните по делото се установява, че Л.Б. е поискала да бъде к.
до *** за преглед при д-р С., но видно от приобщеното по делото становище,
същият вече не осъществява медицинска практика там и не е поемал ангажимент към
л.от с.за преглед на територията на гр.С..
Ето защо съдът намира, че доколкото
по преписката липсват данни да е извършена преценка за
необходимостта от изпращането на л. от с. в лечебно заведение извън мястото за л.от
с. и доколкото липсва изразено изрично несъгласие от Л.Б. с
определената й диагноза “р.а.“, както и липсват данни, а и твърдения л.от с.Л.Б.
да е заявила желание за провеждане за нейна сметка на консултация с проф.С.
на територията на Затвора С., какъвто единствено възможен достъп е регламентиран
съгласно разпоредбата на чл.137 ал.2 от ЗИНЗС, то искането на същата, заявено с
молба вх.№ СД-01-01-2503/03.07.2023 г. да бъде „задължен Началникът на Затвора –
С. да разпореди да бъде проведен преглед и консултация в специализирана клиника
по р. *******при специалист р.П.С., където да ми бъдат направени специализирани
и. и бъде назначено адекватно лечение за заболяванията ми - д.п.и р.а.“ се
явява лишено от предмет и е недопустимо.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК вр.
с чл.137 от ЗИНЗС, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, обективирано в молба вх.№ СД-01-01-2503/03.07.2023г. на Л.П.Б.
*** да бъде „задължен Началникът на Затвора – С. да разпореди да бъде проведен
преглед и консултация в специализирана клиника по р. ***** при специалист р.П.С.,
където да ми бъдат направени специализирани и. и бъде назначено адекватно
лечение за заболяванията - д.п.и р.а.“ , като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 230/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването за
изготвянето му пред тричленен състав на Административен съд - Сливен.
Определението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: