Р Е Ш Е Н И Е
№ 124, 30.01.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански
състав
на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар :
Валентина Василева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2918 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни
жалби на В.Н.Г. и на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД против Решение
№3940/21.10.2019, пост. по гр.д.№1491/2019, ПРС с което е признато за
установено в отношенията между страните, че В.Н.Г. не дължи на „ЕВН България Електроснадбяване“
ЕАД сумата от 1 324,74 лева с ДДС по фактура
№ **********/31.12.2018г. за отчетен период 25.11.2018г. – 24.12.2018г., като искът над тази сума до пълния претендиран
размер от 6 218,48 лв. с ДДС или за разликата от 4893,74 лв. е отхвърлен като неоснователен
и недоказан, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят ищец В.Г.
оспорва решението в отхвърлителната му част, като поддържа, че е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа, че неправилно е тълкувано съдържанието на
констативния протокол за монтаж на измервателния уред, като счита, че от
последния не се установява в негов имот да е извършен описания монтаж. Сочи и
несъответствия между описаните показания на монтирания електромер и описаните
като начални данни във фактурата, поради което счита, че му е фактурирано
количество ел. енергия, потребено от друг клиент на ответника. Навежда и
съображения, че процесният електромер не измерва консумацията в имота му –
ракиджийски казан, а в друг имот – стопанска сграда. Посочва и че ответникът не
е провел пълно доказване за регулярни месечни отчети, както и за това да е
доставил претендираното количество ел. енергия. Сочи и че съдът се е произнесъл
извън предмета на делото, очертан от исковата молба, като се е произнесъл за
недължимост на сума, различна от заявената от ищеца. Счита, че след като искът
е бил предявен за установяване, че ищецът не дължи конкретна сума по посочена
фактура и при положение, че ответникът не е предявил иск за установяване на
частична дължимост на суми по същата фактура, то съдът е следвало да уважи
изцяло иска така, както и предявен, а не да признава частична недължимост. Така
съдебното решение е постановено извън диспозитивното начало на процеса. Моли
съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови ново
такова, с което уважи изцяло иска. Претендира разноски.
Жалбоподателят
ответник „ЕВН България Електроснадбяване“
ЕАД оспорва решението в частта, в която е уважен отрицателния установителен
иск. Счита, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка и е
направил необосновани правни изводи. Сочи, че от представената справка за
годишните отчети на измервателната точка на ищеца се установява, че правилно са
измервани и отчитани количествата консумирана ел. енергия и извършените
записвания са коректни. Счита, че същото
се установява от събраните гласни доказателства, както и от приетата по делото
СТЕ. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с
което отхвърли иска изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемият по тази жалба В.Г.
е подал писмен отговор, в който я оспорва. Повтаря съображенията от своята въззивна жалба, че количествата фактурирана
ел. енергия не е потребена в негов имот,
а в неизвестно чий такъв, че въззивникът не е доказал при условията на главно
доказване вземанията си по основание и размер. Сочи и нови обстоятелства – нерегламентирано
присъединяване в ел. таблото на трето лице, установено през 2019г.. Поддържа,
че не носи вина за състоянието на електромера, който е собственост на
дружеството, а и се намира извън неговия
имот. Моли решението в тази обжалвана
част да бъде потвърдено.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от
легитимирани лица – страни в производството, останали недоволни от постановеното съдебно решение, откъм
съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта
в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е
в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение
следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо. Неоснователно е
оплакването във въззивната жалба на В. Г., че първоинстанционният съд се е
произнесъл свръх петитум като е уважил частично отрицателния установителен иск.
В производствата по установителни искове, ако съдът намери иска за частично основателен, следва да го
уважи до доказания размер, а за разликата да го отхвърли, които е и сторено в
случая. Не е налице подмяна на предмета на делото или излизане извън търсената
защита, т.к. ищецът Г. се е домогвал да установи, че не дължи конкретна сума по фактура за доставена ел. енергия за
периода 25.11-24.12.2018г., а съдът е приел, че от тази сума той не дължи само част,
а останалата част от общия размер е дължима и се е произнесъл именно в този
смисъл.
По отношение на правилността
на решението, с оглед оплакванията във въззивните жалби, намира следното :
Видно от фактура № **********/31.12.20187г. клиентски №**********, с място на потребление
с. Ц. – ракиджийски казан, за отчетния период 25.11.2018-24.12.2018г. е
фактурирана като потребена ел. енергия на обща стойност 6218,48лв. с ДДС,
като е дадена детайлна информация на
отчетената ел. енергия през електромер № 42796134 – дневна 21 487/ново/ -
1858/старо/ и нощна – 10 286/ново/ 583/старо/ .
