№ 2032
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507691 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД срещу решение
от 02.04.2024 г. по гр.д. №30721/2023 г. на Софийския районен съд, 124 състав, с което е
уважен предявеният от А. Т. В. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 ГПК за сумата от 1285,40 евро, представляваща неплатени
лизингови вноски за периода от 25.02.2013 г. до 25.07.2013 г., дължими по договор за
финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост
№17167/в/30.11.2012 г., заедно с уговорената в чл.7.4.1 от договора неустойка за забава по
0,1 % от неизпълнената част от дължимата сума за всеки просрочен ден, считано от
26.10.2015 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 1200,00 лв., представляваща
разноски за възстановяване на държането върху актива, сумата в размер на 120,00 лв.,
представляваща разноски заплатени от „Интерлийз“ ЕАД за възстановяване държането на
актива, сумата в размер на 538,19 евро, представляваща неустойка при предсрочно
погасяване на договора по вина на лизингополучателя, сумата в размер на 1085,19 евро,
представляваща неустойка, сумата в размер на 3009,65 лв. – разноски по арбитражното дело,
както и сумата в размер на 134,40 лв., представляваща застрахователна премия, ведно със
законната лихва върху нея от 26.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата в
размер на 50,00 лв. – разноски по делото, предмет на изпълнителен лист от 31.03.2017 г., за
събирането на които е образувано изпълнително дело №4539/2017 г. по описа на ЧСИ М.Б.,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че последното валидно изпълнително действие,
прекъснало давностния срок, е запор на МПС от 10.04.2018 г., както и че последващите
молби за описи на движими вещи и запор върху микросметка не са валидни изпълнителни
действия, респ. не са прекъснали давността. Поддържа, че неправилно първоинстанционният
1
съд не е съобразил разпоредбата на чл.3 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, както и съответните изменения
на същата разпоредба. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението и да отхвърли изцяло предявения иск за недължимост на процесните вземания.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. Т. В. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно
поради следното:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното
производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът -
взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се
основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в
сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи
съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото
развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен
интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо
и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се
установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по
основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/.
С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
2
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД
не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
По делото не е спорно, че по повод процесните вземания в полза на „Интерлийз“
ЕАД е издаден изпълнителен лист от 31.07.2017 г. по т.д №1032/2017 г. по описа на СРС, VІ-
18 състав.
Съгласно разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако
вземането е установено със съдебно решение. По изложените съображения съдът намира, че
нормата на чл.117 ал.2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на процесните
вземания, за които е налице влязло в сила решение.
Според т.3 ТР №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Перемпцията е без правно значение за давността. Когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, новата давност започва да тече от
последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е
образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ.
Съгласно мотивите по ТР №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, молба, в която е посочен
начинът на изпълнение води до прекъсване на давността, включително и когато
първоначалната и нередовност е поправена - чл.426 ал.3 ГПК вр. чл.129 ГПК. Молбата за
проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е
изяснено в т.10 ТР №2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но
съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които
3
съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл.426 ал.4 вр.
чл.426 ал.2 изр.2 и ал.1 ГПК и прекъсва давността.
По молба от 29.06.2017 г. е образувано изп.д. №20178380404539 по описа на ЧСИ
М.Б. по описания по-горе изпълнителен лист, като с молбата за образуване на изп. дело
взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки, дружествени дялове и
движими вещи на длъжниците, възбрана върху недвижими имоти, запор върху трудово
възнаграждение, както и на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ му е възложено извършване на
всички процесуални действия.
По делото не е спорно, а и е установено от приетото по делото копие на описаното
по-горе изпълнително дело, че със запорно съобщение от 04.04.2018 г. е наложен запор
върху МПС, собственост на длъжника А. Т. В., с което действие давността е била
прекъсната.
С молба от 28.06.2019 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като
взискател в производството. В молбата е поискано прилагането на определени изпълнителен
способ – опис и оценка на движими вещи. Съдът намира, че с това действие давността е
била прекъсната предвид наличието на отправено искане от взискателя до съдебния
изпълнител за извършване на определено изпълнително действие /в този смисъл и решение
№50094/16.11.2023 г. по т.д. №770/2022 г. на I ТО на ВКС/.
С молби от 31.01.2020 г., 06.02.2020 г., 18.11.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ
извършването на конкретни изпълнителни способи – опис и оценка на движими вещи и
запор на банкови сметки в „ОББ“ АД, които молби са валидни такива и прекъсват давността.
Освен това, в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл.3 т.2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, във връзка с пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
/обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.
При тези данни следва да се приеме, че 5-год. погасителна давност за процесните
вземания не е изтекла, т.е. процесните вземания не са погасени по давност и искът по чл.439
ГПК е неоснователен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3
и ал.8 ГПК се дължат разноски в първоинстанционното производство, но доколкото същият
не е представил доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани,
а на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 321,89 лв., представляваща държавна такса, и сумата от
150,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №5904 от 02.04.2024 г., постановено по гр.д.
№30721/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 124 състав, и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Т. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул.
*******, иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че А. Т. В., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. *******, не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията”
4
№4-6, сумата от 1285,40 евро, представляваща неплатени лизингови вноски за периода
25.02.2013 г. - 25.07.2013 г., съгласно договор за финансов лизинг на оборудване с опция за
прехвърляне на правото на собственост №17167/в/30.11.2012 г., заедно с уговорената в
чл.7.4.1 от договора неустойка за забава по 0,1 % от неизпълнената част от дължимата сума
за всеки просрочен ден, считано от 26.10.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от
1200,00 лв., представляваща разноски за възстановяване на държането върху актива, сумата
от 120,00 лв., представляваща разноски за възстановяване държането на актива, сумата от
538,19 евро, представляваща неустойка при предсрочно погасяване на договора по вина на
лизингополучателя, сумата от 1085,19 евро, представляваща неустойка, сумата от 3009,65
лв. – разноски по арбитражното дело, и от 134,40 лв., представляваща застрахователна
премия, ведно със законната лихва върху нея от 26.10.2015 г. до окончателното изплащане,
както и сумата в размер на 50,00 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 31.03.2017 г. по т.д. №1032/2017 г. по описа на СГС, и въз основа на
който е образувано изп.д. №4539/2017 г. по описа на ЧСИ М.Б..
ОСЪЖДА А. Т. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. *******, да
заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петков-Казанджията” №4-6, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от
471,89 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5