По делото е представен и в
оригинал констативен протокол № 480400/22.11.2018г., от който се установява, че
в с. Ц., на горепосочения клиентски номер, на обект „стопанска сграда“, на клиент В. Г., е демонтиран стария
измервателен уред, поради констатиране на неточно измерване и е монтиран нов
електромер с № 42796134 и първоначални показания - 17,2 и 782,9. Протоколът е съставен в
присъствието на двама свидетели – И. Б. и Г. А., поради отсъствието на
собственика на имота.
Изготвена и приета е СТЕ с
в.л. Н. И., с основно и допълнително заключения и която се възприема от съда като компетентна,
обективна и задълбочена. Съгласно същата, новомонтираният електромер, отчитал
доставената ел. енергия за обекта в процесния период, е годно измервателно
средство, снабден е с всички изискуеми
сертификати и документи. Към
заключението е приложено и копие от констативен протокол за метрологична
проверка на процесния електромер, извършена на 15.03.2019г. по искане на
дружеството доставчик на ел. енергия, като електромерът е свален с протокол от
15.01.2019г.,т.е. 20 дни след процесния отчетен период. Изводът от извършената
метрологична проверка е, че уредът е изправен и действа в съответствие с
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на
измерванията на ел. енергия. В основното заключение са анализирани данните за
потребление за едногодишен период преди процесния, като се установява, че при
подмяната на електромера на 22.11.2018г. за отчетния период
24.10.2018-24.11.2018г. е отразена подмяната на електромера от 22.11.18г. и са
отчетени данните на стария , свален електромер към този момент и са посочени като начални данни, показанията
на новомонтирания електромер – дневна 782 и нощна 17. В края на отчетния период
– 24.11.2018г. е отчетена разликата между тези показания : дневна тарифа –
старо 782, ново 1858, нощна тарифа – старо 17, ново 583. От така констатираните
нови показания е започнал отчетният период 24.11.18-25.12.18г. , а именно
дневна тарифа – старо 1858, ново 21487, нощна тарифа – старо 583, ново
10 286. Тези данни са отразени и в горепосочената фактура за периода.
Приложена е и справка за
издадените и заплатени фактури за периода, от която е видно, че фактурата от
30.11.2018г., предхождаща процесната, е заплатена от потребителя, както и
фактурата от 19.01.2019г., следваща процесната, също е заплатена.
По делото е изготвено и
прието заключение на ССЕ с в.л.Д. К., която също се кредитира от съда като
обективна и компетентна, като съгласно същата фактурираните данни по процесната
фактура са правилно и коректно остойностени, съобразно действащото
законодателство в областта на енергетиката.
По делото са разпитвани и
свидетелите С. Л. и Г. Й.. Свидетелят Л. твърди да е един от съставителите на
протокола от 22.11.2018г. Твърди, че знае имота на В.Г., т.к. преди време пак
правили проверка за изправност на измервателния уред. При съставянето на
протокола не открили собственика, затова ползвали за свидетели Б. и А., които
работели като охрана и чистачка в дружеството.
Вторият свидетел Й. твърди че работи като отчетник и отговаря за с. Ц..
Отчита и електромера на В. Г. ежемесечно, като отчетите се извършват по график.
Отчитането става електронно – с магнитна карта, която се поставя в гнездото на
електромера и се свалят данните, а след това
данните се разтоварват от терминала пак автоматично в ЕВН.
При така установеното от
фактическа сграда, съдът намира за доказано, че ЕВН България ЕС ЕАД доставя на
обект – ракиджийница в с. Ц. ел.
енергия, като клиентският номер е
********** и същият се води на В. Г.. Това се установява както от съставените
протоколи за монтаж на процесния електромер, така и от представените справки за
фактурирани услуги, част от които са и заплатени, както и от гласните
доказателства за извършване на монтажа и отчитане на данните. Доказателства,
които да оборят този извод по делото не са ангажирани. Оплакванията във въззивната
жалба, че елекромерът е монтиран на друг обект – стопанска сграда, не се
подкрепят от никакви доказателства, т.к. при извършваната проверка техниците
отчитат клиентския номер и точката на достъп, а не предназначението на обекта –
дали същият е за стопански нужди или е с друго предназначение / междувпрочем
характеристиката „ракиджийница“ също сочи стопанска дейност/. От приетата СТЕ
се установи категорично, че монтираният измервателен уред е сертифициран и чрез
него може да се отчита доставена ел. енергия. В същото време представения
констативен протокол от БИМ пък установява, че същият измервателен уред е в
изправност и отговаря на метрологичните изисквания за точност на измерванията
на ел. енергия. Така, оплакванията за несертифициран
измервателен уред и за неточно измерване на потребената ел. енергия остават
недоказани.
Основното оплакване в жалбата на В. Г. е, че
данните за потребената ел. енергия са некоректно отчетени и фактурирани. Това
твърдение, обаче, се оказва невярно. При съпоставка с показанията от протокола
за монтаж и данните за отчетните периоди се установява, че началните показания
са отразени в предходния отчетен период – до 24.11.2018г., фактурирани са и
дори тази фактура е заплатена. Процесният отчетен период не съвпада с датата на
монтаж на електромера, поради което е нормално да е налице консумация и тази
консумация е отразена в предходната фактура – за м.11.2018г. Началото на
отчетния период е 25.11.18 и показанията за начални данни от този период
съвпадат с показанията за крайни данни за потребената ел. енергия за предходния,
т.е. тези показания кореспондират помежду си
и няма никакво противоречие в показанията за отделните периоди. В този
смисъл направените съждения във въззивната жалба са произволни и не
кореспондират с фактите по делото. От
показанията на свидетеля Й. се установява, че данните от измервателните уреди
се отчитат автоматично , без да е възможна намеса на отчетника, като по този
начин се потвърждава още веднъж верността на направените отчети в исковия период,
а и в предходните и следващите периоди.
Така, предвид установеното,
съдът намира, че по делото се доказва за исковия период 25.11-24.12.2018г.
правилно да е отчетена консумираната в имота на В. Г. ел. енергия. Същата е
фактурирана правилно, като съгласно ССЕ
фактурата е съобразена с нормативните стойности на енергията, заложени в
действащото законодателство. Така се доказва твърдението на ЕВН България ЕС
ЕАД, че В. Г. е потребител на ел.. енергия, доказва се и количеството на
потребената такава за процесния период, както и правилното й остойностяване във
фактура от 31.12.2018г. на обща стойност от 6218,48лв. Така, съгласно
действащите ОУ на дружеството, които са оповестени по надлежния ред и достъпни
за всеки потребител, клиентът следва да заплати потребената и отчетена ел.
енергия в договорения срок. Доказват се основанията за заплащане на сумата от
6218,48лв.. Предявеният отрицателен установителен иск като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното
решение се явява неправилно и незаконосъобразно в частта, в която е признато,
че клиентът не дължи частично заплащане на фактурираната ел. енергия. В тази
част решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново
такова, с което се отхвърли изцяло предявения иск.
По разноските
С оглед изхода на
въззивното производство следва да бъде отменено първоинстанционното решение в
частта за разноските, присъдени на В. Г.. На
осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ищец следва да заплати на жалбоподателят ответник
сумата от 150лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство ,
както и сумата от 102,26лв., доплащане до пълния размер разноски дължими в
първоинстанционното производство.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №3940/21.10.2019, пост. по гр.д.№1491/2019, ПРС,
в частта, в която е признато за установено, че В.Н.Г. с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ
в полза на „ЕВН България Електроснадбяване“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 6, с представляващи Ж. С. и Р.
Д., сумата от 1 324,74 лева с ДДС по фактура
№ **********/31.12.2018г. за отчетен период 25.11.2018г. – 24.12.2018г.; както
и в частта в която „ЕВН България Електроснадбяване“
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо
Г.Данов № 6, с представляващи Ж. С. и Р. Д., е осъдено да заплати на В.Н.Г., с ЕГН ********** ***, сумата
от 202,11 лева – разноски , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Н.Г. с ЕГН **********
*** против „ЕВН България Електроснадбяване“
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо
Г.Данов № 6 с представляващи Ж. С. и Р. Д., отрицателен установителен иск за
признаване за установено в отношенията помежду им, че не дължи заплащане на сумата от
1 324,74 лева с ДДС по фактура № **********/31.12.2018г. за отчетен период
25.11.2018г. – 24.12.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3940/21.10.2019, пост. по гр.д.№1491/2019, ПРС в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА В.Н.Г. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: *** да заплати на „ЕВН България Електроснадбяване“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов №
6 с представляващи Ж. С. и Р. Д., сумата от
150лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство , както и
сумата от 102,26лв., доплащане до пълния размер разноски дължими в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :